Кандидатът за депутат от ПП-ДБ във Варна Калоян Иванов даде

Кандидатът за народен представител от ПП-ДБ във Варна Калоян Иванов даде изявление за " Будна Варна ". Ето какво сподели той в него:

Не имам вяра да има човек във Варна, който да не Ви познава с брат Ви, само че въпреки всичко представете се накратко подобен, какъвто желаете да Ви видят хората в тази нова битност като претендент за депутат?

– Казвам се Калоян Иванов, на 40 години съм и съм роден във Варна. Семеен съм, с три деца. Завършил съм висшето си обучение в УУНТ „ Никола Тесла “ в Белград, със компетентност „ Бизнес стопанска система “.

Член съм на ДСБ от 2013 година, а съчувствува на концепциите на партията още от самото ѝ основаване. Спортът е огромна част от живота ми – някогашен народен играч по баскетбол съм и съм взел участие на три европейски шампионати.
В последните 10 години, дружно с брат ми, развиваме личен бизнес, обвързван с създаване на жилищни здания.
Решението ми да вляза в политиката не е подбудено от персонална полза. Напротив – то идва от насъбраното през годините чувство, че спортът в България се развива без ясна посока и резистентен модел. Все повече деца и родители се сблъскват с компликации – спортът става по-трудно наличен и постоянно неосъществим.

Изгубихме цяло едно потомство – не поради липса на гений, а поради липса на визия, бистрота и дълготрайна тактика. Времето за очакване завърши. Вярвам, че е време за действителни решения и нов метод към развиването на спорта в България.

– В своята стратегия Вие поставяте акцент върху деполитизацията на спорта. Как на процедура ще извадите спортните организации от зависимостта им от държавния уред?

– Деполитизацията на спорта не значи страната да се отдръпна, а да спре да управлява и въздейства еднолично върху решенията в бранша.

На процедура това минава през няколко съответни стъпки.

Първо– ясни и транспарантни правила за финансиране. В момента доста клубове и федерации зависят от модела„ милостиня или рекет “. Този модел държи спорта подвластен. Това би трябвало да се размени с справедливи критерии – резултати, развиване на млади състезатели, повсеместност и действителна активност.
Второ– законова рамка, която да предизвиква частното финансиране. Бизнесът би трябвало да има тласък да влага в спорта. Така клубовете няма да разчитат единствено на страната.
Трето– повече автономия на федерациите, само че против действителна отчетност. Моделът на „ безконечните кресла “ би трябвало да бъде прекратен. Да бъде въведена мандатност във федерациите и МОН. Държавата би трябвало да слага рамката и да управлява прозрачността, само че не и да се меси в управническите решения.

И не на последно място – вложения в инфраструктура, които да са налични за всички, а не да се употребяват като инструмент за въздействие.

– Какви съответни механизми оферирате, с цел да се ограничи политическото въздействие при ръководството на федерации и клубове?

– Най-важното е да спрем „ скритото ръководство “ през зависимости. И потреблението на спорта за политическа реклама. Това не става с лозунги, а с ясни правила.
Първо– въвеждане на справедливи и обществени критерии за финансиране. Всеки евроцент държавни средства би трябвало да се разпределя по формула, която е ясна за всички – резултати, работа с деца, всеобщ спорт, бистрота. Така се отстранява опцията някой да „ санкционира “ или „ награждава “ по политическа линия.
Второ– цялостна бистрота. Федерациите и клубовете, които получават обществени средства, би трябвало да разгласяват бюджетите си, договорите и докладите си. Когато всичко е на ярко, въздействието внезапно понижава.
Трето– ограничение на директното политическо присъединяване. Активни политици и партийни назначения не би трябвало да заемат управителни позиции във федерации. Спортът би трябвало да се ръководи от хора от спорта и специалисти, а не от партийни фигури.

Ичетвърто– тласъци за частно финансиране. Колкото повече спортът се финансира от бизнеса и обществото, толкоз по-малко ще зависи от политиката.

– Как съгласно Вас би трябвало да наподобява една в действителност устойчива законова рамка за финансиране на спорта?

– Законът би трябвало интензивно да отвори вратата за частния бранш. Това значи действителни данъчни тласъци за бизнеса да влага в спорт, както и облекчени процедури за създаване на спортна инфраструктура.

Без присъединяване на бизнеса няма по какъв начин да имаме резистентен модел. Предлагам въвеждането на явен и работещ модел за финансиране на спорта посредством данъчни тласъци.
Компаниите ще имат право да насочват част от дължимия си налог към спортни клубове, федерации и академии. Неизползваните средства ще могат да се трансферират в предстоящ интервал.

Това не е увеличение на налозите, а реинвестиция на част от към този момент дължимия налог. Създава се обществен указател на организациите, които могат да получават финансиране, при цялостна бистрота и отчетност.

Целта е да се построи резистентен модел, който да притегли частния бранш, да понижи зависимостта от страната и да сътвори действителни условия за развиване на детско-юношеския спорт и спортната инфраструктура.

– Казвате, че спортът не би трябвало да зависи главно от държавния бюджет. Кои различни източници на финансиране виждате като най-реалистични в България?

– Диверсификацията на паричните потоци към спорта е основна за неговото стабилно развиване. Спортът не би трябвало да зависи само от финансиране от държавния уред.
Необходимо е интензивно приобщаване на частния бизнес посредством тласъци за непринудено спонсорство – както към спортните клубове и федерации, по този начин и към построяването и поддръжката на спортна инфраструктура. Това е потвърден модел в развитите западни страни, който води до по-стабилна и самостоятелна спортна система.

В България този модел към момента не е задоволително развъртян – не тъй като липсва интерес от страна на бизнеса, а тъй като липсват ясни правила, тласъци и предвидима среда. Именно тук е ролята на страната – да сътвори условия, в които инвестицията в спорт е лесна, транспарантна и има смисъл.

– В тактиката Ви бизнесът има значима роля. Как ще убедите частния бранш, че инвестицията в спорт си заслужава?

– Бизнесът от дълго време е декларирал подготвеност да взе участие в развиването на спорта. Нашата задача е да създадем доверие и предвидима среда, в която той да влага по личен избор, а не под напън или при неравнопоставени условия.
Целта е ясна – партньорство, учредено на бистрота и взаимна изгода, а не на зависимости. Когато бизнесът вижда смисъл и сигурност в инвестицията си, той ще бъде натурален мотор на развиването на спорта.

– Къде е границата сред потребното присъединяване на бизнеса и риска спортът да стане подвластен от корпоративни ползи?

– Спортът и бизнесът могат да бъдат сътрудници единствено когато ползата е споделен и транспарантен. Когато инвестицията е доброволна и със лични средства, рискът от зависимости е най-малък – тъй като задачата е ясна: стабилно развиване и действителен резултат.

Важно е да изградим среда, в която спортът не е разход, а стойност – както за обществото, по този начин и за вложителите.

В този смисъл спортът би трябвало да стартира да се развива и като стопански резистентен бранш – с капацитет да притегля вложения, да основава стойност и да се трансформира в конкурентен артикул, без да губи своята социална задача.

– По отношение на спортната инфраструктура — кое е най-голямото затруднение през днешния ден пред частните вложители и по какъв начин ще го премахнете?

– Спортът е част от обществената среда и значим детайл от обществената политика. В същото време ползата на частния вложител е стопански – той търси възвръщаемост и резистентен модел. За да съвместим тези два свята, би трябвало да създадем условия, които са работещи и за двете страни. Публично-частното партньорство е един от най-реалистичните и ефикасни механизми за това. Чрез него страната и общините могат да запазят обществената функционалност на спорта, а бизнесът да взе участие интензивно в неговото развиване. На процедура това значи няколко неща: даване на терени за създаване на спортна инфраструктура от частни вложители, облекчени и бързи административни процедури, както и концесии на съществуващи бази с ясно написани отговорности – за рационализация, поддръжка и обезпечен публичен достъп.
Към това би трябвало да прибавим и действителни данъчни тласъци, които да създадат инвестицията в спорт предвидима и привлекателна.

Целта е елементарна – да изградим модел, в който публичният интерес и бизнес логиката не си опонират, а се допълват.

– Вие разделяте спортовете на предпочитани, световно разпознаваеми, национално предпочитани, олимпийски и нови. По какви критерии ще се дефинира кои спортове попадат във всяка категория?

– Това е главно въпрос на политика и цели на Министерството на спорта. Защото спортът не е просто активност – той е част от всяко семейство и източник на национална горделивост.

Различните спортове имат друга роля и не можем да ги слагаме под един общ знаменател. Има световни спортове с висока гледаемост, посещаемост и сериозен стопански капацитет. Има обичайни за България спортове, в които имаме мощни школи и потвърдени експерти. Олимпийските спортове от своя страна носят директно национално самочувствие и интернационално самопризнание, даже когато не са всеобщи. А има и нови, бързо разрастващи се спортове, които притеглят младите и задават бъдещите трендове.
Често един спорт попада допълнително от една категория и точно това би трябвало да се регистрира.

Затова финансирането би трябвало да стъпи върху ясна система за приоритизация – справедлива, обществена и предвидима. Така ще се насочват ресурсите там, където има максимален публичен резултат – както в всеобщия спорт, по този начин и във високото спортно майсторство.

Само по този метод можем да прекъснем практиката на финансиране по политически или „ другарски “ линии и да изградим работеща и обективна система.

– Как ще мерите триумфа на тази тактика — единствено посредством медали и класирания, или и посредством по-широк достъп до спорт и всеобщо присъединяване?

– Спортът не се мери единствено с медали и достижения. Той има доста по-широко значение за обществото.
В общ проект можем да разграничим две съществени посоки. Първото е всеобщият спорт – този, който има директно въздействие върху всекидневието на хората, изключително на децата. Той построява здравословни привички, основава обществена среда, учи на дисциплинираност, работа в екип и връзка. Ефектът му върху здравето е неоспорим – понижава риска от сърдечно-съдови болести, диабет и меланхолия.
От другата страна е спортът за високи достижения. Той носи национална горделивост, ентусиазъм и интернационално самопризнание. Но също така има и съществено икономическо значение – основава благоприятни условия, генерира интерес, притегля вложения и развива цели промишлености към себе си.

– Ако би трябвало да посочите една основна смяна, която би дала най-бърз и забележим резултат върху българския спорт, коя би била тя?

– За страдание, в спорта резултатите не идват бързо. Основният запас тук е човешкият. Създаването, развиването и реализацията на „ продукта “ спорт изискват време – толкоз, колкото е нужно за развъждането на едно дете.
Затова е извънредно значимо да имаме устойчива тактика, основана на финансова сигурност и самостоятелна от изменящите се политически фактори. Спортът не може да се развива на парче – той изисква дълготрайна визия и поредност.

Ако би трябвало да отговоря по кое време ще се видят първите резултати – те ще дойдат доста скоро след смяната на системата. Най-напред в достъпността до спорт за децата и фамилиите, по-късно в метода, по който наподобява националният ни спорт, и в последна сметка – в самите резултати.

Защото когато основата е постоянна, триумфите са въпрос на време, а не на случайност.