Камуфлажът отново завладява модата – как да разчетен този знак?
Камуфлажните облекла още веднъж са на всички места, само че в подтекста на днешния свят, белязан от войни, принуждение и политическо напрежение, въпросът кой има „ правото “ да носи облекла, въодушевени от военните униформи, става все по-спорен.
Прочетете още
Наскоро по време на посещаване в Газа американският заможен магнат и специфичен делегат на Доналд Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф е сниман с „ камуфлажна “ блуза. Терминът тук е в кавички, тъй като дрехата не е с присъщия зеленикав цвят, а е синя. Сред прашната съсипия на Газа няма нищо, което да му помогне да се „ слее с ситуацията “, написа в мнение за Guardian Ели Виолет Брамли, публицист на свободна процедура.
Това е любопитен абсурд: десен, основан да прикрива бойците, при избрани хора работи тъкмо противоположното – притегля внимание.
Загуби ли думата „ разкош “ смисъла си?
Камуфлажът е като хамелеон. Той може да е по едно и също време милитаристичен и пацифистки, съвременен и антиконформистки. Малко други модели имат толкоз удобен генезис и толкоз еластичен живот надалеч от бойното поле. Контекстът е решителен – една и съща щампа наподобява друго върху вратовръзката на някогашен боен, на подиума на Louis Vuitton, в калта на Гластънбъри или на митинг против войната.
В момента известността му още веднъж пораства. Това е част от носталгията по стила на 2000-те, а облекла с камуфлажен принт се продават на всички места – от Gap и Next до самостоятелни марки като Damson Madder и JW Anderson. В Съединени американски щати камуфлажът се появява както върху шапки на Камала Харис и Тим Уолц, по този начин и върху тези на крайната десница.
От една страна, както отбелязва Vogue, това е „ стилна опция на денима “ – налична и даже относително устойчива. От друга, камуфлажът не е просто десен като райето. Той е знак на разрушителността на модерната война и по тази причина в редица страни носенето му е неразрешено за цивилни. В някои карибски страни и даже в Южна Африка, да вземем за пример, единствено военните и полицията имат право да го обличат.
За останалите – той постоянно носи обръщение. През 60-те пацифистите и протестиращите против войната във Виетнам го възприемат като знак на опозиция. Джими Хендрикс също го носи. За други, като дизайнера Джереми Скот, „ камуфлажът е класика – не по-различен от карето или точките “. Дори Клаудия Уинкълман го е носила на екран. Може да бъде занимателен избор, твърди Брамли, припомняйки си тийнейджърската си фикс идея по камуфлажни панталони в края на 90-те.
Днес тази вълна наподобява разумна. Светът е обезпокоителен, кондензиран с спорове. Данните демонстрират, че за последните пет години броят на въоръжените конфликти в света се е удвоил, а един на всеки осем души е бил директно обиден от тях.
Войни се водят измежду цивилни – в Судан, Украйна и Газа. В Съединени американски щати бойци още веднъж се разполагат по улиците, а New York Times неотдавна посвети материал на другите типове камуфлаж, употребявани от федералните сили – от Националната армия до имиграционните служби.
Модата, даже в ежедневния смисъл на думата, постоянно „ приказва “ на езика на заобикалящата ни действителност. През 30-те години Елза Скиапарели показва сбирка с военна тема тъкмо преди експлоадирането на Втората международна война. Модата обича драмата, а нищо не е по-драматично от войната.
Хората, които се обличат в камуфлаж през днешния ден, може би реагират подсъзнателно на света към тях – може би това е метод да покажат осъзнатост, противоречие или даже подготвеност за борба, въпреки и алегорично. Но в един разграничен и мощно поляризиран свят посланието на въпросния десен става все по-двусмислено.
Дори в политиката това е сензитивна тематика. От началото на войната в Украйна президентът Володимир Зеленски носи военни униформи, като по този метод трансформира облеклата си в честен жест на поддръжка към бойците на фронта. По време на една от визитите му в Белия дом обаче Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс подлагаха на критика облеклото на Зеленски, като сложиха въпроса за какво не носи костюм. В същото време първата дама на Съединени американски щати Мелания Тръмп също е упреквана за своите „ военни “ тоалети, които мнозина възприемат като рисково заиграване с естетиката на властта и авторитаризма.
Пълен поврат: Модната промишленост още веднъж се обръща против телесното многообразие
Темата за „ уместността “ на камуфлажа към този момент е обект на спор. Модният критик на New York Times Ванеса Фридман да вземем за пример неотдавна признава, че е трансформирала позицията си. След като получава писмо от деец, който дефинира носенето на камуфлаж от цивилни като „ кражба на чест “, тя заключава: „ Да се носи камуфлаж през днешния ден като фешън изказване наподобява все по-глухо и даже евентуално рисково. “
Всичко това демонстрира какъв брой комплициран е въпросът. Именно събитията, които вършат камуфлажа настоящ, го вършат и изключително претрупан с морални смисли.
Може би не е неверно да го носим. Все отново, както отбелязва Брамли, даже най-обикновената камуфлажна тениска към този момент не наподобява просто като фешън избор – а като нещо, което те кара да се чувстваш леко неловко.
Прочетете още
Наскоро по време на посещаване в Газа американският заможен магнат и специфичен делегат на Доналд Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф е сниман с „ камуфлажна “ блуза. Терминът тук е в кавички, тъй като дрехата не е с присъщия зеленикав цвят, а е синя. Сред прашната съсипия на Газа няма нищо, което да му помогне да се „ слее с ситуацията “, написа в мнение за Guardian Ели Виолет Брамли, публицист на свободна процедура.
Това е любопитен абсурд: десен, основан да прикрива бойците, при избрани хора работи тъкмо противоположното – притегля внимание.
Загуби ли думата „ разкош “ смисъла си?
Камуфлажът е като хамелеон. Той може да е по едно и също време милитаристичен и пацифистки, съвременен и антиконформистки. Малко други модели имат толкоз удобен генезис и толкоз еластичен живот надалеч от бойното поле. Контекстът е решителен – една и съща щампа наподобява друго върху вратовръзката на някогашен боен, на подиума на Louis Vuitton, в калта на Гластънбъри или на митинг против войната.
В момента известността му още веднъж пораства. Това е част от носталгията по стила на 2000-те, а облекла с камуфлажен принт се продават на всички места – от Gap и Next до самостоятелни марки като Damson Madder и JW Anderson. В Съединени американски щати камуфлажът се появява както върху шапки на Камала Харис и Тим Уолц, по този начин и върху тези на крайната десница.
От една страна, както отбелязва Vogue, това е „ стилна опция на денима “ – налична и даже относително устойчива. От друга, камуфлажът не е просто десен като райето. Той е знак на разрушителността на модерната война и по тази причина в редица страни носенето му е неразрешено за цивилни. В някои карибски страни и даже в Южна Африка, да вземем за пример, единствено военните и полицията имат право да го обличат.
За останалите – той постоянно носи обръщение. През 60-те пацифистите и протестиращите против войната във Виетнам го възприемат като знак на опозиция. Джими Хендрикс също го носи. За други, като дизайнера Джереми Скот, „ камуфлажът е класика – не по-различен от карето или точките “. Дори Клаудия Уинкълман го е носила на екран. Може да бъде занимателен избор, твърди Брамли, припомняйки си тийнейджърската си фикс идея по камуфлажни панталони в края на 90-те.
Днес тази вълна наподобява разумна. Светът е обезпокоителен, кондензиран с спорове. Данните демонстрират, че за последните пет години броят на въоръжените конфликти в света се е удвоил, а един на всеки осем души е бил директно обиден от тях.
Войни се водят измежду цивилни – в Судан, Украйна и Газа. В Съединени американски щати бойци още веднъж се разполагат по улиците, а New York Times неотдавна посвети материал на другите типове камуфлаж, употребявани от федералните сили – от Националната армия до имиграционните служби.
Модата, даже в ежедневния смисъл на думата, постоянно „ приказва “ на езика на заобикалящата ни действителност. През 30-те години Елза Скиапарели показва сбирка с военна тема тъкмо преди експлоадирането на Втората международна война. Модата обича драмата, а нищо не е по-драматично от войната.
Хората, които се обличат в камуфлаж през днешния ден, може би реагират подсъзнателно на света към тях – може би това е метод да покажат осъзнатост, противоречие или даже подготвеност за борба, въпреки и алегорично. Но в един разграничен и мощно поляризиран свят посланието на въпросния десен става все по-двусмислено.
Дори в политиката това е сензитивна тематика. От началото на войната в Украйна президентът Володимир Зеленски носи военни униформи, като по този метод трансформира облеклата си в честен жест на поддръжка към бойците на фронта. По време на една от визитите му в Белия дом обаче Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс подлагаха на критика облеклото на Зеленски, като сложиха въпроса за какво не носи костюм. В същото време първата дама на Съединени американски щати Мелания Тръмп също е упреквана за своите „ военни “ тоалети, които мнозина възприемат като рисково заиграване с естетиката на властта и авторитаризма.
Пълен поврат: Модната промишленост още веднъж се обръща против телесното многообразие
Темата за „ уместността “ на камуфлажа към този момент е обект на спор. Модният критик на New York Times Ванеса Фридман да вземем за пример неотдавна признава, че е трансформирала позицията си. След като получава писмо от деец, който дефинира носенето на камуфлаж от цивилни като „ кражба на чест “, тя заключава: „ Да се носи камуфлаж през днешния ден като фешън изказване наподобява все по-глухо и даже евентуално рисково. “
Всичко това демонстрира какъв брой комплициран е въпросът. Именно събитията, които вършат камуфлажа настоящ, го вършат и изключително претрупан с морални смисли.
Може би не е неверно да го носим. Все отново, както отбелязва Брамли, даже най-обикновената камуфлажна тениска към този момент не наподобява просто като фешън избор – а като нещо, което те кара да се чувстваш леко неловко.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ