Захариева към Скопие: Имаме пробив, но не можем да ви кажем да за ЕС |
" Към този миг имаме пробив. Но към момента не сме там, че да кажем " да ".
Това сподели външният министър Екатерина Захариева след среща в Берлин с представители на държавното управление на Северна Македония и на Германия, която сега ръководи Съвета на Европейски Съюз.
Още няма единодушие по преговорната рамка за присъединението на Северна Македония към Европейския съюз, акцентира Захариева. Според нея времето не е доста, само че " имаме късмет да реализираме прогрес по преговорната рамка ".
Според нея позицията на премиера и на държавното управление е ясна - " ние сме доброжелателни, само че не можем да вършим взаимни отстъпки, които ще водят до антибългарска акция ". " Виждате какво се случва последните месеци там ", сподели Захариева. България постоянно е давала поддръжка, само че тя в никакъв случай не е била безусловна, уточни министърката.
" Европейските страни са изправени пред доста провокации. Ще бъде най-много от щета на Скопие да изтърван този прозорец. Не всички държави-членки са чак толкоз въодушевени по разширението. Нека да употребяват тази опция ", прикани министърката.
Тя сподели още, че България признава действителността и единствено с обстоятелството, че първи сме признали съществуването на страната. Ние с паника виждаме, че непризнаването на историческата истина има отражение на действителността, изразявайки се в малцинствени искания, това е една от доста значимите червени линии по осъществяване на контракта за добросъседство, сподели Захариева.
Тя сподели още, че на България темпото на работа на взаимната комисия за историческите въпроси не е задоволително, а за Македония единодушието за петте персони е огромна крачка. Захариева уточни, че каквото и да реализира комисията обаче, в случай че то остане прикрито, няма да има никакъв резултат. Според нея по-големият проблем за България е, че решенията на комисията не са оповестени обществено досега и договореностите не намират отражение в учебниците и музейните експозиции. “Единствената цел е премахването на езика на омразата. Няма по какъв начин да реализираме това, в случай че останат единствено на хартия ", сподели Захариева.
Северна Македония е поела ангажимент да заявява, че потреблението на късото име на страната не е обвързвано с териториални и малцинствени искания.
България желае гаранции за проект за осъществяване на контракта. Ясно да бъде заявено, че няма да се поддържат малцинствени искания от страна на държавните институции. " България упорства да няма поддръжка на национално равнище, в това число и пред други интернационалните организации ", изясни Захариева. Тя добави, че несъмнено, никой не може да бъде принуждаван да се дефинира по някакъв метод. “Нито има по какъв начин " някой да принуди българските жители, че този език е друг от нашия ", сподели още Захариева.
Нерешени двустранни въпроси няма по какъв начин да влязат в Европейски Съюз, съобщи още Екатерина Захариева. „ Нито една държава-членка не желае нарушени двустранни въпроси да влизат на кръглата маса. Така че ние неслучайно по тази причина сме упорствали за този двустранен контракт “, сподели тя.
„ Това е резултат от неизпълнението на контракта в Скопие. Ние не желаеме нищо повече от неговото осъществяване. Общата история, за която се разбрахме, опитите от страна Скопие да се показа като споделена история, нежеланието за използване на сделката от 2017 година за език. Отговорът беше вследствие на упрека от Скопие, че не признаваме действителността. Всъщност за България това е по-трудната вътрешно-политическа позиция. За нас езикът е затворен с формулировката 2018 година. Това беше за следващ път опит да се подаде на тях и да се реши за следващ път този въпрос. За страдание, не желаят да се водят договаряния в тази посока. Тогава нашето предпочитание, което постоянно е било както е в рамковата позиция, не търсете метод да го заобикаляте “, акцентира министърът.
„ Няколко са вариантите – да са отразени в преговорната рамка всичките терзания на България да са отразени. Това е най-реалистичното съгласно мен за оставащото време до 10-ти. За да може в действителност да се даде повече време в случай че се постанова с двустранен ангажимент сред България и Северна Македония да продължат тези договаряния. За нас е доста значимо да забележим терзанията си в преговорната рамка. Но, несъмнено, тя би трябвало да бъде призната не на 10-ти, по-късно на кръглата маса ", акцентира Захариева.
Това сподели външният министър Екатерина Захариева след среща в Берлин с представители на държавното управление на Северна Македония и на Германия, която сега ръководи Съвета на Европейски Съюз.
Още няма единодушие по преговорната рамка за присъединението на Северна Македония към Европейския съюз, акцентира Захариева. Според нея времето не е доста, само че " имаме късмет да реализираме прогрес по преговорната рамка ".
Според нея позицията на премиера и на държавното управление е ясна - " ние сме доброжелателни, само че не можем да вършим взаимни отстъпки, които ще водят до антибългарска акция ". " Виждате какво се случва последните месеци там ", сподели Захариева. България постоянно е давала поддръжка, само че тя в никакъв случай не е била безусловна, уточни министърката.
" Европейските страни са изправени пред доста провокации. Ще бъде най-много от щета на Скопие да изтърван този прозорец. Не всички държави-членки са чак толкоз въодушевени по разширението. Нека да употребяват тази опция ", прикани министърката.
Тя сподели още, че България признава действителността и единствено с обстоятелството, че първи сме признали съществуването на страната. Ние с паника виждаме, че непризнаването на историческата истина има отражение на действителността, изразявайки се в малцинствени искания, това е една от доста значимите червени линии по осъществяване на контракта за добросъседство, сподели Захариева.
Тя сподели още, че на България темпото на работа на взаимната комисия за историческите въпроси не е задоволително, а за Македония единодушието за петте персони е огромна крачка. Захариева уточни, че каквото и да реализира комисията обаче, в случай че то остане прикрито, няма да има никакъв резултат. Според нея по-големият проблем за България е, че решенията на комисията не са оповестени обществено досега и договореностите не намират отражение в учебниците и музейните експозиции. “Единствената цел е премахването на езика на омразата. Няма по какъв начин да реализираме това, в случай че останат единствено на хартия ", сподели Захариева.
Северна Македония е поела ангажимент да заявява, че потреблението на късото име на страната не е обвързвано с териториални и малцинствени искания.
България желае гаранции за проект за осъществяване на контракта. Ясно да бъде заявено, че няма да се поддържат малцинствени искания от страна на държавните институции. " България упорства да няма поддръжка на национално равнище, в това число и пред други интернационалните организации ", изясни Захариева. Тя добави, че несъмнено, никой не може да бъде принуждаван да се дефинира по някакъв метод. “Нито има по какъв начин " някой да принуди българските жители, че този език е друг от нашия ", сподели още Захариева.
Нерешени двустранни въпроси няма по какъв начин да влязат в Европейски Съюз, съобщи още Екатерина Захариева. „ Нито една държава-членка не желае нарушени двустранни въпроси да влизат на кръглата маса. Така че ние неслучайно по тази причина сме упорствали за този двустранен контракт “, сподели тя.
„ Това е резултат от неизпълнението на контракта в Скопие. Ние не желаеме нищо повече от неговото осъществяване. Общата история, за която се разбрахме, опитите от страна Скопие да се показа като споделена история, нежеланието за използване на сделката от 2017 година за език. Отговорът беше вследствие на упрека от Скопие, че не признаваме действителността. Всъщност за България това е по-трудната вътрешно-политическа позиция. За нас езикът е затворен с формулировката 2018 година. Това беше за следващ път опит да се подаде на тях и да се реши за следващ път този въпрос. За страдание, не желаят да се водят договаряния в тази посока. Тогава нашето предпочитание, което постоянно е било както е в рамковата позиция, не търсете метод да го заобикаляте “, акцентира министърът.
„ Няколко са вариантите – да са отразени в преговорната рамка всичките терзания на България да са отразени. Това е най-реалистичното съгласно мен за оставащото време до 10-ти. За да може в действителност да се даде повече време в случай че се постанова с двустранен ангажимент сред България и Северна Македония да продължат тези договаряния. За нас е доста значимо да забележим терзанията си в преговорната рамка. Но, несъмнено, тя би трябвало да бъде призната не на 10-ти, по-късно на кръглата маса ", акцентира Захариева.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ