Гангстерът Исмет Шабан – Фатик прави Красимир Дачев милионер
„ Канадската ливада” самичък се хвали по какъв начин станал любим на Тодор Живков и Пенчо Кубадински и „ дясна ръка” на мафиотския необут от сирийски генезис.
Всъщност, през 80-те и 90-те години на XX век Красимир Дачев е момче за всичко на Фатик, само че и полицейско ухо, тъй като е докладвал на службите какво вършат мутрите на боса. Причината е, че семейството Фатик са били резиденти и по тази причина под контрола на тайните служби на България, написа Alarma.bg.
А кой по-добре може да шпионира боса от неговата дясна ръка?
Източник на Alarma.bg подсети, че даже един от анонсите в книгата на Светослава Тадаръкова, към този момент Рудолф, за Красимир Дачев, гласи следното: „ Защо напуща работата си като дясна ръка на Исмет Шабан – Стария Фатик?”
Според наш източник милиционерският наследник Красимир Дачев бил слугувал като юрист на закриляния от комунистическата власт контрабандист на оръжие, опиати и коли сирийски турчин Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, татко на подземния необут Фатик Исмет Шабан.
Бе новобогаташът се срамува/страхува от истината проличава и от биографичните данни, дадени от самия Дачев. Във визитката му се вижда, че в биографията му за времето преди „ демокрацията”, когато работят каналите за каптагон на Фатик под крилото на Държавна сигурност, има огромна дупка.
Защо ли? Защото през 80-те години, преди да стартира работа в Международната банка за търговия и развиване (МБТР), Дачев съветвал както Стария Фатик, по този начин и компании на разстреляния на 19 август 2003 г.осиновен брат на Илия Павлов – Филип Найденов – Фатик.
Този епизод от професионалната си кариера Дачев съзнателно не оповестява в биографията си. Интересно е също по този начин да се означи, че в CV-то, качено на уеб страницата на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), където е зам.-председател, Дачев написа, че е получавал ордени и медали за заслуги през 80-те години на XX век.
Какви са били тези заслуги и кой през 80-те години по времето на развития социализъм на Тодор Живков работи за трафикант на опиати, оръжие и коли като Фатик, че и да получава ордени и медали?
По същата линия ли Стария Фатик, необут на настоящия милионер, отворил вратата пред Дачев за огромните схеми, е получил медал от Тодор Живков?
Според нашия източник школовката при Исмет Шабан реализира своята цел – при започване на прехода Красимир Дачев е назначен за приватизатор, като му „ зачисляват “ десетки предприятия, които по това време генерирали към 50% от годишния народен приход на страна.
Говорим за времето, когато българската стопанска система работеше в действителност на цялостни обороти, безапелационен е източникът на Alarma.bg.
Дали е инцидентен и различен факт – първата брачна половинка на приватизатора – Мая Здравкова Наничкова, към този момент носи фамилното име Озтюрк и преподава вътрешна архитектура и дизайн в Турция?
Вече разкрихме, че 72-годишният Красимир Дачев лъсна в спекулация с подправяне на документи, което съгласно член 313 на Наказателния кодекс се санкционира с килия до 3 години. Става дума за погрешно обявление на условия при регистриране като член на орган на ръководство и надзор на комерсиално сдружение чрез подправени документи. Т.е., Дачев си е приписал длъжности, които в никакъв случай не е заемал.
Пример – в интервала 16.08.2004 – 29.06.2005 година Красимир Банчев Дачев ЕГН 500222**** е бил ръководител на Надзорния съвет на „ Международна банка за търговия и развиване “ АД (МБТР), която е оповестена в неплатежоспособност с решение на Софийския градски съд от 29.06.2005 година и е заличена с решение на Софийски градски съд от 17.08.2007 година Към датата на изтриване на банката остават завлечени кредитори.
Въпреки буквата на закона по-късно Красимир Дачев е вписан като член на Съвета на шефовете и представляващ сдружение „ Колобър Холдинг “ АД на 14.05.2013 година въз основата на показана от него декларация по член 234, алинея 2 от Търговския закон, заверена на 25.04.2013 година
Така хитрецът е вписан като член на Съвета на шефовете и представляващ сдружение „ АРУС Холдинг “ АД на 02.04.2008 година въз основа на декларация от 03.12.2007 година
В тези свои заявления Красимир Дачев заявява под боязън от наказателна отговорност, че не е бил член на директорски или надзорен орган на сдружение прекъснато заради неплатежоспособност, за интервал от две години, предхождащи решението за оповестяване на несъстоятелността, в случай че са останали неудовлетворени кредитори. Къде е присъединяване му в МБТР, където е бил даже ръководител на Надзорния съвет и по какъв начин по този начин е „ забравил” да го спомене в декларацията?
За новобогаташа-ликвидатор на редица предприятия от българската промишленост бе извадена и друга неприятна истина – че зарибява бизнес сътрудници с подправена биография.
В тези биографични данни беше записано, че синът на полицая Банчо Дачев Банчев е бил началник „ Корпоративни финанси “ в Международна банка за търговия и развиване (МБТР) и съветник на „ Нестле” Швейцария, Американ Експрес, Америкън Игъл Корпорейшън – Съединени американски щати, СРС-САЩ.
За страдание на назначения милионер, тази информация се оказа погрешна.
Красимир Дачев в никакъв случай не е заемал длъжността началник „ Корпоративни финанси “ в МБТР. Всъщност, през 90-те години на ХХ век Красимир Дачев работи като юридически съветник на повикване и като персонален помощник в отдел „ Корпоративни финанси “ в „ Международна банка за търговия и развиване “ АД (МБТР).
Така стигаме до първопричината изобщо някой в България да знае името на Красимир Дачев – митичния предприемач и мафиотски необут под крилото на комунистическата „ Държавна сигурност” – Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, прочут повече като бащата на Фатик или Стария Фатик.
КОЙ Е СТАРИЯ ФАТИК и какво е работил за него „ юрисконсултът” Красимир Дачев?
Сирийският турчин е въртял търговия с оръжие, опиати – каптагон и съгласно оперативните данни от този момент на Министерство на вътрешните работи – и с крадени коли, като осъществявал преноса им през Турция и с персоналните си връзки ги доставял чак до арабските страни.
Името му и това на сина му се цитират в отчета на вътрешния министър Христо Данов от 1991 година за структурата и активността на Държавна сигурност. Исмет Шабан идва в България през 70-те години. Семейството произлиза от огромен кюрдско-сирийски клан.
По това време той има смъртна присъда в Турция за комунистическа активност, само че съумява да избяга в София и е разгласен за търсене от Интерпол. У нас се свързва със структурите на Държавна сигурност и работи с тях до 1989 година
Името на Исмет Шабан Фатик се свързва с това на някогашния зам.-шеф на Първо основно ръководство на Държавна сигурност и ексвъншен министър Любен Гоцев. Твърди се, че двамата са идеолози на една от най-мощните структури, опериращи в съдружничество в тази област – „ Източноевропейска петролна компания “, въпреки че Любен Гоцев отхвърля да е имал общ бизнес с него. Седалището й е в хотел „ Орбита “, тъкмо против постройката на „ Кинтекс”.
И нещо прелюбопитно – Шабан е бил притежател и на компания „ Сунимекс”. За заслугите си е награден от самия Тодор Живков с медал “Кирил и Методий” Първа степен. Синът му Фатик Тюркмен Шабан – Младия Фатик, е роден през 1963 година в Истанбул. През 1992 година приема името Филип Павлов Найденов с бащиното и фамилно име на бащата на шефа на Мултигруп Илия Павлов.
Тук изниква въпросът кои тъкмо компании на Фатик е обслужвал Красимир Дачев като юрист? И с какъв предмет на дейноност, най-малко публично, са били тези сдружения? Време е прокуратурата да се заеме с бандитската приватизация и с основните герои в нея, един от които сега е зам.-шеф на Българската търговско-промишлена палата.
Иначе Младия Фатик идва в България дружно с татко си. През 1978 година влиза за 4 година в пандиза поради автомобилна злополука, при която умира момиче. Очевидци настояват, че след излизането си е разполагал с карта на Държавна сигурност, която му давала на практика неограничени права.
Фатик е обвързван с съвсем всички някогашни силови групировки и с босовете на подземния свят. Роднина му е изгоненият през 2001 година като опасност за националната сигурност предприемач Дениз Тюркмен – женен е за Мелтем – щерка на Исмет и сестра на Фатик. Истинското име на Дениз Тюркмен е Дмитрий Юриевич Цхондия.
Освен на Грузия той е жител и на Словения, и на Сиера Леоне. Обвиненията против него са, че е ръководел и направлявал незаконна формация, която търгува нелегално с оръжие, пере пари от контрабанда по трасето Кавказ-Западна Европа, занимава се с изнудвания и грабежи.
През 1992 година тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов уволнява шефа на Централната работа за битка с проведената престъпност Тихомир Стойчев с претекст, че е видян да слиза от колата на Фатик. Стойчев обаче в книгата си „ Лъжи в синьо” твърди, че Соколов в действителност му е наредил да открие разработка против Фатик и е желал от него да вкара Фатик в пандиза, с цел да пренасочи каналите.
Стойчев показва още, че през 1992 година Фатик самичък разкрил пред антимафиотите, че представител на „ една велика сила” е направил опит да го вербува. Междувременно за Фатик фактически се получавали от разнообразни места сигнали, че поддържа връзка с лица, свързани с трансграничната контрабанда на леки коли.
Образувано е дело, само че не са събрани задоволително доказателства и против татко и наследник Фатик не са повдигнати обвинявания. И по мегаделото за икономическата злополука на България двамата също не са привлечени като обвинени. Шабан остава в историята на българските секрети служби като емблематична фигура и даже управител на „ Кинтекс”.
Името му се свързва неразривно с каналите за експорт на каптагон. Действително каптагонът в началото е записан в Единния интернационален класификатор не като опиат, а като психотропно упойващо вещество, също както и амфетаминът. По това време те не се водят опиати.
В България е създаван незаконно, без лиценз, опакован е и под други имена като да вземем за пример „ каптакола”. Изнасян е главно за арабския свят. Каптагонът фактически притъпява възприятието за болежка и отмалялост, изостря зрителните, слухови и физически реакции, и е нужен нормално там, където се води война .
В арабския свят е имал славата и на афродизиак. Фармацевти споделят, че от 1985-86 година в Дупница каптагонът се създава и до момента в България. Хапчето, което се създава незаконно тук, арабите го назовават „ хафра” и го разпознават образно по бледорозовия цвят.
И до момента в който персоналният консултант на Тодор Живков – Костадин Чакъров загатва напълно незадълбочено за Стария Фатик, основал каналите за оръжие и каптагон на българските секрети служби, то разузнавачът Петър Христозов се е познавал персонално с него.
И до момента обаче някогашни чиновници на Държавна сигурност настойчиво отхвърлят скритият пренос да е включвал и опиати и „ Кинтекс” и тайните ни служби да са транзитирали по каналите и дрога. Петър Христозов обаче опровергава такива изказвания.
Още от турската преса при започване на 70те години на 20 век, през американската преса през 80-те години по времето на измислената „ българска диря в атентата против Папа Йоан Павел Втори”, през изявления в английски издания в средата на 90-те години на, чак до момента, се написа за това, за това скритата контрабанда на оръжие, опиати, алкохол, цигари, злато и сребро, и ред още артикули, е била публична държавна политика на България и е реализирана от турци и араби, покровителствани и защитавани от българската Държавна сигурност.
Незаконният трафик на стоките е основан по време на действието на възбраните на Координационен комитет за многостранен контрол на и ги заобикаля, като непосредствено не се преценява с тях.
След 1989 година без доста звук контрабандните канали на Държавна сигурност бяха приватизирани. Въпросът е от кого? И дали лявата ръка на Фатик – Красимир Дачев, има нещо общо и с тази „ приватизация”?
Архивите още пазят грандиозна машинация на Фатик, която няма по какъв начин да е убягнала от погледа на неговия юрист Красимир Дачев – грабежът на 1 МИЛИАРД лв., довел до банкрута на една банка.
КАК ФАТИК ФАЛИРА БАНКА благодарение на своя екип
В началото на 90-те Исмет Рашид Тюркмен-Шабан и екипът му, в който влиза и сегашният изпран предприемач Красимир Дачев, завличат чували с пари през бизнеса с пуйки на компания „ Сунимекс”.
Ето какво пишат медиите за този обир през декември 1996:
Ямболска комерсиална банка, или превръщането на длъжниците в купувачи. Явно в тази банка се преплитат доста ползи, откакто при безнадеждното й финансово положение има толкоз искащи да я купят, в това число и ПЧБ, и Балканбанк, по времето, в което се намират на ръба на банкрута.
Уникалното в тази ситуация с Ямболската ТБ е събитието, че апетити към нея демонстрират таман най-големите й длъжници, които оферират на Банковата консолидационна компания да изплатят и банката, и личните си отговорности посредством цесионен контракт, един в действителност неповторим казус.
Основен дебитор на Ямболската ТБ и директен извършител на нейния банкрут е извънредно близката до Българска социалистическа партия компания „ Сунимекс “ на Шабан Тюркмен – Фатик, получила необслужвани още от май и септември 1991 година заеми в размер на един милиард лв..
На 9 ноември 1994 година компанията се обръща към министъра на финансите с предложение да изплати по-малко от половината от отговорностите си, или 500 млн лева, против решение от страна на БКК да одобри офертата на партнираща компания за изкупуване на държавното присъединяване в Ямболската ТБ.
Партниращата компания се оказва „ Тюркмен естаблишмент “, която изпраща на 3 октомври 1994 година предложение до Банковата консолидационна компания за откупуване задълженията на „ Сунимекс “ при ориентировъчна цена 500 млн лева плюс 10 на 100 от събраните вземания над тази сума.
Точка трета от предлагането гласи: „ Преминаване на всички обезпечения на заема в интерес на купувача по контракта за цесия. “ „ Тюркмен естаблишмент “ акцентира също: „ Познаваме положението на връзките сред „ Сунимекс “ ООД и Ямболската комерсиална банка заради известното ви събитие, че сме съдружници в сдружението. “
Последното е доста меко казано. Защото и писмото на „ Сунимекс “, и писмото на „ Тюркмен естаблишмент “ са подписани от едно и също лице. Това е Шабан Тюркмен, мажоритарен притежател и президент и на двете компании.
Той предлага на МФ и на БКК ни повече, ни по-малко от това да изкупи личните си задължения към Ямболската ТБ посредством цесионен контракт, при който той е и цесионер, и цезиран дебитор, и който допуска над 50 на 100 отстъпка.
Пътьом Шабан Тюркмен се надява с изключение на да се отърве от по-голямата част от задълженията си, да купи и самата Ямболска банка. Офертата е осъществена посредством трета, обвързвана с него, компания „ Сънифууд “ АД, която на 30 септември 1994 година предлага на БКК да купи нейния пакет акции, като категорично се акцентира, че се оферират по-добри условия от тези на ПЧБ.
„ Офертата “ на Фатик би трябвало да е предходна първо през ръцете на юрисконсулта Красимир Дачев
(Писмо от „ Сънифууд “ АД от 30.09.94 година до Банкова консолидационна компания АД и Българска народна банка, в което се предлага компанията да закупи пакета акции на БКК в капитала на Ямболска комерсиална банка. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 283)
Ограбването на една държавна банка с оглед бъдещото й приватизиране не е патент на Шабан Тюркмен, само че опитът за влияние върху БКК и МФ посредством неуместното предложение за автоцесионен контракт е в действителност негово откритие. И е още нещо – неопровержимо доказателство за безграничната безочливост на обслужващите партокрацията кредитни милионери.
„ Балканбанк” е в дословния смисъл на думата опоскана от компании на „ Мултигруп “, в която вземат участие не дребен брой някогашни офицери и сътрудници на Четвърто ръководство на Държавна сигурност. Пряк извършител на банкрута на Ямболската Търговска банка е Шабан Тюркмен, притежател на компания „ Сунимекс “, получила необслужвани заеми в размер от над 1 милиарда лв..
Същият е фамозен търговец на оръжие и опиати, обслужващ контрабандните канали на Държавна сигурност и персонално доближен на Тодор Живков. През декември 1999 година пък в „ Капитал” излиза следната обява като продължение на престъпната история:
Фирма, близка до „ Сунимекс”, неотдавна е придобила втората по величина касапница за гъски в България – ловешката “Авис”, заяви информиран източник, непосредствен до предприятието.
„ Сунимекс” към този момент е притежател на най-голямата по индустриални мощности компания за произвеждане на гъши дроб (по данни на Държавния ветеринаро-санитарен контрол) – „ Сънифууд” в с. Чубра, Бургаска област. Последната облага е станала, откакто компанията „ Амон Ра”, записана в Тутракан, е придобила контролно присъединяване в „ Авис” ООД, Ловеч, най-голямото по мярка на активи дъщерно сдружение на “Агрокомерс” ЕАД.
Според неофициална информация от Ловеч притежателите на „ Амон Ра” сами изтъквали, че са свързани със „ Сунимекс”. Затова се допуска, че работят в полза на компанията, придобила скандална популярност преди време.
„ Сунимекс” е основана от предприемача със съмнителна известност Исмет Тюркмен (Шабан), българин от сирийски генезис, който умря преди повече от година. Синът му Фатик се счита за добре прочут в сенчестите среди.
„ Сунимекс” стана известна и поради невърнат заем от Ямболската банка (погълната от “България инвест”), взет за градежа на фабриката в Чубра. От няколко месеца се твърди, че през юли тази година Майкъл Чорни е купил вземането на Ямболската банка от „ Сунимекс”.
„ Амон Ра” от няколко години е съучастник в „ Авис”, откакто е придобила дялове по схемата дълг против благосъстоятелност (заради неплатена от гъшекланицата фуражна царевица).
Според осведомени окончателното придобиване на надзор е станало след приватизацията на „ Агрокомерс” (през юли) и откакто през октомври купувачът “Инитиум” замести приватизираното сдружение като съучастник в “Авис” (обнародвано в Държавен вестник).
Твърди се, че “Инитиум” след това е трансферирала присъединяване си на “Амон-Ра”. Сделката към този момент не е отразена в Държавен вестник. “Това е фирмена информация, за която не бих желала да говоря”, съобщи пред “Капитал” Пенка Тодорова, пълномощник на “Авис”.
Според източници от Ловеч информация за разпределението на дяловете на “Авис” не може да бъде открита даже в данъчното досие на компанията.
Формалният връх на айсберга при договорката за “Авис” е елементарна приватизационна драма, разиграла се при договорката за дружеството-майка “Агрокомерс”.
През август Агенцията за приватизация продаде 80% от капитала на сдружението против 100 хиляди нови лв. на “Инитиум” ЕООД, сдружение на Кирил Радев Недев (бивш член на управлението във компании на Мултигруп – “Нора” АД, Ловеч, “Мултифешън” ЕООД и др.).
Другите претенденти са две РМД – “Агрокомерс 1999”, ръководено на Ради Недев (бивш шеф на “Агрокомерс”, татко на Кирил Недев), и “Агрокомерс РМД”, на последващите шефове.
Сделката е подписана, без АП да разполага с консолидирания баланс (който отразява активите и на дъщерните дружества) на “Агрокомерс”.
Грешката знае и самата АП, тъй като на 11 ноември Захари Желязков, изпълнителен шеф, е изпратил писмо до “Агрокомерс”, в което написа “моля да визиите консолидиран баланс… и извлечение от инвентарния опис… апелирам да визиите документи, доказващи собствеността върху добитите с валутни заеми машини и уреди и документи, доказващи продажбата или прехвърлянето им на отговорно бранене в друго дружество”.
От салдото единствено на приватизираното сдружение се получава много неподходяща оценка, само че в случай че се вземат поради и активите на дъщерната гъша касапница “Авис” (на стойност близо два млн. нови лева), излиза, че купувачът е сключил прекомерно преференциална договорка при дейно заплащане в размер на 55-60 хиляди лева (50 хиляди лева брой и 50 хиляди лева посредством обезщетителните записи, които тогава се продаваха за 10-15% от номинала).
Ловешката гъшекланица трансформира оценката, тъй като в нея са съсредоточени машини, докарани от други дъщерни сдружения на “Агрокомерс”. Оборудването е купено с валутен заем отпреди 1989 година, провиснал от Внешторгбанк, клон Цюрих, на обща стойност към 10 млн. швейцарски франка.
Заемът и до момента не е върнат. Предприятието не е върнало и остарял заем към Българо-баварската банка, която води дело за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност за “Агрокомерс”.
Всъщност, през 80-те и 90-те години на XX век Красимир Дачев е момче за всичко на Фатик, само че и полицейско ухо, тъй като е докладвал на службите какво вършат мутрите на боса. Причината е, че семейството Фатик са били резиденти и по тази причина под контрола на тайните служби на България, написа Alarma.bg.
А кой по-добре може да шпионира боса от неговата дясна ръка?
Източник на Alarma.bg подсети, че даже един от анонсите в книгата на Светослава Тадаръкова, към този момент Рудолф, за Красимир Дачев, гласи следното: „ Защо напуща работата си като дясна ръка на Исмет Шабан – Стария Фатик?”
Според наш източник милиционерският наследник Красимир Дачев бил слугувал като юрист на закриляния от комунистическата власт контрабандист на оръжие, опиати и коли сирийски турчин Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, татко на подземния необут Фатик Исмет Шабан.
Бе новобогаташът се срамува/страхува от истината проличава и от биографичните данни, дадени от самия Дачев. Във визитката му се вижда, че в биографията му за времето преди „ демокрацията”, когато работят каналите за каптагон на Фатик под крилото на Държавна сигурност, има огромна дупка.
Защо ли? Защото през 80-те години, преди да стартира работа в Международната банка за търговия и развиване (МБТР), Дачев съветвал както Стария Фатик, по този начин и компании на разстреляния на 19 август 2003 г.осиновен брат на Илия Павлов – Филип Найденов – Фатик.
Този епизод от професионалната си кариера Дачев съзнателно не оповестява в биографията си. Интересно е също по този начин да се означи, че в CV-то, качено на уеб страницата на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), където е зам.-председател, Дачев написа, че е получавал ордени и медали за заслуги през 80-те години на XX век.
Какви са били тези заслуги и кой през 80-те години по времето на развития социализъм на Тодор Живков работи за трафикант на опиати, оръжие и коли като Фатик, че и да получава ордени и медали?
По същата линия ли Стария Фатик, необут на настоящия милионер, отворил вратата пред Дачев за огромните схеми, е получил медал от Тодор Живков?
Според нашия източник школовката при Исмет Шабан реализира своята цел – при започване на прехода Красимир Дачев е назначен за приватизатор, като му „ зачисляват “ десетки предприятия, които по това време генерирали към 50% от годишния народен приход на страна.
Говорим за времето, когато българската стопанска система работеше в действителност на цялостни обороти, безапелационен е източникът на Alarma.bg.
Дали е инцидентен и различен факт – първата брачна половинка на приватизатора – Мая Здравкова Наничкова, към този момент носи фамилното име Озтюрк и преподава вътрешна архитектура и дизайн в Турция?
Вече разкрихме, че 72-годишният Красимир Дачев лъсна в спекулация с подправяне на документи, което съгласно член 313 на Наказателния кодекс се санкционира с килия до 3 години. Става дума за погрешно обявление на условия при регистриране като член на орган на ръководство и надзор на комерсиално сдружение чрез подправени документи. Т.е., Дачев си е приписал длъжности, които в никакъв случай не е заемал.
Пример – в интервала 16.08.2004 – 29.06.2005 година Красимир Банчев Дачев ЕГН 500222**** е бил ръководител на Надзорния съвет на „ Международна банка за търговия и развиване “ АД (МБТР), която е оповестена в неплатежоспособност с решение на Софийския градски съд от 29.06.2005 година и е заличена с решение на Софийски градски съд от 17.08.2007 година Към датата на изтриване на банката остават завлечени кредитори.
Въпреки буквата на закона по-късно Красимир Дачев е вписан като член на Съвета на шефовете и представляващ сдружение „ Колобър Холдинг “ АД на 14.05.2013 година въз основата на показана от него декларация по член 234, алинея 2 от Търговския закон, заверена на 25.04.2013 година
Така хитрецът е вписан като член на Съвета на шефовете и представляващ сдружение „ АРУС Холдинг “ АД на 02.04.2008 година въз основа на декларация от 03.12.2007 година
В тези свои заявления Красимир Дачев заявява под боязън от наказателна отговорност, че не е бил член на директорски или надзорен орган на сдружение прекъснато заради неплатежоспособност, за интервал от две години, предхождащи решението за оповестяване на несъстоятелността, в случай че са останали неудовлетворени кредитори. Къде е присъединяване му в МБТР, където е бил даже ръководител на Надзорния съвет и по какъв начин по този начин е „ забравил” да го спомене в декларацията?
За новобогаташа-ликвидатор на редица предприятия от българската промишленост бе извадена и друга неприятна истина – че зарибява бизнес сътрудници с подправена биография.
В тези биографични данни беше записано, че синът на полицая Банчо Дачев Банчев е бил началник „ Корпоративни финанси “ в Международна банка за търговия и развиване (МБТР) и съветник на „ Нестле” Швейцария, Американ Експрес, Америкън Игъл Корпорейшън – Съединени американски щати, СРС-САЩ.
За страдание на назначения милионер, тази информация се оказа погрешна.
Красимир Дачев в никакъв случай не е заемал длъжността началник „ Корпоративни финанси “ в МБТР. Всъщност, през 90-те години на ХХ век Красимир Дачев работи като юридически съветник на повикване и като персонален помощник в отдел „ Корпоративни финанси “ в „ Международна банка за търговия и развиване “ АД (МБТР).
Така стигаме до първопричината изобщо някой в България да знае името на Красимир Дачев – митичния предприемач и мафиотски необут под крилото на комунистическата „ Държавна сигурност” – Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, прочут повече като бащата на Фатик или Стария Фатик.
КОЙ Е СТАРИЯ ФАТИК и какво е работил за него „ юрисконсултът” Красимир Дачев?
Сирийският турчин е въртял търговия с оръжие, опиати – каптагон и съгласно оперативните данни от този момент на Министерство на вътрешните работи – и с крадени коли, като осъществявал преноса им през Турция и с персоналните си връзки ги доставял чак до арабските страни.
Името му и това на сина му се цитират в отчета на вътрешния министър Христо Данов от 1991 година за структурата и активността на Държавна сигурност. Исмет Шабан идва в България през 70-те години. Семейството произлиза от огромен кюрдско-сирийски клан.
По това време той има смъртна присъда в Турция за комунистическа активност, само че съумява да избяга в София и е разгласен за търсене от Интерпол. У нас се свързва със структурите на Държавна сигурност и работи с тях до 1989 година
Името на Исмет Шабан Фатик се свързва с това на някогашния зам.-шеф на Първо основно ръководство на Държавна сигурност и ексвъншен министър Любен Гоцев. Твърди се, че двамата са идеолози на една от най-мощните структури, опериращи в съдружничество в тази област – „ Източноевропейска петролна компания “, въпреки че Любен Гоцев отхвърля да е имал общ бизнес с него. Седалището й е в хотел „ Орбита “, тъкмо против постройката на „ Кинтекс”.
И нещо прелюбопитно – Шабан е бил притежател и на компания „ Сунимекс”. За заслугите си е награден от самия Тодор Живков с медал “Кирил и Методий” Първа степен. Синът му Фатик Тюркмен Шабан – Младия Фатик, е роден през 1963 година в Истанбул. През 1992 година приема името Филип Павлов Найденов с бащиното и фамилно име на бащата на шефа на Мултигруп Илия Павлов.
Тук изниква въпросът кои тъкмо компании на Фатик е обслужвал Красимир Дачев като юрист? И с какъв предмет на дейноност, най-малко публично, са били тези сдружения? Време е прокуратурата да се заеме с бандитската приватизация и с основните герои в нея, един от които сега е зам.-шеф на Българската търговско-промишлена палата.
Иначе Младия Фатик идва в България дружно с татко си. През 1978 година влиза за 4 година в пандиза поради автомобилна злополука, при която умира момиче. Очевидци настояват, че след излизането си е разполагал с карта на Държавна сигурност, която му давала на практика неограничени права.
Фатик е обвързван с съвсем всички някогашни силови групировки и с босовете на подземния свят. Роднина му е изгоненият през 2001 година като опасност за националната сигурност предприемач Дениз Тюркмен – женен е за Мелтем – щерка на Исмет и сестра на Фатик. Истинското име на Дениз Тюркмен е Дмитрий Юриевич Цхондия.
Освен на Грузия той е жител и на Словения, и на Сиера Леоне. Обвиненията против него са, че е ръководел и направлявал незаконна формация, която търгува нелегално с оръжие, пере пари от контрабанда по трасето Кавказ-Западна Европа, занимава се с изнудвания и грабежи.
През 1992 година тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов уволнява шефа на Централната работа за битка с проведената престъпност Тихомир Стойчев с претекст, че е видян да слиза от колата на Фатик. Стойчев обаче в книгата си „ Лъжи в синьо” твърди, че Соколов в действителност му е наредил да открие разработка против Фатик и е желал от него да вкара Фатик в пандиза, с цел да пренасочи каналите.
Стойчев показва още, че през 1992 година Фатик самичък разкрил пред антимафиотите, че представител на „ една велика сила” е направил опит да го вербува. Междувременно за Фатик фактически се получавали от разнообразни места сигнали, че поддържа връзка с лица, свързани с трансграничната контрабанда на леки коли.
Образувано е дело, само че не са събрани задоволително доказателства и против татко и наследник Фатик не са повдигнати обвинявания. И по мегаделото за икономическата злополука на България двамата също не са привлечени като обвинени. Шабан остава в историята на българските секрети служби като емблематична фигура и даже управител на „ Кинтекс”.
Името му се свързва неразривно с каналите за експорт на каптагон. Действително каптагонът в началото е записан в Единния интернационален класификатор не като опиат, а като психотропно упойващо вещество, също както и амфетаминът. По това време те не се водят опиати.
В България е създаван незаконно, без лиценз, опакован е и под други имена като да вземем за пример „ каптакола”. Изнасян е главно за арабския свят. Каптагонът фактически притъпява възприятието за болежка и отмалялост, изостря зрителните, слухови и физически реакции, и е нужен нормално там, където се води война .
В арабския свят е имал славата и на афродизиак. Фармацевти споделят, че от 1985-86 година в Дупница каптагонът се създава и до момента в България. Хапчето, което се създава незаконно тук, арабите го назовават „ хафра” и го разпознават образно по бледорозовия цвят.
И до момента в който персоналният консултант на Тодор Живков – Костадин Чакъров загатва напълно незадълбочено за Стария Фатик, основал каналите за оръжие и каптагон на българските секрети служби, то разузнавачът Петър Христозов се е познавал персонално с него.
И до момента обаче някогашни чиновници на Държавна сигурност настойчиво отхвърлят скритият пренос да е включвал и опиати и „ Кинтекс” и тайните ни служби да са транзитирали по каналите и дрога. Петър Христозов обаче опровергава такива изказвания.
Още от турската преса при започване на 70те години на 20 век, през американската преса през 80-те години по времето на измислената „ българска диря в атентата против Папа Йоан Павел Втори”, през изявления в английски издания в средата на 90-те години на, чак до момента, се написа за това, за това скритата контрабанда на оръжие, опиати, алкохол, цигари, злато и сребро, и ред още артикули, е била публична държавна политика на България и е реализирана от турци и араби, покровителствани и защитавани от българската Държавна сигурност.
Незаконният трафик на стоките е основан по време на действието на възбраните на Координационен комитет за многостранен контрол на и ги заобикаля, като непосредствено не се преценява с тях.
След 1989 година без доста звук контрабандните канали на Държавна сигурност бяха приватизирани. Въпросът е от кого? И дали лявата ръка на Фатик – Красимир Дачев, има нещо общо и с тази „ приватизация”?
Архивите още пазят грандиозна машинация на Фатик, която няма по какъв начин да е убягнала от погледа на неговия юрист Красимир Дачев – грабежът на 1 МИЛИАРД лв., довел до банкрута на една банка.
КАК ФАТИК ФАЛИРА БАНКА благодарение на своя екип
В началото на 90-те Исмет Рашид Тюркмен-Шабан и екипът му, в който влиза и сегашният изпран предприемач Красимир Дачев, завличат чували с пари през бизнеса с пуйки на компания „ Сунимекс”.
Ето какво пишат медиите за този обир през декември 1996:
Ямболска комерсиална банка, или превръщането на длъжниците в купувачи. Явно в тази банка се преплитат доста ползи, откакто при безнадеждното й финансово положение има толкоз искащи да я купят, в това число и ПЧБ, и Балканбанк, по времето, в което се намират на ръба на банкрута.
Уникалното в тази ситуация с Ямболската ТБ е събитието, че апетити към нея демонстрират таман най-големите й длъжници, които оферират на Банковата консолидационна компания да изплатят и банката, и личните си отговорности посредством цесионен контракт, един в действителност неповторим казус.
Основен дебитор на Ямболската ТБ и директен извършител на нейния банкрут е извънредно близката до Българска социалистическа партия компания „ Сунимекс “ на Шабан Тюркмен – Фатик, получила необслужвани още от май и септември 1991 година заеми в размер на един милиард лв..
На 9 ноември 1994 година компанията се обръща към министъра на финансите с предложение да изплати по-малко от половината от отговорностите си, или 500 млн лева, против решение от страна на БКК да одобри офертата на партнираща компания за изкупуване на държавното присъединяване в Ямболската ТБ.
Партниращата компания се оказва „ Тюркмен естаблишмент “, която изпраща на 3 октомври 1994 година предложение до Банковата консолидационна компания за откупуване задълженията на „ Сунимекс “ при ориентировъчна цена 500 млн лева плюс 10 на 100 от събраните вземания над тази сума.
Точка трета от предлагането гласи: „ Преминаване на всички обезпечения на заема в интерес на купувача по контракта за цесия. “ „ Тюркмен естаблишмент “ акцентира също: „ Познаваме положението на връзките сред „ Сунимекс “ ООД и Ямболската комерсиална банка заради известното ви събитие, че сме съдружници в сдружението. “
Последното е доста меко казано. Защото и писмото на „ Сунимекс “, и писмото на „ Тюркмен естаблишмент “ са подписани от едно и също лице. Това е Шабан Тюркмен, мажоритарен притежател и президент и на двете компании.
Той предлага на МФ и на БКК ни повече, ни по-малко от това да изкупи личните си задължения към Ямболската ТБ посредством цесионен контракт, при който той е и цесионер, и цезиран дебитор, и който допуска над 50 на 100 отстъпка.
Пътьом Шабан Тюркмен се надява с изключение на да се отърве от по-голямата част от задълженията си, да купи и самата Ямболска банка. Офертата е осъществена посредством трета, обвързвана с него, компания „ Сънифууд “ АД, която на 30 септември 1994 година предлага на БКК да купи нейния пакет акции, като категорично се акцентира, че се оферират по-добри условия от тези на ПЧБ.
„ Офертата “ на Фатик би трябвало да е предходна първо през ръцете на юрисконсулта Красимир Дачев (Писмо от „ Сънифууд “ АД от 30.09.94 година до Банкова консолидационна компания АД и Българска народна банка, в което се предлага компанията да закупи пакета акции на БКК в капитала на Ямболска комерсиална банка. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 283)
Ограбването на една държавна банка с оглед бъдещото й приватизиране не е патент на Шабан Тюркмен, само че опитът за влияние върху БКК и МФ посредством неуместното предложение за автоцесионен контракт е в действителност негово откритие. И е още нещо – неопровержимо доказателство за безграничната безочливост на обслужващите партокрацията кредитни милионери.
„ Балканбанк” е в дословния смисъл на думата опоскана от компании на „ Мултигруп “, в която вземат участие не дребен брой някогашни офицери и сътрудници на Четвърто ръководство на Държавна сигурност. Пряк извършител на банкрута на Ямболската Търговска банка е Шабан Тюркмен, притежател на компания „ Сунимекс “, получила необслужвани заеми в размер от над 1 милиарда лв..
Същият е фамозен търговец на оръжие и опиати, обслужващ контрабандните канали на Държавна сигурност и персонално доближен на Тодор Живков. През декември 1999 година пък в „ Капитал” излиза следната обява като продължение на престъпната история:
Фирма, близка до „ Сунимекс”, неотдавна е придобила втората по величина касапница за гъски в България – ловешката “Авис”, заяви информиран източник, непосредствен до предприятието.
„ Сунимекс” към този момент е притежател на най-голямата по индустриални мощности компания за произвеждане на гъши дроб (по данни на Държавния ветеринаро-санитарен контрол) – „ Сънифууд” в с. Чубра, Бургаска област. Последната облага е станала, откакто компанията „ Амон Ра”, записана в Тутракан, е придобила контролно присъединяване в „ Авис” ООД, Ловеч, най-голямото по мярка на активи дъщерно сдружение на “Агрокомерс” ЕАД.
Според неофициална информация от Ловеч притежателите на „ Амон Ра” сами изтъквали, че са свързани със „ Сунимекс”. Затова се допуска, че работят в полза на компанията, придобила скандална популярност преди време.
„ Сунимекс” е основана от предприемача със съмнителна известност Исмет Тюркмен (Шабан), българин от сирийски генезис, който умря преди повече от година. Синът му Фатик се счита за добре прочут в сенчестите среди.
„ Сунимекс” стана известна и поради невърнат заем от Ямболската банка (погълната от “България инвест”), взет за градежа на фабриката в Чубра. От няколко месеца се твърди, че през юли тази година Майкъл Чорни е купил вземането на Ямболската банка от „ Сунимекс”.
„ Амон Ра” от няколко години е съучастник в „ Авис”, откакто е придобила дялове по схемата дълг против благосъстоятелност (заради неплатена от гъшекланицата фуражна царевица).
Според осведомени окончателното придобиване на надзор е станало след приватизацията на „ Агрокомерс” (през юли) и откакто през октомври купувачът “Инитиум” замести приватизираното сдружение като съучастник в “Авис” (обнародвано в Държавен вестник).
Твърди се, че “Инитиум” след това е трансферирала присъединяване си на “Амон-Ра”. Сделката към този момент не е отразена в Държавен вестник. “Това е фирмена информация, за която не бих желала да говоря”, съобщи пред “Капитал” Пенка Тодорова, пълномощник на “Авис”.
Според източници от Ловеч информация за разпределението на дяловете на “Авис” не може да бъде открита даже в данъчното досие на компанията.
Формалният връх на айсберга при договорката за “Авис” е елементарна приватизационна драма, разиграла се при договорката за дружеството-майка “Агрокомерс”.
През август Агенцията за приватизация продаде 80% от капитала на сдружението против 100 хиляди нови лв. на “Инитиум” ЕООД, сдружение на Кирил Радев Недев (бивш член на управлението във компании на Мултигруп – “Нора” АД, Ловеч, “Мултифешън” ЕООД и др.).
Другите претенденти са две РМД – “Агрокомерс 1999”, ръководено на Ради Недев (бивш шеф на “Агрокомерс”, татко на Кирил Недев), и “Агрокомерс РМД”, на последващите шефове.
Сделката е подписана, без АП да разполага с консолидирания баланс (който отразява активите и на дъщерните дружества) на “Агрокомерс”.
Грешката знае и самата АП, тъй като на 11 ноември Захари Желязков, изпълнителен шеф, е изпратил писмо до “Агрокомерс”, в което написа “моля да визиите консолидиран баланс… и извлечение от инвентарния опис… апелирам да визиите документи, доказващи собствеността върху добитите с валутни заеми машини и уреди и документи, доказващи продажбата или прехвърлянето им на отговорно бранене в друго дружество”.
От салдото единствено на приватизираното сдружение се получава много неподходяща оценка, само че в случай че се вземат поради и активите на дъщерната гъша касапница “Авис” (на стойност близо два млн. нови лева), излиза, че купувачът е сключил прекомерно преференциална договорка при дейно заплащане в размер на 55-60 хиляди лева (50 хиляди лева брой и 50 хиляди лева посредством обезщетителните записи, които тогава се продаваха за 10-15% от номинала).
Ловешката гъшекланица трансформира оценката, тъй като в нея са съсредоточени машини, докарани от други дъщерни сдружения на “Агрокомерс”. Оборудването е купено с валутен заем отпреди 1989 година, провиснал от Внешторгбанк, клон Цюрих, на обща стойност към 10 млн. швейцарски франка.
Заемът и до момента не е върнат. Предприятието не е върнало и остарял заем към Българо-баварската банка, която води дело за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност за “Агрокомерс”.
Източник: blife.bg
КОМЕНТАРИ