Камбаната на храма Св. Богородица в Пловдив е излята в

Камбаната на храма " Св. Богородица " в Пловдив е излята в фамозната леярна на братя Велеганови. Тя възвестява свободата за пловдивчани, а църквата е първият монумент в града, отдаден на починалите за Освобождението.

Декември 1877 година Отстъпващата турска войска унищожава град Татар - Пазарджик, с цел да забави настъплението на руснаците. В новогодишната нощ е опожарен и единственият мост на река Марица в Пловдив. На идващия ден са разрушени и ограбени магазините по Узун чаршия (днешната улица " Райко Даскалов " ). След това идва ред на пожарите. Вечерта на 3 януари 1878 година стотици пловдивчани търсят сигурни места, с цел да се скрият. Сред тях са майката на Иван Вазов и по-малките братя на поета. Те се откриват в препълнения храм " Св. Богородица ". Други избират гръцкото консулство. Трети търсят заслон при другари и близки, споделя историкът Владимир Балчев.

Владимир Балчев, историк: " С всички паники лягат. На сутринта паниките още ги тресат и никой не смее да излезе. Една мъртва тишина. Никой не смее да излезе от у дома. По едно време се чува радостна гълчава. Тогава към този момент българите схващат, че турските войски са напуснали Пловдив и че няма никакви други опасения за тях. В спомените написа освен за велика наслада, а за пре-велика наслада. В насладата си те викат, хвърлят калпаци, крещят, някои си раздират фесовете. Така е запомнен първият ден на свободата в Пловдив. След това се схванало, че в Пловдив е пристигнал ген. Гурко. "

Когато се чуло за идването на военачалник Гурко, скованият от мраз и боязън Пловдив, изведнъж се съживил, заледените улици на Трихълмието почернели от народ. Посрещнали освободителите пред храма “Св. Богородица ”. Хората плачели и се молили за успеха на освободителите, наблюдава в архивите Владимир Балчев:

" По едно време се чул камбанен звън, и то тъкмо до храма. Всички са били сюрпризирани, тъй като християнските църкви нямали камбани. Те са били с дървено клепало и тогава видели, че на едно дърво е закачена една камбана. Тази камбана е била излята от двамата братя Лазар и Иван Велеганови. "

Според Балчев двамата братя изливат камбаната още по време на Априлското въстание. По това време в тяхната леярна се правели лъвчетата за калпаците на въстаниците. Братята още тогава вярвали, че българите скоро ще се освободят и ще се радват на камбаната.

Владимир Балчев, историк: " Тя е била скрита дълго време – с някакви такива отрязани неща, части. Но за този празник хванал чираците и калфите си Велиганов и тая тежка камбана са я домъкнали, качили са я на дървото, с цел да зарадва българите. "

Два месеца по-късно на същото място още веднъж се събрал целият град. Денят бил 3 март 1878 година Още от сутринта улица " Съборна " се изпълнила с народ, появила се внушителна триумфална арка. По отзива на всички – написа военачалник Столипин в рапорта си до щаба на армията – зрелището е поразително.

Владимир Балчев, историк: " Всички възвишения и скали, каменният площад, където се провеждало тържеството, покривите на къщите, оградите, та дори дърветата бяха накичени с хора. И целият този десетхиляден народ, цялата армия, която притаила мирис, безмълвно се кръстеше, чуваха се единствено молитвени думи. "

Оттогава площадът пред катедралния храм “Св. Богородица ” се трансформира в свято място за пловдивчани. Тук е повдигнат първият в града незабравим знак, отдаден на освободителите – камбанарията-паметник на храма. От тук тръгвали всички празнични шествия. Тук са и първите тържествени паради на войската за 3 март. Тук се събирали старите опълченци преди да тръгнат за поклонение към Хълма на освободителите.


Последвайте ни във и

Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в