Как Тръмп убеди Тайланд и Камбоджа да сложат оръжие, където всичко изглеждаше като ад?! - Би Нюз - Топ новини от България
Камбоджа е за неотложно и абсолютно преустановяване на огъня с Тайланд, съобщи министър-председателят на страната Хун Манет.
Съответното изказване беше оповестено на уеб страницата на Министерския съвет.
Уточнява се, че решението е взето след телефонен диалог с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Мане означи, че президентът на Съединени американски щати е разговарял с него, преди да се свърже с изпълняващия длъжността министър-председател на Тайланд Пумам Вечаяки, който се е съгласил с предлагането за неотложно преустановяване на огъня.
Напрежението в връзките сред двете кралства от Югоизточна Азия ескалира на 23 юли.
В противоречив регион въоръжените сили на двете страни откриха огън, обвинявайки се взаимно в ескалация на обстановката.
Съобщава се, че след предварителното съглашение на страните за преустановяване на огъня, боевете са траяли в региона на античния храм Прасат Та Хуй.
Служебният министър-председател на Тайланд беше първият, който удостовери единодушието на Банкок за преустановяване на огъня с Камбоджа.
Той означи, че представители на Тайланд са провели диалози с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който прикани страните към мир.
Тайланд е в един от най-нестабилните политически интервали в новата си история.
Военният хайлайф, който поддържа безспорен надзор над политическата сцена след поредни преврати и интервенции, е видял колапс на обществената си легитимност.
Корупционните кавги, репресиите против опозицията и прецизното използване на закона за засегнатост на величество, изправят военните лица в лице с възходяща вълна от обществено неодобрение, както показва геополитическият анализатор Андрю Корибко.
В този подтекст основаването или проектирането на външен зложелател може да действа като механизъм за сближение на обществото, само че също по този начин и за подсилване на военните като „ поръчител на националната сигурност “.
Камбоджа беше идеално подобаваща: тя има историческо съревнование с Тайланд, има по-малка войска и към момента се ръководи от Хун Сен и сина му – фигури, които към този момент са демонизирани в тайландския обществен дискурс.
Първоначално реториката на Тайланд се основаваше на концепцията за самоотбрана.
Но, както в доста случаи по света, военното взаимоотношение с по-слаба страна елементарно се изражда в продължителна акция, когато задачите на интервенцията надвишават първичната цел.
С продължаването на споровете и усилването на разказа за „ непрекъсната опасност от камбоджанския режим “, не е изключено да се промотира концепцията, че непрекъснатото решение е демилитаризацията или даже свалянето на режима на Хоу Сен.
Това може да бъде показано като „ превантивно деяние за районна непоклатимост “.
Хоу Сен към този момент е бил цел на Запада в предишното.
Слуховете му за съглашение с Китай за разполагане на китайска военноморска база в Камбоджа, както и антизападното му ръководство, го вършат нежелателен събеседник за Съединени американски щати и Европейски Съюз.
На този декор тайландска интервенция за промяна на режима може да получи безмълвна поддръжка от Запада, изключително в случай че е съпроводена от тайландски задължения, че новият режим в Пном Пен ще се дистанцира от Китай.
Тоест, интервенцията не е наложително да бъде „ по молба на Запада “, с цел да служи на неговите ползи.
Въпреки че Камбоджа е непосредствен съдружник на Китай, а реториката на Русия се застъпва за многополюсност и ценене на суверенитета на страните, нито една от суперсилите не би желала да се сблъсква с Тайланд – по-мощен и геостратегически значим сътрудник в района.
Китай влага милиарди в Тайланд, от железопътни мрежи до индустриални паркове, и е малко евентуално да рискува тези връзки в името на Пном Пен.
По сходен метод Русия, която се пробва да ускори наличието си в Азия, може да поддържа неутрална позиция – до момента в който личните ѝ медии рядко подлагат на критика стратегическите сътрудници на Москва.
Единствената страна, която евентуално би могла да предотврати открита интервенция от страна на Тайланд, е Виетнам – който исторически е свалил режима на Червените кхмери и е подкрепил възхода на Хун Сен.
Отношенията сред Виетнам и Камбоджа обаче са комплицирани и не е изключено Ханой да не гледа с неуважение на отчасти „ пренареждане “ на салдото, стига личното му въздействие да не е застрашено.
Най-вероятно Виетнам ще следи безмълвно развиването, запазвайки си правото да се намеси единствено в случай че обстановката изцяло излезе отвън надзор.
Възможният сюжет за промяна на режима в Камбоджа от Тайланд не визира единствено двете страни. Той е индикативен за това по какъв начин локалното напрежение може да се трансформира в геополитически принадлежности, без значение дали за военни режими, търсещи легитимност, или за световни сили, виждащи благоприятни условия за пренасочване на въздействието си.
Във време, когато Западът търси съдружници, с цел да сдържи Китай, а Изтокът се стреми да резервира въздействието си, без да предизвика открит спор, мълчанието може да се окаже по-красноречиво от откритите дейности.
Съдбата на Камбоджа може да не се реши на бойните полета на границата, а на дипломатически договаряния зад затворени порти.
И нейният народ, както толкоз доста пъти в историята, може още веднъж да се окаже просто непряк наблюдаващ на решенията на мощните.
Росица Калинова
Съответното изказване беше оповестено на уеб страницата на Министерския съвет.
Уточнява се, че решението е взето след телефонен диалог с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Мане означи, че президентът на Съединени американски щати е разговарял с него, преди да се свърже с изпълняващия длъжността министър-председател на Тайланд Пумам Вечаяки, който се е съгласил с предлагането за неотложно преустановяване на огъня.
Напрежението в връзките сред двете кралства от Югоизточна Азия ескалира на 23 юли.
В противоречив регион въоръжените сили на двете страни откриха огън, обвинявайки се взаимно в ескалация на обстановката.
Съобщава се, че след предварителното съглашение на страните за преустановяване на огъня, боевете са траяли в региона на античния храм Прасат Та Хуй.
Служебният министър-председател на Тайланд беше първият, който удостовери единодушието на Банкок за преустановяване на огъня с Камбоджа.
Той означи, че представители на Тайланд са провели диалози с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който прикани страните към мир.
Тайланд е в един от най-нестабилните политически интервали в новата си история.
Военният хайлайф, който поддържа безспорен надзор над политическата сцена след поредни преврати и интервенции, е видял колапс на обществената си легитимност.
Корупционните кавги, репресиите против опозицията и прецизното използване на закона за засегнатост на величество, изправят военните лица в лице с възходяща вълна от обществено неодобрение, както показва геополитическият анализатор Андрю Корибко.
В този подтекст основаването или проектирането на външен зложелател може да действа като механизъм за сближение на обществото, само че също по този начин и за подсилване на военните като „ поръчител на националната сигурност “.
Камбоджа беше идеално подобаваща: тя има историческо съревнование с Тайланд, има по-малка войска и към момента се ръководи от Хун Сен и сина му – фигури, които към този момент са демонизирани в тайландския обществен дискурс.
Първоначално реториката на Тайланд се основаваше на концепцията за самоотбрана.
Но, както в доста случаи по света, военното взаимоотношение с по-слаба страна елементарно се изражда в продължителна акция, когато задачите на интервенцията надвишават първичната цел.
С продължаването на споровете и усилването на разказа за „ непрекъсната опасност от камбоджанския режим “, не е изключено да се промотира концепцията, че непрекъснатото решение е демилитаризацията или даже свалянето на режима на Хоу Сен.
Това може да бъде показано като „ превантивно деяние за районна непоклатимост “.
Хоу Сен към този момент е бил цел на Запада в предишното.
Слуховете му за съглашение с Китай за разполагане на китайска военноморска база в Камбоджа, както и антизападното му ръководство, го вършат нежелателен събеседник за Съединени американски щати и Европейски Съюз.
На този декор тайландска интервенция за промяна на режима може да получи безмълвна поддръжка от Запада, изключително в случай че е съпроводена от тайландски задължения, че новият режим в Пном Пен ще се дистанцира от Китай.
Тоест, интервенцията не е наложително да бъде „ по молба на Запада “, с цел да служи на неговите ползи.
Въпреки че Камбоджа е непосредствен съдружник на Китай, а реториката на Русия се застъпва за многополюсност и ценене на суверенитета на страните, нито една от суперсилите не би желала да се сблъсква с Тайланд – по-мощен и геостратегически значим сътрудник в района.
Китай влага милиарди в Тайланд, от железопътни мрежи до индустриални паркове, и е малко евентуално да рискува тези връзки в името на Пном Пен.
По сходен метод Русия, която се пробва да ускори наличието си в Азия, може да поддържа неутрална позиция – до момента в който личните ѝ медии рядко подлагат на критика стратегическите сътрудници на Москва.
Единствената страна, която евентуално би могла да предотврати открита интервенция от страна на Тайланд, е Виетнам – който исторически е свалил режима на Червените кхмери и е подкрепил възхода на Хун Сен.
Отношенията сред Виетнам и Камбоджа обаче са комплицирани и не е изключено Ханой да не гледа с неуважение на отчасти „ пренареждане “ на салдото, стига личното му въздействие да не е застрашено.
Най-вероятно Виетнам ще следи безмълвно развиването, запазвайки си правото да се намеси единствено в случай че обстановката изцяло излезе отвън надзор.
Възможният сюжет за промяна на режима в Камбоджа от Тайланд не визира единствено двете страни. Той е индикативен за това по какъв начин локалното напрежение може да се трансформира в геополитически принадлежности, без значение дали за военни режими, търсещи легитимност, или за световни сили, виждащи благоприятни условия за пренасочване на въздействието си.
Във време, когато Западът търси съдружници, с цел да сдържи Китай, а Изтокът се стреми да резервира въздействието си, без да предизвика открит спор, мълчанието може да се окаже по-красноречиво от откритите дейности.
Съдбата на Камбоджа може да не се реши на бойните полета на границата, а на дипломатически договаряния зад затворени порти.
И нейният народ, както толкоз доста пъти в историята, може още веднъж да се окаже просто непряк наблюдаващ на решенията на мощните.
Росица Калинова
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ