Най-мощният телескоп на Земята започна да изучава Вселената
Камерата Legacy Survey of Space and Time (LSST), ситуирана в новата обсерватория Вера К. Рубин на НАСА, към този момент снима светлината на милиони далечни небесни тела в невиждан мащаб, и то единствено за 10 часа наблюдаване. Учените разгласиха първите впечатляващи изображения от новия инструмент, кръстен на американския астроном, която открива доказателства за тъмна материя през 1978 година
Първите часове наблюдения разкриха 2104 незнайни до момента метеорита, в това число седем метеорита покрай Земята, които за благополучие не съставляват опасност за нашата планета. Очаква се обсерватория " Рубин " да открие милиони небесни обекти през идващите две години, което я прави най-ефективния инструмент за разкриване на комети и метеорити, пътуващи през Слънчевата система.
Екипът разгласява и мозайка от мъглявините Трифид и Лагуна. Изображението се състои от 678 обособени фотоси, направени в продължение на седем часа, разкриващи невиждани до момента елементи, ситуирани на 9000 светлинни години от Земята.
Местоположение и технология
Обсерваторията е стратегически ситуирана на Серо Пачон в Чилийските Анди. През нощта регионът е извънредно мрачен, което го прави съвършен за наблюдаване на звездното небе. За да се предотврати нежелано отражения, дългите светлини на фаровете са неразрешени при шофиране до обсерваторията.
Телескопът на обсерваторията употребява неповторим дизайн от три огледала с диаметри надлежно 8,4, 3,3 и 5,7 метра. Тези огледала насочват изображение на нощното небе към датчиците на 3,2-гигапикселовата LSST камера, която е с размери 3 x 1,65 метра и тежи към 2800 кг. Концепцията LSST е препоръчана за първи път през 2003 година, а през 2007 година планът получава в началото финансиране от Чарлз Симони и Бил Гейтс. През 2010 година Националната научна фондация на Съединени американски щати (NSF) и Министерството на енергетиката на Съединени американски щати (DOE) отпускат спомагателни средства.
Широкото зрително поле на телескопа му разрешава да снима взаимодействащи си галактики, както и панорамни изгледи на милиони галактики, придавайки на изображенията кинематографичен резултат. Само с една експозиция камерата може да снима област от небето, почти 40 пъти по-голяма от цялостната Луна.
Бъдещи открития и амбициозни цели
Обсерваторията ще изследва небето в южното полукълбо на всеки три до четири дни през идващото десетилетие. Очаква се планът да разкрие към 20 милиарда незнайни до момента галактики, да открие повече от 90 000 нови метеорита, сближаващи се със Земята, и да помогне за отговорите на въпроси за тъмната материя. През целия си живот обсерваторията ще генерира до 500 петабайта скъпи астрономически данни.
Учените се надяват, че още през първата година от употребата си новият телескоп ще може да удостовери или отхвърли съществуването на девета планета в Слънчевата система. Според астрономите, тя може да се намира надалеч оттатък орбитата на Нептун и да прави една обиколка към Слънцето за 10 000–20 000 години.
