В сянката на Роден
Камий Клодел (8 декември 1864 – 19 октомври 1943) е френска скулпторка и художник график. Тя е по-голяма сестра на френския стихотворец и посланик Пол Клодел. На 19 октомври се навършват 80 години от гибелта й. Възхитителният й гений, нещастна душа, златните ръце и неутолимата й пристрастеност към мрамора я подреждат до Огюст Роден освен по гений. Ето по какъв начин разказват Клодел – великия създател, прекарал дълги години в клиника за психологично заболели, на уеб страницата на парижкия музей „ Роден “.
Снимка от 1899 година демонстрира Камий Клодел, тогава на 45 години, в студиото си, увита в дълго мрачно палто, застанала против „ Персей и Горгоната “, които тя е изваяла през тази година. Творбата разкрива източниците на ентусиазъм и въздействията върху Клодел – Донатело, Челини, гръко-римската митология – и пристрастеността, от която е била водена: отсечената глава на Горгона е автопортрет. Тази фотография е доста друга от клишираните облици, нормално свързвани с работата и живота на Камий Клодел, белязан от нейната бурна спекулация с Роден и последователното й нахлуване в пъкъла на лудостта.
Да, тя е надарена скулпторка, която може да възнамерява и извая произведение с амбициозни размери, само че и жена, белязана от компликациите, с които е посипан животът й. Не е било лесна задача за една жена да стане художник в средата на 19 век. Налагало й се е да понася моралните предубеждения, обвързваните с пола ограничавания в нейното художествено образование и преобладаващото мъжко владичество в Министерството на изящните изкуства и другите художествени комисии.
Тя посещава уроци в Académie Colarossi, на Rue de la Grande Chaumière (Ecole des Beaux-Arts не приема дами по това време) и през 1882 година наема студио на Notre-Dame des Champs, което скоро споделя с други скулпторки. Сред тях са младите англичанки Ейми Сингър, Емили Фосет и Джеси Липскомб. Буше управлява работата им понякога, само че откакто печели премията на Парижкия салон, той би трябвало да тръгне за Италия през 1882 година Търси някой, който да го замести. Буше предава своите подопечни на Роден, който е надълбоко впечатлен от първите произведения, които Камил Клодел му демонстрира.
Влиянето на Роден върху творчеството й е мощно изразено в нейните творби. Но и нейният гений оказва въздействие на мосю Роден. Критиците приказват за мощна стилистична непосредственост. През този интервал, от време на време е мъчно да се дефинира кой откъс от кого е ваян в взаимните им работи.
Роден е толкоз разгорещен в желанията си, а Камий сякаш още не е напълно сигурна в възприятията си, или най-малко не в тяхната дълбочина и тя отпътува в Англия в дома на Джеси Липскомб. При завръщането й след няколко месеца, Роден подписва ексклузивен „ контракт “, в който дава обещание тя да бъде негов единствен възпитаник и се заклева да й бъде правилен. Този благополучен интервал във връзката им не трае дълго. Постепенно пристрастеността на Роден изстива. Двамата са разграничени от разнообразни задължения, срещите им се разреждат. Клодел се гневи гневно на охладняването на връзките. Злепоставя Роден в карикатури и излива бурната си ревнивост без да мисли за следствията. Роден стартира да я заобикаля, макар че към момента я обича, и се открива в Медон в края на 1893 година
Творбите на Клодел постоянно са тълкувани опростено на автобиографично равнище и като израз на положението на нейния разказ с Роден. Трябва обаче да се приказва по-скоро за развой на сублимация на събитията от нейния персонален живот. Събития, които посредством мощната изразителност на нейните статуи получават по-универсално измерение. В нейните произведения хармонично се преливат и допълват литературни, митологични и автобиографични тълкования.
Сред най-известните й произведения са „ Сакунтала “, мраморните „ Вертмун и Помона “ и бронзовият „ Абандон “, „ Валсът ", бюстът на Роден, „ Персей и Горгоната " и доста други.
В началото на 1890-те Клодел основава серия от портрети на деца, които още веднъж отразяват нейните проучвания върху човешкия живот и орис – незрелите черти на децата предават множеството благоприятни условия, които ги чакат в бъдещия им живот.
През ноември 1898 година френската страна има намерение да поръча бронзова отливка на „ Епохата на зрелостта “ от Камий Клодел. През юни 1899 година гипсовата версия е показана в Société Nationale des Beaux-Arts (Роден е президент на комисията на скулптурната секция по това време), само че бронзовата отливка не е поръчана. Историците не са единомислещи дали отхвърлянето на Клодел е поради персоналните пристрастия на Роден или поради позицията на комисията. Но самата Клодел е уверена, че Роден й отмъщава като й основава проблеми. Тя напуща SNBA през 1900 година
През юли 1913 година Камий Клодел, която води живот на аскет в ателието си на Quai de Bourbon, е изпратена в психиатричния център Ville-Evrard по молба на фамилията й. На идната година тя е преместена в психиатрична болница в Мондеверг (Воклюз), където остава до гибелта си през 1943 г.
Към 1913 година Роден към този момент е на напреднала възраст, здравето му е разтърсено. На идната година избухва война и той губи позициите си на въздействие. Но в никакъв случай не не помни Камий Клодел. Изпраща й пари посредством Матиас Морхард, по чието предложение Роден взема решение да задели изложбено пространство, непокътнато извънредно за творбите на Камий Клодел, в бъдещия музей, който ще съхранява сбирките, завещани от него на френската страна. Музеят „ Роден “ през днешния ден съхранява най-голямата съществуваща сбирка от произведения на Камий Клодел.
Снимка от 1899 година демонстрира Камий Клодел, тогава на 45 години, в студиото си, увита в дълго мрачно палто, застанала против „ Персей и Горгоната “, които тя е изваяла през тази година. Творбата разкрива източниците на ентусиазъм и въздействията върху Клодел – Донатело, Челини, гръко-римската митология – и пристрастеността, от която е била водена: отсечената глава на Горгона е автопортрет. Тази фотография е доста друга от клишираните облици, нормално свързвани с работата и живота на Камий Клодел, белязан от нейната бурна спекулация с Роден и последователното й нахлуване в пъкъла на лудостта.
Да, тя е надарена скулпторка, която може да възнамерява и извая произведение с амбициозни размери, само че и жена, белязана от компликациите, с които е посипан животът й. Не е било лесна задача за една жена да стане художник в средата на 19 век. Налагало й се е да понася моралните предубеждения, обвързваните с пола ограничавания в нейното художествено образование и преобладаващото мъжко владичество в Министерството на изящните изкуства и другите художествени комисии.
Съдбовната среща сред Роден и Камий Клодел
По съвет на своя другар Алфред Буше, одобрен ваятел, Луи-Проспер Клодел изпраща фамилията си в Париж, с цел да може щерка му Камий да учи изкуство.Тя посещава уроци в Académie Colarossi, на Rue de la Grande Chaumière (Ecole des Beaux-Arts не приема дами по това време) и през 1882 година наема студио на Notre-Dame des Champs, което скоро споделя с други скулпторки. Сред тях са младите англичанки Ейми Сингър, Емили Фосет и Джеси Липскомб. Буше управлява работата им понякога, само че откакто печели премията на Парижкия салон, той би трябвало да тръгне за Италия през 1882 година Търси някой, който да го замести. Буше предава своите подопечни на Роден, който е надълбоко впечатлен от първите произведения, които Камил Клодел му демонстрира.
Асистентка, художник...
Когато Роден получава първите си огромни поръчки при започване на 1880 година, той събира екип от асистенти, които да работят дружно с него в ателието му, към който Камий Клодел се причислява към 1884 година Тя прекарва по-голямата част от времето си върху сложни фрагменти като ръцете и краката на фигури за монументални статуи („ Портите на пъкъла “). Клодел попива всяка дума, изречена като напътствие от Роден. Добива убеденост, стартира да приема първите си поръчки и търси самопризнание като самостоятелен художник в Салона. Между 1882 и 1889 година Клодел постоянно излага бюстове и портрети на нейни близки хора в Salon des Artistes Français. Няколко от нейните произведения са закупени от френски музеи през 1890-те.Влиянето на Роден върху творчеството й е мощно изразено в нейните творби. Но и нейният гений оказва въздействие на мосю Роден. Критиците приказват за мощна стилистична непосредственост. През този интервал, от време на време е мъчно да се дефинира кой откъс от кого е ваян в взаимните им работи.
…муза и държанка
Роден признава гения на младата жена през цялото време, само че и се влюбва в нея съвсем незабавно. Сложната любовна история на двамата скулптори е въодушевила прекалено много сантиментални тълкования. Истинските свидетелства са в разменените сред двамата писма – пристрастеността, която Роден изпитва при започване на връзката им и сдържаността на Клодел, нейните финансови усложнения, както и мъчителна й обсебеност от работата й като скулпторка.Роден е толкоз разгорещен в желанията си, а Камий сякаш още не е напълно сигурна в възприятията си, или най-малко не в тяхната дълбочина и тя отпътува в Англия в дома на Джеси Липскомб. При завръщането й след няколко месеца, Роден подписва ексклузивен „ контракт “, в който дава обещание тя да бъде негов единствен възпитаник и се заклева да й бъде правилен. Този благополучен интервал във връзката им не трае дълго. Постепенно пристрастеността на Роден изстива. Двамата са разграничени от разнообразни задължения, срещите им се разреждат. Клодел се гневи гневно на охладняването на връзките. Злепоставя Роден в карикатури и излива бурната си ревнивост без да мисли за следствията. Роден стартира да я заобикаля, макар че към момента я обича, и се открива в Медон в края на 1893 година
Творбите на Клодел постоянно са тълкувани опростено на автобиографично равнище и като израз на положението на нейния разказ с Роден. Трябва обаче да се приказва по-скоро за развой на сублимация на събитията от нейния персонален живот. Събития, които посредством мощната изразителност на нейните статуи получават по-универсално измерение. В нейните произведения хармонично се преливат и допълват литературни, митологични и автобиографични тълкования.
Сред най-известните й произведения са „ Сакунтала “, мраморните „ Вертмун и Помона “ и бронзовият „ Абандон “, „ Валсът ", бюстът на Роден, „ Персей и Горгоната " и доста други.
В началото на 1890-те Клодел основава серия от портрети на деца, които още веднъж отразяват нейните проучвания върху човешкия живот и орис – незрелите черти на децата предават множеството благоприятни условия, които ги чакат в бъдещия им живот.
През ноември 1898 година френската страна има намерение да поръча бронзова отливка на „ Епохата на зрелостта “ от Камий Клодел. През юни 1899 година гипсовата версия е показана в Société Nationale des Beaux-Arts (Роден е президент на комисията на скулптурната секция по това време), само че бронзовата отливка не е поръчана. Историците не са единомислещи дали отхвърлянето на Клодел е поради персоналните пристрастия на Роден или поради позицията на комисията. Но самата Клодел е уверена, че Роден й отмъщава като й основава проблеми. Тя напуща SNBA през 1900 година
Уединение и самопризнание
Параноята на Камий се задълбочава. Тя назовава Роден „ Порът “. Затваря се в ателието си, което е единственият очевидец на нейните психологични рецесии, буйства, нервности, на нейните креативен импулси, недояждане, студуване и недостиг.През юли 1913 година Камий Клодел, която води живот на аскет в ателието си на Quai de Bourbon, е изпратена в психиатричния център Ville-Evrard по молба на фамилията й. На идната година тя е преместена в психиатрична болница в Мондеверг (Воклюз), където остава до гибелта си през 1943 г.
Към 1913 година Роден към този момент е на напреднала възраст, здравето му е разтърсено. На идната година избухва война и той губи позициите си на въздействие. Но в никакъв случай не не помни Камий Клодел. Изпраща й пари посредством Матиас Морхард, по чието предложение Роден взема решение да задели изложбено пространство, непокътнато извънредно за творбите на Камий Клодел, в бъдещия музей, който ще съхранява сбирките, завещани от него на френската страна. Музеят „ Роден “ през днешния ден съхранява най-голямата съществуваща сбирка от произведения на Камий Клодел.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ