Камарата на представителите (долната камара на парламета във Вашингтон) одобри

Камарата на представителите (долната камара на парламета във Вашингтон) утвърди мярката с голямо болшинство от 427 гласа „ за “ против единствено един „ срещу “. Сенатът съобщи, че ще одобри законопроекта, още преди публично да го е получил.

По-рано във вторник оживели жертви на Eпстийн показаха поддръжка за мяркат. Една от тях съобщи, че в продължение на години са страдали от „ институционално изменничество “.

Лидерът на болшинството в Сената Джон Тюн съобщи, че чака горната камара да получи законопроекта от долната в сряда сутринта, след което той ще бъде признат и изпратен на Tръмп за президентски автограф.

Рязката смяна в позицията на Тръмп през уикенда – от офанзиви против тези в Капитолия, които желаеха файловете да бъдат оповестени, до изказванието, че „ няма какво да се крие “ – изненада мнозина във Вашингтон.

Ръководството на републиканците в Конгреса беше хванато импровизирано, откакто през последните няколко седмици беше съгласувало посланията си с президента и се противопоставяше на публикуването на досиетата.

Републиканецът Клей Хигинс от Луизиана бе единственият законодател, дал своя вот срещу законопроекта, като се базира на терзанията си, че „ почтени хора ще бъдат засегнати “ от публикуването на информацията.

Очакваше се мярката да стигне до Сената на Съединени американски щати след няколко дни, само че след безапелационния избор в Камарата на представителите, процесът бързо се форсира.

Лидерът на малцинството в Сената Чък Шъмър внесе законопроекта в пленарна зала по процедура, наречена „ единомислещо единодушие “. Тъй като никой не възрази, не се организираха диспути и не бяха добавени ремонти към текста.

За публикуването на файловете не беше нужен избор в Конгреса – Тръмп можеше да подреди това и независимо.

Тези материали включват вътрешни връзки на Министерството на правораздаването, полетни дневници, както и информация за лица и организации, свързани с Eпстийн.

Наскоро Tръмп изиска от Министерството на правораздаването да проверява хипотетичните връзки на Eпстийн с огромни банки и няколко видни демократи.

Eпстийн бе открит мъртъв в килията си в затвор в Ню Йорк през 2019 година, като съгласно правосъдния доктор гибелта е настъпила вследствие на самоубийство.

Той бе арестуван по обвинявания в трафик на хора за полова употреба, откакто през 2008 година към този момент беше наказан за склоняване на малолетна към проституция.

По време на двете наказателни следствия против него са събрани хиляди документи, в това число стенограми от разпити на жертви и очевидци.

Миналата седмица Белият дом съобщи, че жертвата, упомената в имейла, е видната обвинителка на Eпстийн Вирджиния Джуфре.

След гласуването братът на Джуфре, Скай Робъртс, похвали ролята на сестра си в търсенето на правдивост за жертвите на Епстийн.

„ Тя го направи, тя проправи пътя. Тя проправи пътя за нас да се надигнем като бранители, за нейните сестри, които са оживели, и ние няма да спрем “, съобщи Робъртс.

Маси се сблъска с рецензии от страна на Тръмп поради настояването си за издание на файловете, само че остана корав в позицията си.

„ През 2030 година той няма да бъде президент “, сподели Маси през уикенда. Той добави, че сътрудниците му републиканци, които са дали своят вот срещу публикуването, „ ще са дали своят вот в отбрана на педофили “.

На конференция по-рано във вторник Грийн съобщи, че приказва от името на жертвите на Епстийн.

Ани Фармър, една от жертвите на Епстийн, съобщи, че запазването на файловете в загадка е еднакво на „ институционално изменничество “.

„ Тъй като тези закононарушения не бяха разследвани вярно, доста повече девойки и дами бяха засегнати “, сподели Фармър.