Норманите – елитните воини на Ранното Средновековие
Към XI век в Европа норманите били най-прочутите воини. Никой различен войник не бил по този начин високо скъп в борба и всеки държател на драго сърце плащал висока цена, с цел да ги наеме в дружините си.
Отрядите на тези свирепи, безразсъдни мъже без скрупули постъпвали като наемници където и да било. А след това със същата ненаситност под предводителството на личните си вождове грабели градовете, които преди този момент защитавали.
Норманите били потомци на тогавашните викинги, които до тогава нахлували и необмислено нападали цяла Европа от Сицилия до Северна Франция. Но точно тук, на север, френските крале постъпили по най-умния метод, с цел да се спасят от нападенията им – против някакви официални задължения им дали безлюдните каменисти земи за заселване. Така през 911 година зародило херцогство Нормандия – номинално под френска власт, само че със свои много вироглави и независими владетели. Довчерашните диви мореплаватели, прехвърляйки се на сушата, се трансформирали в не по-малко смели конници.
С течение на времето тежката конница на норманите станала най-опасната военна мощ в цяла Европа, а потомците на викингите се трансформирали в същински боен хайлайф на средновековна Европа. Опитните във военното дело завоеватели подчинили на първо време Англия след борбата при Хастингс през 1066 г, а по-късно Южна Италия и Сицилия.
Но би трябвало да се каже, че норманите се показали като много рационални владетели. Те строго спазвали личните си закони и не нарушавали договорите, защитавали хората под тяхно ръководство и не допускали несправедливости. Така превръщали земите под тяхно ръководство в цивилизовани владения. Защо им било да убиват селяни, които постоянно плащали налози?
Новата класа воини се различавали доста от остарялата аристокрация на франките. Норманите не се хвалели с далечни предшественици, те рядко помнели прадедите си повече от едно потомство обратно. Сега също, както и в миналото в Скандинавия, били небогати и не имали огромни имения. Но те нямали равни в борбите, което било доказано от извънредно сполучливите инициативи на най-прочутия техен водач – Вилхелм Завоевателя, който станал и крал на Англия.
Вилхелм употребявал нова бойна тактичност, която му помогнала да завоюва доста борби. Основната част на неговата армия била тежката конница – норманите станали европейски рицари в същинския смисъл на думата. Норманската кавалерия се построявала в две линии и атакувала стреме до стреме. Всеки може да си показа тази лавина от коне и стомана, която се носи против врага. Но въпреки всичко нито новата тактичност, нито по-напредналите оръжия не повлияли на самата техника на потребление на копието – ударът към момента се нанасял с протегната ръка.
Екипировката на норманския боец била присъща за цяла Западна Европа по това време. Главата се защитавала от занитен конусовиден шлем с предпазител за носовата част на лицето. Дългата плетена стоманена броня с качулка и лицев клапан имала сечения върху полите начело и откъм гърба за по-лесна езда. Под ризницата се обличала ватирана дреха с дълги ръкави. Голям бадемообразен щит комфортно предпазвал тялото и краката на воина, когато седял на кон. Стоманена плочка „ умбон “ подсилвала средата на щита.
Нападателното оръжие се състояло от меч, носен на колан без гайки (препасвал се като пояс) и копие с вимпел (тесен и дълъг флаг).
Норманите деликатно подбирали и се грижели за конете си – това били техните правилни приятели. По предписание, бойният кон бил мощен и твърдоглав звяр, също толкоз рисков, колкото и самият рицар. Обучените жребци хапели съперника, биели го с предни копита или просто го смазвали с необятния си гръден панер. Малцина можели да устоят против офанзивата на норманската кавалерия!
Когато се обединили с англосаксите, ирландците и даже с италианците, норманите се трансформирали в изцяло нов вид европейски воини, смели и опитни. Именно те изкарали тежката копиеносна конница по европейските бойни полета – и тази тактичност, под една или друга форма, се употребила чак до Новото време.
