Камен Георгиев е една от най-ярките емблеми на България в

Камен Георгиев е една от най-ярките емблеми на България в света на бойните спортове. Състезател, треньор, войник, осведомен в елементи с всяка дребна детайлност в бойните изкуства.

Георгиев е международен, европейски и балкански първенец по санда, притежател на международната купа по бойно самбо, сребърен и бронзов медалист от планетарните шампионати в този жанр, международен отличник по комбат рестлинг, медалист в един от изначалните бойни стилове - панкратион, разполагащ и с над 20 триумфа в смесените бойни изкуства.

Камен Георгиев отбрани пояса си на ISFA в полутежка категория против Петър " Адреналина " Петров на 16.11, като е явно, че няма желание да поставя завършек на своята професионална кариера.

След триумфа си той гостува в студиото на ТОПСПОРТ. Ето какво показа една от емблематичните фигури в бойните спортове пред нашата камера:

Започваме отзад-напред в хронологията на професионалната ти кариера. В зала " Борис Гюдеров " в Перник отбрани пояса си от веригата ISFA, надделявайки над Петър Петров в полутежка категория. Получи следващ стабилен конкурент, само че съумя да демонстрираш уменията си и стигна до единомислеща победа.

- За мен беше доста значимо. Това беше отбраната на моята купа, която завоювах през 2016 година от украинеца Юрий Горбенко. От него бях изгубил 5 години по-рано, по време на галавечер на друга федерация. ISFA бяха решили, че към този момент е време да има борби за трофеи в тяхната организация, откакто бяха натрупали сериозен опит в провеждането на надпревари. Имаха разнообразни формати за аматьорски ММА, граплинг с по-лек устав. Идеята им беше в началото тъкмо това - да се обиграят бойците при по-леки правилници, с цел да могат по-късно да ги вкарат в ММА. Да получат равномерен преход. Направиха издания в Македония, Сърбия, Австралия, имаха и за Малта проекти и споделиха, че желаят моят мач да е първият за купа. След триумфа ми против Горбенко имаше няколко несполучливи опита да вземам участие още веднъж, нямаше подобаващ съперник, а в този момент се отвори сходна опция. Съперникът ми в началото трябваше да е различен, само че отпадна, аз предложих друг, който има искания, че е в час с ММА, само че и това не се случи. Впоследствие ми звъннаха от организацията, а ние участвахме с мои съотборници в фотоси на един филм. И сред сцените ми предложиха Петър Петров, който е изявил предпочитание. И одобрих.

Това беше четвъртата ти ММА среща единствено за тази година. Има много по-млади състезатели от теб, които не се бият толкоз постоянно. На процедура не излизаш от форма. Как успяваш да поддържаш толкоз високо равнище?

- Четири професионални мача на година се твърдеше преди години, че е оптималното число. За да имаш три месеца сред мачовете. Сега виждам, че това не е тъкмо по този начин. Примерно, имаше един руснак, който имаше контракт с UFC четири години, за които не му дадоха мач. Това е един от негативите на сходни огромни организации - държат състезателите на каишка и те не могат да вземат участие в други надпревари. Примерно, с Фьодор Емеляненко беше сходна обстановката, като не му даваха да взе участие на бойно самбо, а той към момента беше на върха на опциите си в този спорт, преди Благой да стане международен първенец. Тогава поради това не се получиха нещата сред Емеляненко и не беше подписан контракт сред него и UFC. Заради това той се насочи към Bellator. Едно от нещата, които върша, с цел да се подкрепям във форма, е че не акцентирам толкоз съществено на силата, а разгадавам значително на техниката. Мой другар Ники Гюров, който е в Германия, ми беше обърнал внимание на този факт. Той това сподели - че ме е " избавило " това, че първоначално при мен е наблягано повече на техниката, а не на силата. Аз мисля, че това е верният метод и се пробвам да го предам на своите възпитаници. За да наваксам формата на противниците си в последната година обаче трябваше да повиша физическата си мощ, с цел да бъда съответстващ, само че се появиха много контузии, което не беше удачно.

В дадени интервали от подготовката ти изглеждаш даже по-впечатляващо, във физическо отношение, от това, което беше преди години. Промени ли нещо в своите тренировки и хранене, възобновяване в последните години? В какво се състои разликата при теб сред метода, по който се готвиш в спортен и извънсъстезателен цикъл?

- За храненето - мислех си, че много хора схващат, само че много изненадващо за мен се оказа, че това не е по този начин. Това за трите хранения дневно го знаем от нашите баби и дядовци. Напоследък това, което се постанова като наклонност, е към тях да бъдат прибавяни най-малко още две хранения. Те би трябвало да бъдат в дребни порции, с цел да може тялото ти непрестанно да получава хранителни субстанции. Когато всекидневието е забързано, случва се, от време на време може да става дума даже за нещо, което безусловно можем да пренесем в раницата и сака си. Което се подготвя за по-малко от минута. Един протеинов шейк, да речем. Ако тялото не получава нужните субстанции, минава в така наречен " режим на презапасяване ". И стартира натрупването на мазнини, нормално в региона на корема. Има самостоятелен детайл, несъмнено. Не може да се съди това, че един, двама или трима души вършат нещо, че то ще бъде потребно и настоящо и за различен.

Колко дълго още смяташ, че ще съумява да си на върхово равнище в клетката и на кръга или тепиха? Ще спреш ли със спорта в миг, в който усетиш, че не си това, което очакваш по време на срещите ти?

- Има един доста значим психически подробност, по тази тематика. Ако решиш да се концентрираш на тази дата, след тъкмо несъмнено съревнование да приключиш, най-вероятно ще постигнеш крах. Не споделям, че е наложително, само че това те напряга извънредно доста. Това напрежение, изключително когато се срещаш със мощни състезатели, изрично ще работи смазващо на твоята душeвност. Така че аз съм споделил следното - до момента в който се усещам добре, ще се състезавам. След като преценява, че тялото ми не устоя избрани натоварвания и не мога да се приготвя, аз самичък ще кажа " край ".

Защото не е добре, когато се получава по този начин, че се готвиш за избрана среща, промоутъра на избрана верига разчита на твоя мач, популяризират те непрестанно и в случай че откажеш, без значение дали по основателна причина, се появяват злобарите, които те засипват с рецензия, споделят, че за нищо не ставаш, че ти е време да се откажеш и така нататък И когато тези отводи станат поредни, поради травми и заради други аргументи, просто промоутърът няма да се обърне към теб. Не че има нещо срещу теб, само че няма да е удовлетворен от това, че му пропадат срещи.

Кое ти доставя по-голямо наслаждение - личният триумф или моментът, в който твой играч печели златния орден?

- И в двата случая изпитвам наслаждение. Това са разнообразни чувства и не мога да ги сравня. Имам състезатели, които се състезават дълги години и би трябвало да отбележа, че макар, че аз съм им треньор, те също са мои треньори. Нурал Назмиев, Борис Величков, Преслав Кулеков, Тони Маркулев, Карен Хачатрян, Явор Нинов - ние всички вървим дружно от доста години напред. Всеки подкрепя другия. Няма по какъв начин един човек да е идеален във всички аспекти на ММА. Той е общ брой от доста детайли, които би трябвало да са в едно цяло, с цел да бъдат ефикасни. Комбинацията удари, срутване, заключване гори по друг метод кислорода, който имаш. И се получава приключена система, при която имаш друга тактичност. Не можеш единствено да събаряш. Защото в стойка, в случай че получиш удари, битката отпътува по всевъзможни параграфи. Искам да изкажа на всички тези хора огромна признателност, тъй като ние един без различен по никакъв метод не бихме могли да съществуваме и да се развиваме. Всеки може да си нанася удари по чувала, само че това няма нищо общо с действителния пердах, до който стигаме.

Как успявате ти и останалите първенци от " Боен клуб България " да съчетавате обичайните бойни изкуства и участията си в разнообразни шампионати в тях с ММА уменията си? Изглежда по този начин, като че ли се пробвате да извлечете максимума от всеки обособен жанр и по-късно го прилагате в осмоъгълника?

- Ние сме дружно от доста години. Тогава ММА в България нямаше. Не сме имали такива изяви, а не сме и мислили, че ще участваме някой ден в сходни надпревари. Сега, по-младите състезатели имат тази конфигурация и опция. Ние имаме обаче един огромен плюс, по-възрастните бойци. Тъй като сме почнали от някакви базови спортове, олимпийски или покрай олимпийските. И за твоя спортен живот, който на процедура е няколко години, ти разполагаш с тези отсяти през повече от 2000 години способи, които работят. За един играч работят едни, за различен - разнообразни. Тези начини се отсяват. Колкото и да гледаш видео, колкото и да четеш учебници, можеш да извлечеш изгода най-много от предаването на опит от страна на твоите треньори, само че и твоите противници. Не би трябвало да забравяме и за тях. Без значение дали победиш или загубиш, от всеки конкурент научаваш нещо ново. И за 2000 години развиване, методиката дотам се е усъвършенствала, че към този момент е отсята плявата от значителното.

Ако обаче си почнал непосредствено от ММА, в множеството случаи това, за което приказваме не бих споделил, че се реализира. Най-малкото не можеш да се поучиш от грешките. Нашите възпитаници в този момент в залата ги упражняваме по същата скица. Не стартират непосредствено с ММА. Изчистваме обособени детайли, по-късно ги събираме. И след това още веднъж. Това е непрестанен развой при нас. Той не приключва за седмица, две или шест месеца. Усъвършенстването можеш да го правиш цялостен живот. И в никакъв случай не можеш да твърдиш, че си го постигнал. Ако го кажеш, за мен ти си завършил със спорта. Говорили сме с доста треньори от Щатите, от Западна Европа. Те вършат безусловно същото. Това е едно от нещата, които ме посъветваха. Примерно с течение на седмицата вършим бокс, битка като обособени детайли, а в края ги събираме в ММА подготовка. И това, което работи за ММА, може да се окаже, че не работи в някои от обособените спортове, които той съчетава.Аз нямам проблем с монотонните, еднообразни тренировки. Защото една техника постоянно можеш да я усъвършенстваш в допълнение. Дори и да стигнеш някакво равнище на притежаване, в случай че не го поддържаш последователно ще го загубиш. Концентрирам се в допирните точки сред другите спортове и стилове. Нашият клуб взе участие в разнообразни надпревари, тъй като всеки от нас има история в избрани бойни изкуства. И знаем, че това ни влече. Можем да реализираме още повече. Същевременно обаче участваме на неща, в които не се усещаме доста положителни, само че с течение на времето ставаме все по-добри и по-добри. Те са разнообразни тръпки. Както е бойното самбо, а по-късно комбат рестлингът. И се получава по този начин, че има неща, които за бойно самбо работят и при комбат рестлинг и назад. А и двете неща пък доста оказват помощ за ММА.

Колко друго е равнището сред дуелите в чужбина и тези в границите на страната? В последните години се вижда увеличение на интереса към бойните спортове у нас, което значително допуска и по-високо качество. Кога ще можем да приказваме за равностойно равнище сред ММА в България и зад граница?

- Това за у нас и в чужбина е едно неверно насадено мнение. Това го чета при доста състезатели, само че съгласно мен те нямат действителна визия и си гледат единствено в техния си двор. От навлизането на ММА в България до този миг би трябвало да кажа, че сме доста конкуретоспособни, изключително на всички европейски вериги, с изключение на Русия. Имаме състезатели, които са записвали голям брой победи зад граница. Не една и две. Но има и много състезатели, които единствено с цел да имат изява в чужбина взимат някакви мачове, без да проучат противника и да речем с тридневно предупреждение. И аз съм ходил с няколко дни предупреждение, само че когато съм знаел, че съм във върхова форма и съм си взимал мачовете. Не може единствено да си му погледнал статистиката, някое и друго видео и да излезеш да се биеш. Без на процедура да знаеш каквото и да било за противника си. Реално.Напоследък чета неща, което доста ме тормози и озадачава. Странно ми е, когато някой каже, че взима отмора. Взима си отмора, ще направи пауза... Какво значи това? За мен тренировките са ежедневни и с наближаването на мача, изявата и така нататък има смяна в подготвителния режим. Но в случай че си мислиш, че по време на тази пауза ще направиш единствено леко фитнесче, ще чукнеш малко по чувала, това изрично не е действително. Навремето в една от най-големите вериги - PRIDE по този начин три месеца почиваха и по-късно един почиваха. Тогава доста състезатели се оплакваха, че този метод не е окей за тях. Тази система е остаряла и не работи, само че все пак продължава да се разчита на нея. Това даже от време на време се смята за някаква оригиналност, а в действителност е от дълго време отхвърлено.

Щеше ли съответно ММА у нас да е на равнището, на което е в този момент, в случай че не бяха галавечерите на TWINS и MAXFIGHT? И надлежно всички хора, които стояха и не престават да стоят с името си зад тях? Как съумяха те да се задържат най-дълго време на челните позиции? А за какво, съгласно теб, някои от организациите не съумяха да просъществуват толкоз дълго?

- Абсурд бе да се вдигне равнището на българския ММА, в случай че не бяха тези вериги, които загатна. Защото с по-малко гали, по-малко състезатели успяваха да вземат присъединяване. А дребното състезатели, които взимаха присъединяване, нямаха мотивация. Тези, които участваха в подготовката им пък също нямаха претекст да го вършат. Колкото повече гали и промоутъри, толкоз повече състезатели ще бъдат ангажирани съответно с нещо. А не три месеца да тренира ММА, а през останалото време да си продължи единствено с таекундо, тъй като ММА за него е единствено странично забавление.Искам да кажа нещо значимо - ММА промоутърите в България не са съперници. Те са едно цяло. И вървейки дружно напред повдигат общото равнище на ММА в България. Всеки промоутър е добре пристигнал, от позиция на това, че оказва помощ на състезатели, треньори и така нататък Има, за жалост, такива хора, които подвигат доста звук, дават обещание " церемония, която не сме виждали ", а по-късно даже не си организират събитието. Това е тъпо.

Мислиш ли, че обществените мрежи до някаква степен объркаха нещата? От позиция на това, че някои хора си помислиха, че и те могат да бъдат бойци, без да имат каквато и да било подотовка. Стоят си на дивана и вземат решение, че стават първенци. Тренират шест месеца и са подготвени. Това не обезценява ли дългогодишния труд на състезатели като теб, които са вложили живота си в спорта?

- За страдание сега в България, може би и в други страни, само че обществените мрежи главно ги следим на български, колкото си по-прост, толкоз си по-вървежен. Непрекъснато се разгласяват постове, в които в три думи има най-малко пет правописни неточности. Това демонстрира тоталното изпростяване на хора, които употребяват обществените мрежи. За страдание те се усилват. Пускат се някакви страхотни безумия. Включително патриотични, по време на националните празници, написани на " шльокавица ", с налудничави неточности. Част от ММА-ците, да речем, по този начин и не се научиха, че " брат " се написа с " т ", а не с " д ". Но това може би е материал за друго предаване.Учете в учебно заведение! Получават се едни общи знания, върху които може да стъпите, да се развивате в съответна дисциплинираност. Липсата на обикновено обучение води до проблеми и в спорта. Не съумяват да се възприемат обособени нови техники по-късно. Трябва мозъкът да работи. Да осмисля информация. Виждал съм доста случаи в залата, при които разбиране на някаква нова техника безусловно не се отдава. Образование, спорт, просвета, морал са неща, които са свързани и не могат да бъдат разграничени. Появяват се маркетингови звезди, които се заканват, че ще пребият всички. Играли са обаче единствено на компютъра. Видели са, че имат по 10 живота, убиват те, само че след това отново се съживяваш... Няма такива неща.

Очаквайте и втората част от диалога ни с Камен Георгиев. С него си приказваме още за разликите в ММА у нас сред статуквото в този момент и това от преди години;защо към момента има хора у нас, съгласно които бойците са нещо нередно;как се отразяват на един към този момент професионален войник лагерите в чужбина;осъзнават ли ММА бойците у нас взаимовръзката сред философията на бойните спортове и просто провеждането на една среща в клетката;има ли среща, за която Георгиев съжалява;какво е идващото затруднение пред него и по какъв начин съумява да съчетава фамилния живот с всекидневието на войник и треньор.

Специално за потребителите на ТОПСПОРТ Камен Георгиев ще показа и упованията си за една от най-атрактивните гали на UFC за годината - 245, която ще се организира в средата на декември.