Колко оглупели са избирателите?
Кампанията за европейските избори си тече, по тази причина взех решение да отида на събитие, което беше оповестено като по-широк спор по отношение на бъдещето на България в границите на Европейски Съюз. То беше проведено в пресклуба на Българска телеграфна агенция в София.
Какво се случи там – участваха най-вече хора от третата възраст, както и претенденти за евродепутати, само че никой от водещите в обособените листи. Имена преднамерено няма да загатвам, тъй като те не са значими – значимо беше цялото равнище.
След към 2 часа прекарано време съм безапелационен – има към момента хора, които се интересуват от политика отвън политиците. И съм уверен, че голяма част от тези хора въобще нямат разбиране защо става въпрос. Още по-лошото е, че си мислят, че имат разбиране, с което вредят най-малко двойно.
Конкретно за Европейския съюз има надълбоко недоумение на механизмите му, от които и ние сме част. Много хора не знаят какво правят Европейската комисия (ЕК), Европейският парламент (ЕП) и Европейският съвет. Не знаят, че Европейска комисия НЕ Е законодателен орган, а има законодателната самодейност т.е. предлага какво да стане закон. Не знаят, че с цел да бъде завършено едно предложение, има обособени комисии в Европейска комисия към съответните генерални дирекции, които са еквивалент на министерствата в национална страна, където в действителност се кове чий интерес се пази най-добре – посредством съвещания и образуване на пътни карти. Това е своеобразното полесражение, където с дипломатическо майсторство се пази интерес – там би трябвало да работят най-хубавите специалисти на съответната страна. Европейският парламент пък не е като националния – той приема законодателство, само че не за безусловно всичко. Важните въпроси се утвърждават взаимно от Екологичен потенциал и от Европейския съвет, който се състои от държавните управления на всички държави-членки.
Честно казано не мисля, че е толкоз комплицирано за схващане. Но очевидно е станало. Вина за това, несъмнено, имат и политиците, имат и медиите, само че и гласоподавателите. Защото тъкмо гласоподавателите имат силата да трансформират системата – става доста мъчно, доста постепенно, с доста твърдоглавие. Представете си го като да накарате детето си да си написа домашните, до момента в който държи смарт телефон в ръка. Трудно е толкоз пъти на десета степен най-малко. Може обаче да стане – в случай че задоволително хора се осведомят и упорстват пред политическите ни представители да свършат работата си. Или на по-народен език – непрекъснато врънкане и публичността, осветляването и сподели пред всички са цаката на гражданското общество да влияе.
Само че това на българите не ни стига. Защото проспахме 30 години, наясно сме с това и желаеме незабавно да свърши. Обаче то е като да си станал 150 кг и да искаш на идващия ден да си 75. Не става, не става и не става.
Каква е рецептата? С една дума – отговорност. Оставили сме политиката на самотек и по тази причина сме в това състояние. Ако желаете да ви е хубаво, в случай че желаете нещо да се получи, белким го оставяте единствено да бъде свършено? Затова, мирният метод (защото има и революционен, само че даже и за десетките популисти, навъдили се в последно време, имам подозрение, че са подготвени да го играят Народен съд) е да гласувате и по-късно да изисквате от тези, за които сте дали своят вот. Да прецените кой има късмет да не не помни гласоподавателите си и да му дадете доверието си. Друг кротичък метод няма. Колкото до немирния – той е доста съблазнителен, когато си стоиш у дома пред Фейсбука и преобръщаш света. Но това е заблуда.
А за по-възрастните хора, които желаят да се намесят интензивно в политическия живот, един съвет – преди да се хвърлите като Матросов на амбразурата, помислите си за какво си говорите с децата и внуците си по Skype. Добре помислете – сетете се по кое време се случи това и поради кого. И не прехвърляйте непознати грехове на други – тъй като тъкмо това оказва помощ на съгрешилите да се измъкват още веднъж и още веднъж, и още веднъж. Сетете се и по какъв начин се стигна до тези неточности – с неуместни обещания, като да вземем за пример такива, че единствено да вземем властта, ще осъдим и ще конфискуваме на всички крадци всичко, като има отминалост за такива неща! И не вярвайте още веднъж на парадокси!
Автор: Ивайло Ачев
Какво се случи там – участваха най-вече хора от третата възраст, както и претенденти за евродепутати, само че никой от водещите в обособените листи. Имена преднамерено няма да загатвам, тъй като те не са значими – значимо беше цялото равнище.
След към 2 часа прекарано време съм безапелационен – има към момента хора, които се интересуват от политика отвън политиците. И съм уверен, че голяма част от тези хора въобще нямат разбиране защо става въпрос. Още по-лошото е, че си мислят, че имат разбиране, с което вредят най-малко двойно.
Конкретно за Европейския съюз има надълбоко недоумение на механизмите му, от които и ние сме част. Много хора не знаят какво правят Европейската комисия (ЕК), Европейският парламент (ЕП) и Европейският съвет. Не знаят, че Европейска комисия НЕ Е законодателен орган, а има законодателната самодейност т.е. предлага какво да стане закон. Не знаят, че с цел да бъде завършено едно предложение, има обособени комисии в Европейска комисия към съответните генерални дирекции, които са еквивалент на министерствата в национална страна, където в действителност се кове чий интерес се пази най-добре – посредством съвещания и образуване на пътни карти. Това е своеобразното полесражение, където с дипломатическо майсторство се пази интерес – там би трябвало да работят най-хубавите специалисти на съответната страна. Европейският парламент пък не е като националния – той приема законодателство, само че не за безусловно всичко. Важните въпроси се утвърждават взаимно от Екологичен потенциал и от Европейския съвет, който се състои от държавните управления на всички държави-членки.
Честно казано не мисля, че е толкоз комплицирано за схващане. Но очевидно е станало. Вина за това, несъмнено, имат и политиците, имат и медиите, само че и гласоподавателите. Защото тъкмо гласоподавателите имат силата да трансформират системата – става доста мъчно, доста постепенно, с доста твърдоглавие. Представете си го като да накарате детето си да си написа домашните, до момента в който държи смарт телефон в ръка. Трудно е толкоз пъти на десета степен най-малко. Може обаче да стане – в случай че задоволително хора се осведомят и упорстват пред политическите ни представители да свършат работата си. Или на по-народен език – непрекъснато врънкане и публичността, осветляването и сподели пред всички са цаката на гражданското общество да влияе.
Само че това на българите не ни стига. Защото проспахме 30 години, наясно сме с това и желаеме незабавно да свърши. Обаче то е като да си станал 150 кг и да искаш на идващия ден да си 75. Не става, не става и не става.
Каква е рецептата? С една дума – отговорност. Оставили сме политиката на самотек и по тази причина сме в това състояние. Ако желаете да ви е хубаво, в случай че желаете нещо да се получи, белким го оставяте единствено да бъде свършено? Затова, мирният метод (защото има и революционен, само че даже и за десетките популисти, навъдили се в последно време, имам подозрение, че са подготвени да го играят Народен съд) е да гласувате и по-късно да изисквате от тези, за които сте дали своят вот. Да прецените кой има късмет да не не помни гласоподавателите си и да му дадете доверието си. Друг кротичък метод няма. Колкото до немирния – той е доста съблазнителен, когато си стоиш у дома пред Фейсбука и преобръщаш света. Но това е заблуда.
А за по-възрастните хора, които желаят да се намесят интензивно в политическия живот, един съвет – преди да се хвърлите като Матросов на амбразурата, помислите си за какво си говорите с децата и внуците си по Skype. Добре помислете – сетете се по кое време се случи това и поради кого. И не прехвърляйте непознати грехове на други – тъй като тъкмо това оказва помощ на съгрешилите да се измъкват още веднъж и още веднъж, и още веднъж. Сетете се и по какъв начин се стигна до тези неточности – с неуместни обещания, като да вземем за пример такива, че единствено да вземем властта, ще осъдим и ще конфискуваме на всички крадци всичко, като има отминалост за такива неща! И не вярвайте още веднъж на парадокси!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ