Бойкотът на веригите от Хърватия, който Мая Манолова присвои
Кампании за протест на огромните хранителни вериги поради високи цени набират скорост в страни на Балканите. Намери се и кой да яхне вълната в България.
Всичко стартира от Хърватия, където потребителска група " Halo inspektore " прикани във Фейсбук за протест на магазините поради високите цени и се изненада от триумфа си. Инициативата последваха Северна Македония и Босна и Херцеговина.
В България 13 февруари е плануван за ден за протест.
Вече са факт и следващите законопроекти с хрумвания за налагане на таван на надценките на главните хранителни артикули и артикули, а в TikTok някогашният омбудсман и политик от левицата Мая Манолова приканва потребителите да не пазарят на 13 февруари.
Лидерът на " ДПС-Ново начало " Делян Пеевски също се втурна да пази лявата мярка, " щом е за хората ".
Таван на надценката на белия самун и брашното в България действаше от юли до декември 2024 година - по предложение на сподвижника на Пеевски Йордан Цонев (тогава Движение за права и свободи, б.р.).Така и не се видяха резултати от въведените ограничавания на комерсиалната надценка до 15% за три типа самун - бял, " Добруджа " и стандартизиран.
Властите в България и преди са опитвали да контролират цените, само че това в никакъв случай не е добра концепция в изискванията на пазарна стопанска система и практиката до момента го удостоверява.
Единственият работещ механизъм е в конкуренцията.
В този дух отговори и министър председателят Росен Желязков на въпрос от Халил Летифов от " ДПС-Ново начало ", който изиска информация за това какви ограничения подхваща държавното управление за „ понижаване на голословния напредък на цените на главните артикули и услуги “.
" Пряката интервенция на страната на пазара на главните артикули от потребителската кошница е неприемлива, само че това не изключва контролните механизми, с които разполага тя в лицето на регулаторните си органи ”, съобщи Желязков в отговор.
Откъде потегли всичко?
Кампанията в Хърватия стартира с апел за еднодневен петъчен протест на веригите поради високите цени на съществени артикули там. После мина в едноседмичен отвод от избрани артикули като газирани питиета, бутилирана вода и перилни препарати.
" Хайде отново да го създадем - от комерсиалните вериги, пекарните, услугите, всичко. Целта е да покажем, че можем да харчим по-малко ", споделя Йосип Келемeн, създател на групата и някогашен ТВ водещ на предаването " Halo, inspektore ".
Келемен има противоречива известност в Хърватия.
Местните медии напомнят за него, че през 90-те години написа за таблоида " Slobodni tjednik ", който е бил прочут с разпространяване на език на омразата и краен шовинизъм по време на войните в Югославия.
По-късно той се преориентира към телевизионното предаване, в което прави " инспекции " по магазините. Сега се възползва от напрежението в обществото поради повишаването.
Според Jutarnji list, в случай че известността на Келемен продължи да пораства, той доста елементарно може да се трансформира в нова популистка фигура на политическата сцена в Хърватия сред премиера Андрей Пленкович и президента на Хърватия Зоран Миланович.
Дали самият Келемен схваща добре от кое място идва казусът с инфлацията в Хърватия е обособен въпрос. Докато той приканва за протест на огромните вериги, хърватският проблем може да се окаже не това, че ги има, а че са прекомерно малко и конкуренцията е слаба. Така да вземем за пример в Германия дискаунт веригите са доста и държат огромен пазарен дял от 35-45%. Делът им в Хърватия е не повече от 12%.
Решението с налагане на таван на надценките на избрани артикули може да окаже краткотраен резултат, само че не и дълготраен - решение в реалност е единствено работещата конкуренция.
4-процентовата средногодишна инфлация в Хърватия, която Евростат регистрира към края на 2024 година, е измежду най-високите в Европейския съюз. В България тя е малко над 2,6%.
Поскъпването на живота в Хърватия въпреки всичко не може да се съпоставя с равнището на инфлацията преди въвеждането на еврото от 1 януари 2023 година
Заплатите в Хърватия са се нараснали с към 15% след влизането в еврозоната.
Средната работна заплата на хърватите към ноември 2024 година е към 1370 евро (около 2700 лв).
В България към края на септември 2024 година междинната брутна заплата е била 2306 лв..
Натрупаното неодобрение от годините на двуцифрена инфлация в Хърватия елементарно се трансформира в всеобщо онлайн придвижване, което притиска и управляващите, и търговците.
Правителството в Хърватия съобщи, че застава зад жителите разгласи, че има намерение разшири листата с артикули и да вкара таван на цените за 70 съществени хранителни артикули.
Самият министър-председател Андрей Пленкович поддържа митинга на жителите.
Акцията в България
Трендът за протест на огромните вериги наподобява няма да подмине и България.
Видео на Мая Манолова с апел да не се пазари на 13 февруари в TikTok има близо 40 хиляди гледания за часове. Мненията на потребителите са разграничени за това от кое място е по-изгодно да се пазари - дали в кварталните магазини, или в огромните вериги.
Бойкот на супермаркетите! Таван на надценките!
Последва законодателна самодейност за таван на цените, подета от Манолова. Нейната групировка " Изправи се.БГ " е част от лявото обединяване към Българска социалистическа партия за последните парламентарни избори.
Депутати от групата, която е в коалиция с ГЕРБ, внесоха законопроект. С него се желае кабинетът да избере лист с артикули от първа нужда, чиято комерсиална надценка да не може да е над 10%.
" ДПС-Ново начало " също се регистрира с план на закон. В претекстовете му се твърди, че " в последните месеци следим голословно, внезапно повишение на цените " и " безпричинно завишаване на облагите на производители и търговци " - без да се показват действителни данни.
Групата на Пеевски желае държавното управление да може да постанова тавани и на цени, и на облагите, за избран интервал от време.
Реакцията на бизнеса
Сдружението за съвременна търговия, където членуват множеството огромни търговски вериги, още веднъж съобщи, че възможна държавна интервенция на пазара на хранителни артикули би нанесла тежки вреди на потребителите и на стопанската система.
Оттам напомнят и отрицателния опит на някои европейски страни да наложат пределни цени или надценки, което провокира противоположен резултат:
В Унгария да вземем за пример (мерките) доведоха до доста по-висока инфлация при храните, която доближи най-високото равнище в целия Европейски Съюз през 2023 година (почти 50% на годишна база), като докара и до недостиг на избрани артикули, попаднали в обсега на мярката;През лятото на 2023 година Румъния ограничи комерсиалните надценки на редица артикули от първа нужда като оттогава до момента, България отбелязва по-ниска инфлация при храните, в сравнение с Румъния, в която работи въпросната мярка.
По данни на Евростат към края на декември 2024 година инфлацията в Румъния доближава 5,8%.
В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на избрани хранителни артикули през септември 2023 година, инфлацията при храните също е по-висока по отношение на тази в България.
" Намираме, че следващият опит за ограничение на конкуренцията посредством конфигуриране на обществото против избрани пазарни участници е зле прицелено, има други претекстове и има капацитет да донесе тежки вреди за стопанската система на страната, свободната конкуренция и потребителския избор ", се споделя в мнението на Сдружението за съвременна търговия.
Оттам считат, че решението на проблемите, свързани с достъпността на храните, следва да бъде търсено в възстановяване на бизнес средата, вложенията, повишение продуктивността и стандарта на живот на хората.
Всичко стартира от Хърватия, където потребителска група " Halo inspektore " прикани във Фейсбук за протест на магазините поради високите цени и се изненада от триумфа си. Инициативата последваха Северна Македония и Босна и Херцеговина.
В България 13 февруари е плануван за ден за протест.
Вече са факт и следващите законопроекти с хрумвания за налагане на таван на надценките на главните хранителни артикули и артикули, а в TikTok някогашният омбудсман и политик от левицата Мая Манолова приканва потребителите да не пазарят на 13 февруари.
Лидерът на " ДПС-Ново начало " Делян Пеевски също се втурна да пази лявата мярка, " щом е за хората ".
Таван на надценката на белия самун и брашното в България действаше от юли до декември 2024 година - по предложение на сподвижника на Пеевски Йордан Цонев (тогава Движение за права и свободи, б.р.).Така и не се видяха резултати от въведените ограничавания на комерсиалната надценка до 15% за три типа самун - бял, " Добруджа " и стандартизиран.
Властите в България и преди са опитвали да контролират цените, само че това в никакъв случай не е добра концепция в изискванията на пазарна стопанска система и практиката до момента го удостоверява.
Единственият работещ механизъм е в конкуренцията.
В този дух отговори и министър председателят Росен Желязков на въпрос от Халил Летифов от " ДПС-Ново начало ", който изиска информация за това какви ограничения подхваща държавното управление за „ понижаване на голословния напредък на цените на главните артикули и услуги “.
" Пряката интервенция на страната на пазара на главните артикули от потребителската кошница е неприемлива, само че това не изключва контролните механизми, с които разполага тя в лицето на регулаторните си органи ”, съобщи Желязков в отговор.
Откъде потегли всичко?
Кампанията в Хърватия стартира с апел за еднодневен петъчен протест на веригите поради високите цени на съществени артикули там. После мина в едноседмичен отвод от избрани артикули като газирани питиета, бутилирана вода и перилни препарати.
" Хайде отново да го създадем - от комерсиалните вериги, пекарните, услугите, всичко. Целта е да покажем, че можем да харчим по-малко ", споделя Йосип Келемeн, създател на групата и някогашен ТВ водещ на предаването " Halo, inspektore ". Келемен има противоречива известност в Хърватия.
Местните медии напомнят за него, че през 90-те години написа за таблоида " Slobodni tjednik ", който е бил прочут с разпространяване на език на омразата и краен шовинизъм по време на войните в Югославия.
По-късно той се преориентира към телевизионното предаване, в което прави " инспекции " по магазините. Сега се възползва от напрежението в обществото поради повишаването.
Според Jutarnji list, в случай че известността на Келемен продължи да пораства, той доста елементарно може да се трансформира в нова популистка фигура на политическата сцена в Хърватия сред премиера Андрей Пленкович и президента на Хърватия Зоран Миланович.
Дали самият Келемен схваща добре от кое място идва казусът с инфлацията в Хърватия е обособен въпрос. Докато той приканва за протест на огромните вериги, хърватският проблем може да се окаже не това, че ги има, а че са прекомерно малко и конкуренцията е слаба. Така да вземем за пример в Германия дискаунт веригите са доста и държат огромен пазарен дял от 35-45%. Делът им в Хърватия е не повече от 12%.
Решението с налагане на таван на надценките на избрани артикули може да окаже краткотраен резултат, само че не и дълготраен - решение в реалност е единствено работещата конкуренция.
4-процентовата средногодишна инфлация в Хърватия, която Евростат регистрира към края на 2024 година, е измежду най-високите в Европейския съюз. В България тя е малко над 2,6%.
Поскъпването на живота в Хърватия въпреки всичко не може да се съпоставя с равнището на инфлацията преди въвеждането на еврото от 1 януари 2023 година
Заплатите в Хърватия са се нараснали с към 15% след влизането в еврозоната.
Средната работна заплата на хърватите към ноември 2024 година е към 1370 евро (около 2700 лв).
В България към края на септември 2024 година междинната брутна заплата е била 2306 лв..
Натрупаното неодобрение от годините на двуцифрена инфлация в Хърватия елементарно се трансформира в всеобщо онлайн придвижване, което притиска и управляващите, и търговците.
Правителството в Хърватия съобщи, че застава зад жителите разгласи, че има намерение разшири листата с артикули и да вкара таван на цените за 70 съществени хранителни артикули.
Самият министър-председател Андрей Пленкович поддържа митинга на жителите.
Акцията в България
Трендът за протест на огромните вериги наподобява няма да подмине и България.
Видео на Мая Манолова с апел да не се пазари на 13 февруари в TikTok има близо 40 хиляди гледания за часове. Мненията на потребителите са разграничени за това от кое място е по-изгодно да се пазари - дали в кварталните магазини, или в огромните вериги.
Бойкот на супермаркетите! Таван на надценките!
Последва законодателна самодейност за таван на цените, подета от Манолова. Нейната групировка " Изправи се.БГ " е част от лявото обединяване към Българска социалистическа партия за последните парламентарни избори.
Депутати от групата, която е в коалиция с ГЕРБ, внесоха законопроект. С него се желае кабинетът да избере лист с артикули от първа нужда, чиято комерсиална надценка да не може да е над 10%.
" ДПС-Ново начало " също се регистрира с план на закон. В претекстовете му се твърди, че " в последните месеци следим голословно, внезапно повишение на цените " и " безпричинно завишаване на облагите на производители и търговци " - без да се показват действителни данни.
Групата на Пеевски желае държавното управление да може да постанова тавани и на цени, и на облагите, за избран интервал от време.
Реакцията на бизнеса
Сдружението за съвременна търговия, където членуват множеството огромни търговски вериги, още веднъж съобщи, че възможна държавна интервенция на пазара на хранителни артикули би нанесла тежки вреди на потребителите и на стопанската система.
Оттам напомнят и отрицателния опит на някои европейски страни да наложат пределни цени или надценки, което провокира противоположен резултат:
В Унгария да вземем за пример (мерките) доведоха до доста по-висока инфлация при храните, която доближи най-високото равнище в целия Европейски Съюз през 2023 година (почти 50% на годишна база), като докара и до недостиг на избрани артикули, попаднали в обсега на мярката;През лятото на 2023 година Румъния ограничи комерсиалните надценки на редица артикули от първа нужда като оттогава до момента, България отбелязва по-ниска инфлация при храните, в сравнение с Румъния, в която работи въпросната мярка.
По данни на Евростат към края на декември 2024 година инфлацията в Румъния доближава 5,8%.
В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на избрани хранителни артикули през септември 2023 година, инфлацията при храните също е по-висока по отношение на тази в България.
" Намираме, че следващият опит за ограничение на конкуренцията посредством конфигуриране на обществото против избрани пазарни участници е зле прицелено, има други претекстове и има капацитет да донесе тежки вреди за стопанската система на страната, свободната конкуренция и потребителския избор ", се споделя в мнението на Сдружението за съвременна търговия.
Оттам считат, че решението на проблемите, свързани с достъпността на храните, следва да бъде търсено в възстановяване на бизнес средата, вложенията, повишение продуктивността и стандарта на живот на хората.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ