Кандидат-студентски бисери, от които свят ще ви се завие! Пишат с грешки, но пък "майсторят" нови думи
Кандидат-студент измисли нова дума по време на изпита по български език в ПУ „ П. Хилендарски”. В желанието си да блесне с автентичност в есето си по тематиката „ Формулата на цялостното щастие”, младежът сътворил думата „ КОПНЯНИ”, която свързал със съществителното име в мн. число „ мечти”. И в случай че това е индивидуален случай, то се е оказало всеобщо незнаенето на правилото за членуване на съществителните имена от мъжки жанр в изречението, сочат наблюденията на проверяващите.
Буквално във всяка една изпитна работа имало неточности при използването на цялостния и късия член. „ Много постоянно срещана неточност е неправилното членуване както в задачата, проверяваща владеенето на правописните и граматическите правила, по този начин и в съчиненията. Изводът е, че младежите не владеят добре към този момент разколебаното предписание за членуване на съществителните имена от мъжки жанр. Това би могло да се вземе поради в плана, реализиран от езиковеди и социолози от Института за български език при Българска академия на науките, Софийския университет „ Св. Климент Охридски” и Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, за изследване на публичните настройки и ценностните ориентации към актуалния български литературен език като фактор при кодификацията на нормите му. Проектът включва проучване на използването на някои граматически условия, като правилото за писане на цялостен и къс член, потреблението на бройната форма, падежните форми при местоименията, изменчивото я, мекането и т.н.”, сподели доцент доктор Теофана Гайдарова, ръководител на изпитната комисия в университета, представена от в. Монитор.
Нерядко искащите да следват висше бъркат и бройната форма на съществителните имена от мъжки жанр. Така да вземем за пример значително кандидат-студенти са написали: „ Двата ПЛАНОВЕ на изображението”, вместо „ Двата проекта на изображението”. „ Предполагаме, че това са неточности от свръхстарателност, не от неведение. Макар че може да се мисли и за разколебаване на нормата”, разяснява доцент доктор Теофана Гайдарова. По думите ѝ друга постоянно срещана неточност в работите на кандидат-студентите е обвързвана с използването на падежните форми при местоименията. Доц. Гайдарова даде за образец фрази от някои от изпитните работи: „ Поп Андрей е героят, КОЙТО съпоставяме с Хаджи Димитър... Всеки желае да бъде благополучен, само че не ВСЕКИГО Гражданско отделение постига”. Друг образец, сътворен от кандидат-студент, е изречението: „ Формулата на цялостното благополучие? Клише или блян, към КОГОТО се стремим”.
Тя посочи, че към момента не престават в изпитните работи да са чести грешките, свързани с използването на: о/у, а/ъ и е/и, като мАчителен (вм. мъчителен), преУдолеят (вм. преодолеят), пУтОшаване (вм. потушаване), ситОиран (вм. ситуиран), УчИвидно (вм. очевидно)и други Променливото „ я” също е затруднило кандидат-студентите. В първа задача на теста, където би трябвало да се открият грешките в къс обвързван текст, всеобщо младежите оставили като вярна формата „ видЯни”, макар че вярното изписване е „ видени”. Кандидат-студентите са се затруднили и с неособено сложни думи, които обаче имат повече букви, като да вземем за пример съществителното име „ удовлетворение”, което някои от явилите се на изпита изписали като „ УДОВОЛЕТВОРЕНИЕ. Чести били и пунктуационните неточности, свързани със затварящите запетаи на подчинените фрази в състава на комплицираното.
„ Грешки се вършат и заради неведение на смисъла на дадената дума. Например прилагателното име „ самобитен” е получило изписване: „ САМООБИТЕН” или „ САМОУБИТЕН”, само че това не е всеобща грешка”, споделя доцент Гайдарова. Такъв е казусът и при изписването на „ ползотворен” с неверното „ ПЪЛЗОТВОРЕН”, изяснява доцент Гайдарова. В същото време, заради достъпността на тематиката на есето, кандидат-студентите са се развихрили да разсъждават за здравето, фамилията и кариерата. Според някои от тях цялостното благополучие не съществува, нямало такава формула. Обосновавали се, че щастието може да се реализира, когато човек е здрав, има положително семейство и другари. Според множеството от кандидат-студентите цялостното благополучие не е в парите или в кариерата, а е в дребните неща от живота. Елементарните и откровени клишета по тематиката, като да вземем за пример, че „ здравето не може да се купи с пари”, не били обвързани с тези от прочетени книги, липсвали задълбочени разсъждения. Имало и единични опити за свързване на заложената тематика със ориста на героите от романа „ Тютюн” на Димитър Димов.
„ Слабост, която следим не за първа година, е, че някои от кандидат-студентите пишат по този начин, както приказват. Те не вършат разлика сред писмена и джука тирада, което е все по-често срещано събитие освен в кандидатстудентските работи. Разбира се, комисията се наслаждения и на съчинения, разкриващи просветеност, изчерпателност, умеене за основаване на текст”, заключава университетският учител.
Само една цялостна шестица и 24 отлични оценки сложили проверяващите на явилите се на постоянния изпит по български език в ПУ „ П. Хилендарски” 933 кандидат-студенти. 195 от младежите получили „ доста добър”, 277 – „ добър”, а 236 души – „ среден”. Двойките били 200. По-високите оценки са реализирани на предварителния изпит през юни и десетките отличници към този момент са записани за студенти в ПУ”Паисий Хилендарски”.
Буквално във всяка една изпитна работа имало неточности при използването на цялостния и късия член. „ Много постоянно срещана неточност е неправилното членуване както в задачата, проверяваща владеенето на правописните и граматическите правила, по този начин и в съчиненията. Изводът е, че младежите не владеят добре към този момент разколебаното предписание за членуване на съществителните имена от мъжки жанр. Това би могло да се вземе поради в плана, реализиран от езиковеди и социолози от Института за български език при Българска академия на науките, Софийския университет „ Св. Климент Охридски” и Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, за изследване на публичните настройки и ценностните ориентации към актуалния български литературен език като фактор при кодификацията на нормите му. Проектът включва проучване на използването на някои граматически условия, като правилото за писане на цялостен и къс член, потреблението на бройната форма, падежните форми при местоименията, изменчивото я, мекането и т.н.”, сподели доцент доктор Теофана Гайдарова, ръководител на изпитната комисия в университета, представена от в. Монитор.
Нерядко искащите да следват висше бъркат и бройната форма на съществителните имена от мъжки жанр. Така да вземем за пример значително кандидат-студенти са написали: „ Двата ПЛАНОВЕ на изображението”, вместо „ Двата проекта на изображението”. „ Предполагаме, че това са неточности от свръхстарателност, не от неведение. Макар че може да се мисли и за разколебаване на нормата”, разяснява доцент доктор Теофана Гайдарова. По думите ѝ друга постоянно срещана неточност в работите на кандидат-студентите е обвързвана с използването на падежните форми при местоименията. Доц. Гайдарова даде за образец фрази от някои от изпитните работи: „ Поп Андрей е героят, КОЙТО съпоставяме с Хаджи Димитър... Всеки желае да бъде благополучен, само че не ВСЕКИГО Гражданско отделение постига”. Друг образец, сътворен от кандидат-студент, е изречението: „ Формулата на цялостното благополучие? Клише или блян, към КОГОТО се стремим”.
Тя посочи, че към момента не престават в изпитните работи да са чести грешките, свързани с използването на: о/у, а/ъ и е/и, като мАчителен (вм. мъчителен), преУдолеят (вм. преодолеят), пУтОшаване (вм. потушаване), ситОиран (вм. ситуиран), УчИвидно (вм. очевидно)и други Променливото „ я” също е затруднило кандидат-студентите. В първа задача на теста, където би трябвало да се открият грешките в къс обвързван текст, всеобщо младежите оставили като вярна формата „ видЯни”, макар че вярното изписване е „ видени”. Кандидат-студентите са се затруднили и с неособено сложни думи, които обаче имат повече букви, като да вземем за пример съществителното име „ удовлетворение”, което някои от явилите се на изпита изписали като „ УДОВОЛЕТВОРЕНИЕ. Чести били и пунктуационните неточности, свързани със затварящите запетаи на подчинените фрази в състава на комплицираното.
„ Грешки се вършат и заради неведение на смисъла на дадената дума. Например прилагателното име „ самобитен” е получило изписване: „ САМООБИТЕН” или „ САМОУБИТЕН”, само че това не е всеобща грешка”, споделя доцент Гайдарова. Такъв е казусът и при изписването на „ ползотворен” с неверното „ ПЪЛЗОТВОРЕН”, изяснява доцент Гайдарова. В същото време, заради достъпността на тематиката на есето, кандидат-студентите са се развихрили да разсъждават за здравето, фамилията и кариерата. Според някои от тях цялостното благополучие не съществува, нямало такава формула. Обосновавали се, че щастието може да се реализира, когато човек е здрав, има положително семейство и другари. Според множеството от кандидат-студентите цялостното благополучие не е в парите или в кариерата, а е в дребните неща от живота. Елементарните и откровени клишета по тематиката, като да вземем за пример, че „ здравето не може да се купи с пари”, не били обвързани с тези от прочетени книги, липсвали задълбочени разсъждения. Имало и единични опити за свързване на заложената тематика със ориста на героите от романа „ Тютюн” на Димитър Димов.
„ Слабост, която следим не за първа година, е, че някои от кандидат-студентите пишат по този начин, както приказват. Те не вършат разлика сред писмена и джука тирада, което е все по-често срещано събитие освен в кандидатстудентските работи. Разбира се, комисията се наслаждения и на съчинения, разкриващи просветеност, изчерпателност, умеене за основаване на текст”, заключава университетският учител.
Само една цялостна шестица и 24 отлични оценки сложили проверяващите на явилите се на постоянния изпит по български език в ПУ „ П. Хилендарски” 933 кандидат-студенти. 195 от младежите получили „ доста добър”, 277 – „ добър”, а 236 души – „ среден”. Двойките били 200. По-високите оценки са реализирани на предварителния изпит през юни и десетките отличници към този момент са записани за студенти в ПУ”Паисий Хилендарски”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ