Корабът на Калигула в галерия U PARK
КАМЕН СТАРЧЕВ / KОРАБЪТ НА КАЛИГУЛА
Галерия U PARK Куратор – Йово Панчев Изложбата може да съдържа останки от показа за хипотетични и действителни места, събития и артефакти, свързани с несполучливи опити за възкресяване на предишното в името на бъдещето.
Камен Старчев Историята за „ Неми “ В публикация в сп. Discovery се приказва за един случай, в който историята демонстрира своето старание да резервира тайните си, а легендата да си остане такава. Да не се поддаде на разглобяването на обстоятелства и рационализирането от модерната ера. Важна страна от държанието на историята, която рядко демонстрира такава твърдоглавост пред актуалния ентусиазъм за схващане и намиране на отговорите за всичко, даже когато това значи избистряне на хоризонта до цялостна безизходност. Ето какво написа в публикацията по тематиката:
В продължение на епохи средновековните риболовци, които плавали в спокойните води на езерото Неми покрай Рим, знаели една загадка. Говорело се, че под тихата повърхнина на водата се крият гниещите дънери на великански античен потопен транспортен съд. Но езерото било дребно, с повърхност от към квадратен километър. И защото нямало различен водоем, обвързван с него, какво би могъл да прави там транспортен съд с такива размери? Въпреки това историите за гигантския транспортен съд продължавали да се описват. Рибарите не са могли да знаят, че на дъното на това малко езеро се намират два от най-уникалните артефакти, откривани в миналото от античния свят. Тяхната история, обвързвана с ексцентричността на най-прочутия император на Рим и един от най-отявлените владетели на ХХ век, ще продължи хилядолетия – единствено с цел да бъде изгубена вечно в огъня на войната. През 1446 година младият кардинал и племенник на папата Просперо Колона решил да ревизира самичък слуховете за необикновено корабокрушение на дъното на езерото Неми. Той отплавал към езерото и открил, че може да разграничи просторна решетка от дървени греди. Той и хората му се пробвали да спуснат въжета с куки на края, с цел да извлекат елементи от тази мистериозна конструкция, само че на дълбочина от 20 м нямали огромен шанс. Успели само да откъснат няколко дъски. Колона удостоверил, че потъналото корабче съществува, само че мистерията се задълбочавала.
През 1535 година италианският откривател Гулиелмо де Лорена и Франческо де Марки се завърнали при потъналите кораби с нова и вълнуваща технология: водолазна камбана. Те се спуснали през мрака и тъмнината и видели голяма дървена надстройка, доста по-обширна от всичко, което
си представяли. Двамата събрали артефакти по дъното на езерото и съумели да извадят статуи от мрамор и бронз, разпръснати по калното дъно. Много други запалянковци се опитвали да изследват и проучат потъналите кораби, само че без необикновен триумф. Едва когато Италия паднала под властта на фашисткия деспот Бенито Мусолини, корабите щели бъдат открити.
Мусолини бил човек, захласнат от наследството на императорския Рим, и работил интензивно, с цел да употребява археологическите остатъци като катализатор на култа към личността си. Мусолини се заел с амбициозни планове към столицата като разкопаването на мавзолея на император Август, с цел да построи площад към него, разчистването на постройките, скупчени към театъра на Марцел, и разкопаване пода на Арената на Колизеума, с цел да се разкрие хипогеят под него. В пропагандните депеши той постоянно бил описван като „ нов Август “, напомняйки за римския император, който възвръща огромна част от града по време на ръководството си. Било е единствено въпрос на време вниманието на диктатора да се насочи към мистериозните кораби на дъното на езерото Неми. През 1929 година Мусолини наредил нещо невиждано: цялото езеро Неми да бъде източено и пресушено. Инженерите задействали антична римска цистерна, която дружно с
модерна помпа понижила равнището на водата в езерото с над 20 м. В тинята италианските инженери разкрили не един, а два големи кораба.
Разкопките лишили години, като вторият транспортен съд бил изваден едвам през 1932 година Корабите били големи, едни от най-големите, откривани в миналото в античния свят. Най-големият от тях бил дълъг 73 м и необятен 24, колкото е дължината на аероплан Airbus A380. От надписите върху оловни тръби и плочки скоро станало ясно, че откритите кораби са плаващите дворци за удоволствия на римския император Калигула. Император единствено за четири години – от 37 до 41 година, Калигулa оставил името си в историята поради склонността си към садизъм, хедонистични ексцесии и свирепост.
Изглежда, че Калигула е построил корабите си на дребното езеро Неми, защото то било обвързвано с богинята Диана Неморенсис – уместно място за жив господ, на което да разположи своите баржи за удоволствия.
По-големият, наименуван „ ;prima nave “ (първият кораб), бил голям кораб с весла от над 10 м. Вторият представлявал гигантска плаваща платформа с мраморни дворци, градини и водопроводна система за бани. На тези кораби Калигула провел пиршества, на които се развихрял неговият див вкус за развлечения.
През 1940 година реставрираните кораби са изложени за гости край езерото в особено издигнат за задачата музей. В нощта на 31 май 1944 година, по-малко от четири години след влизането на Мусолини във Втората международна война, музеят и корабите са изцяло унищожени от пожар. Италия е на ръба на провалянето. Страната е съвсем капитулирала, а Съюзническите войски доближават. Не е известно дали пожарите са почнали вследствие на ударите на американската артилерия или на немски палежи.
Йово Панчев Изложбата е осъществена с поддръжката на Национален фонд „ Култура ” по стратегия „ Творчески стипендии “.
Галерия U PARK Куратор – Йово Панчев Изложбата може да съдържа останки от показа за хипотетични и действителни места, събития и артефакти, свързани с несполучливи опити за възкресяване на предишното в името на бъдещето.
Камен Старчев Историята за „ Неми “ В публикация в сп. Discovery се приказва за един случай, в който историята демонстрира своето старание да резервира тайните си, а легендата да си остане такава. Да не се поддаде на разглобяването на обстоятелства и рационализирането от модерната ера. Важна страна от държанието на историята, която рядко демонстрира такава твърдоглавост пред актуалния ентусиазъм за схващане и намиране на отговорите за всичко, даже когато това значи избистряне на хоризонта до цялостна безизходност. Ето какво написа в публикацията по тематиката:
В продължение на епохи средновековните риболовци, които плавали в спокойните води на езерото Неми покрай Рим, знаели една загадка. Говорело се, че под тихата повърхнина на водата се крият гниещите дънери на великански античен потопен транспортен съд. Но езерото било дребно, с повърхност от към квадратен километър. И защото нямало различен водоем, обвързван с него, какво би могъл да прави там транспортен съд с такива размери? Въпреки това историите за гигантския транспортен съд продължавали да се описват. Рибарите не са могли да знаят, че на дъното на това малко езеро се намират два от най-уникалните артефакти, откривани в миналото от античния свят. Тяхната история, обвързвана с ексцентричността на най-прочутия император на Рим и един от най-отявлените владетели на ХХ век, ще продължи хилядолетия – единствено с цел да бъде изгубена вечно в огъня на войната. През 1446 година младият кардинал и племенник на папата Просперо Колона решил да ревизира самичък слуховете за необикновено корабокрушение на дъното на езерото Неми. Той отплавал към езерото и открил, че може да разграничи просторна решетка от дървени греди. Той и хората му се пробвали да спуснат въжета с куки на края, с цел да извлекат елементи от тази мистериозна конструкция, само че на дълбочина от 20 м нямали огромен шанс. Успели само да откъснат няколко дъски. Колона удостоверил, че потъналото корабче съществува, само че мистерията се задълбочавала.
През 1535 година италианският откривател Гулиелмо де Лорена и Франческо де Марки се завърнали при потъналите кораби с нова и вълнуваща технология: водолазна камбана. Те се спуснали през мрака и тъмнината и видели голяма дървена надстройка, доста по-обширна от всичко, което
си представяли. Двамата събрали артефакти по дъното на езерото и съумели да извадят статуи от мрамор и бронз, разпръснати по калното дъно. Много други запалянковци се опитвали да изследват и проучат потъналите кораби, само че без необикновен триумф. Едва когато Италия паднала под властта на фашисткия деспот Бенито Мусолини, корабите щели бъдат открити.
Мусолини бил човек, захласнат от наследството на императорския Рим, и работил интензивно, с цел да употребява археологическите остатъци като катализатор на култа към личността си. Мусолини се заел с амбициозни планове към столицата като разкопаването на мавзолея на император Август, с цел да построи площад към него, разчистването на постройките, скупчени към театъра на Марцел, и разкопаване пода на Арената на Колизеума, с цел да се разкрие хипогеят под него. В пропагандните депеши той постоянно бил описван като „ нов Август “, напомняйки за римския император, който възвръща огромна част от града по време на ръководството си. Било е единствено въпрос на време вниманието на диктатора да се насочи към мистериозните кораби на дъното на езерото Неми. През 1929 година Мусолини наредил нещо невиждано: цялото езеро Неми да бъде източено и пресушено. Инженерите задействали антична римска цистерна, която дружно с
модерна помпа понижила равнището на водата в езерото с над 20 м. В тинята италианските инженери разкрили не един, а два големи кораба.
Разкопките лишили години, като вторият транспортен съд бил изваден едвам през 1932 година Корабите били големи, едни от най-големите, откривани в миналото в античния свят. Най-големият от тях бил дълъг 73 м и необятен 24, колкото е дължината на аероплан Airbus A380. От надписите върху оловни тръби и плочки скоро станало ясно, че откритите кораби са плаващите дворци за удоволствия на римския император Калигула. Император единствено за четири години – от 37 до 41 година, Калигулa оставил името си в историята поради склонността си към садизъм, хедонистични ексцесии и свирепост.
Изглежда, че Калигула е построил корабите си на дребното езеро Неми, защото то било обвързвано с богинята Диана Неморенсис – уместно място за жив господ, на което да разположи своите баржи за удоволствия.
По-големият, наименуван „ ;prima nave “ (първият кораб), бил голям кораб с весла от над 10 м. Вторият представлявал гигантска плаваща платформа с мраморни дворци, градини и водопроводна система за бани. На тези кораби Калигула провел пиршества, на които се развихрял неговият див вкус за развлечения.
През 1940 година реставрираните кораби са изложени за гости край езерото в особено издигнат за задачата музей. В нощта на 31 май 1944 година, по-малко от четири години след влизането на Мусолини във Втората международна война, музеят и корабите са изцяло унищожени от пожар. Италия е на ръба на провалянето. Страната е съвсем капитулирала, а Съюзническите войски доближават. Не е известно дали пожарите са почнали вследствие на ударите на американската артилерия или на немски палежи.
Йово Панчев Изложбата е осъществена с поддръжката на Национален фонд „ Култура ” по стратегия „ Творчески стипендии “.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ