Новият Курултай в Казахстан: традиции и трансформация
Камен Величков – Изследовател в Центъра за източни езици и култури на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “
Изказването на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев пред Националния курултай на 20 януари тази година бележи нов стадий в преустройството на политическата система на страната.
Още при встъпването си в служба през 2019 година президентът Токаев съобщи нуждата от промени. Под въздействието на трагичните събития от януари 2022 година дефинитивно се оформи формулата на преобразуванията: „ мощен президент – авторитетен парламент – отчетно държавно управление “.
Първата фаза на конституционната промяна, утвърдена на референдум, докара до основаването на Конституционен съд, касационни съдилища и институцията на омбудсмана. Акцентът върху правосъдната промяна беше свързан от оповестената цел за преход към „ Справедлив Казахстан “.
През последните месеци, и изключително в изявлението на президента Токаев за вестник „ Туркестан “ при започване на годината, вниманието от ден на ден се изместваше към втората съставка на тази триада – разширението на пълномощията на законодателната власт. В сходство с концепцията за „ чуващата страна “ парламентарната промяна беше разисквана в границите на Националния курултай – съвещателен орган, чието име произлиза от общото заседание на казахските родове в древността, което се свикваше за взимане на съдбоносни решения.
За петте години от своето битие актуалният Национален курултай създаде планове за 26 закона, събра и проучва над 600 оферти за парламентарна промяна и над хиляда – за други промени в конституцията. Високата гражданска интензивност докара до обстановка, при която от 99 члена на конституцията 32 бяха изменени през 2022 година, а над 40 други в най-близко бъдеще би трябвало да получат нова редакция. Планираният референдум в действителност ще се трансформира в всенародно гласоподаване за приемане на нова конституция.
Преходът към еднокамарен парламент беше разгласен в предходни послания на президента. В речта си в Кизилорда той по-конкретно дефинира неговите параметри. По брой (145 депутати) новият орган ще бъде съвсем еднакъв на общия състав на настоящите сега Сенат и Мажилис. Неговите пълномощия ще бъдат разширени с правото да избира съдиите във Върховния съд и да съгласува назначенията на членовете на Конституционния съд, Върховната одитна палата и Централната изборна комисия. Критериите за избор на депутати ще бъдат унифицирани – изборите ще се организират извънредно по симетричен принцип, като се анулират съществуващите до момента президентски квоти.
Избраното име на бъдещия парламент – Курултай – демонстрира устрема да се свърже политическата промяна с културното и духовното възобновление на публичното схващане, с възприятието на горделивост на казахстанците от своето историческо и културно завещание. Не инцидентно в своето изявление президентът Токаев обърна доста внимание на модернизирането на музеите, театрите и библиотеките, както и на идната обява на седемтомна академична история на страната.
Новост е връзката на тази тематика с цифровата промяна и изкуствения разсъдък, както и тезата, че единствено нациите, които съумеят да цифровизират своята история и просвета, интегрирайки ги в световното цифрово пространство, ще могат да запазят своята национална еднаквост. Оттук идва и поддръжката на президента Токаев за концепцията за основаване на Национален фонд за цифрово завещание.
Исторически корени има и наименованието на хипотетичния нов съвещателен орган – Халик Кенеси, или Народният съвет. В него ще влязат три групи организации, всяка с по 42 делегати: цивилен сдружения, сходни на тези, които през днешния ден са показани в публичните съвети; органи на локалното самоуправление – маслихати; както и етнокултурни общности – участници в Асамблеята на народа на Казахстан (АНК). При това АНК приключва активността си като независима конструкция с основни функционалности в областта на междуетническото и междурелигиозното единодушие.
Народният съвет ще има ролята на орган, който предлага социално-икономическа политика и законодателни начинания, коментира държавния курс и образува социална поддръжка, както и провежда Конгрес на водачите на международните и обичайните религии и други значими филантропични конгреси. Правомощията на Народния съвет ще бъдат закрепени в конституционните правила.
Сериозно предизвикателство за Съвета ще бъде въпросът дали той ще може да продължи да извършва дейно функционалностите на АНК като поръчител на националното единение и по едно и също време с това на културната еднаквост на многочислените етнически групи в Казахстан. Такива общности, като да вземем за пример немската или корейската, играят ролята на свързващо звено и способстват за развиването на икономическия продан с страните на своя етнически генезис.
Доскоро Наказателен кодекс беше механизъм за директна противоположна връзка за президента и изпълнителната власт. По време на съвещанията на Асамблеята, за разлика от парламентарните сесии, министрите бяха принудени да дават отговор на въпроси без авансово готови от екипите им отговори, а от време на време и обществено да поемат задължения за решение на повдигнатите проблеми. Подобни прояви на директна народна власт се вписват органично в третата съставка на формулата – „ отчетно държавно управление ”. Реформирането на изпълнителната власт евентуално ще стане трети стадий от преобразуванията.
Изказването на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев пред Националния курултай на 20 януари тази година бележи нов стадий в преустройството на политическата система на страната.
Още при встъпването си в служба през 2019 година президентът Токаев съобщи нуждата от промени. Под въздействието на трагичните събития от януари 2022 година дефинитивно се оформи формулата на преобразуванията: „ мощен президент – авторитетен парламент – отчетно държавно управление “.
Първата фаза на конституционната промяна, утвърдена на референдум, докара до основаването на Конституционен съд, касационни съдилища и институцията на омбудсмана. Акцентът върху правосъдната промяна беше свързан от оповестената цел за преход към „ Справедлив Казахстан “.
През последните месеци, и изключително в изявлението на президента Токаев за вестник „ Туркестан “ при започване на годината, вниманието от ден на ден се изместваше към втората съставка на тази триада – разширението на пълномощията на законодателната власт. В сходство с концепцията за „ чуващата страна “ парламентарната промяна беше разисквана в границите на Националния курултай – съвещателен орган, чието име произлиза от общото заседание на казахските родове в древността, което се свикваше за взимане на съдбоносни решения.
За петте години от своето битие актуалният Национален курултай създаде планове за 26 закона, събра и проучва над 600 оферти за парламентарна промяна и над хиляда – за други промени в конституцията. Високата гражданска интензивност докара до обстановка, при която от 99 члена на конституцията 32 бяха изменени през 2022 година, а над 40 други в най-близко бъдеще би трябвало да получат нова редакция. Планираният референдум в действителност ще се трансформира в всенародно гласоподаване за приемане на нова конституция.
Преходът към еднокамарен парламент беше разгласен в предходни послания на президента. В речта си в Кизилорда той по-конкретно дефинира неговите параметри. По брой (145 депутати) новият орган ще бъде съвсем еднакъв на общия състав на настоящите сега Сенат и Мажилис. Неговите пълномощия ще бъдат разширени с правото да избира съдиите във Върховния съд и да съгласува назначенията на членовете на Конституционния съд, Върховната одитна палата и Централната изборна комисия. Критериите за избор на депутати ще бъдат унифицирани – изборите ще се организират извънредно по симетричен принцип, като се анулират съществуващите до момента президентски квоти.
Избраното име на бъдещия парламент – Курултай – демонстрира устрема да се свърже политическата промяна с културното и духовното възобновление на публичното схващане, с възприятието на горделивост на казахстанците от своето историческо и културно завещание. Не инцидентно в своето изявление президентът Токаев обърна доста внимание на модернизирането на музеите, театрите и библиотеките, както и на идната обява на седемтомна академична история на страната.
Новост е връзката на тази тематика с цифровата промяна и изкуствения разсъдък, както и тезата, че единствено нациите, които съумеят да цифровизират своята история и просвета, интегрирайки ги в световното цифрово пространство, ще могат да запазят своята национална еднаквост. Оттук идва и поддръжката на президента Токаев за концепцията за основаване на Национален фонд за цифрово завещание.
Исторически корени има и наименованието на хипотетичния нов съвещателен орган – Халик Кенеси, или Народният съвет. В него ще влязат три групи организации, всяка с по 42 делегати: цивилен сдружения, сходни на тези, които през днешния ден са показани в публичните съвети; органи на локалното самоуправление – маслихати; както и етнокултурни общности – участници в Асамблеята на народа на Казахстан (АНК). При това АНК приключва активността си като независима конструкция с основни функционалности в областта на междуетническото и междурелигиозното единодушие.
Народният съвет ще има ролята на орган, който предлага социално-икономическа политика и законодателни начинания, коментира държавния курс и образува социална поддръжка, както и провежда Конгрес на водачите на международните и обичайните религии и други значими филантропични конгреси. Правомощията на Народния съвет ще бъдат закрепени в конституционните правила.
Сериозно предизвикателство за Съвета ще бъде въпросът дали той ще може да продължи да извършва дейно функционалностите на АНК като поръчител на националното единение и по едно и също време с това на културната еднаквост на многочислените етнически групи в Казахстан. Такива общности, като да вземем за пример немската или корейската, играят ролята на свързващо звено и способстват за развиването на икономическия продан с страните на своя етнически генезис.
Доскоро Наказателен кодекс беше механизъм за директна противоположна връзка за президента и изпълнителната власт. По време на съвещанията на Асамблеята, за разлика от парламентарните сесии, министрите бяха принудени да дават отговор на въпроси без авансово готови от екипите им отговори, а от време на време и обществено да поемат задължения за решение на повдигнатите проблеми. Подобни прояви на директна народна власт се вписват органично в третата съставка на формулата – „ отчетно държавно управление ”. Реформирането на изпълнителната власт евентуално ще стане трети стадий от преобразуванията.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ