Канада е изтривалката на света.
Голяма, несигурна нация, която моли да бъде приемана на сериозно като незаменим глобален „играч“, вместо това до голяма степен се смята за несъществена задна мисъл – постоянен второстепенен лидер в голямата лига на международните отношения и дипломацията.
Продължавайте да четете
списък от 4 елемента Русия твърди, че 19 украински дрона са свалени над Крим, Черно море и региониВойната между Русия и Украйна: Списък с ключови събития, ден 575< /h3>Сенатът на САЩ продължава напред с военни номинации въпреки протеста срещу абортите„Готови да умрем“: Спорът за екограда в Индонезия нараства с наближаването на крайния срок за изгонванекрай на списъкаТози смущаващ факт отново стана ясен, когато по-рано тази седмица суровият премиер Джъстин Трюдо се изправи в Камарата на общините, за да каже, че иска да сподели някои належащи новини с канадците.
Дълбочината на момента беше подкопана от неоспоримото впечатление, че драматичната сцена – включваща море от подходящо тържествено изглеждащи членове на парламента, седнали в мълчание зад Трюдо – е била хореографирана, за да изпепели позицията на натъртен министър-председател като човек с гравитация и действие.
Говорейки с преднамерен, но решителен тон, Трюдо каза на канадците, че шпионите и ченгетата на страната наскоро са „преследвали“ улики, че „агенти“ на нейния партньор от Г-20 и демократичен съюзник, Индия, може да са убили канадец на канадска земя .
Това беше удивително обвинение, което мигновено рикошира из Канада и през континентите в смаяните редакции, които, в своето шокирано състояние, написаха пет тревожни заглавия, които заключаваха, че Индия е виновна за обвиненията в ужасяващото престъпление, оскърбяващо суверенитета.
Но след като изслушах внимателно краткото, изобличително обръщение на Трюдо, не съм убеден – поне на този етап – че обвинението е много повече от това.
Трюдо не предостави никакви конкретни боеприпаси – иначе известни като доказателства – в подкрепа на твърдението си за спиране на печата.
По-скоро той разчиташе на стандартни, одобрени от бюрократите невестулки думи, за да насочи обвинителен пръст към Ню Делхи, като същевременно си даде оправдателно пространство да настоява, че всъщност никога не е възнамерявал да уличи Индия в заговор за убийство.
„През последните няколко седмици“, каза Трюдо, „канадските агенции за сигурност активно преследваха достоверни твърдения за потенциална връзка между агенти на правителството на Индия и убийството на канадски гражданин, Хардип Сингх Ниджар.“< /p>
Можете ли да забележите трите крещящи „невестулки“ думи, които премиерът използва не случайно, а по внимателен план?
Точно така: „потенциал“, „връзка“ и „преследване“.
Потенциалът е дълъг, дълъг път от това канадските шпиони и ченгета да са установили връзка, свързваща недвусмислено „агентите“ на Индия с убийството на Ниджар, сикхски сепаратист.
Всеки журналист, който оценява малко прекрасната полезност на „връзка“, знае, че думата позволява на репортери и правителствени служители, включително, очевидно, министър-председатели, да намекват, че нещо е вярно, без да доказват, че е вярно.< /p>
Накрая, според собственото му признание, Трюдо призна, че канадските шпиони и ченгета все още „преследват“ гореспоменатото доказателство.
Нищо чудно.
Мисля, че един по-сериозен и разумен министър-председател трябваше да изчака, за да направи реч с такова значение и последствия, докато не стане достатъчно уверен, за да използва „доказателство“ и „установено“.
И все пак, ако приемем, че Индия всъщност е замесена в убийството на Ниджар, позволете ми да обърна внимание на въпрос, който е в основата на този разгръщащ се разкол между двама предполагаеми стратегически и идеологически приятели.
Защо Индия повярва, че има лиценза да го направи?
Отговорът разкрива историята на безпокойството и лицемерието на поредица от либерални премиери – които сега твърдят, че са дълбоко обидени, когато „свещеният“ суверенитет на Канада се третира, както казах, като изтривалка – както и тяхното срамно съучастие в тежката вреда, нанесена на невинни канадци от други „приятелски“ чужди сили.
Приложение А:
През 1998 г. моите доклади разкриха, че израелската служба за сигурност, Мосад, продължава практиката да получава канадски паспорти за използване в смъртоносни тайни операции, въпреки уверенията на нейния висш дипломат до тогавашния външен министър либерал Лойд Ексуърти – подпечатани с ръкостискане – че ще спре крещящото посегателство срещу суверенитета на Канада.
Израел прекрачи Канада дори след като тогавашният министър-председател либерал Жан Кретиен отзова за кратко своя посланик в Тел Авив, когато Отава научи, че служители на Мосад, маскирани като туристи, са били заловени да носят фалшифицирани канадски паспорти в неуспешен опит да отровят лидера на Хамас Халед Мешал в Аман, Йордания, през 1997 г.
Аксуърти обеща да „разследва“. Той и неговият шеф не направиха нищо, твърдейки абсурдно, че историята „не може да бъде потвърдена“.
Жалката им небрежност потвърди, че либералните правителства са готови да пожертват ценения суверенитет на Канада пред вечно угодливия олтар на канадско-израелските отношения.
Приложение Б:
Трюдо каза на парламента, че: „Канада е държава с върховенство на закона. Защитата на нашите граждани в защита на нашия суверенитет е фундаментална. Ето защо нашите основни приоритети са... нашите правоприлагащи органи и агенции за сигурност да гарантират постоянната безопасност на всички канадци.“
Разбира се.
Изглежда, че Трюдо и неговата също толкова страдаща от амнезия група трябва да напомнят, че канадските шпиони, ченгета, дипломати и адвокати са отговорни, до голяма степен, за „предаването“ и изтезанията на Махер Арар и десетилетната несправедливост, изтърпяна от Хасан Диаб – и двамата канадски граждани.
Не много отдавна едно либерално правителство беше повече от нетърпеливо да се откаже от суверенитета на Канада и „сигурността“ на Арар, софтуерен инженер, за да се облагодетелства пред разбиващата върховенството на закона администрация на Съединените щати, оглавявана от разбира се, от този бандит с отвличания и изтезания, превърнал се в президент, Джордж Буш, в обезобразяващата „Война срещу терора“.
Въпреки че Кралската канадска конна полиция и канадската шпионска агенция, Канадската разузнавателна служба за сигурност (CSIS), знаеха, че той не е терорист, те щастливо позволиха – по нареждане на техните американски колеги – „предаването“ на Арар в крайна сметка в Сирия .
Там преданият съпруг и баща беше затворен в подобна на ковчег килия, спрян часове наред в гума и подложен на електрически удари.
Наистина, през 2002 г. бившият заместник-директор на CSIS призна ролята на агенцията за улесняване на ужаса, който претърпя Арар, като написа в бележка, че: „Мисля, че Съединените щати биха искали да отведат Арар в Йордания, където могат да си направят пътя с него.”
Една година по-късно същият непокаян призрак – който никога не е бил подведен под отговорност – „се свърза с Министерството на външните работи и международната търговия, за да им каже, че не е в интерес на Канада да изисква Съединените щати да върнат Махер Арар“.
За негова жалка страна Трюдо позволи настървени френски власти – по-заинтересовани от събирането на скалпа, отколкото от признаването на истината – да продължат в извънсъдебното си преследване на Диаб, професор по социология и баща на две деца.
По-рано тази година Диаб бе осъден задочно за бомбения атентат в парижка синагога преди повече от 40 години, при който загинаха четирима и бяха ранени десетки.
Ревностните френски прокурори за първи път насочиха мерника си към Диаб през ноември 2008 г. Тогава толкова сговорчивата канадска полиция арестува Диаб в очакване на изслушване за екстрадиция. Диаб беше вкаран в затвора четири месеца без обвинение.
След като изчерпа обжалванията си, Диаб беше изпратен във Франция през 2015 г., където прекара още три години в затвора – често в изолация.
През 2018 г., позовавайки се на липса на убедителни доказателства, двама френски следователи наредиха Диаб да бъде освободен.
По това време Трюдо каза: „Това, което се случи с [Diab], никога не е трябвало да се случи, … и [трябва да] се уверим, че никога повече няма да се случи.”
Точно.
Трюдо и сговорчивият дипломатически корпус на Канада изоставиха Диаб на вълците, възнамерявайки да обявят друг невинен канадец като „терорист“.
Вижте, ето неизреченото разочарование.
Канадските министър-председатели – консерватори и либерали – са длъжни да заявят, че ще защитават всеки гражданин „в защита“ на суверенитета на Канада.
И все пак Махер Арар, Хасан Диаб и Хардип Сингх Ниджар са доказателство за вкоренено, двустепенно гражданство, което преобладава в Канада, където канадците от „стария състав“ – както веднъж ги нарече бившият министър-председател Стивън Харпър – са по-достойни за „защита“ ”, отколкото други.
В този упорит контекст обвинението на Трюдо срещу Индия лъха опортюнизъм.
С познат театрален привкус, ударът на премиера пред нацията имаше благотворния ефект на доминиране на новинарски цикъл, който напоследък беше – казано благотворително – непримирим и помогна да потвърди пълномощията си на „твърд човек“ в изправен пред безмилостни критики, че е мек по отношение на „чуждата намеса“.
Всеки, който отхвърля или отрича, че спирането на Трюдо, странно времево и непотвърдено застъпление не е било мотивирано до известна степен от ограничени, политически изчисления, е сляп.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
