Лекът стана по-лош от болестта - ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН
Канадският клиничен психолог и публицист доктор Джордан Питърсън излезе със публикация на 10.01.2022 година, особено за National Post , в която остро подлага на критика ограниченията на канадското държавно управление за справяне с пандемията, в която приканва: „ Отворете проклетата страна, преди канадците да са развалили нещо, което не можем да изправим! “
В ОТГОВОР НА СТРАХА ДЪРЖАВАТА СТАВА ВСЕ ПО-АВТОРИТАРНА
Този уикенд прекарах повече от три часа на телефона в опити да се свържа с отдела по онлайн сигурност на една от огромните канадски банки. Една от сметките ми беше блокирана (защото имах нахалството да вляза в банкирането си от провинция Албърта – едно прекомерно ненадейно за системите за сигурност на банката събитие).
Оставиха ме на безпределно изчакване, като в това време бях подложен на това, което корпоративният свят схваща под „ музика “ (за да ме успокоят). След това ми предложиха да ми върнат позвъняването, което и съответно направиха 45 минути по-късно.
После още веднъж ме оставиха на изчакване – и още веднъж, и още веднъж. Всичко това се случи, когато търпението ми към този момент беше изчерпано след опитите ми да си ангажирам вътрешен полет в Канада.
Както доста други канадци и аз не мога да се виждам с огромен брой хора, които обичам и които през последните две години са задоволително търпеливи да ми отвръщат със същото. Затваряния. Забрани. Ограничения за персонални и публични събирания. Предпазни ограничения. Предпазни ограничения. Предпазни ограничения.
Но всичко бе отворено дотолкоз, че кардинално полетите за такива цели – кардинално – още веднъж бяха вероятни. Затова в последния ден на 2021 година с жена ми се възползвахме от опцията първо да летим до Комокс в провинция Британска Колумбия, а след това, няколко дни по-късно, до родния ни град Феървю в Албърта.
Обаче авиолинията, за която си бяхме резервирали билети, анулира или отсрочи всичките ни шест полета. На всичкото от горната страна нямаха никакви чиновници в цяло едно крило на летище „ Едмънтън “. А това направи смяната на резервациите извънредно комплицирана.
Пътуването ни до Британска Колумбия бе забавено с цялостен един ден, след това с още един до Албърта (и по пътя ни към къщи в Торонто имаше още забавяния). Това лиши много огромна част от осемдневното ни пътешестване. И всичко това от авиолиния, която до неотдавна беше пример за резултатност.
Както множеството хора в Канада и в Западния свят с жена ми сме привикнали системите да работят. Когато в предишното сме си правели резервации за полети, с редки изключения, сме дошли безвредно и в точния момент.
Когато сме употребявали системите на банките си онлайн, сме получавали достъп до сметките си. Когато се е налагало да позвъним на отделите по сигурност поради проблем с влизането, сме успявали да приказваме с някого, който ни е помагал.
И защото сме капризни западняци, сме очаквали нещата да си останат по този начин вечно и непроменяемо. Защо?
Защото като цяло системите ни работеха. Учудващо добре. Електричеството (и отоплението – тук в Албърта е минус 40 и е по този начин от три седмици) в никакъв случай не е спирало. Самолетите са изхвърчали и кацали в точния момент. Банките са били отворени, ефикасни и почтени.
Ала тук във Феървю в питателните магазини има празни лавици. Веригите за доставка, по които идваше храната ни – тъкмо в точния момент – са под мощно напрежение. Докато бях тук, разговарях с локална ресторантьорка, която държи пицарията, където работих преди четиридесет години. Едва се оправя. И това важи за множеството локални предприятия.
Висях на телефона три часа в опити да оправя малък проблем с банкирането си, откакто полетът ми беше занимателен с цялостен един ден, откакто единствено четири дни по-рано бях претърпял сходно закъснение. И защото съм придирчив западняк, привикнал с привилегиите си, започнах да мърморя.
Имам си персонален банкер, който движи делата ми, и му изпратих – на него и на сътрудника му – низ от недоволства от услугата, която получавам. Те ми дадоха отговор с извинения и ми споделиха, че едвам съумяват да работят поради СОVID рестриктивните мерки, поради дефицита на обслужващ личен състав (причинен и от болни служители), както и поради неспособността им да привлекат нови чиновници – проблем, от който сега страдат доста сфери на промишлеността.
Не съм привикнал да съчувствам кой знае какъв брой на мъчнотиите на огромните и преуспяващи предприятия: банки, авиолинии, електроразпределителни и газоснабдителни сдружения и сходни. Очаквам избран стандарт на обслужване, с цел да мога дейно да движа своите каузи, и ставам припрян, когато се получат ненужни в нормалния ход на нещата забавяния.
Писмото от банката обаче ме накара да се поспра и да се замисля. Не беше единствено банката. Беше и авиолинията. Бяха и празните лавици на питателните магазини в северна Албърта. Беше и дъщерята на индивида, за който работех като готвач преди време, когато бях още младеж. Бяха магазинерите и хората с дребен бизнес, с които бях разговарял по време на това пътешестване.
Тласкаме към ръба комплицираните системи, от които подвластен и които в своята постоянно неблагодарна работа са учудващо ефикасни и ефикасни.
Можете ли да се сетите за нещо по-невероятно от обстоятелството, че можем да получим безпроблемен достъп до парите си онлайн, като използваме системи, в които на процедура няма рушвети и корупция? Само си представете какъв брой доста работа, доверие и резултатност са били и към момента са нужни, с цел да е допустимо това.
Можете ли да се сетите за нещо по-невероятно от бързи, надеждни и не изключително скъпи полети – както вътрешни, по този начин и интернационалните – в цялостна сигурност? Или пък непрекъснатото доставяне с съвсем всяка потребителска стока, която можете да си визиите, посред обилие от разнообразна и евтина храна?
Сега тези системи се тресат. Компрометирали сме ги съществено с този безконечен и непредсказуем поток от ограничавания, затваряния, разпореждания и полицейски часове.
Освен това с проявата на безкрайна благотворителност от държавната хазна за облекчение напрежението от отговора на СОVID подкопаваме и цялата си парична система. Играем си с огъня.
Провалихме два следващи коледни сезона. Животът е къс. Събития като това са редки. Не разрешаваме на децата да вървят на учебно заведение. Сеем съмнение в институциите си по един в действителност рисков метод.
Плашим хората, с цел да ги накараме да се подчиняват.
Произвеждаме бюрократични институции, които хипотетично смятат публичното здраве за най-висша полезност, само че подчиняваме всичките си чисто политически институции на тази цел, тъй като ни липсва водачество, и разчитаме на извънредно ненадеждни допитвания за нашето мнение, с цел да прокарваме едромащабна политика.
Никога до момента в живота си не съм виждал разпад от подобен мащаб на доверието в институциите.
Наскоро бях в Нашвил, щата Тенеси, Съединени американски щати. Никакви заключвания. Никакви маски. Никакви СОVID разпореждания, които си заслужава да споменем. Хората си карат живота. Защо е допустимо това в Тенеси (и в други щати на Съединени американски щати като Флорида), когато тук в Квебек има полицейски час (полицейски час!), две години след началото на пандемията, при дял на вaкcиниpaните от съвсем 80%? Когато в Британска Колумбия към момента са лимитирани публичните събирания? Когато слагаме под голямо и неустойчиво напрежение всичките си комплицирани системи, които ни правят такава добра работа и които ни дават такива улеснения – посред житейските ни проблеми?
Лекът стана по-лош от заболяването.
Разговарях със старши съветници на държавните управления на канадските провинции. Не му се вижда краят на всичко това. Идеята, че канадската политика е или би трябвало да бъде ръководена „ от науката “, освен не е вярна, само че е и невъзможна, защото от научните обстоятелства към сложнотиите на политиката няма елементарен път.
Взели сме решение – въз основа на изследване на мненията – да живеем в боязън и да ставаме все по-авторитарни в отговор на този боязън. Съществува и тази заплаха – и тя е все по-реална.
Докога ще се въртим без посока, ще се крием зад маските си, ще се опасяваме да изпращаме децата си (за които заплахата не е по-голяма от това да заловен грип) на учебно заведение, да желаеме студентите да заплащат таксите си за образование в цялостен размер за десеторазрядно онлайн „ обучение “, да настройваме членовете на фамилиите един против различен по въпросите за имунизацията и – най-сериозното от всичко – да компрометиране чудесната икономическа машина, от която зависи и здравето ни?
Докато не решим да спрем.
Няма безвреден път напред. Избираме един или различен риск. Изберете си отрова: постоянно това е изборът, който ни дава животът. Втръсна ми да пребивавам под все по-авторитарния диктат на система на ръководство, загрижена за един-единствен риск, само че в незнание за всички останали. А към нас нещата се тресат.
Стига толкоз, канадци! Стига толкоз, канадски политикани! Стига толкоз маски! Стига толкоз ограничавания на публичните събирания! Стига толкоз затваряния на заведения за хранене! Стига толкоз подкопаване на публичното доверие!
Направете скапаните ваксини налични за всички, които ги желаят. Спрете да употребявате мощ, с цел да подсигурите послушание от страна на тези, които не ги желаят. Някои от последните може и да са луди, само че като цяло не са по-луди от останалите от нас.
Посочете дата. Отворете проклетата страна, преди да сме развалили нещо, което не можем да изправим.
Време е за малко храброст.
Нека заживеем още веднъж!
Инфо: Jordan Peterson: Open the damn country back up, before Canadians wreck something we can’t fix
Превод от британски: Стефан Д. Стефанов, 14.01.2022 година
В поддръжка на думите на доктор Питърсън ще прибавим, че в Канада към този момент имаме първото дело на лишаване на наставнически права на нeвaкcиниpaн човек. BBC оповестява , че в провинция Квебек на нeвaкcиниpaн татко е отнето правото да вижда 12-годишното си дете, до момента в който не се вaкcиниpa. Според думите на майката, тя е разкрила в обществените мрежи обстоятелството, че бащата не е вaкcиниpaн и се е възползвала, с цел да ограничи срещите със сина му.
Властите в Квебек оповестиха по-рано тази седмица, че ще наложат налог върху жителите, които не са вaкcиниpaни против Соvid. Премиерът съобщи, че данъкът е нужен, тъй като нeвaкcиниpaнитe, които съставляват към 15% от 8,6 милиона души в провинцията, заемат почти половината от леглата за незабавни грижи в провинциалните бoлници и източват здpaвната система.
Ей по този начин, лека бавно, си пълзят едни неща, дето най-после наподобяват страшни… И след това всички ще питат: „ Как стигнахме дотук!? “
