Следователите искат да участват в комисиите на НС при промени в съдебните закони |
Камарата на следователите в България (КСБ) упорства да взе участие във всички парламентарни комисии и работни групи при промените и допълненията в Закона за правосъдната власт, Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и обвързваните с тях актове.
В писмо до ръководителя на Народно събрание, правната комисия, правосъдния министър и Висш съдебен съвет от КСБ споделят, че знанията и уменията на следователите ще допринесат за възстановяване качеството на бъдещите промени на законодателната рамка на политиката на България в региона на наказателното право и развой.
Те се базират и на Конституцията на страната, където е записано, че следователите и прокурорите са част от правосъдната система, чиято съществена функционалност е да пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната. И недоволстват, че изпълнителната власт подхваща юридически голословни дейности по отношение на правосъдната система в преследването на личностни ползи. Така реализира политически напън върху активността на правоприлагащите органи.
Ето цялостния текст на мнението:
Във връзка с невижданата конюнктура в страната, изразяваща се в дълбока финансова, икономическа, здравна и политическа рецесия Камарата на следователите в България (КСБ) желае да изрази своето мнение.
КСБ е съдружие за отбрана независимостта и професионалните ползи на следователите и за подкрепяне на тяхната професионална подготовка. С оглед нашите цели за одобряване законността и противопоставяне на престъпността, за отбрана правата на индивида и ползите на гражданското общество, ние, като най-представителна съсловна организация в системата на правосъдната власт, сме изключително бдителни към опитите за интервенция върху активността на правоприлагащите органи.
В тази връзка показваме нашето предпочитание да участваме във всички комисии и работни групи по повод разискването на промените и допълненията на Закона за правосъдната власт, Наказателния кодекс на Република България и Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, както и обвързваните с тях законови и подзаконови нормативни актове.
Желанието ни се основава както на задълбочените знания, по този начин и на богатия и сполучлив професионален опит на следователите, насъбран в годините, по повод следствието на най-тежките закононарушения, визирани в Наказателния кодекс на Република България. Поради това считаме, че тези познания и умения ще допринесат по категоричен метод за възстановяване качеството на бъдещите промени на законодателната рамка на политиката на Република България в региона на наказателното право и развой.
Съгласно Конституцията на страната следователите и прокурорите са част от правосъдната система, чиято съществена функционалност е да пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната. По тази причина ние сме самостоятелни от останалите управляващи и при реализиране на нашите функционалности се ръководим само от закона и вътрешното ни разбиране.
В член 129, ал.1 от Конституцията на Република България, законодателят е планувал специфичен ред за назначението, повишението, понижаването, преместването и освобождението на магистратите, към който няма отношение нито изпълнителната власт, нито Президентът на Републиката.
Предвид законодателната уредба на Република България, следователите са една от фундаменталните гаранции за спазването на главните човешки права, защото те вземат решенията си по вътрешно разбиране, учредено на обективно, всестранно и цялостно проучване на всички условия по делото.
От доста години след 1991 година насам са правени опити за политизиране, промени в структурата и интервенция в пълномощията на прокуратурата и следствените органи. Във време на рецесия ненужно се опълчват трите управляващи, вместо те да си взаимодействат в полза на обществото. Изпълнителната власт подхваща юридически голословни дейности по отношение на правосъдната система в преследването на личностни ползи, посредством което се реализира политически напън върху активността на правоприлагащите органи.
По тези аргументи Камарата на следователите в България приканва по този начин основаното антагонистично напрежение сред управляващите в страната да бъде позволено в границите на Конституцията и законите на страната и да се лимитират до най-малко нестимулираните въздействия от страна на изпълнителната власт върху активността на прокуратурата и следствените органи.
В писмо до ръководителя на Народно събрание, правната комисия, правосъдния министър и Висш съдебен съвет от КСБ споделят, че знанията и уменията на следователите ще допринесат за възстановяване качеството на бъдещите промени на законодателната рамка на политиката на България в региона на наказателното право и развой.
Те се базират и на Конституцията на страната, където е записано, че следователите и прокурорите са част от правосъдната система, чиято съществена функционалност е да пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната. И недоволстват, че изпълнителната власт подхваща юридически голословни дейности по отношение на правосъдната система в преследването на личностни ползи. Така реализира политически напън върху активността на правоприлагащите органи.
Ето цялостния текст на мнението:
Във връзка с невижданата конюнктура в страната, изразяваща се в дълбока финансова, икономическа, здравна и политическа рецесия Камарата на следователите в България (КСБ) желае да изрази своето мнение.
КСБ е съдружие за отбрана независимостта и професионалните ползи на следователите и за подкрепяне на тяхната професионална подготовка. С оглед нашите цели за одобряване законността и противопоставяне на престъпността, за отбрана правата на индивида и ползите на гражданското общество, ние, като най-представителна съсловна организация в системата на правосъдната власт, сме изключително бдителни към опитите за интервенция върху активността на правоприлагащите органи.
В тази връзка показваме нашето предпочитание да участваме във всички комисии и работни групи по повод разискването на промените и допълненията на Закона за правосъдната власт, Наказателния кодекс на Република България и Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, както и обвързваните с тях законови и подзаконови нормативни актове.
Желанието ни се основава както на задълбочените знания, по този начин и на богатия и сполучлив професионален опит на следователите, насъбран в годините, по повод следствието на най-тежките закононарушения, визирани в Наказателния кодекс на Република България. Поради това считаме, че тези познания и умения ще допринесат по категоричен метод за възстановяване качеството на бъдещите промени на законодателната рамка на политиката на Република България в региона на наказателното право и развой.
Съгласно Конституцията на страната следователите и прокурорите са част от правосъдната система, чиято съществена функционалност е да пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната. По тази причина ние сме самостоятелни от останалите управляващи и при реализиране на нашите функционалности се ръководим само от закона и вътрешното ни разбиране.
В член 129, ал.1 от Конституцията на Република България, законодателят е планувал специфичен ред за назначението, повишението, понижаването, преместването и освобождението на магистратите, към който няма отношение нито изпълнителната власт, нито Президентът на Републиката.
Предвид законодателната уредба на Република България, следователите са една от фундаменталните гаранции за спазването на главните човешки права, защото те вземат решенията си по вътрешно разбиране, учредено на обективно, всестранно и цялостно проучване на всички условия по делото.
От доста години след 1991 година насам са правени опити за политизиране, промени в структурата и интервенция в пълномощията на прокуратурата и следствените органи. Във време на рецесия ненужно се опълчват трите управляващи, вместо те да си взаимодействат в полза на обществото. Изпълнителната власт подхваща юридически голословни дейности по отношение на правосъдната система в преследването на личностни ползи, посредством което се реализира политически напън върху активността на правоприлагащите органи.
По тези аргументи Камарата на следователите в България приканва по този начин основаното антагонистично напрежение сред управляващите в страната да бъде позволено в границите на Конституцията и законите на страната и да се лимитират до най-малко нестимулираните въздействия от страна на изпълнителната власт върху активността на прокуратурата и следствените органи.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ