Канада е член на елитния клуб на най-проспериращите държави и

Канада е член на елитния клуб на най-проспериращите страни и необичаен снабдител на международни вести и това я прави щастлива. Но през последните няколко седмици необикновени известия идват от Отава и други огромни градове. Животът на столицата, в случай че не е неподвижен, е извънредно комплициран от митингите на водачите на камиони.

Стотици камиони пристигнаха на митинг против въвеждането в средата на януари на имунизационни паспорти, които се изискват за прекосяване на границата на Съединени американски щати. Парадоксално е, че съгласно синдиката преобладаващата част от водачите са имунизирани, т.е. новите условия не би трябвало да са спънка за тях. Ковид-мерките обаче са единствено върхът на айсберга, подводната му част е насъбраният масив от неодобрение от това, което по принцип се случва в политическата и икономическата сфера на развития свят.

Акцията се споделя " Конвой на свободата ", което звучи двусмислено. У нас думата „ ескорт “ също от време на време се употребява в смисъл на „ проведено придвижване на транспортни средства “. Но това по предписание са заети изрази - можете да си спомните арктическите конвои на съдружниците по време на Втората международна война или известния филм " Конвой " с Крис Кристоферсън. Обичайната приложимост за нас е тежко въоръжена защита при прекачване на пандизчии.

Свободата под конвой е експресивен знак, който може да се приложи към разнообразни исторически интервали.Спецификата през днешния ден е, че пристрастеностите от този тип се разиграват най-вече в страни, които от дълго време са привикнали да се разпознават със „ свободния свят “.

Всъщност рестриктивните мерки започнаха да се анулират. В Европа да вземем за пример една след друга ги анулират разнообразни страни. Има цялостен набор от аргументи. Вирусът мутира, намалявайки смъртността, имунизациите покачват груповия имунитет, само че най-важното е, че и обществата, и управляващите са изтощени да живеят в атмосфера на непрекъсната кавга и махало сред затваряне и отваряне. Подходът на Швеция (по-добре е да се резервира нормалният живот колкото е допустимо повече, в сравнение с да се пробвате да забавите разпространяването на болестта), който беше наказан на първия стадий на пандемията, в последна сметка стана всеобщо признат. И навръх този стадий започнаха да се появяват систематични проблеми, не провокирани от пандемията, а подчертани от нея.

Диспропорции в социално-икономическото развиване, пресилена инфлация на виртуалния бранш на стопанската система в ущърб на действителния, спадащо търсене на труд и застоялост на заплатите на фона на възходящата инфлация, повишаването на държавния дълг - всичко това от дълго време е наличието на политика. В прочут смисъл болестта оказа помощ да се отклони вниманието от аргументите за това положение на нещата, само че с утихването, в противен случай, се трансформира в лупа към тях.

На този декор отсъствието на политически други възможности, чието наличие постоянно е било преимущество за демократичния свят, се прояви по-ясно отпреди. Изминалото десетилетие беше интервал на напредък на по този начин наречените популисти, с други думи, националистически сили, с друга степен на протекционистка и антиглобалистка ориентировка. Доналд Тръмп стана знаме, само че неговите съидейници реализираха триумф в доста страни. Този поврат отразява недоверието към естаблишмънта, в който в продължение на десетилетия ръководещите партии се сменят, само че не и настоящата политика. " Популистите " също не оправдаха очакванията си - неспособността им да ръководят дискредитира настояванията на народа. Традиционните политически сили всъщност си възвърнаха лостовете на властта. Но не и способността да оферират нови хрумвания.

Протестиращите в Канада побесняха, когато министър председателят Джъстин Трюдо ги назова „ маргинално малцинство “.

Опитите на всеобщите партии да показват съперниците като врагове на демокрацията хвърлят масло в огъня, тъй като самата народна власт се трансформира от метод за законна смяна на властта в средство за поддържане на статуквото непременно.

Канада е образец: Трюдо ръководи в доста нестабилна обстановка и явно не разчита на безапелационна социална поддръжка.

Социално-икономическите проблеми са присъщи в този момент, несъмнено, за всички страни без изключение. Но развитият свят е отвикнал от сходни рецесии – не такива, когато сривът е последван от бърз напредък, а систематични, от които няма излаз.

Това визира всичко, в това число интернационалната политика. Гледайки в профил невероятната екзалтираност в западните страни във връзка идното съветско навлизане в Украйна, е мъчно да се отървем от усещането, че ръководещите кръгове имат една стратегия, а елементарните жители друга. Това е меко казано. А в случай че е твърдо казано - класика: прекачване на погледите от крещящите вътрешни проблеми някъде на открито. Ние също сме минавали през това.

Малко евентуално е войнствеността на английския министър-председател Борис Джонсън, който паралелно с външните действия гаси скандал поради купони посред локдаун или, назад, миролюбието на френския президент Еманюел Макрон, който се бори за преизбиране на президент, да задържат гласоподавателите заети за дълго. А мнението на немския външен министър Аналена Бербок, че страната е подготвена да заплати цената за глобите против Русия, е съпроводено в мненията на читателите с рекомендация да приказва единствено за себе си, а не за другите германци. Състоянието на портфейлите и общото чувство за неблагополучие е по-важно от конструираната предвоенна среда. Замяната на значителното с измисленото няма да се получи.

Превод: В. Сергеев