Обръщение на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия по повод на продължаващата блокада над Ивицата Газа
Камъните от стените ще завикат, и дървените стеги ще им отговорят: „ горко ономува, който зида град върху кръв и който гради цитадела с несправедливост! “ (Авак. 2: 11-12)
Месеци наред международната общност е очевидец на жестоката блокада на Ивицата Газа, довела до невиждана филантропична злополука. Хиляди наши братя и сестри към този момент изгубиха живота си; десетки са ранени; два милиона души са обречени на дефицит на храна, питейна вода, лекарства, електричество и гориво, до момента в който над главите им не престават да падат бомби. Всеки ден умират почтени и невъоръжени хора – голям брой невръстни деца, дами, възрастни, беззащитни, заболели и уязвими хора. Наложената обсада, разбирана като „ групово наказване “ над стотици хиляди почтени хора, опонира на всички правила на интернационалното право, на общочовешката добродетелност, само че на първо място и най-много – на божествения евангелски закон. „ Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене “ (Бит. 4: 10) – и през днешния ден тази пролята кръв вика към небето и към нашата съвест.
Не можем да останем безмълвни, безучастни и равнодушни. Затова настояваме за неотложно и абсолютно преустановяване на блокадата, за свободен и обезпечен достъп на филантропична помощ и медицински екипи. Призоваваме всички виновни национални и интернационалните организации и религиозни общности да упражнят действителен напън за трайно преустановяване на военните дейности и за отбрана на цивилното население; за освобождение на заложниците и незаслужено задържаните; за създаване на резистентен механизъм за обективен мир, учреден на пълноправие и сигурност за всички.
Напомняме, че всяко безучастие пред очевидното страдалчество на палестинския народ в Ивицата Газа, е съучастничество: „ Грях ономува, който знае да прави положително, а не прави “ (Иак. 4: 17). Крайно време е гласът на състраданието да надделее над гласа на оръжието, милостта – над отмъщението, а справедливостта – над неправдата. Да вдигнем глас за тези, които към този момент нямат силата да приказват. Да им подадем ръка, преди болката им да се трансформира в нова, непреодолима пропаст сред народите. Защото, „ Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и самичък ще пищи, – и няма да го чуят “ (Притч. 21: 13).
Още един път показваме нашата братска молитвена поддръжка към Негово Блаженство Йерусалимския патриарх Теофил III, към Светия Синод на Йерусалимската патриаршия, към Негово Високопреосвещенство Тивериадския архиепископ Алексий, патриаршески епитроп в Газа, към свещения клир и многострадалното паство на „ Майката на Църквите ” – св. Сионска черква.
Нека Всемилостивият Бог да отбрани и резервира Своите почтени рожби и да вразуми всички виновни фактори, от които зависи прекратяването на обсада и възобновяване на мира!
Месеци наред международната общност е очевидец на жестоката блокада на Ивицата Газа, довела до невиждана филантропична злополука. Хиляди наши братя и сестри към този момент изгубиха живота си; десетки са ранени; два милиона души са обречени на дефицит на храна, питейна вода, лекарства, електричество и гориво, до момента в който над главите им не престават да падат бомби. Всеки ден умират почтени и невъоръжени хора – голям брой невръстни деца, дами, възрастни, беззащитни, заболели и уязвими хора. Наложената обсада, разбирана като „ групово наказване “ над стотици хиляди почтени хора, опонира на всички правила на интернационалното право, на общочовешката добродетелност, само че на първо място и най-много – на божествения евангелски закон. „ Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене “ (Бит. 4: 10) – и през днешния ден тази пролята кръв вика към небето и към нашата съвест.
Не можем да останем безмълвни, безучастни и равнодушни. Затова настояваме за неотложно и абсолютно преустановяване на блокадата, за свободен и обезпечен достъп на филантропична помощ и медицински екипи. Призоваваме всички виновни национални и интернационалните организации и религиозни общности да упражнят действителен напън за трайно преустановяване на военните дейности и за отбрана на цивилното население; за освобождение на заложниците и незаслужено задържаните; за създаване на резистентен механизъм за обективен мир, учреден на пълноправие и сигурност за всички.
Напомняме, че всяко безучастие пред очевидното страдалчество на палестинския народ в Ивицата Газа, е съучастничество: „ Грях ономува, който знае да прави положително, а не прави “ (Иак. 4: 17). Крайно време е гласът на състраданието да надделее над гласа на оръжието, милостта – над отмъщението, а справедливостта – над неправдата. Да вдигнем глас за тези, които към този момент нямат силата да приказват. Да им подадем ръка, преди болката им да се трансформира в нова, непреодолима пропаст сред народите. Защото, „ Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и самичък ще пищи, – и няма да го чуят “ (Притч. 21: 13).
Още един път показваме нашата братска молитвена поддръжка към Негово Блаженство Йерусалимския патриарх Теофил III, към Светия Синод на Йерусалимската патриаршия, към Негово Високопреосвещенство Тивериадския архиепископ Алексий, патриаршески епитроп в Газа, към свещения клир и многострадалното паство на „ Майката на Църквите ” – св. Сионска черква.
Нека Всемилостивият Бог да отбрани и резервира Своите почтени рожби и да вразуми всички виновни фактори, от които зависи прекратяването на обсада и възобновяване на мира!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ