КС: Кирил Петков е бил наясно, че заявяването от него на отказ от канадско гражданство не поражда автоматично действие
" Кандидатът за длъжностен министър Кирил Петков Петков е бил наясно към посочената дата, че заявяването от него на отвод от канадско поданство не поражда автоматизирано деяние – освобождение от това поданство, а следва да бъде утвърден от съответните управляващи на Канада, което логичен изисква избран от съответната страна интервал от време. "
Това написа в претекстовете на Конституционния съд за единомислещо взетото решение, че назначението на Кирил Петков за длъжностен министър на стопанската система от президента Румен Радев опонира на главния закон.
" Може да бъде счетено за съществуване на непреодолима спънка за отвод от поданство, когато процедурата надвишава в забележителна степен рационалната дълготрайност на сходни административни процедури. В случая Конституционният съд намира, че не е изправен пред такава догадка за изключителност, защото срокът, очакван за култивиране на настояванията за отвод от поданство на Канада е подобен с планувания в България – 6 месеца, като процедурата по заявката за отвод от канадско поданство на Кирил Петков Петков е завършила в границите на 4 месеца (21.04.2021г.-10.08.2021г.).
Това се показва в претекстовете по отношение на оправданието на Петков, че забавянето на процедурата е било повода да стане министър, до момента в който към момента е с двойно поданство.
Пълният текст на решението:
Р Е Ш Е Н И Е № 16
София, 27 октомври 2021 година
Конституционният съд в състав: ръководител – Борис Велчев, членове – Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов, при присъединяване на секретар-протоколиста Росица Симова прегледа в закрито съвещание на 27 октомври 2021 година конституционно дело № 18/2021 година, докладвано от съдията Таня Райковска.
Производството е по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) във етапа за решение на делото всъщност.
Делото е формирано на 16 август 2021 година по искане на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков.
Вносителят на настояването излага съображенията си в поддръжка на твърдяното несъгласие на оспорената част от цитирания декрет с член 110, по отношение на член 65, алинея 1 от Конституцията.
В настояването се поддържа, че все още на назначение с Указ № 129 от 10.05.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на Кирил Петков Петков за длъжностен министър на стопанската система, той не е бил освободен от канадското си поданство, заради което не е било изпълнено едно от условията на член 65, алинея 1 от Конституцията – да няма друго поданство с изключение на българско, към който препраща член 110 от Конституцията, и в който е открито кои български жители могат да бъдат членове на Министерския съвет. Според вносителя все още на назначението му за длъжностен министър на стопанската система, във връзка с Кирил Петков Петков не е бил публикуван акт от съответния държавен орган на Канада, който го освобождава от поданството на тази страна. Вносителят поддържа, че за загубване на канадското поданство не е задоволително лицето да е направило волеизявление за освобождение от поданство, с цел да са налице материалноправните предпоставки за това, а е належащо издаване на публичноправен акт от способен държавен орган.
С Определение от 9 септември 2021 година Конституционният съд (Съдът) е позволил делото за разглеждане всъщност.
С това определение и на съображение член 20а, алинея 1 от Правилника за организацията на активността на Конституционния съд (ПОДКС) съдът е конституирал като заинтригувани институции Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правораздаването и министъра на външните работи.
Поканени са да дадат документално правно мнение по предмета на делото проф. доктор Даниел Вълчев, проф. доктор Екатерина Михайлова, проф. доктор Пенчо Пенев, проф. доктор Пламен Киров, проф. доктор Снежана Начева, доцент доктор Наталия Киселова.
На съображение член 20, алинея 1 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) с определението от 9 септември 2021 година по актуалното конституционно дело Конституционният съд е изискал от президента на Република България, да показа заверено копие от декларацията на Кирил Петков Петков, подадена на съображение член 110, във вр. с член 65, алинея 1 от Конституцията при неговото назначение като министър от служебното държавно управление с цитирания нагоре декрет.
Съдът е изискал от министъра на правораздаването да показа документ, удостоверяващ съществуването или неналичието на българско поданство на Кирил Петков Петков все още на издаване на указа на президента за назначение на служебно държавно управление – 10 май 2021 година
Съдът е изискал от министъра на външните работи по дипломатически път да изиска писмена информация от способен държавен орган на Канада, удостоверяващ съществуването или неналичието на канадско поданство на Кирил Петков Петков към 10.05.2021 година
Съдът е изискал от Кирил Петков Петков да показа формален писмен документ от способния държавен орган на Канада, удостоверяващ освобождение от канадско поданство с посочена дата на освобождението.
С определение от 12 октомври 2021 година на съображение член 22, алинея 3, предл. 2 ПОДКС, Конституционният съд е приел като доказателства по делото:
- писмо с вх. № 383 от 14.09.2021 година от министъра на правосъдието;
- писмо с вх. № 384 от 16.09.2021 година от основният секретар на президента на Република България, ведно със заверено копие от декларацията с дата 10.05.2021 година на Кирил Петков Петков, учредена на член 110 от Конституцията;
- писмо вх. № 390 от 24.09.2021 година от министъра на външните работи, дружно с приложени заверени копия от 4 бр. грами от 14 и 16 август 2021 година и от 13.09.2021 година, и от изпратена Вербална нота № Ко-01-365 /13.09.2021 година до Министерство на външните работи на Канада с молба за даване на писмена информация от способен държавен орган на Канада, удостоверяваща съществуването или неналичието на канадско поданство на Кирил Петков Петков към 10.05.2021 г.;
- копие от уверение № 8138 /RN101397 за отвод (за освобождаване) от канадско поданство на Кирил Петков Петков и уведомително писмо до Кирил Петков Петков с дата 1.10.2021 година от Посолството на Канада в Букурещ, с удостоверение от дирекция „ Консулски връзки “, бранш „ Заверки и заверка “ към Министерство на външните работи на Република България на достоверността на положения автограф и щемпел на посолство на Канада в Букурещ и с приложени публични преводи на български език и на двата документа;
- копие от заявление на Кирил Петков Петков по пример до способените служби в Канада за отвод от канадско поданство (апликационна форма) с дата 21.04.2021 година на британски език, съпроводено от превод на български език, със легализация от български нотариус.
В осъществяване на предоставената им от съда опция мнения и правни отзиви по допустимостта и основателността на настояването са изразили: президентът на Република България, проф. доктор Даниел Вълчев, проф. доктор Пламен Киров и доцент доктор Наталия Киселова.
Останалите конституирани по делото заинтригувани институции и поканени да дадат правно мнение експерти, не са подали писмени мнения в инструкции едномесечен период.
От представилите мнения и правни отзиви по делото само президентът на Република България поддържа, че настояването следва да бъде отклонено като неприемливо “поради отпадане предмета на делото “. Намира, че преустановяването на действието на служебното държавно управление, назначено с Указ № 129 от 10.05.2021 година, „ визира актуалното оборване “. Излагат се причини, че с издаването на Указ № 244 от 14.09.2021 година (обн., Дъждовни води., бр. 77 от 16.09.2021 г.), с което е назначено ново служебно държавно управление, предходното служебно държавно управление е прекратило съществуването си, заради което предметът на делото е привършен и настояването се явява неприемливо.
Президентът показва, че в практиката си Конституционният съд неведнъж е отчитал, че последствията от акта, предмет на парламентарен надзор, би трябвало да съществуват все още на произнасянето. Поддържа, че отменянето или изменянето на акта, предмет на надзор по член 149, алинея 1, т. 2 от Основния закон влече недопустимост на производството и това се отнася до всички атакувани по този ред актове - както нормативни по този начин и ненормативни.
Според президента, Конституционният съд, изпълнявайки пълномощието си по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията за осъществяване на нормен надзор, работи като съд по правото, и следва да ревизира дали са налице единствено избраните конституционни условия.
По съществото на делото президентът показва, че Указ № 129 от 10.05.2021 година в частта, в която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков е конституционосъобразен, защото е публикуван от правоимащ индивид, черпещ своите пълномощия директно от Конституцията, че този индивид има пълномощието да назначава министри в служебно държавно управление и издаването на указа се предхожда от писмена декларация, показана от претендента, съдържаща информация, че последният дава отговор на условията на член 110 от Конституцията. Според президента, „ установяването на факт, свидетелстващ за несъблюдение на конституционно условие от страна на претендента, би имало правни последствия за самия претендент и не е наложително това да се отрази на конституционността на указа “.
В писмените правни отзиви на проф. доктор Даниел Вълчев, проф. доктор Пламен Киров и доцент доктор Наталия Киселова е обоснована тезата, че правният интерес не е изнемощял и делото следва да бъде решено всъщност. И тримата изтъкнати експерти от науката се базират на събитието, че указът на президента за назначение на служебно държавно управление е ненормативен акт и като подобен възможната му противоконституционност би имала деяние от момента на влизането му в действие. Приемат, че моментът, към който следва да се преценя дали Кирил Петков Петков е отговарял на изискванията, планувани в член 110, във вр. с член 65, алинея 1 от Конституцията, е денят на влизане в действие на указа, с който е назначен за длъжностен министър, а това е денят на издаване на указа за назначение на служебно държавно управление.
Проф. доктор Даниел Вълчев аргументира разбирането, че производството е възможно и е налице юридически интерес от решение на делото всъщност, базирайки се на тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 година по к. д. № 5/2019 година на Конституционния съд. Посочва, че с това решение Съдът е трансформирал радикално съществуващата до тогава процедура и по този метод всички позовавания на процедура на Конституционния съд, образувана преди влизане в действие на това решение и относима към последствията на открита противоконституционност на ненормативен акт, следва да се смятат неотносими към предмета на сегашния спор. Проф. Вълчев застъпва разбирането, че с Решение № 3 от 28.04.2020 година Съдът е изяснил правните последствия от оповестяването на ненормативен акт за противоконституционен (в това число и декрет на президента), „ които настъпват не отсега нататък (ex nunc), каквото е общото предписание, а от момента на постановяването на атакувания акт (ex tunc) “. В правното мнение се показва, че „ възможното оповестяване на атакувания в съответната част декрет за противоконституционен би означавало, че Кирил Петков Петков в никакъв случай не e бил министър на стопанската система и въпреки и решението на Конституционния съд директно да не визира издадените от противоконституционно назначения министър актове, това би отворило пътя за атакуването на всеки от тях по съответния процесуален ред “, и заради това не би било без правни последствия. Според проф. Даниел Вълчев в границите на актуалното дело следва да се смята за открито, че Кирил Петков Петков е бил лице с двойно поданство към 21.04.2021 година, основавайки се на личните изказвания на Петков и на документа от инспекцията в регистъра на лицата с българско поданство, в който по предписание се отбелязва съществуването на второ поданство. Посочва, че в случай че Кирил Петков Петков показа безапелационни доказателства, че към датата на влизане в действие на Указ № 129 от 10.05.2021 година е бил към този момент освободен от канадско поданство, настояването за оповестяване на указа за отчасти противоконституционен следва да бъде отхвърлено – в противоположен случай то следва да бъде почетено.
В правното мнение на проф. доктор Пламен Киров се показва, че конституционното дело продължава да има предмет и е налице юридически интерес от разглеждането и решаването на конституционния спор всъщност. Излагат се причини, свързани освен с разрешението, обещано от Конституционния съд в тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 година по к. д. № 5/2019 година по отношение на правните последствия от оповестяване на ненормативни актове за противоконституционни, само че и с обстоятелството на издадените от служебния министър на съображение член 115 от Основния закон разнообразни по темперамент и брой актове с правно значение. Проф. доктор Пламен Киров, базирайки се на постъпилите и признати доказателства по делото, застъпва извод за противоконституционност на оспорената от вносителя част от Указ № 129 от 10.05.2021 година
Доц. доктор Наталия Киселова поддържа, че условията на член 110, във връзка със член 65 от Конституцията се отнасят и за членовете на Министерски съвет и в хипотезата, когато биват назначавани от президента в състава на служебно държавно управление, те би трябвало да са налице все още, в който указът на президента е публикуван или влиза в действие, в случай че има категорично посочен период. Приема, че при обязаност на конституционната пълномощия с отправеното искане за изговаряне по отношение на визираният акт на съображение член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията, тя не може нито да пояснява, нито да интерпретира конституционната норма на член 65, алинея 1, към която препраща член 110 от Основния закон и следва при осъществяване на преценката си по актуалното дело да изследва постъпилите документи и да откри дали лицето е било единствено български жител.
Конституционният съд, като разиска доводите в настояването на 55-мата народни представители от 46-ото Народно заседание, постъпилите и признати по делото писмени доказателства, писмени мнения и правни отзиви, както и относимата правна уредба, с цел да се произнесе взе поради следното:
По допустимостта на настояването:
Съдът намира, че преди да пристъпи към преценка всъщност на основателността на настояването, следва да разиска неговата допустимост, още повече, че този въпрос се слага в мнението на президента на Република България.
С Указ № 129 от 10.05.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента е назначено ново служебно държавно управление, в който Кирил Петков Петков е избран за министър на стопанската система. Правомощията на това държавно управление са прекъснати с Указ № 244 от 14.09.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 77 от 16.09.2021 г.), с който е назначено ново служебно държавно управление. След постановяването на този декрет Кирил Петков Петков към този момент не е министър в служебно държавно управление, което слага въпроса дали продължаването на производството е възможно заради вероятно отпадане предмета на делото.
Искането на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година на президента в посочената му нагоре част е отправено до Конституционния съд на 16.08.2021 година, от индивид с право да сезира конституционната пълномощия по член 150, алинея 1 от Конституцията. Указът, отчасти оспорван пред Съда по актуалното дело, е настоящ към 16.08.2021 година и все още на допускане за разглеждане на конституционното дело с определение от 9 септември 2021 година е произвеждал правно деяние - служебното държавно управление е изпълнявало пълномощията си. Понастоящем назначеното с Указ № 129 от 10.05.2021г. служебно държавно управление е с преустановен мандат, защото с различен следващ декрет на президента на Република България е назначено ново настоящо към сегашния миг служебно държавно управление, в което Кирил Петков Петков не е длъжностен министър.
Правният спор, с който Конституционният съд е сезиран, е за определяне на частична противоконституционност на декрет на президента на Република България за назначение на служебно държавно управление, който по правната си природа е ненормативен акт. Ненормативните юридически актове са резултат от активността на Народното събрание или президента, на конституционните органи, издаващи/приемащи актовете по чл.149, алинея 1, т. 2 от Конституцията във връзка използване на конституционни правила и подлежат на надзор за конституционосъобразност. В Решение № 3 от 28.04.2020 година по к. д. № № 5/2019 година Конституционният съд показва, че „ при контрола за конституционност на ненормативни правни актове върховенството на Конституцията може да се подсигурява, в случай че оповестената противоконституционност има деяние от момента на тяхното приемане или издаване “. С това тълкувателно решение по к. д. № 5/2019 година Съдът обоснова, че правните последствия от оповестяването на противоконституционност на ненормативен акт настъпват не отсега нататък, каквото e общото предписание, а от момента на постановяването на атакувания акт и промени значително практиката си. Ето за какво всички позовавания на процедура на Съда, относима към последствията от открита противоконституционност на ненормативни актове, постановени преди влизането в действие на Решение № 3/2020 година, следва да се одобряват за неотносими към предмета на сегашния спор. Противното схващане би означавало, че в обсъжданата догадка това най-ново решение на Конституционния съд е лишено от правни последствия и не е годно да подсигурява върховенството на Конституцията.
Преценката на Съда в сегашния случай включва и умозаключение дали съответният ненормативен акт е довел до смяна в правния ред, като по тази въпрос не би могло да има подозрение, че в интервала, през който Кирил Петков Петков е работил като длъжностен министър на стопанската система, е взел участие в работата на Министерския съвет, както и е постановявал министерски актове в интервала 12.05.2021 година - 16.09.2021 година, т. е. издавал е редица актове с правно значение – правилници, наредби, указания и заповеди, поради наредбата на член 115 от Конституцията. Актовете са юридическата форма, в която държавните органи упражняват своите пълномощия, а предназначението на контрола за конституционност в производството пред Конституционния съд е да подсигурява господство на Конституцията, което може да бъде реализирано, в хипотезата на надзор за конституционност на ненормативен акт, единствено в случай че, както беше маркирано, откритите за противоконституционни ненормативни правни актове, чиито правни последствия са настъпили, се разгласят за невалидни от момента на приемането или издаването им.
Въз основа на изложеното Конституционният съд приема, че производството по делото следва да продължи, защото правният интерес от решаването му всъщност не е изнемощял, без значение, че с Указ № 244 от 14 септември 2021 година на президента за назначение на ново служебно държавно управление пълномощията на Кирил Петков Петков за длъжностен министър са прекъснати.
По основателността на настояването:
Правното състояние на министрите съдържа редица специфики, като една от тях е избираемостта или изискванията, на които следва да дава отговор едно лице, с цел да заеме длъжността министър. Член 110 от Конституцията планува, че министърът следва да дава отговор на всички условия за избираемост, които са открити за депутат, изброени в член 65, алинея 1 от Конституцията. Тези условия имат безспорен темперамент, и неналичието на което и да е от тях все още на избора прави претендента неизбираем (Решение № 2 от 13 април 1995 година по к. д. № 1/1995 г.). Конституцията слага преди всичко в член 110 условието лицето да е „ единствено български жител “, който дава отговор на изискванията за избиране на народни представители, а в член 65, алинея 1 конкретизира, че той би трябвало да е „ български жител, който няма друго поданство “. Връзката сред условията, на които следва да дава отговор претендента за министър и тези за депутат произтича от откритата парламентарна форма на ръководство на страната.
Гражданството на съответната страна е измежду най-често предявяваните в конституционните демокрации условия за избираемост на обществена служба и България не прави изключение. По смисъла на Основния закон неналичието на непознато поданство следва да бъде заявена при кандидатирането за депутат, президент или вицепрезидент, както и все още на избора (назначаването на служебно правителство) на едно лице за министър.
Гражданството съставлява трайна политическа и правна връзка на съпринадлежност сред физическото лице и страната, от която пораждат права и отговорности за двете страни. То е определящо за правния статус на индивида, обвързвано е с неговата индивидуализация и заради това предстои на относително комплициран и изискващ време развой най-много за смяната му или за неговото придобиване посредством начини отвън придобиването по рождение. И през днешния ден е използвано класическото предписание, че единствено лицата, трайно свързани с страната посредством своето поданство, могат да заемат висши държавни длъжности.
Освен политическо и правно измерение поданството съдържа и морални императиви, доколкото лоялността на индивида към страната е полезност, чието неявяване може да лиши от наличие обсъждания институт. Правната му уредба е съсредоточен израз на историческите и държавни обичаи.
Обединението на жителите в актуалните демокрации е в подтекста на споделените идеали и легитимира разпоредбите, според които ще бъдат излъчени ръководещите, и според които общността ще бъде ръководена. Въпросът е тясно обвързван с персоналното и публичното съзнание на българската общественост и на всеки обособен българин и задачата на страната да се самосъхрани против въздействието на вътрешни и външни сили, които опонират (противостоят) на нейните ползи и единение. Омаловажаването на тази връзка сред жителя и страната, като неотделим детайл на отношението на поданството, обезценява предишното и обезсмисля бъдещето на общността като такава.
Според Конституцията на Република България единствено български жители могат да вземат участие в ръководството на страната на национално равнище, като за заемането на някои висши държавни длъжности съществуването на друго, с изключение на българско поданство, е изключено и неспазването на този парламентарен императив съставлява непреодолимо в следващ миг затруднение. Това конституционно условие произтича от задачата на актуалната национална страна да се резервира единството на народа на страната. Конституцията на Република България открива повишени условия по повод поданството на лицата, заемащи конституционно открити държавни длъжности, които са израз на устрема към резистентност на правните условия и отбрана на националните ползи.
Макар след присъединението на България към Европейския съюз да се слага въпросът за отпадане на възбраната за двойно поданство, открита за президента, народните представители и членовете на Министерския съвет, неговото решение не може да заобиколи условието за изменение на Конституцията в тази част, заради своята тактичност – нужда от премерена и обоснована отбрана на националните ползи. В допълнение България е страна по Европейската спогодба за поданството от 6 ноември 1997 година,(ратифицирана със закон, признат от 40-то Народно заседание на 9 декември 2005 година, обнародван, Дъждовни води, бр. 102 от 20.12.2005 година, обнародван, Дъждовни води, бр. 34 от 25.04.2006 година, в действие за Република България от 01.06.2006 г.) с изразена при подписването запаса по повод използването на член 17, т.1 от Конвенцията, изискващ „ жителите на страна – страна по конвенцията, притежаващи друго поданство, да имат на територията на тази страна - страна по конвенцията, в която обитават, същите права и отговорности като останалите жители на тази страна – страна по конвенцията “. Резервата на Република България при ратификацията по приложението на член 17 от Европейската спогодба за поданството гласи: „ Република България няма да ползва във връзка с жителите на Република България, притежаващи друго поданство и които обитават на нейна територия, правата и отговорностите, за които Конституцията и законите изискват единствено българско поданство. “
В Решение № 15 от 13.09.1995 година, по к. д. № 21/1995 година Конституционният съд приема, че „ упражняването на властта във всяка страна е детайл от държавния суверенитет “, и че е „ подозрително до каква степен упражняването на властта от лица с непознато поданство подсигурява нейната самостоятелност “. Защото съществуването на непознато поданство значи публичноправна връзка сред лицето и друга страна, наред с връзката на поданство с българската национална страна. Тази връзка с друга страна предпоставя права и отговорности, които могат да се окажат в спор със отговорностите към българската страна. Подобна догадка при упражняването на изпълнителната власт за вземането и изпълняването на управнически решения крие риск за националните ползи и сигурност. Поради това във власт само на българската страна остава решението за това кой и при какви условия е кадърен да упражнява господарски пълномощия и да обезпечи реализирането на управнически функционалности от личен състав, кадърен във всичките си актове и дейности да се управлява от обществения интерес за общите каузи в страната и да спомага за реализиране на общото богатство, както се показва в Решение № 7 от 17.09.2019 година, по к. д. № 7/2019 година
Съобразно изложеното, въпросът, дали българската Конституция в актуалната си редакция в цитираните нагоре текстове, относими към преценката за избираемост/назначаемост на избрани висши държавни длъжности на български жители, притежаващи и друго поданство, има поради единствено неявяване на друго поданство като приключена процедура по освобождение от непознато поданство или е задоволително тази процедура да е почнала, е ненужен, с оглед наличието на конституционния текст, който смислово е явен, не поражда двусмислия и неясноти, а съществува и открита, обвързваща всички субекти на правото процедура на Конституционния съд по него. В свое Решение № 2 от 13 април 1995 година по к. д. № 1/95 година Конституционният съд приема, че условията посочени в член 65, алинея 1 от Основния закон, „ имат безспорен темперамент и неналичието на което и да е от тях прави лицето неизбираемо “ и „ заради публичноправния темперамент на института на поданството, обвързван със значими правни последствия, без правно значение е субективната преценка по въпроса за придобиване и загубване на непознато поданството “. Конституционният съд е подчертал, че не е задоволително да са налице материалноправните предпоставки за освобождение от непознато поданство, а е належащо да е осъществена плануванаъа със закон процедура, която завършва с издаване на подобаващ държавен акт.
Това се удостоверява и от наличието на приложения от Кирил Петков Петков и признат като доказателство по конституционното дело, ведно с искане вх. № 412/8.10.2021 година документ с название - Заявление за отвод от канадско поданство, според подраздел 9(1), където на стр. 4, т. 14, абзац 3, Кирил Петков Петков е удостоверил (декларирал с отметка „ ДА “) следния текст: “разбирам значимостта на своя отвод от канадско поданство, както и това, че в случай че той бъде утвърден, ще изгубя всички права и привилегии на канадски жител и към този момент няма да имам статут в Канада “. Това документално удостоверение до съответните способени управляващи на Канада с дата 21.04.2021 година насочва към еднопосочния извод, че претендентът за длъжностен министър Кирил Петков Петков е бил наясно към посочената дата, че заявяването от него на отвод от канадско поданство не поражда автоматизирано деяние – освобождение от това поданство, а следва да бъде утвърден от съответните управляващи на Канада, което логичен изисква избран от съответната страна интервал от време. Идентични са разясненията и в формалния уебсайт на способния по въпросите на поданството орган на Канада, учредени на Закон за поданството (R. S. C., 1985, с. С-29), както и позоваванията на разпореждания и процедури от същия закон, съдържащи се в формалните документи, показани от Кирил Петков Петков и изхождащи от способния орган на Канада, съпроводени с потвърждаване с дата 07.10.2021 година от Министерство на външните работи на Република България, дирекция „ Консулски връзки “, бранш „ Заверки и заверка “ на достоверността на положения автограф и щемпел на Посолството на Канада в Букурещ.
Ако българският Основен закон имаше друго схващане за неявяване на непознато поданство, в това число и за случаите на почнала, само че незавършила процедура по освобождение, то би било категорично и ясно посочено, което в съответстващите за заемането на висши държавни длъжности разпореждания на настоящата Конституцията не е налице.
Съобразно условията на основополагащия принцип за върховенството на Конституцията, за Съда поражда и се постанова нуждата от строго придържане към недвусмислената уредба на обсъжданата материя от настоящия Основен закон и откритата относима процедура на Конституционния съд. В Решение № 2 от 13.04.1995 година във връзка разрешаване на юридически спор, обвързван с приложение на член 65, алинея 1 от Конституцията, Конституционният съд е безапелационен, че „ наредбата на член 65, алинея 1 от Конституцията изисква претендентите за народни представители да нямат друго поданство все още на кандидатстването им за присъединяване в изборите и лицето … е трябвало да направи действия за освобождението си и да бъде освободено от американско поданство преди да подаде документи за национален представител… “. По актуалното дело Конституционният съд развива своята позиция и показва, че не е задоволително едно лице да е подхванало стъпки за отвод от непознатото си поданство. Ирелевантни са произнасянията на Европейския съд по правата на индивида във връзка разногласия във връзка с практиката на някои страни, поставящи непреодолими спънки за ефикасен отвод от поданство. Законодателството на Канада, отнасящо се до отхвърли от канадско поданство не слага такива спънки, както се вижда от признатите като доказателство показани документи и процедурата за отвод от поданство е съвместима с рационалните упования, обезпечени и от българската Конституция. Приключването на процедурата по фактическия състав за отвод от поданство е нескончаем във времето развой. Може да бъде счетено за съществуване на непреодолима спънка за отвод от поданство, когато процедурата надвишава в забележителна степен рационалната дълготрайност на сходни административни процедури. В случая Конституционният съд намира, че не е изправен пред такава догадка за изключителност, защото срокът, очакван за култивиране на настояванията за отвод от поданство на Канада е подобен с планувания в България – 6 месеца, като процедурата по заявката за отвод от канадско поданство на Кирил Петков Петков е завършила в границите на 4 месеца (21.04.2021г.-10.08.2021г.).
Като се съобрази посоченото нагоре, въз основа на събраните и признати по делото писмени доказателства, могат да бъдат направени следните заключения за обстоятелствата от голяма важност за решение на делото:
Видно от писмо с вх. № 383 от 14.09.2021 година на министъра на правораздаването, Кирил Петков Петков е български жител и не е бил освободен от българско поданство към датата на назначението му за длъжностен министър, респ. на попълването на декларацията по чл.110 от Конституцията. Министърът на правораздаването показва в документа, че от направената инспекция в Национална база данни “Население “ в рубрика „ Гражданство “ за това лице е вписано както българско, по този начин и канадско поданство.
Видно от предоставеното на Конституционния съд копие от заявката по пример (апликационна форма) до способените служби в Канада за отвод на Кирил Петков Петков от канадско поданство с дата 21.04.2021 година, съпроводено от превод на български език и с нотариална легализация на копието от български нотариус, към датата 21.04.2021 година същото лице е имало канадско поданство.
С писмо вх. № 384 от 16.09.2021 година основният секретар на президента на Република България е показал заверено копие от писмената декларация от 10.05.2021 година на Кирил Петков Петков, в която той е заявил на съображение член 110 от Конституцията, че е български жител и няма друго поданство.
Съдът отбелязва, че във връзка с по този начин подписаната декларация от Кирил Петков Петков при издаването на Указа за назначение на служебното държавно управление не е планувано осъществяване на инспекция по отношение на отразеното в нея. Декларирането на изискуемите от Конституцията условия е обвързване на лицата, които са претенденти за заемането на висши обществени длъжности и те биха носили юридическо отговорност за неверността им, за което заявяват, че са известени.
На 10 май 2021 година, президентът на Република България е издал Указ № 129 от 10.05.2021г. (обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.), с който е назначил служебно държавно управление, в чиито състав влиза Кирил Петков Петков като длъжностен министър на стопанската система.
На 14 септември 2021 година президентът на Република България е издал Указ № 244 от 14.09.2021 година (обн., Дъждовни води бр. 77 от 16.09.2021 г.), с който е назначил служебно държавно управление, в чиито състав Кирил Петков Петков не попада, като същият от този миг е престанал да има качеството на министър.
От показаните от Кирил Петков Петков с искане вх. № 412 от 08.10.2021 година писмени документи – копие от формален документ от способния държавен орган на Канада с название “ Удостоверение за отвод от канадско поданство с № 8138/RN101397 на лицето Кирил Петков “ и уведомително писмо до него с дата 01.10.2021 година от Посолство на Канада в Букурещ, и двата документа с удостоверение от дирекция „ Консулски връзки “, бранш „ Заверки и заверка “ към Министерство на външните работи на Република България на достоверността на положения автограф и щемпел на посолството на Канада в Букурещ, и с приложени публични преводи на български език, следва, че същият е престанал да бъде жител на Канада на 20 август 2021 година
Заявената на 21 април 2021 година от Кирил Петков Петков воля да бъде освободен от канадско поданство, както и събитието, че е отговарял на материалноправните предпоставки да бъде освободен от него, не са били задоволителни той да престане да бъде жител на Канада. От формалния документ, публикуван от способния орган на Канада е видно, че освобождението от поданство на Канада е настъпило едвам на 20 август 2021 година
От изложеното се постанова безапелационен и еднопосочен извод, че освобождението на Кирил Петков Петков от друго поданство – в тази ситуация от поданство на Канада е настъпило след назначението му за длъжностен министър. Към момента, в който е бил назначен за длъжностен министър с Указ № 129 от 10.05.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България, Кирил Петков Петков е имал освен българско, само че и канадско поданство и затова не е отговарял на условията категорично и ясно планувани в член 110, във вр. с член 65, алинея 1 от Конституцията, заради което е била налице, без да е била заявена от него, непреодолима конституционна спънка да бъде назначен за министър в служебното държавно управление.
Въз основа на изложените причини и разискваните и съобразени по делото доказателства, на съображение член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията, Конституционният съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021г. (обн., Дъждовни води, бр.39 от 12.05.2021г.) на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков.
Решението е подписано с изключително мнение от арбитър Георги Ангелов по отношение на допустимостта.
Председател:
&nb
Това написа в претекстовете на Конституционния съд за единомислещо взетото решение, че назначението на Кирил Петков за длъжностен министър на стопанската система от президента Румен Радев опонира на главния закон.
" Може да бъде счетено за съществуване на непреодолима спънка за отвод от поданство, когато процедурата надвишава в забележителна степен рационалната дълготрайност на сходни административни процедури. В случая Конституционният съд намира, че не е изправен пред такава догадка за изключителност, защото срокът, очакван за култивиране на настояванията за отвод от поданство на Канада е подобен с планувания в България – 6 месеца, като процедурата по заявката за отвод от канадско поданство на Кирил Петков Петков е завършила в границите на 4 месеца (21.04.2021г.-10.08.2021г.).
Това се показва в претекстовете по отношение на оправданието на Петков, че забавянето на процедурата е било повода да стане министър, до момента в който към момента е с двойно поданство.
Пълният текст на решението:
Р Е Ш Е Н И Е № 16
София, 27 октомври 2021 година
Конституционният съд в състав: ръководител – Борис Велчев, членове – Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов, при присъединяване на секретар-протоколиста Росица Симова прегледа в закрито съвещание на 27 октомври 2021 година конституционно дело № 18/2021 година, докладвано от съдията Таня Райковска.
Производството е по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) във етапа за решение на делото всъщност.
Делото е формирано на 16 август 2021 година по искане на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков.
Вносителят на настояването излага съображенията си в поддръжка на твърдяното несъгласие на оспорената част от цитирания декрет с член 110, по отношение на член 65, алинея 1 от Конституцията.
В настояването се поддържа, че все още на назначение с Указ № 129 от 10.05.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на Кирил Петков Петков за длъжностен министър на стопанската система, той не е бил освободен от канадското си поданство, заради което не е било изпълнено едно от условията на член 65, алинея 1 от Конституцията – да няма друго поданство с изключение на българско, към който препраща член 110 от Конституцията, и в който е открито кои български жители могат да бъдат членове на Министерския съвет. Според вносителя все още на назначението му за длъжностен министър на стопанската система, във връзка с Кирил Петков Петков не е бил публикуван акт от съответния държавен орган на Канада, който го освобождава от поданството на тази страна. Вносителят поддържа, че за загубване на канадското поданство не е задоволително лицето да е направило волеизявление за освобождение от поданство, с цел да са налице материалноправните предпоставки за това, а е належащо издаване на публичноправен акт от способен държавен орган.
С Определение от 9 септември 2021 година Конституционният съд (Съдът) е позволил делото за разглеждане всъщност.
С това определение и на съображение член 20а, алинея 1 от Правилника за организацията на активността на Конституционния съд (ПОДКС) съдът е конституирал като заинтригувани институции Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правораздаването и министъра на външните работи.
Поканени са да дадат документално правно мнение по предмета на делото проф. доктор Даниел Вълчев, проф. доктор Екатерина Михайлова, проф. доктор Пенчо Пенев, проф. доктор Пламен Киров, проф. доктор Снежана Начева, доцент доктор Наталия Киселова.
На съображение член 20, алинея 1 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) с определението от 9 септември 2021 година по актуалното конституционно дело Конституционният съд е изискал от президента на Република България, да показа заверено копие от декларацията на Кирил Петков Петков, подадена на съображение член 110, във вр. с член 65, алинея 1 от Конституцията при неговото назначение като министър от служебното държавно управление с цитирания нагоре декрет.
Съдът е изискал от министъра на правораздаването да показа документ, удостоверяващ съществуването или неналичието на българско поданство на Кирил Петков Петков все още на издаване на указа на президента за назначение на служебно държавно управление – 10 май 2021 година
Съдът е изискал от министъра на външните работи по дипломатически път да изиска писмена информация от способен държавен орган на Канада, удостоверяващ съществуването или неналичието на канадско поданство на Кирил Петков Петков към 10.05.2021 година
Съдът е изискал от Кирил Петков Петков да показа формален писмен документ от способния държавен орган на Канада, удостоверяващ освобождение от канадско поданство с посочена дата на освобождението.
С определение от 12 октомври 2021 година на съображение член 22, алинея 3, предл. 2 ПОДКС, Конституционният съд е приел като доказателства по делото:
- писмо с вх. № 383 от 14.09.2021 година от министъра на правосъдието;
- писмо с вх. № 384 от 16.09.2021 година от основният секретар на президента на Република България, ведно със заверено копие от декларацията с дата 10.05.2021 година на Кирил Петков Петков, учредена на член 110 от Конституцията;
- писмо вх. № 390 от 24.09.2021 година от министъра на външните работи, дружно с приложени заверени копия от 4 бр. грами от 14 и 16 август 2021 година и от 13.09.2021 година, и от изпратена Вербална нота № Ко-01-365 /13.09.2021 година до Министерство на външните работи на Канада с молба за даване на писмена информация от способен държавен орган на Канада, удостоверяваща съществуването или неналичието на канадско поданство на Кирил Петков Петков към 10.05.2021 г.;
- копие от уверение № 8138 /RN101397 за отвод (за освобождаване) от канадско поданство на Кирил Петков Петков и уведомително писмо до Кирил Петков Петков с дата 1.10.2021 година от Посолството на Канада в Букурещ, с удостоверение от дирекция „ Консулски връзки “, бранш „ Заверки и заверка “ към Министерство на външните работи на Република България на достоверността на положения автограф и щемпел на посолство на Канада в Букурещ и с приложени публични преводи на български език и на двата документа;
- копие от заявление на Кирил Петков Петков по пример до способените служби в Канада за отвод от канадско поданство (апликационна форма) с дата 21.04.2021 година на британски език, съпроводено от превод на български език, със легализация от български нотариус.
В осъществяване на предоставената им от съда опция мнения и правни отзиви по допустимостта и основателността на настояването са изразили: президентът на Република България, проф. доктор Даниел Вълчев, проф. доктор Пламен Киров и доцент доктор Наталия Киселова.
Останалите конституирани по делото заинтригувани институции и поканени да дадат правно мнение експерти, не са подали писмени мнения в инструкции едномесечен период.
От представилите мнения и правни отзиви по делото само президентът на Република България поддържа, че настояването следва да бъде отклонено като неприемливо “поради отпадане предмета на делото “. Намира, че преустановяването на действието на служебното държавно управление, назначено с Указ № 129 от 10.05.2021 година, „ визира актуалното оборване “. Излагат се причини, че с издаването на Указ № 244 от 14.09.2021 година (обн., Дъждовни води., бр. 77 от 16.09.2021 г.), с което е назначено ново служебно държавно управление, предходното служебно държавно управление е прекратило съществуването си, заради което предметът на делото е привършен и настояването се явява неприемливо.
Президентът показва, че в практиката си Конституционният съд неведнъж е отчитал, че последствията от акта, предмет на парламентарен надзор, би трябвало да съществуват все още на произнасянето. Поддържа, че отменянето или изменянето на акта, предмет на надзор по член 149, алинея 1, т. 2 от Основния закон влече недопустимост на производството и това се отнася до всички атакувани по този ред актове - както нормативни по този начин и ненормативни.
Според президента, Конституционният съд, изпълнявайки пълномощието си по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията за осъществяване на нормен надзор, работи като съд по правото, и следва да ревизира дали са налице единствено избраните конституционни условия.
По съществото на делото президентът показва, че Указ № 129 от 10.05.2021 година в частта, в която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков е конституционосъобразен, защото е публикуван от правоимащ индивид, черпещ своите пълномощия директно от Конституцията, че този индивид има пълномощието да назначава министри в служебно държавно управление и издаването на указа се предхожда от писмена декларация, показана от претендента, съдържаща информация, че последният дава отговор на условията на член 110 от Конституцията. Според президента, „ установяването на факт, свидетелстващ за несъблюдение на конституционно условие от страна на претендента, би имало правни последствия за самия претендент и не е наложително това да се отрази на конституционността на указа “.
В писмените правни отзиви на проф. доктор Даниел Вълчев, проф. доктор Пламен Киров и доцент доктор Наталия Киселова е обоснована тезата, че правният интерес не е изнемощял и делото следва да бъде решено всъщност. И тримата изтъкнати експерти от науката се базират на събитието, че указът на президента за назначение на служебно държавно управление е ненормативен акт и като подобен възможната му противоконституционност би имала деяние от момента на влизането му в действие. Приемат, че моментът, към който следва да се преценя дали Кирил Петков Петков е отговарял на изискванията, планувани в член 110, във вр. с член 65, алинея 1 от Конституцията, е денят на влизане в действие на указа, с който е назначен за длъжностен министър, а това е денят на издаване на указа за назначение на служебно държавно управление.
Проф. доктор Даниел Вълчев аргументира разбирането, че производството е възможно и е налице юридически интерес от решение на делото всъщност, базирайки се на тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 година по к. д. № 5/2019 година на Конституционния съд. Посочва, че с това решение Съдът е трансформирал радикално съществуващата до тогава процедура и по този метод всички позовавания на процедура на Конституционния съд, образувана преди влизане в действие на това решение и относима към последствията на открита противоконституционност на ненормативен акт, следва да се смятат неотносими към предмета на сегашния спор. Проф. Вълчев застъпва разбирането, че с Решение № 3 от 28.04.2020 година Съдът е изяснил правните последствия от оповестяването на ненормативен акт за противоконституционен (в това число и декрет на президента), „ които настъпват не отсега нататък (ex nunc), каквото е общото предписание, а от момента на постановяването на атакувания акт (ex tunc) “. В правното мнение се показва, че „ възможното оповестяване на атакувания в съответната част декрет за противоконституционен би означавало, че Кирил Петков Петков в никакъв случай не e бил министър на стопанската система и въпреки и решението на Конституционния съд директно да не визира издадените от противоконституционно назначения министър актове, това би отворило пътя за атакуването на всеки от тях по съответния процесуален ред “, и заради това не би било без правни последствия. Според проф. Даниел Вълчев в границите на актуалното дело следва да се смята за открито, че Кирил Петков Петков е бил лице с двойно поданство към 21.04.2021 година, основавайки се на личните изказвания на Петков и на документа от инспекцията в регистъра на лицата с българско поданство, в който по предписание се отбелязва съществуването на второ поданство. Посочва, че в случай че Кирил Петков Петков показа безапелационни доказателства, че към датата на влизане в действие на Указ № 129 от 10.05.2021 година е бил към този момент освободен от канадско поданство, настояването за оповестяване на указа за отчасти противоконституционен следва да бъде отхвърлено – в противоположен случай то следва да бъде почетено.
В правното мнение на проф. доктор Пламен Киров се показва, че конституционното дело продължава да има предмет и е налице юридически интерес от разглеждането и решаването на конституционния спор всъщност. Излагат се причини, свързани освен с разрешението, обещано от Конституционния съд в тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 година по к. д. № 5/2019 година по отношение на правните последствия от оповестяване на ненормативни актове за противоконституционни, само че и с обстоятелството на издадените от служебния министър на съображение член 115 от Основния закон разнообразни по темперамент и брой актове с правно значение. Проф. доктор Пламен Киров, базирайки се на постъпилите и признати доказателства по делото, застъпва извод за противоконституционност на оспорената от вносителя част от Указ № 129 от 10.05.2021 година
Доц. доктор Наталия Киселова поддържа, че условията на член 110, във връзка със член 65 от Конституцията се отнасят и за членовете на Министерски съвет и в хипотезата, когато биват назначавани от президента в състава на служебно държавно управление, те би трябвало да са налице все още, в който указът на президента е публикуван или влиза в действие, в случай че има категорично посочен период. Приема, че при обязаност на конституционната пълномощия с отправеното искане за изговаряне по отношение на визираният акт на съображение член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията, тя не може нито да пояснява, нито да интерпретира конституционната норма на член 65, алинея 1, към която препраща член 110 от Основния закон и следва при осъществяване на преценката си по актуалното дело да изследва постъпилите документи и да откри дали лицето е било единствено български жител.
Конституционният съд, като разиска доводите в настояването на 55-мата народни представители от 46-ото Народно заседание, постъпилите и признати по делото писмени доказателства, писмени мнения и правни отзиви, както и относимата правна уредба, с цел да се произнесе взе поради следното:
По допустимостта на настояването:
Съдът намира, че преди да пристъпи към преценка всъщност на основателността на настояването, следва да разиска неговата допустимост, още повече, че този въпрос се слага в мнението на президента на Република България.
С Указ № 129 от 10.05.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента е назначено ново служебно държавно управление, в който Кирил Петков Петков е избран за министър на стопанската система. Правомощията на това държавно управление са прекъснати с Указ № 244 от 14.09.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 77 от 16.09.2021 г.), с който е назначено ново служебно държавно управление. След постановяването на този декрет Кирил Петков Петков към този момент не е министър в служебно държавно управление, което слага въпроса дали продължаването на производството е възможно заради вероятно отпадане предмета на делото.
Искането на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година на президента в посочената му нагоре част е отправено до Конституционния съд на 16.08.2021 година, от индивид с право да сезира конституционната пълномощия по член 150, алинея 1 от Конституцията. Указът, отчасти оспорван пред Съда по актуалното дело, е настоящ към 16.08.2021 година и все още на допускане за разглеждане на конституционното дело с определение от 9 септември 2021 година е произвеждал правно деяние - служебното държавно управление е изпълнявало пълномощията си. Понастоящем назначеното с Указ № 129 от 10.05.2021г. служебно държавно управление е с преустановен мандат, защото с различен следващ декрет на президента на Република България е назначено ново настоящо към сегашния миг служебно държавно управление, в което Кирил Петков Петков не е длъжностен министър.
Правният спор, с който Конституционният съд е сезиран, е за определяне на частична противоконституционност на декрет на президента на Република България за назначение на служебно държавно управление, който по правната си природа е ненормативен акт. Ненормативните юридически актове са резултат от активността на Народното събрание или президента, на конституционните органи, издаващи/приемащи актовете по чл.149, алинея 1, т. 2 от Конституцията във връзка използване на конституционни правила и подлежат на надзор за конституционосъобразност. В Решение № 3 от 28.04.2020 година по к. д. № № 5/2019 година Конституционният съд показва, че „ при контрола за конституционност на ненормативни правни актове върховенството на Конституцията може да се подсигурява, в случай че оповестената противоконституционност има деяние от момента на тяхното приемане или издаване “. С това тълкувателно решение по к. д. № 5/2019 година Съдът обоснова, че правните последствия от оповестяването на противоконституционност на ненормативен акт настъпват не отсега нататък, каквото e общото предписание, а от момента на постановяването на атакувания акт и промени значително практиката си. Ето за какво всички позовавания на процедура на Съда, относима към последствията от открита противоконституционност на ненормативни актове, постановени преди влизането в действие на Решение № 3/2020 година, следва да се одобряват за неотносими към предмета на сегашния спор. Противното схващане би означавало, че в обсъжданата догадка това най-ново решение на Конституционния съд е лишено от правни последствия и не е годно да подсигурява върховенството на Конституцията.
Преценката на Съда в сегашния случай включва и умозаключение дали съответният ненормативен акт е довел до смяна в правния ред, като по тази въпрос не би могло да има подозрение, че в интервала, през който Кирил Петков Петков е работил като длъжностен министър на стопанската система, е взел участие в работата на Министерския съвет, както и е постановявал министерски актове в интервала 12.05.2021 година - 16.09.2021 година, т. е. издавал е редица актове с правно значение – правилници, наредби, указания и заповеди, поради наредбата на член 115 от Конституцията. Актовете са юридическата форма, в която държавните органи упражняват своите пълномощия, а предназначението на контрола за конституционност в производството пред Конституционния съд е да подсигурява господство на Конституцията, което може да бъде реализирано, в хипотезата на надзор за конституционност на ненормативен акт, единствено в случай че, както беше маркирано, откритите за противоконституционни ненормативни правни актове, чиито правни последствия са настъпили, се разгласят за невалидни от момента на приемането или издаването им.
Въз основа на изложеното Конституционният съд приема, че производството по делото следва да продължи, защото правният интерес от решаването му всъщност не е изнемощял, без значение, че с Указ № 244 от 14 септември 2021 година на президента за назначение на ново служебно държавно управление пълномощията на Кирил Петков Петков за длъжностен министър са прекъснати.
По основателността на настояването:
Правното състояние на министрите съдържа редица специфики, като една от тях е избираемостта или изискванията, на които следва да дава отговор едно лице, с цел да заеме длъжността министър. Член 110 от Конституцията планува, че министърът следва да дава отговор на всички условия за избираемост, които са открити за депутат, изброени в член 65, алинея 1 от Конституцията. Тези условия имат безспорен темперамент, и неналичието на което и да е от тях все още на избора прави претендента неизбираем (Решение № 2 от 13 април 1995 година по к. д. № 1/1995 г.). Конституцията слага преди всичко в член 110 условието лицето да е „ единствено български жител “, който дава отговор на изискванията за избиране на народни представители, а в член 65, алинея 1 конкретизира, че той би трябвало да е „ български жител, който няма друго поданство “. Връзката сред условията, на които следва да дава отговор претендента за министър и тези за депутат произтича от откритата парламентарна форма на ръководство на страната.
Гражданството на съответната страна е измежду най-често предявяваните в конституционните демокрации условия за избираемост на обществена служба и България не прави изключение. По смисъла на Основния закон неналичието на непознато поданство следва да бъде заявена при кандидатирането за депутат, президент или вицепрезидент, както и все още на избора (назначаването на служебно правителство) на едно лице за министър.
Гражданството съставлява трайна политическа и правна връзка на съпринадлежност сред физическото лице и страната, от която пораждат права и отговорности за двете страни. То е определящо за правния статус на индивида, обвързвано е с неговата индивидуализация и заради това предстои на относително комплициран и изискващ време развой най-много за смяната му или за неговото придобиване посредством начини отвън придобиването по рождение. И през днешния ден е използвано класическото предписание, че единствено лицата, трайно свързани с страната посредством своето поданство, могат да заемат висши държавни длъжности.
Освен политическо и правно измерение поданството съдържа и морални императиви, доколкото лоялността на индивида към страната е полезност, чието неявяване може да лиши от наличие обсъждания институт. Правната му уредба е съсредоточен израз на историческите и държавни обичаи.
Обединението на жителите в актуалните демокрации е в подтекста на споделените идеали и легитимира разпоредбите, според които ще бъдат излъчени ръководещите, и според които общността ще бъде ръководена. Въпросът е тясно обвързван с персоналното и публичното съзнание на българската общественост и на всеки обособен българин и задачата на страната да се самосъхрани против въздействието на вътрешни и външни сили, които опонират (противостоят) на нейните ползи и единение. Омаловажаването на тази връзка сред жителя и страната, като неотделим детайл на отношението на поданството, обезценява предишното и обезсмисля бъдещето на общността като такава.
Според Конституцията на Република България единствено български жители могат да вземат участие в ръководството на страната на национално равнище, като за заемането на някои висши държавни длъжности съществуването на друго, с изключение на българско поданство, е изключено и неспазването на този парламентарен императив съставлява непреодолимо в следващ миг затруднение. Това конституционно условие произтича от задачата на актуалната национална страна да се резервира единството на народа на страната. Конституцията на Република България открива повишени условия по повод поданството на лицата, заемащи конституционно открити държавни длъжности, които са израз на устрема към резистентност на правните условия и отбрана на националните ползи.
Макар след присъединението на България към Европейския съюз да се слага въпросът за отпадане на възбраната за двойно поданство, открита за президента, народните представители и членовете на Министерския съвет, неговото решение не може да заобиколи условието за изменение на Конституцията в тази част, заради своята тактичност – нужда от премерена и обоснована отбрана на националните ползи. В допълнение България е страна по Европейската спогодба за поданството от 6 ноември 1997 година,(ратифицирана със закон, признат от 40-то Народно заседание на 9 декември 2005 година, обнародван, Дъждовни води, бр. 102 от 20.12.2005 година, обнародван, Дъждовни води, бр. 34 от 25.04.2006 година, в действие за Република България от 01.06.2006 г.) с изразена при подписването запаса по повод използването на член 17, т.1 от Конвенцията, изискващ „ жителите на страна – страна по конвенцията, притежаващи друго поданство, да имат на територията на тази страна - страна по конвенцията, в която обитават, същите права и отговорности като останалите жители на тази страна – страна по конвенцията “. Резервата на Република България при ратификацията по приложението на член 17 от Европейската спогодба за поданството гласи: „ Република България няма да ползва във връзка с жителите на Република България, притежаващи друго поданство и които обитават на нейна територия, правата и отговорностите, за които Конституцията и законите изискват единствено българско поданство. “
В Решение № 15 от 13.09.1995 година, по к. д. № 21/1995 година Конституционният съд приема, че „ упражняването на властта във всяка страна е детайл от държавния суверенитет “, и че е „ подозрително до каква степен упражняването на властта от лица с непознато поданство подсигурява нейната самостоятелност “. Защото съществуването на непознато поданство значи публичноправна връзка сред лицето и друга страна, наред с връзката на поданство с българската национална страна. Тази връзка с друга страна предпоставя права и отговорности, които могат да се окажат в спор със отговорностите към българската страна. Подобна догадка при упражняването на изпълнителната власт за вземането и изпълняването на управнически решения крие риск за националните ползи и сигурност. Поради това във власт само на българската страна остава решението за това кой и при какви условия е кадърен да упражнява господарски пълномощия и да обезпечи реализирането на управнически функционалности от личен състав, кадърен във всичките си актове и дейности да се управлява от обществения интерес за общите каузи в страната и да спомага за реализиране на общото богатство, както се показва в Решение № 7 от 17.09.2019 година, по к. д. № 7/2019 година
Съобразно изложеното, въпросът, дали българската Конституция в актуалната си редакция в цитираните нагоре текстове, относими към преценката за избираемост/назначаемост на избрани висши държавни длъжности на български жители, притежаващи и друго поданство, има поради единствено неявяване на друго поданство като приключена процедура по освобождение от непознато поданство или е задоволително тази процедура да е почнала, е ненужен, с оглед наличието на конституционния текст, който смислово е явен, не поражда двусмислия и неясноти, а съществува и открита, обвързваща всички субекти на правото процедура на Конституционния съд по него. В свое Решение № 2 от 13 април 1995 година по к. д. № 1/95 година Конституционният съд приема, че условията посочени в член 65, алинея 1 от Основния закон, „ имат безспорен темперамент и неналичието на което и да е от тях прави лицето неизбираемо “ и „ заради публичноправния темперамент на института на поданството, обвързван със значими правни последствия, без правно значение е субективната преценка по въпроса за придобиване и загубване на непознато поданството “. Конституционният съд е подчертал, че не е задоволително да са налице материалноправните предпоставки за освобождение от непознато поданство, а е належащо да е осъществена плануванаъа със закон процедура, която завършва с издаване на подобаващ държавен акт.
Това се удостоверява и от наличието на приложения от Кирил Петков Петков и признат като доказателство по конституционното дело, ведно с искане вх. № 412/8.10.2021 година документ с название - Заявление за отвод от канадско поданство, според подраздел 9(1), където на стр. 4, т. 14, абзац 3, Кирил Петков Петков е удостоверил (декларирал с отметка „ ДА “) следния текст: “разбирам значимостта на своя отвод от канадско поданство, както и това, че в случай че той бъде утвърден, ще изгубя всички права и привилегии на канадски жител и към този момент няма да имам статут в Канада “. Това документално удостоверение до съответните способени управляващи на Канада с дата 21.04.2021 година насочва към еднопосочния извод, че претендентът за длъжностен министър Кирил Петков Петков е бил наясно към посочената дата, че заявяването от него на отвод от канадско поданство не поражда автоматизирано деяние – освобождение от това поданство, а следва да бъде утвърден от съответните управляващи на Канада, което логичен изисква избран от съответната страна интервал от време. Идентични са разясненията и в формалния уебсайт на способния по въпросите на поданството орган на Канада, учредени на Закон за поданството (R. S. C., 1985, с. С-29), както и позоваванията на разпореждания и процедури от същия закон, съдържащи се в формалните документи, показани от Кирил Петков Петков и изхождащи от способния орган на Канада, съпроводени с потвърждаване с дата 07.10.2021 година от Министерство на външните работи на Република България, дирекция „ Консулски връзки “, бранш „ Заверки и заверка “ на достоверността на положения автограф и щемпел на Посолството на Канада в Букурещ.
Ако българският Основен закон имаше друго схващане за неявяване на непознато поданство, в това число и за случаите на почнала, само че незавършила процедура по освобождение, то би било категорично и ясно посочено, което в съответстващите за заемането на висши държавни длъжности разпореждания на настоящата Конституцията не е налице.
Съобразно условията на основополагащия принцип за върховенството на Конституцията, за Съда поражда и се постанова нуждата от строго придържане към недвусмислената уредба на обсъжданата материя от настоящия Основен закон и откритата относима процедура на Конституционния съд. В Решение № 2 от 13.04.1995 година във връзка разрешаване на юридически спор, обвързван с приложение на член 65, алинея 1 от Конституцията, Конституционният съд е безапелационен, че „ наредбата на член 65, алинея 1 от Конституцията изисква претендентите за народни представители да нямат друго поданство все още на кандидатстването им за присъединяване в изборите и лицето … е трябвало да направи действия за освобождението си и да бъде освободено от американско поданство преди да подаде документи за национален представител… “. По актуалното дело Конституционният съд развива своята позиция и показва, че не е задоволително едно лице да е подхванало стъпки за отвод от непознатото си поданство. Ирелевантни са произнасянията на Европейския съд по правата на индивида във връзка разногласия във връзка с практиката на някои страни, поставящи непреодолими спънки за ефикасен отвод от поданство. Законодателството на Канада, отнасящо се до отхвърли от канадско поданство не слага такива спънки, както се вижда от признатите като доказателство показани документи и процедурата за отвод от поданство е съвместима с рационалните упования, обезпечени и от българската Конституция. Приключването на процедурата по фактическия състав за отвод от поданство е нескончаем във времето развой. Може да бъде счетено за съществуване на непреодолима спънка за отвод от поданство, когато процедурата надвишава в забележителна степен рационалната дълготрайност на сходни административни процедури. В случая Конституционният съд намира, че не е изправен пред такава догадка за изключителност, защото срокът, очакван за култивиране на настояванията за отвод от поданство на Канада е подобен с планувания в България – 6 месеца, като процедурата по заявката за отвод от канадско поданство на Кирил Петков Петков е завършила в границите на 4 месеца (21.04.2021г.-10.08.2021г.).
Като се съобрази посоченото нагоре, въз основа на събраните и признати по делото писмени доказателства, могат да бъдат направени следните заключения за обстоятелствата от голяма важност за решение на делото:
Видно от писмо с вх. № 383 от 14.09.2021 година на министъра на правораздаването, Кирил Петков Петков е български жител и не е бил освободен от българско поданство към датата на назначението му за длъжностен министър, респ. на попълването на декларацията по чл.110 от Конституцията. Министърът на правораздаването показва в документа, че от направената инспекция в Национална база данни “Население “ в рубрика „ Гражданство “ за това лице е вписано както българско, по този начин и канадско поданство.
Видно от предоставеното на Конституционния съд копие от заявката по пример (апликационна форма) до способените служби в Канада за отвод на Кирил Петков Петков от канадско поданство с дата 21.04.2021 година, съпроводено от превод на български език и с нотариална легализация на копието от български нотариус, към датата 21.04.2021 година същото лице е имало канадско поданство.
С писмо вх. № 384 от 16.09.2021 година основният секретар на президента на Република България е показал заверено копие от писмената декларация от 10.05.2021 година на Кирил Петков Петков, в която той е заявил на съображение член 110 от Конституцията, че е български жител и няма друго поданство.
Съдът отбелязва, че във връзка с по този начин подписаната декларация от Кирил Петков Петков при издаването на Указа за назначение на служебното държавно управление не е планувано осъществяване на инспекция по отношение на отразеното в нея. Декларирането на изискуемите от Конституцията условия е обвързване на лицата, които са претенденти за заемането на висши обществени длъжности и те биха носили юридическо отговорност за неверността им, за което заявяват, че са известени.
На 10 май 2021 година, президентът на Република България е издал Указ № 129 от 10.05.2021г. (обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.), с който е назначил служебно държавно управление, в чиито състав влиза Кирил Петков Петков като длъжностен министър на стопанската система.
На 14 септември 2021 година президентът на Република България е издал Указ № 244 от 14.09.2021 година (обн., Дъждовни води бр. 77 от 16.09.2021 г.), с който е назначил служебно държавно управление, в чиито състав Кирил Петков Петков не попада, като същият от този миг е престанал да има качеството на министър.
От показаните от Кирил Петков Петков с искане вх. № 412 от 08.10.2021 година писмени документи – копие от формален документ от способния държавен орган на Канада с название “ Удостоверение за отвод от канадско поданство с № 8138/RN101397 на лицето Кирил Петков “ и уведомително писмо до него с дата 01.10.2021 година от Посолство на Канада в Букурещ, и двата документа с удостоверение от дирекция „ Консулски връзки “, бранш „ Заверки и заверка “ към Министерство на външните работи на Република България на достоверността на положения автограф и щемпел на посолството на Канада в Букурещ, и с приложени публични преводи на български език, следва, че същият е престанал да бъде жител на Канада на 20 август 2021 година
Заявената на 21 април 2021 година от Кирил Петков Петков воля да бъде освободен от канадско поданство, както и събитието, че е отговарял на материалноправните предпоставки да бъде освободен от него, не са били задоволителни той да престане да бъде жител на Канада. От формалния документ, публикуван от способния орган на Канада е видно, че освобождението от поданство на Канада е настъпило едвам на 20 август 2021 година
От изложеното се постанова безапелационен и еднопосочен извод, че освобождението на Кирил Петков Петков от друго поданство – в тази ситуация от поданство на Канада е настъпило след назначението му за длъжностен министър. Към момента, в който е бил назначен за длъжностен министър с Указ № 129 от 10.05.2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България, Кирил Петков Петков е имал освен българско, само че и канадско поданство и затова не е отговарял на условията категорично и ясно планувани в член 110, във вр. с член 65, алинея 1 от Конституцията, заради което е била налице, без да е била заявена от него, непреодолима конституционна спънка да бъде назначен за министър в служебното държавно управление.
Въз основа на изложените причини и разискваните и съобразени по делото доказателства, на съображение член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията, Конституционният съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021г. (обн., Дъждовни води, бр.39 от 12.05.2021г.) на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков.
Решението е подписано с изключително мнение от арбитър Георги Ангелов по отношение на допустимостта.
Председател:
&nb
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ