Кандидатът за кмет на София от Продължаваме Промяната“ Васил Терзиев,

Кандидатът за кмет на София от „ Продължаваме Промяната “ Васил Терзиев, който представители на градската десница възприемат като българска версия на Илон Мъск или Марк Зукърбърг, дружно с сътрудниците си е продал компанията „ Телерик “ при необяснимо високи цени и това е още една причина да внимаваме с ореола му на предприемаческо полубожество, също както и началния подтик, получен от компаниите на Държавна сигурност, които роднините му управляват.
Оказва се, че през 2014 година, когато американската компания Progress Software купува „ Телерик “, българският софтуерен разработчик е на осемцифрена загуба (21.15 млн. лева.), също както и за миналата година (17.4 млн. лева.). Това сочат данните от консолидираните доклади (обхващат крайния финансов резултат за цялата група фирми), които след това попадат под американски надзор.
На загуба остава и през идващите две години.
При целият този отрицателен паричен поток е необичайно за какво одобрена компания от Съединени американски щати се взема решение да купи българската компания, заделяйки 262.5 млн. $. Че цената е висока, приказват разнообразни индикатори, които се ползват при оценка на компании при корпоративните сливания и придобивания.
Един от най-масовите принадлежности е облагата преди лихвени заплащания, налози, амортизации и обезценки. Терминът е от финансовата доктрина и е прочут с британската си абревиатура EBITDA (Earnings Before Interests, Taxes, Depreciations and Amortizations). Неговата логичност сочи, че данъчните ставки са идентични за всички в бизнеса, амортизационните разноски са въпрос на счетоводна политика, а не следват някакъв паричен поток, до момента в който лихвите са заплащания, не са свързани с главната активност и заради това облагата преди отчитане на тези фактори най-правилно отразява представянето на една компания. Нещо като какъв брой пари дава компанията с цел да съществува и създава продукта си и какъв брой получава за него чисто.
При най-простия способ за оценка цена на компания за придобиване цената се дели на EBITDA и резултатът демонстрира какъв брой години би трябвало добитата компания да работи при непроменена облага, с цел да може новият притежател да си възвърне инвестицията.
Как обаче се прави оценка губеща компания?
Отговорът, който получаваме от данните за договорката е, че Progress Software заплаща над шест пъти по приходите на „ Телерик “, не по облагата.
Повече от шесткратно по-високата цена по отношение на приходите навежда към няколко пояснения. Невинното е, че новите притежатели са видели благоприятни условия за синергия, които разрешават „ Телерик “ по някакъв метод да проработи по-ефективно, или си дават сметка, че загубите може да са поради предприемани придобивания на по-малки играчи и в един миг ще се излезе на облага. Този ход наподобява най-малкото мощно рисков, като се има поради, че „ Телерик “ остава на загуба в първите две години след придобиването си, а цялата облага, образувана в петте години по-късно – от 2016 до 2021 година не покрива и на 50% платената за придобиването цена.
Видно е още, че на облага компанията излиза чак, откакто „ Телерик “ и „ Прогрес “ се сливат, а Васил Терзиев и останалите основатели на компанията към този момент не вземат участие в ръководството на новата конструкция.
Алтернативно пояснение е, че групата компании е намерила метод да усъвършенства облагите си и данните за финансовото положение преди придобиването са резултат за пред данъчните, до момента в който действителният – за пред вложителите е различен. Това може да стане и по легален път. Реално съвсем всяка огромна компания по света, а и в България, пробва да усъвършенства данъчния си резултат и най-често това става посредством така наречен трансферно ценообразуване, поради което неотдавна „ Майкрософт “ бяха принудени да доплатят 28 милиарда $ пред американските управляващи. Самата данъчна оптимизация не е наложително машинация, само че най-малкото е като покупко-продажбите с жилища, които се заявяват по данъчна оценка с цел да се понижат таксите при прехвърлянето. Възможно е в миналото данъчните да оспорят резултатите и да изискат повече. Но даже и това да не стане, просто не отива на претендент за управленец да има такива интервенции в предишното си, още повече, в случай че ще дава отговор за събирането на доходи от други данъкоплатци, пък било то и единствено на локални налози и такси.
Донякъде екзотична, само че в крайник с историята на „ Телерик “ е и версията, че се търси изсветляване на пари, изнесени в миналото с червени куфарчета. Всеки, който в миналото е продавал нещо, знае, че най-добре е продажбите да се случват по най-високите вероятни цени. Цената, по която притежателите на „ Телерик “ се разделят с бизнеса си, обаче е толкоз висока, че основава чувство или за объркал се вложител, или за скрита стойност, която светът може да не забележи сега на договорката, само че явно тя не се разкрива и след това, съдейки по счетоводните доклади след прехвърлянето на компанията.
Така най-големият гений на Васил Терзиев може да се окаже не основаването на сполучливи бизнеси (след като началният подтик е от компании, близки до ДС), само че способността да намира огромни пари против активи, които евентуално не си костват цената, или пък просто да икономисва едни налози.
А връщането на червени пари вкъщи?