Голямата новина се роди още преди вота – Бойко Борисов няма да управлява
Кампанията за парламентарния избор на 11 юли надали ще бъде запомнена от гласоподавателите. Тя не роди огромни кавги, предложи сиви сюжети, политическите сили се носеха от инерцията на 4 април. Но точно тази безцветна акция даде явен отговор на огромния въпрос - ще ръководи ли отново Бойко Борисов. Не, няма! Каквито и да са процентите на 12-и сутринта – различен ще е. Това бе новината в задатък, обявена от самия него посредством държанието му, само че останала неглижирана измежду врява и лъжливо лустро.
Кампания бе предшествана от две огромни и една дребна случки. Големите бяха глобите по закона „ Магнитски “ и невижданият рекламен рейд на американския дипломат Херо Мустафа в служебните министерства – безапелационен знак, че огромният атлантически сътрудник конфигурира нов политико-икономически програмен продукт в България. Малката преживелица бе решението на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Веселин Марешки (коалиция „ Българските патриоти “) да не се кандидатират за депутати. Този периферен на пръв взор отвод онагледи предизвестеното – идната власт ще мине освен без ГЕРБ, само че и без патериците на ГЕРБ. И водачите им си дават отмора от битките.
Кампанията не отговори на другия огромен въпрос – кой тъкмо и по какъв начин ще ръководи. Формациите против ГЕРБ не се сближиха, управническата коалиция е загадка. Но случилото се дотук е с голямо значение. Успешно завършва политическият цикъл по отстраняването на ГЕРБ от власт, стартирал през лятото на 2020 година Това евентуално е и управническият завършек на Бойко Борисов, най-устойчивото политическо събитие у нас след 1989 година
ГЕРБ – черни машини в този момент, бял кон на следващия ден
Кампанията на ГЕРБ започва с тихи сбирки на Борисов с младежи. Продължи с взлом против служебни министри на лица от вторите редици. След това Борисов хукна из страната и стана основно настоящо лице в цялата акция – възхваляван от последователите си и осмиван от критиците. Пълни зали приветстваха чутовния му умствен полет. Искаха да внушат, че нищо ново не се случва в България - просто ГЕРБ препуска към следващ успех.
Само че други бяха значимите събития. Цялата акция на Борисов бе подчинена на внушението, че машинното гласоподаване ще опорочи вота в ущърб на ГЕРБ. Повтаряше го на всяка колекция, рече го на европейски дипломати, няколко пъти се изтърва, че ще апелира след 11 юли. „ Пипат машините “, бе лафът емблема през акцията. Отсега е ясно, че Борисов няма да признае резултата. Човек, който не признава и апелира, постоянно е в съпротива. Това бе първият знак, че водачът на ГЕРБ е наясно с участта си.
Вторият пристигна в средата на акцията. Борисов изиска лидерски спор, в това число със Слави Трифонов. Подобно предпочитание в никакъв случай не се насочва от любимците. В една акция те не вършат внезапни придвижвания, с цел да не рискуват преимуществото си. Обратно – новобранците няма какво да губят, лидерският спор е опция за превръщане на мача. Тъй Борисов, откакто десетилетие отхвърляше лидерски диспути, в този момент му хрумна противоположното - явно предизвикан от интуицията си или социологически сондажи, че губи изборите.
Третият знак пристигна при започване на последната седмица от акцията. Борисов направи метан на Реджеп Ердоган в Истанбул. Подобна сцена е с авансово ясни имиджови загуби – на 90% от българските жители (без електората на ДПС) им се свива коремът от омерзение. Даниел Митов сподели, че Борисов отишъл да притегля изселническия избор, Българска социалистическа партия видя достлук Движение за права и свободи, полетяха подозрения, че някогашният министър председател просто си урежда леговище. Каквато и да е повода, Борисов бе при Ердоган поради изборите – удавник, търсещ сламка на цената на оскърбление.
На 7 юли, пред симпатизанти в Костенец, той сподели нещо знаменателно: „ Тук съм, с цел да ви помоля нещо. Изборите ще дойдат, ще си отидат, ще ги манипулират.... Но ние, каквото и да вършат, отново ще сме първи. Ние сме длъжни пред народа, откакто омажат всичко, по този начин както бе при тройната коалиция и Орешарски, да сме първи на 11-и, с цел да имаме моралното право да им приказваме. Убеден съм, че най-после здравият разсъдък ще победи “. Рядко в миналото е бил по-ясен - проектът най-много е ГЕРБ да бъде първа по резултат, след това да „ приказва “ против ръководещите, те да се провалят, с цел да се върне тя на бял кон под формата на здрав разсъдък. В забележителен интервал след 11 юли Борисов възнамерява да е съпротива.
„ Facebook “ край реката
През априлската акция Слави Трифонов имаше две типичен предизборни прояви – открита линия със фенове на малкия екран си и концерт на финала. Сега концерт няма, единствената изява бе среща със студенти в Пловдив. Другото бяха фейсбук статуси през 4-5 дни.
Съгласно възвишените правила на публичността водачът на „ ИТН “ (ИТН) заслужава да бъде подложен на критика. Но от позиция на основната цел – повече бюлетини в урната, държанието му е сполучливо. Без да е център на внимание, Има Такъв Народ стана втора мощ на 4 април. „ От царя научих едно – да бъда стопанин на мълчанието “, сподели Трифонов на студентите. Ясно е - пасивността е умишлена. Има разказани сходни тактики в учебниците – съответната политическа мощ и водачът й странят от борбите, гледат да не бъркат, а просто да минава времето – по хиляди рационални и нерационални аргументи то работи за тях. Така Трифонов се трансформира в влъхва с телефон край реката – стои, пуска статуси и чака труповете на враговете. Тактиката работи. Ето, Трифонов стои, нищо не прави, а служебният кабинет удря по следения избор на ГЕРБ. Христо Иванов го търси, но той не му подвига – килимчето на смяната свършва в краката му.
В Благоевград на частичния кметски избор Има Такъв Народ издигна досегашен зам.-кмет на Петрич – и без внезапни придвижвания завоюва предходната неделя. Съобразно опита няма да е изненада, в случай че идната донесе огромен триумф на Има Такъв Народ.
„ Говори си, Българска социалистическа партия, не пречиш! “
Българска социалистическа партия организира по едно и също време енергична и тъжна акция. Както си му е редът, състояха се стотици срещи по села и паланки, стиснати бяха хиляди ръце, присъединени десетки съдружници. Но никой не се интересува от Българска социалистическа партия. През последната година партията е храстче – участваше в митингите против ГЕРБ, само че никой не я възприема за протестна; Нинова не е била министър на Борисов, само че не тя, а Христо Иванов е считан за промяна; "червеният " Румен Радев флиртува с Има Такъв Народ и „ Демократична България “ (ДБ); оня ден Нинова обезверено изкрещя, че Българска социалистическа партия ще маха депутатския имунитет – нито някой се уплаши, нито зарадва. Няколко пъти през акцията партията упрекна ГЕРБ и Има Такъв Народ в подмолен съюз и.... отговор не последва. Българска социалистическа партия към този момент e безобидна – приказва си там нещо, на никого не пречи.
Причините за това са наслоени, нямаше по какъв начин акцията да ги отстрани. И по този начин основната задача за 11 юли остана да бъдат извоювани не по-малко от 480 000 гласа, колкото през април. Единственият положителен факт е, че през последните месеци социалисти влязоха във властта. Мнозинството от тях обаче са... врагове на Нинова (нямаха късмет за листите и избраха назначаеми службици).
При пластичния хирург
За разлика от други акции Движение за права и свободи не сътвори огромни кавги. Но заслугата е на останалите обединения. Мустафа Карадайъ също навести Ердоган, изтърси нещо пред публицисти, отхвърли го. В други години това „ нещо “ (че Турция е татковина на българските турци) щеше да бъде раздухано до нервност. Но в този момент единствено президентът Радев и Вътрешна македонска революционна организация реагирираха остро.
Причината за тази отзивчивост е, че Движение за права и свободи ще бъде фактор в идващото ръководство. Неофициален (както при ГЕРБ), само че въпреки всичко фактор. С това са свързани и значимите процеси при Движението през последните месеци. След американските наказания то ще би трябвало да се дистанцира някак от драгоценния Делян Пеевски. Затова единия ден той „ няма общо с Движение за права и свободи, в никакъв случай не е бил член “, на другия: „ Плътно го поддържаме, до момента в който няма доказателства “ (все думи на Карадайъ). Просто Движение за права и свободи сега е на операционната маса. Хирургът – еластичен. Тече интервал, в който тя се стреми да придобие порядъчен за партии и посолства тип. За селфита няма да е подобаваща, но да дава „ непоискана поддръжка “, както рече Демократична България – ще може.
Трудно е да си съпротива на... опозицията
На 4 април „ Демократична България “ се показа добре, задачата в този момент е да прибави нови гласове. Но задачата се реализира мъчно. Демократична България не е като Трифонов, който без да е бил на митингите е считан за протестен водач. Или пък без нищо да прави печели избори в Благоевград (3.4% за претендента на ДБ). Формацията би трябвало да се потвърждава. И пробва – ежедневно е във „ Facebook “ с десетки включвания. Но за разлика от 4 април, доказването тече мъчно.
Едната причина за това е софтуерна. Няма по какъв начин за три месеца да се измислят нови неща. Демократична България повтаря старите, само че към този момент не будят интерес (включванията на Христо Иванов от Топлоелектрическа централа – Варна да вземем за пример омръзнаха). Втората причина е много по-дълбока. Цяла година Демократична България набираше инерция като съпротива на Борисов и модела му с Движение за права и свободи. Но след 4 април Борисов престана да е министър председател, а в късия парламент някои гласувания събраха Демократична България с Движение за права и свободи. Демократична България не нападна служебния кабинет, въпреки мотиви да има (например очевадният чадър над Румен Спецов в НАП). Ясно е, че Демократична България желае да бъде доубита ГЕРБ, само че да си съпротива на опозицията не прави работа.
Изборите в неделя са доста значими в едно отношение – те ще покажат какъв брой огромен е „ умнокрасивият “ електорален сегмент. 300 000 гласа взе Реформаторският блок през 2014 година, 300 000 Демократична България на 4 април. Ако отново са толкоз, значи сегментът просто има таван.
Надолу жужи единствено Мая
Абсолютно същият проблем – че е съпротива на опозицията – важи и за „ Изправи се! Мутри вън! “. Но групировката направи акцията си още преди да е стартирала – посредством т.нар „ комисия Мая “ за инспектиране на наследството на ГЕРБ. Целта на „ Изправи се!... “ е просто да влезе в Народното събрание. И евентуално ще бъде реализирана, с помощта на свадите в комисията и неизтощимата като цяло Мая Манолова.
Самата тя е единственият политик от арела към 4-те %, който се вижда. „ Патриотите “ никой не брои за живи, Васил Божков и „ Възраждане “ нищо ново не предложиха. И по този начин най-вероятно идващият парламент ще повтори участниците.
Големите незнайни остават две – ще разменят ли ГЕРБ и Има Такъв Народ местата си от 4 април, каква ще е разликата сред тях; ще усили ли Движение за права и свободи гласовете от Турция – по този начин ще узнаем обслужиха ли изборните промени Движението, бабува ли то над новите процеси. Неразривно с тях е обвързвана още по-важната загадка, която все в миналото ще би трябвало да бъде обявена след 11 юли - под каква форма ще е ръководството, което ще изключи ГЕРБ.
Диян Божидаров, "Сега "
Кампания бе предшествана от две огромни и една дребна случки. Големите бяха глобите по закона „ Магнитски “ и невижданият рекламен рейд на американския дипломат Херо Мустафа в служебните министерства – безапелационен знак, че огромният атлантически сътрудник конфигурира нов политико-икономически програмен продукт в България. Малката преживелица бе решението на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Веселин Марешки (коалиция „ Българските патриоти “) да не се кандидатират за депутати. Този периферен на пръв взор отвод онагледи предизвестеното – идната власт ще мине освен без ГЕРБ, само че и без патериците на ГЕРБ. И водачите им си дават отмора от битките.
Кампанията не отговори на другия огромен въпрос – кой тъкмо и по какъв начин ще ръководи. Формациите против ГЕРБ не се сближиха, управническата коалиция е загадка. Но случилото се дотук е с голямо значение. Успешно завършва политическият цикъл по отстраняването на ГЕРБ от власт, стартирал през лятото на 2020 година Това евентуално е и управническият завършек на Бойко Борисов, най-устойчивото политическо събитие у нас след 1989 година
ГЕРБ – черни машини в този момент, бял кон на следващия ден
Кампанията на ГЕРБ започва с тихи сбирки на Борисов с младежи. Продължи с взлом против служебни министри на лица от вторите редици. След това Борисов хукна из страната и стана основно настоящо лице в цялата акция – възхваляван от последователите си и осмиван от критиците. Пълни зали приветстваха чутовния му умствен полет. Искаха да внушат, че нищо ново не се случва в България - просто ГЕРБ препуска към следващ успех.
Само че други бяха значимите събития. Цялата акция на Борисов бе подчинена на внушението, че машинното гласоподаване ще опорочи вота в ущърб на ГЕРБ. Повтаряше го на всяка колекция, рече го на европейски дипломати, няколко пъти се изтърва, че ще апелира след 11 юли. „ Пипат машините “, бе лафът емблема през акцията. Отсега е ясно, че Борисов няма да признае резултата. Човек, който не признава и апелира, постоянно е в съпротива. Това бе първият знак, че водачът на ГЕРБ е наясно с участта си.
Вторият пристигна в средата на акцията. Борисов изиска лидерски спор, в това число със Слави Трифонов. Подобно предпочитание в никакъв случай не се насочва от любимците. В една акция те не вършат внезапни придвижвания, с цел да не рискуват преимуществото си. Обратно – новобранците няма какво да губят, лидерският спор е опция за превръщане на мача. Тъй Борисов, откакто десетилетие отхвърляше лидерски диспути, в този момент му хрумна противоположното - явно предизвикан от интуицията си или социологически сондажи, че губи изборите.
Третият знак пристигна при започване на последната седмица от акцията. Борисов направи метан на Реджеп Ердоган в Истанбул. Подобна сцена е с авансово ясни имиджови загуби – на 90% от българските жители (без електората на ДПС) им се свива коремът от омерзение. Даниел Митов сподели, че Борисов отишъл да притегля изселническия избор, Българска социалистическа партия видя достлук Движение за права и свободи, полетяха подозрения, че някогашният министър председател просто си урежда леговище. Каквато и да е повода, Борисов бе при Ердоган поради изборите – удавник, търсещ сламка на цената на оскърбление.
На 7 юли, пред симпатизанти в Костенец, той сподели нещо знаменателно: „ Тук съм, с цел да ви помоля нещо. Изборите ще дойдат, ще си отидат, ще ги манипулират.... Но ние, каквото и да вършат, отново ще сме първи. Ние сме длъжни пред народа, откакто омажат всичко, по този начин както бе при тройната коалиция и Орешарски, да сме първи на 11-и, с цел да имаме моралното право да им приказваме. Убеден съм, че най-после здравият разсъдък ще победи “. Рядко в миналото е бил по-ясен - проектът най-много е ГЕРБ да бъде първа по резултат, след това да „ приказва “ против ръководещите, те да се провалят, с цел да се върне тя на бял кон под формата на здрав разсъдък. В забележителен интервал след 11 юли Борисов възнамерява да е съпротива.
„ Facebook “ край реката
През априлската акция Слави Трифонов имаше две типичен предизборни прояви – открита линия със фенове на малкия екран си и концерт на финала. Сега концерт няма, единствената изява бе среща със студенти в Пловдив. Другото бяха фейсбук статуси през 4-5 дни.
Съгласно възвишените правила на публичността водачът на „ ИТН “ (ИТН) заслужава да бъде подложен на критика. Но от позиция на основната цел – повече бюлетини в урната, държанието му е сполучливо. Без да е център на внимание, Има Такъв Народ стана втора мощ на 4 април. „ От царя научих едно – да бъда стопанин на мълчанието “, сподели Трифонов на студентите. Ясно е - пасивността е умишлена. Има разказани сходни тактики в учебниците – съответната политическа мощ и водачът й странят от борбите, гледат да не бъркат, а просто да минава времето – по хиляди рационални и нерационални аргументи то работи за тях. Така Трифонов се трансформира в влъхва с телефон край реката – стои, пуска статуси и чака труповете на враговете. Тактиката работи. Ето, Трифонов стои, нищо не прави, а служебният кабинет удря по следения избор на ГЕРБ. Христо Иванов го търси, но той не му подвига – килимчето на смяната свършва в краката му.
В Благоевград на частичния кметски избор Има Такъв Народ издигна досегашен зам.-кмет на Петрич – и без внезапни придвижвания завоюва предходната неделя. Съобразно опита няма да е изненада, в случай че идната донесе огромен триумф на Има Такъв Народ.
„ Говори си, Българска социалистическа партия, не пречиш! “
Българска социалистическа партия организира по едно и също време енергична и тъжна акция. Както си му е редът, състояха се стотици срещи по села и паланки, стиснати бяха хиляди ръце, присъединени десетки съдружници. Но никой не се интересува от Българска социалистическа партия. През последната година партията е храстче – участваше в митингите против ГЕРБ, само че никой не я възприема за протестна; Нинова не е била министър на Борисов, само че не тя, а Христо Иванов е считан за промяна; "червеният " Румен Радев флиртува с Има Такъв Народ и „ Демократична България “ (ДБ); оня ден Нинова обезверено изкрещя, че Българска социалистическа партия ще маха депутатския имунитет – нито някой се уплаши, нито зарадва. Няколко пъти през акцията партията упрекна ГЕРБ и Има Такъв Народ в подмолен съюз и.... отговор не последва. Българска социалистическа партия към този момент e безобидна – приказва си там нещо, на никого не пречи.
Причините за това са наслоени, нямаше по какъв начин акцията да ги отстрани. И по този начин основната задача за 11 юли остана да бъдат извоювани не по-малко от 480 000 гласа, колкото през април. Единственият положителен факт е, че през последните месеци социалисти влязоха във властта. Мнозинството от тях обаче са... врагове на Нинова (нямаха късмет за листите и избраха назначаеми службици).
При пластичния хирург
За разлика от други акции Движение за права и свободи не сътвори огромни кавги. Но заслугата е на останалите обединения. Мустафа Карадайъ също навести Ердоган, изтърси нещо пред публицисти, отхвърли го. В други години това „ нещо “ (че Турция е татковина на българските турци) щеше да бъде раздухано до нервност. Но в този момент единствено президентът Радев и Вътрешна македонска революционна организация реагирираха остро.
Причината за тази отзивчивост е, че Движение за права и свободи ще бъде фактор в идващото ръководство. Неофициален (както при ГЕРБ), само че въпреки всичко фактор. С това са свързани и значимите процеси при Движението през последните месеци. След американските наказания то ще би трябвало да се дистанцира някак от драгоценния Делян Пеевски. Затова единия ден той „ няма общо с Движение за права и свободи, в никакъв случай не е бил член “, на другия: „ Плътно го поддържаме, до момента в който няма доказателства “ (все думи на Карадайъ). Просто Движение за права и свободи сега е на операционната маса. Хирургът – еластичен. Тече интервал, в който тя се стреми да придобие порядъчен за партии и посолства тип. За селфита няма да е подобаваща, но да дава „ непоискана поддръжка “, както рече Демократична България – ще може.
Трудно е да си съпротива на... опозицията
На 4 април „ Демократична България “ се показа добре, задачата в този момент е да прибави нови гласове. Но задачата се реализира мъчно. Демократична България не е като Трифонов, който без да е бил на митингите е считан за протестен водач. Или пък без нищо да прави печели избори в Благоевград (3.4% за претендента на ДБ). Формацията би трябвало да се потвърждава. И пробва – ежедневно е във „ Facebook “ с десетки включвания. Но за разлика от 4 април, доказването тече мъчно.
Едната причина за това е софтуерна. Няма по какъв начин за три месеца да се измислят нови неща. Демократична България повтаря старите, само че към този момент не будят интерес (включванията на Христо Иванов от Топлоелектрическа централа – Варна да вземем за пример омръзнаха). Втората причина е много по-дълбока. Цяла година Демократична България набираше инерция като съпротива на Борисов и модела му с Движение за права и свободи. Но след 4 април Борисов престана да е министър председател, а в късия парламент някои гласувания събраха Демократична България с Движение за права и свободи. Демократична България не нападна служебния кабинет, въпреки мотиви да има (например очевадният чадър над Румен Спецов в НАП). Ясно е, че Демократична България желае да бъде доубита ГЕРБ, само че да си съпротива на опозицията не прави работа.
Изборите в неделя са доста значими в едно отношение – те ще покажат какъв брой огромен е „ умнокрасивият “ електорален сегмент. 300 000 гласа взе Реформаторският блок през 2014 година, 300 000 Демократична България на 4 април. Ако отново са толкоз, значи сегментът просто има таван.
Надолу жужи единствено Мая
Абсолютно същият проблем – че е съпротива на опозицията – важи и за „ Изправи се! Мутри вън! “. Но групировката направи акцията си още преди да е стартирала – посредством т.нар „ комисия Мая “ за инспектиране на наследството на ГЕРБ. Целта на „ Изправи се!... “ е просто да влезе в Народното събрание. И евентуално ще бъде реализирана, с помощта на свадите в комисията и неизтощимата като цяло Мая Манолова.
Самата тя е единственият политик от арела към 4-те %, който се вижда. „ Патриотите “ никой не брои за живи, Васил Божков и „ Възраждане “ нищо ново не предложиха. И по този начин най-вероятно идващият парламент ще повтори участниците.
Големите незнайни остават две – ще разменят ли ГЕРБ и Има Такъв Народ местата си от 4 април, каква ще е разликата сред тях; ще усили ли Движение за права и свободи гласовете от Турция – по този начин ще узнаем обслужиха ли изборните промени Движението, бабува ли то над новите процеси. Неразривно с тях е обвързвана още по-важната загадка, която все в миналото ще би трябвало да бъде обявена след 11 юли - под каква форма ще е ръководството, което ще изключи ГЕРБ.
Диян Божидаров, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ