Три сценария за войната в Украйна на експерта по военна история Камен Невенкин
Камен Невенкин е специалист по военна история, откривател на Втората международна война. Пише и издава голям брой книги за войната, които са издавани и в чужбина. Следи от близко войната в Украйна, обменя информация по тематиката с специалисти от целия свят. Печели премията " Стоунбукс " за 2020 година, в конкуренция с над 200 заглавия.
Какво е разпределението на силите, по какъв начин ще се развие войната в Донбас?
Камен Невенкин: Мога да очертая три вероятни сюжета, като за мен единствено един е реален. Първият е доста бърза победа на Русия. Аз по-късно ще обясня заради какви аргументи той няма по какъв начин да се случи. Другият - много нереалистичен сюжет е Украйна да реализира победа или да изтласка руснаците на линията преди 24 февруари. Третият, който е най-реалистичен, това е една доста продължителна и изтощителна война, която следим към този момент втори или трети месец. Там е безусловно - два километра наляво, два километра надясно, това село е наше, но към този момент не е наше, пък на следващия ден отново е наше. Отделно, че то към този момент е единствено на картата, на територия не съществува, тъй като е тотално разрушено. Това е така наречен позиционна война, която знаем от предишното и от Първата, и Втората международна война по какъв начин се развива.
Защо бързата победа на съветската войска да не е реалистична? Тя е по-многобройна, по-добре въоръжена?
Камен Невенкин: Ами тъй като войните към този момент не се водят по този силов метод. Войните се водят от добре подготвени и доста добре въоръжени бойци. Ефикасната войска е един златен триъгълник, равностранен, който има три равнопоставени съставния елемент. Това е бойният дух, това е високото качество на оборудването и това е вярната организация на армията. Значи в съветската войска на процедура и трите съставния елемент отсъстват. Т.е. те и да докарат още един милион души, с изключение на да им дадат вероятно някакво стрелково оръжие и да ги изпратя напред да мрат - просто ще има доста загуби и нищо повече. При това им липсва мотивация.
Да си го кажем в прав текст - там сега води война изметта на съветското общество. Това са безусловно въоръжени гастърбайтери. Понеже Путин разгласи експанзията си специфична военна интервенция, командването не може да активизира, който изиска, а единствено този, който пожелае. И по тази причина употребяват такива индиректни насилствени способи, като “можем да помислим да ти опростим заемите, а пък в случай че отидеш и печелиш по 1500 $ на месец”. Така притеглят хора от така наречен “глубинка” или дълбоката провинция. Селища без тоалетни, без асфалт, бедност. За хората там, присъединяване в боевете е метод на оцеляване и не можем да приказваме за някакъв военен дух или пък политическа мотивация.
В Украйна не употребяват ли професионална съветската войска?
Камен Невенкин: Тя е професионална единствено на хартия. В същинската професионална войска един боец получава доста пари, с цел да се готви в продължение на години. А руснаците имат някаква проекция на наборна войска, на която се заплаща кеш. В момента имат едни мобилни, назовават ги военкомати, които вървят из Русия напред-назад, пускат някаква музика и пропагандират хората да се записват в армията. А експертите са добре готови, в това число и физически. В репортаж от една съветска болница се виждаха ранени съветски бойци, разсъблечени. Някои от тях безусловно си бяха като скелети. Те не влизат в никакви стандарти на натовски военнослужещи. То не е боец, нито човек, по този начин да се каже. Това е някакъв обезверен човечец, който споделя - в случай че не ме убият, ще имам някакви пари, когато това нещо свърши.
Какво би им донесло безапелационна победа?
Камен Невенкин: В момента главните борби са в региона на Донбас и Луганската област. Там е войната и е в доста тежка, само че статична фаза. За да реализират безапелационен триумф руснаците над украинците, те би трябвало да унищожават този кулоар от Николаев и Херсон, с цел да се завземе Одеса и по някакъв метод да се доближи до примерно до Молдова. Но това е един доста тъничък кулоар, който е доста уязвим, тъй като от север на юг текат няколко огромни реки, в това число Инголец и Южен бук.
А за какво е толкоз значим този кулоар?
Камен Невенкин: Ами значим е тъй като - първо ще се свърже с съветските военни бази в Приднестровието и второ - ще изолира Украйна физически от Югоизточна Европа, в това число и от Турция действително. Но с цел да завоюват войната, руснаците би трябвало да разчистят цяла област, а не просто да пробият по коридора. Защото тук има доста значими пътища и железопътни линии. Т.е. те ще могат да трансферират войски, където си изискат. Но те са блокирани в региона на Херсон и не могат да продължат. Този сюжет, с цел да се реализира, би трябвало смяна в тактиката, трябват доста нови оръжия, нов метод на мислене, все неща, които за руснаците са в областта на фантазиите. Просто армията е отражение на обществото им. Не може едно изостанало общество да създаде от единствено себе си някаква доста по-различна, съвременна войска.
Къде куца украинският сюжет за бърза победа?
Камен Невенкин: При украинския сюжет липсва тежкото въоръжение. Те са добре въоръжени с автомати и противотанкови ракети, коли, картечници. За някакъв непосредствен пердах те са добре екипирани. Но тежкото оръжие е малко и това не им разрешава да създадат някакво огромно нахлуване. Ако се достави задоволително тежко оръжие, да бъдат екипирани като хората съгласно най-високите стандарти, те ще имат безапелационен и безспорен превес във войната. Ще имат доста по-голяма огнева мощност. И по тази причина сега всички приказват единствено за ракетни комплекси и артилерия. Ако оръдията са по стандартите на НАТО, те са от високо качество. И в случай че им се доставят да вземем за пример 400 такива артилерийски системи, самите украинци споделят, че ще ги групират на дивизиони по 18. Значи 18 такива оръдия са безусловно задоволителни, с цел да се опълчват на 50 съветски, които са от по-стария вид.
За разлики в далекобойността ли приказваме?
Камен Невенкин: Далекобойността е първа. Ако при руснаците максимумът на наличните системи е 30 километра, с натовските няма да са проблем 40. Но като прибавим и това, че те са свързани към GPS, към компютърни системи, т.е. една батарея от четири до шест оръдия ще може да стреля по едно и също време по разнообразни цели. Докато руснаците имат познатите типичен уреди от Първата и Втората международна война. Те, с цел да унищожат някакъв обект, всичките оръдия се целят в една точка.
Добре, нали доставиха на украинците натовско въоръжение?
Камен Невенкин: Проблемът е, че украинците споделят - дайте ни 400 артилерии, американците споделят - добре, ето ние в този момент през септември ще ви изпратим 18.
А ние с какво можем да им помогнем?
Камен Невенкин: От нас желаят да покажем малко повече съпричастност и да им дадем боеприпаси. Аз доста се учудих, само че се оказа че Украйна няма лично произвеждане даже на най-базовите боеприпаси, нужни за пехотата. Значи те са имали един цех в Луганска област, която от дълго време към този момент е сякаш република, някаква квазидържава и той не работи. И в този момент украинците вътрешно слагат въпроса за неподготвеността на Украйна и питат ръководещите ги - за какво откакто сме имали осем години, не сме организирали произвеждане най-малко на общоприетите пехотни боеприпаси, а би трябвало да се молим в този момент наляво и надясно?
А България е в топ 15 в света на произвеждане на такива общоприети снаряди за руската част от артилерията.
Друг един забавен колорит е, че не съм видял на никое място някаква злостна рецензия към България, че не оказва помощ. Целият огън и жупел е ориентиран най-много към Унгария и класическата тройка на Драги, Макрон и Шолц. Никъде досега не съм прочел упреци, в това число и от най най-големите им коментатори - Жданов, Аристович, Цимбалюк. А някои от тях са хора вътре надълбоко във властта или свързани със структурите и са доста осведомени. Което за мен е някакво мълчешком доказателство, че нашите неща си пътуват към тях. Още повече, че контрабандата на муниции е най-добре проведената контрабанда в света на всевъзможни нива.
Но до момента в който Украйна чака помощ, няма ли възможност руснаците да се реорганизират и да реализират задачите си?
Камен Невенкин: За да обясня, ще стартира от началото на войната. Те явно мислеха, че ще навлязат в Украйна и украинците толкоз ще се уплашат, че след три дни ще стигнат до Лвов и полската граница. Затова бяха съсредоточили сили в три точки - в югоизточната част на Беларус, към Харков и Крим и да кажем Донбас. Мислеха да тръгнат от тези три съществени посоки, да създадат въздушен десант в Киев, който толкоз ще сковава украинците, че те незабавно ще вдигнат бяло знаме. Ще арестуват целият там парламент, държавно управление, Зеленски, всички по ред. През това време сухопътните им войски за два дни ще стигнат до Киев и ще остане да се съпротивлява единствено Западна Украйна или най-малко региона на Лвов, така наречен Галиция и Волинска област с обичайно антируски настроения. По метода, по който действаха, това прозира като обмисляне.
Но първата им съществена неточност беше, че руснаците влязоха в един спор без да знаят дали насреща противникът, съперникът ще се бие или не. Което за мен е някакво безумство. То няма подобен случай в историята. Има сюрпризирани страни от непозната експанзия, само че страната да е сюрпризирана от противникова опозиция! Единственият прочут случай е неуспехът на Италия против Гърция 1940 - 41 година, само че той е прекомерно нищожен по мащаби спрямо сегашния. Тук, при съществуването на такава сякаш мощна разследваща организация, с опция да се внедрят доста сътрудници, да влязат в пердах като в тъмна пещера. Другата неточност беше безусловно неуместно подбрано време за нахлуване. Защото от към Донбас има няколко огромни реки, които по това време на годината, края на февруари - март, заради топенето на снеговете стартират да се разливат, почвата омеква, знаем за украинския чернозем. И настъплението им се лимитира по главните автомагистрали. Значи към Киев, харковското направление и към Крим, към Мариупол и Херсон. Те станаха толкоз предвидими и лесни цели. Отделно оня прословутия десант там, първия ден на летището при Гостомел. Руснаците по този начин са шашардисаха, че украинците имат проект за опозиция и знаят по какъв начин се противодейства на десант против летището, че безусловно там те бяха изтрепани. А там бяха едни от най-хубавите им елементи.
И изненадващо за руснаците, се оказа че украинците освен се е съпротивляват, само че имат подготвен проект за противопоставяне. Тотален потрес за руснаците. И в един миг се разбра, че проектът им не коства, споделиха че сякаш дават късмет на Украйна да договаря. През това време се изтеглиха от Киев и се прегрупираха в Донбас. Тогава взеха решение да трансфорат войната в дребен политически акт на избавление на Донбас. Концентрираха цялата си огнева мощност в една огромна дъга. т.е. всичките оръдия, които бяха ситуирани да кажем из цялата тази дъга на Източна Украйна, те ги събраха там и сега имат съсредоточена огнева мощност в този регион. И по тази причина украинците непрестанно се молят за дългобойна артилерия, с цел да могат да ги наутрализират. Защото това е единственото, което действително прави руснаците мощни - тази огнева мощност. И те единствено това вършат – унищожават.
Северодонецк е някакъв сегашен еквивалент на Сталинград и сходно на него, там т.е. дребни групи се придвижват в руини, в мазетата, по покриви, кой където откри, стрелят се, прикриват се, хвърлят си гранати и това към този момент продължава примерно втори месец. И доста им се желае на руснаците да го вземат, с цел да разгласят някаква победа. Но не можаха да го обкръжат. Защото и украинците докараха там цялата си артилерия, която получиха по линия на НАТО и ги държат на разстояние. И по тази причина на руснаците им би трябвало по-скоро тотална смяна на метода, по който се води война. Но тя може да се извърши единствено от добре подготвени и интелигентни хора. Ако активизират примерно половин милион индивида и ги и закарат там като добитък, просто ще имат стотици хиляди загуби.
А за какво Путин не разгласи война? Ще има опция да подбере по-добре готови хора.
Камен Невенкин: Защото множеството мъже са ангажирани в стопанската система. И в случай че те в един миг да се въоръжат и отидат на фронта, стопанската система действително би трябвало да престане да действа. Това също по този начин значи да прати възпитаници, дами, пенсионери, както през войната 41-42 година да вършат танкове. Но ние живеем към този момент в други времена. Представи си една мацка, която се е снимала до през вчерашния ден в Инстаграм по бански да я активизират както си е с маникюра и напудрена в някакъв цех в Урал. Това не са четиридесетте години. Това е напълно различен цивилизационен модел. Достатъчно е тези някогашните Инстаграм инфлуенсърки да вдигнат протест.
Добре, има ли потребен ход Путин?
Камен Невенкин: Не. Значи ние би трябвало да слушаме доста деликатно какво приказва този човек. Той произнесе нещо доста знаменателно преди няколко дни, което демонстрира хем психическото му положение и настройка, хем действителните му планове. То беше нещо... “Ами, ето Петър Първи там водил една война, с цел да възвърне изконно съветски земи, знаете, че я е траяла над 20 години.” Това значи - аз съм подготвен да се удрям, да водя война още 20 години, само че да стане на моята. Това му е единственият ход. За него се приказва, че постоянно го сполетява шансът. Може и на него да разчита. Че Зеленски ще получи инфаркт или че ще го сгази трен и нещо може да се промени.
Но години борби значат хиляди жертви. Ще му разреши ли това съветското общество?
Камен Невенкин: Ще отговоря със следния образец. Попадна ми реклама за една съветска книга издадена наскоро. Заглавието й беше “Дюнкерк 1940 - най-голямата злополука на английската армия”. Какво е станало в Дюнкерк? Британците си захвърлят всичко там, в това число и каските на френския плаж към Дюнкерк, само че изтеглят всички хора, тъй като смятат, че най-ценното нещо на една войска е човешкият материал. А при руснаците, като една бедна страна, вторачването постоянно е в материалното, хората са единствено средство за реализиране на материалното. Т.е. те са някакъв разходен детайл. Затова техите историци разсъждават, че Дюнкерк е някакво ужасно проваляне за Англия. А е тъкмо противоположното, тъй като са избавили една войска, която са преовъоръжили и след това са я върнали в Европа след три-четири години. Така и съветският президент, който споделя - ами ходете, мрете още 20 години, тъй като аз съм обзет от фикс идея за великолепие. И армията като отражение на развиването на обещано общество, няма по какъв начин да стане по-качествена на следващия ден.
Освен огромните нелепости, които изброих, във всички досегашни огромни спорове, в които и Русия и Съветският съюз са били въвлечени, е особено, че те са имали под една или друга форма съдружници. Само в случай че си спомним Сталин, през 20-те и 30-те години той организира една индустриализация напълно с помощта на Запада. Той заплаща за това даже с живота на хората, лишава им зърното, със злато, с дървен материал, с пари от кое място ли не, в това число и иззети, единствено и единствено да направи някакви промишленост. Той има целия промишлен евентуален на света на своя страна. После идва Молотов-Рибентроп, след това идва през войната Алианса отново с Щатите и с Англия, а пък след войната Сталин с наследените цялостен набор от сателитни страни и съдружници. А сега Русия влиза във война, като си оставя всички валутни запаси в западни банки. При изискване, че още в края на предходната година Байдън обществено огласи, че в случай че стане нещо в Украйна, първото нещо, което ще направи е да им резне суифта и да им наложи наказания. Което действително и стана.
А пък да те предупредят какво ще създадат и ти да продължиш да се ръгаш напред, значи това са едни доста тъпи хора. И другото се оказа, че Путин влиза в един спор безусловно против целия свят и за първи път без съдружници. Ако не броим там Еритрея и Сирия, само че те са за декор, действително. Така че шансът на украинците е, че те против себе си имат един меко казано малоумен човек, да не употребя друга дума.
Какво е разпределението на силите, по какъв начин ще се развие войната в Донбас?
Камен Невенкин: Мога да очертая три вероятни сюжета, като за мен единствено един е реален. Първият е доста бърза победа на Русия. Аз по-късно ще обясня заради какви аргументи той няма по какъв начин да се случи. Другият - много нереалистичен сюжет е Украйна да реализира победа или да изтласка руснаците на линията преди 24 февруари. Третият, който е най-реалистичен, това е една доста продължителна и изтощителна война, която следим към този момент втори или трети месец. Там е безусловно - два километра наляво, два километра надясно, това село е наше, но към този момент не е наше, пък на следващия ден отново е наше. Отделно, че то към този момент е единствено на картата, на територия не съществува, тъй като е тотално разрушено. Това е така наречен позиционна война, която знаем от предишното и от Първата, и Втората международна война по какъв начин се развива.
Защо бързата победа на съветската войска да не е реалистична? Тя е по-многобройна, по-добре въоръжена?
Камен Невенкин: Ами тъй като войните към този момент не се водят по този силов метод. Войните се водят от добре подготвени и доста добре въоръжени бойци. Ефикасната войска е един златен триъгълник, равностранен, който има три равнопоставени съставния елемент. Това е бойният дух, това е високото качество на оборудването и това е вярната организация на армията. Значи в съветската войска на процедура и трите съставния елемент отсъстват. Т.е. те и да докарат още един милион души, с изключение на да им дадат вероятно някакво стрелково оръжие и да ги изпратя напред да мрат - просто ще има доста загуби и нищо повече. При това им липсва мотивация.
Да си го кажем в прав текст - там сега води война изметта на съветското общество. Това са безусловно въоръжени гастърбайтери. Понеже Путин разгласи експанзията си специфична военна интервенция, командването не може да активизира, който изиска, а единствено този, който пожелае. И по тази причина употребяват такива индиректни насилствени способи, като “можем да помислим да ти опростим заемите, а пък в случай че отидеш и печелиш по 1500 $ на месец”. Така притеглят хора от така наречен “глубинка” или дълбоката провинция. Селища без тоалетни, без асфалт, бедност. За хората там, присъединяване в боевете е метод на оцеляване и не можем да приказваме за някакъв военен дух или пък политическа мотивация.
В Украйна не употребяват ли професионална съветската войска?
Камен Невенкин: Тя е професионална единствено на хартия. В същинската професионална войска един боец получава доста пари, с цел да се готви в продължение на години. А руснаците имат някаква проекция на наборна войска, на която се заплаща кеш. В момента имат едни мобилни, назовават ги военкомати, които вървят из Русия напред-назад, пускат някаква музика и пропагандират хората да се записват в армията. А експертите са добре готови, в това число и физически. В репортаж от една съветска болница се виждаха ранени съветски бойци, разсъблечени. Някои от тях безусловно си бяха като скелети. Те не влизат в никакви стандарти на натовски военнослужещи. То не е боец, нито човек, по този начин да се каже. Това е някакъв обезверен човечец, който споделя - в случай че не ме убият, ще имам някакви пари, когато това нещо свърши.
Какво би им донесло безапелационна победа?
Камен Невенкин: В момента главните борби са в региона на Донбас и Луганската област. Там е войната и е в доста тежка, само че статична фаза. За да реализират безапелационен триумф руснаците над украинците, те би трябвало да унищожават този кулоар от Николаев и Херсон, с цел да се завземе Одеса и по някакъв метод да се доближи до примерно до Молдова. Но това е един доста тъничък кулоар, който е доста уязвим, тъй като от север на юг текат няколко огромни реки, в това число Инголец и Южен бук.
А за какво е толкоз значим този кулоар?
Камен Невенкин: Ами значим е тъй като - първо ще се свърже с съветските военни бази в Приднестровието и второ - ще изолира Украйна физически от Югоизточна Европа, в това число и от Турция действително. Но с цел да завоюват войната, руснаците би трябвало да разчистят цяла област, а не просто да пробият по коридора. Защото тук има доста значими пътища и железопътни линии. Т.е. те ще могат да трансферират войски, където си изискат. Но те са блокирани в региона на Херсон и не могат да продължат. Този сюжет, с цел да се реализира, би трябвало смяна в тактиката, трябват доста нови оръжия, нов метод на мислене, все неща, които за руснаците са в областта на фантазиите. Просто армията е отражение на обществото им. Не може едно изостанало общество да създаде от единствено себе си някаква доста по-различна, съвременна войска.
Къде куца украинският сюжет за бърза победа?
Камен Невенкин: При украинския сюжет липсва тежкото въоръжение. Те са добре въоръжени с автомати и противотанкови ракети, коли, картечници. За някакъв непосредствен пердах те са добре екипирани. Но тежкото оръжие е малко и това не им разрешава да създадат някакво огромно нахлуване. Ако се достави задоволително тежко оръжие, да бъдат екипирани като хората съгласно най-високите стандарти, те ще имат безапелационен и безспорен превес във войната. Ще имат доста по-голяма огнева мощност. И по тази причина сега всички приказват единствено за ракетни комплекси и артилерия. Ако оръдията са по стандартите на НАТО, те са от високо качество. И в случай че им се доставят да вземем за пример 400 такива артилерийски системи, самите украинци споделят, че ще ги групират на дивизиони по 18. Значи 18 такива оръдия са безусловно задоволителни, с цел да се опълчват на 50 съветски, които са от по-стария вид.
За разлики в далекобойността ли приказваме?
Камен Невенкин: Далекобойността е първа. Ако при руснаците максимумът на наличните системи е 30 километра, с натовските няма да са проблем 40. Но като прибавим и това, че те са свързани към GPS, към компютърни системи, т.е. една батарея от четири до шест оръдия ще може да стреля по едно и също време по разнообразни цели. Докато руснаците имат познатите типичен уреди от Първата и Втората международна война. Те, с цел да унищожат някакъв обект, всичките оръдия се целят в една точка.
Добре, нали доставиха на украинците натовско въоръжение?
Камен Невенкин: Проблемът е, че украинците споделят - дайте ни 400 артилерии, американците споделят - добре, ето ние в този момент през септември ще ви изпратим 18.
А ние с какво можем да им помогнем?
Камен Невенкин: От нас желаят да покажем малко повече съпричастност и да им дадем боеприпаси. Аз доста се учудих, само че се оказа че Украйна няма лично произвеждане даже на най-базовите боеприпаси, нужни за пехотата. Значи те са имали един цех в Луганска област, която от дълго време към този момент е сякаш република, някаква квазидържава и той не работи. И в този момент украинците вътрешно слагат въпроса за неподготвеността на Украйна и питат ръководещите ги - за какво откакто сме имали осем години, не сме организирали произвеждане най-малко на общоприетите пехотни боеприпаси, а би трябвало да се молим в този момент наляво и надясно?
А България е в топ 15 в света на произвеждане на такива общоприети снаряди за руската част от артилерията.
Друг един забавен колорит е, че не съм видял на никое място някаква злостна рецензия към България, че не оказва помощ. Целият огън и жупел е ориентиран най-много към Унгария и класическата тройка на Драги, Макрон и Шолц. Никъде досега не съм прочел упреци, в това число и от най най-големите им коментатори - Жданов, Аристович, Цимбалюк. А някои от тях са хора вътре надълбоко във властта или свързани със структурите и са доста осведомени. Което за мен е някакво мълчешком доказателство, че нашите неща си пътуват към тях. Още повече, че контрабандата на муниции е най-добре проведената контрабанда в света на всевъзможни нива.
Но до момента в който Украйна чака помощ, няма ли възможност руснаците да се реорганизират и да реализират задачите си?
Камен Невенкин: За да обясня, ще стартира от началото на войната. Те явно мислеха, че ще навлязат в Украйна и украинците толкоз ще се уплашат, че след три дни ще стигнат до Лвов и полската граница. Затова бяха съсредоточили сили в три точки - в югоизточната част на Беларус, към Харков и Крим и да кажем Донбас. Мислеха да тръгнат от тези три съществени посоки, да създадат въздушен десант в Киев, който толкоз ще сковава украинците, че те незабавно ще вдигнат бяло знаме. Ще арестуват целият там парламент, държавно управление, Зеленски, всички по ред. През това време сухопътните им войски за два дни ще стигнат до Киев и ще остане да се съпротивлява единствено Западна Украйна или най-малко региона на Лвов, така наречен Галиция и Волинска област с обичайно антируски настроения. По метода, по който действаха, това прозира като обмисляне.
Но първата им съществена неточност беше, че руснаците влязоха в един спор без да знаят дали насреща противникът, съперникът ще се бие или не. Което за мен е някакво безумство. То няма подобен случай в историята. Има сюрпризирани страни от непозната експанзия, само че страната да е сюрпризирана от противникова опозиция! Единственият прочут случай е неуспехът на Италия против Гърция 1940 - 41 година, само че той е прекомерно нищожен по мащаби спрямо сегашния. Тук, при съществуването на такава сякаш мощна разследваща организация, с опция да се внедрят доста сътрудници, да влязат в пердах като в тъмна пещера. Другата неточност беше безусловно неуместно подбрано време за нахлуване. Защото от към Донбас има няколко огромни реки, които по това време на годината, края на февруари - март, заради топенето на снеговете стартират да се разливат, почвата омеква, знаем за украинския чернозем. И настъплението им се лимитира по главните автомагистрали. Значи към Киев, харковското направление и към Крим, към Мариупол и Херсон. Те станаха толкоз предвидими и лесни цели. Отделно оня прословутия десант там, първия ден на летището при Гостомел. Руснаците по този начин са шашардисаха, че украинците имат проект за опозиция и знаят по какъв начин се противодейства на десант против летището, че безусловно там те бяха изтрепани. А там бяха едни от най-хубавите им елементи.
И изненадващо за руснаците, се оказа че украинците освен се е съпротивляват, само че имат подготвен проект за противопоставяне. Тотален потрес за руснаците. И в един миг се разбра, че проектът им не коства, споделиха че сякаш дават късмет на Украйна да договаря. През това време се изтеглиха от Киев и се прегрупираха в Донбас. Тогава взеха решение да трансфорат войната в дребен политически акт на избавление на Донбас. Концентрираха цялата си огнева мощност в една огромна дъга. т.е. всичките оръдия, които бяха ситуирани да кажем из цялата тази дъга на Източна Украйна, те ги събраха там и сега имат съсредоточена огнева мощност в този регион. И по тази причина украинците непрестанно се молят за дългобойна артилерия, с цел да могат да ги наутрализират. Защото това е единственото, което действително прави руснаците мощни - тази огнева мощност. И те единствено това вършат – унищожават.
Северодонецк е някакъв сегашен еквивалент на Сталинград и сходно на него, там т.е. дребни групи се придвижват в руини, в мазетата, по покриви, кой където откри, стрелят се, прикриват се, хвърлят си гранати и това към този момент продължава примерно втори месец. И доста им се желае на руснаците да го вземат, с цел да разгласят някаква победа. Но не можаха да го обкръжат. Защото и украинците докараха там цялата си артилерия, която получиха по линия на НАТО и ги държат на разстояние. И по тази причина на руснаците им би трябвало по-скоро тотална смяна на метода, по който се води война. Но тя може да се извърши единствено от добре подготвени и интелигентни хора. Ако активизират примерно половин милион индивида и ги и закарат там като добитък, просто ще имат стотици хиляди загуби.
А за какво Путин не разгласи война? Ще има опция да подбере по-добре готови хора.
Камен Невенкин: Защото множеството мъже са ангажирани в стопанската система. И в случай че те в един миг да се въоръжат и отидат на фронта, стопанската система действително би трябвало да престане да действа. Това също по този начин значи да прати възпитаници, дами, пенсионери, както през войната 41-42 година да вършат танкове. Но ние живеем към този момент в други времена. Представи си една мацка, която се е снимала до през вчерашния ден в Инстаграм по бански да я активизират както си е с маникюра и напудрена в някакъв цех в Урал. Това не са четиридесетте години. Това е напълно различен цивилизационен модел. Достатъчно е тези някогашните Инстаграм инфлуенсърки да вдигнат протест.
Добре, има ли потребен ход Путин?
Камен Невенкин: Не. Значи ние би трябвало да слушаме доста деликатно какво приказва този човек. Той произнесе нещо доста знаменателно преди няколко дни, което демонстрира хем психическото му положение и настройка, хем действителните му планове. То беше нещо... “Ами, ето Петър Първи там водил една война, с цел да възвърне изконно съветски земи, знаете, че я е траяла над 20 години.” Това значи - аз съм подготвен да се удрям, да водя война още 20 години, само че да стане на моята. Това му е единственият ход. За него се приказва, че постоянно го сполетява шансът. Може и на него да разчита. Че Зеленски ще получи инфаркт или че ще го сгази трен и нещо може да се промени.
Но години борби значат хиляди жертви. Ще му разреши ли това съветското общество?
Камен Невенкин: Ще отговоря със следния образец. Попадна ми реклама за една съветска книга издадена наскоро. Заглавието й беше “Дюнкерк 1940 - най-голямата злополука на английската армия”. Какво е станало в Дюнкерк? Британците си захвърлят всичко там, в това число и каските на френския плаж към Дюнкерк, само че изтеглят всички хора, тъй като смятат, че най-ценното нещо на една войска е човешкият материал. А при руснаците, като една бедна страна, вторачването постоянно е в материалното, хората са единствено средство за реализиране на материалното. Т.е. те са някакъв разходен детайл. Затова техите историци разсъждават, че Дюнкерк е някакво ужасно проваляне за Англия. А е тъкмо противоположното, тъй като са избавили една войска, която са преовъоръжили и след това са я върнали в Европа след три-четири години. Така и съветският президент, който споделя - ами ходете, мрете още 20 години, тъй като аз съм обзет от фикс идея за великолепие. И армията като отражение на развиването на обещано общество, няма по какъв начин да стане по-качествена на следващия ден.
Освен огромните нелепости, които изброих, във всички досегашни огромни спорове, в които и Русия и Съветският съюз са били въвлечени, е особено, че те са имали под една или друга форма съдружници. Само в случай че си спомним Сталин, през 20-те и 30-те години той организира една индустриализация напълно с помощта на Запада. Той заплаща за това даже с живота на хората, лишава им зърното, със злато, с дървен материал, с пари от кое място ли не, в това число и иззети, единствено и единствено да направи някакви промишленост. Той има целия промишлен евентуален на света на своя страна. После идва Молотов-Рибентроп, след това идва през войната Алианса отново с Щатите и с Англия, а пък след войната Сталин с наследените цялостен набор от сателитни страни и съдружници. А сега Русия влиза във война, като си оставя всички валутни запаси в западни банки. При изискване, че още в края на предходната година Байдън обществено огласи, че в случай че стане нещо в Украйна, първото нещо, което ще направи е да им резне суифта и да им наложи наказания. Което действително и стана.
А пък да те предупредят какво ще създадат и ти да продължиш да се ръгаш напред, значи това са едни доста тъпи хора. И другото се оказа, че Путин влиза в един спор безусловно против целия свят и за първи път без съдружници. Ако не броим там Еритрея и Сирия, само че те са за декор, действително. Така че шансът на украинците е, че те против себе си имат един меко казано малоумен човек, да не употребя друга дума.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ