Боряна Димитрова: При нов парламент - паритет между ГЕРБ, ПП-ДБ и евентуална нова партия
Към този миг бихме имали един парламент с подобен паритет сред ГЕРБ, ПП-ДБ и възможна нова партия. Това образува още веднъж въпросът „ България накъде - какъв вид обединения, какъв вид съюзи?. Това сподели социологът от „ Алфа Рисърч " Боряна Димитрова в предаването „ 120 минути " по бТВ.
Над 40% от интервюираните в изследване на социологическата организация в края на предходната година споделят, че най-хубавият вид за ръководството на страната е обвързвано с нова партия. Не всички интервюирани визират партия на президента, посочи Димитрова. По думите й хората, които имат доверие в Радев, са към 20%, което съгласно нея образува една извънредно забавна картина.
„ Нямаме тотално разплитане на политическата система, а по-скоро може да се чака някакъв вид пренареждане. Не можем обаче да се вършим, че няма слон в стаята. Всички приказват ще има ли президентът собствен политически план. Ще се включи ли в тези избори, няма ли. За нас като социолози е притеснително както това да се вършим, че няма такава опция и да не забележим какви са публичните упования в тази посока, по този начин и да нагнетяваме предварителни настройки, които към този миг не са факт ", сподели социологът.
40% от интервюираните избират ръководство към нова политическа партия. „ Това не всеки път значи един политически индивид. Когато кръстосаме този въпрос с желанията на хората, ние виждаме, че под ръководство към нов политически индивид, се засяга една доста необятна гама от модалности. От такива, които желаят нова, по-истинска дясна партия, други желаят лява, националистическа, евроскептична, еврооптимистична. Има едно пъстро голям брой. Това не е безусловно израз на фокусиране върху един политически план. Това в по-голяма степен е израз не неудовлетвореността от метода, по който в този момент се конструира политическото ръководство ", изясни още Боряна Димитрова.
Изследването демонстрира исторически антирекорд с доверие от едвам 5%. Очакванията на социолозите са за по-висока изборна интензивност и до урните да излязат до половин милион души. Това значи към 10% по-висока изборна интензивност, посочи тя.
„ Едно увеличение на изборната интензивност има най-малко три доста значими следствия. Първо - доста по-висока легитимност на определеното, и второ - понижава тежестта на купения избор. Това значи и нахлуване на нови обществени групи във вота - най-младите ", разяснява Боряна Димитрова.
Българското публично мнение остава разграничено във връзка с приемането на еврото. „ С към 6-7 пункта преобладават последователите. В хода на годината те се увеличаваха. Намаляха страховете, които произтичат от подправените вести. Това беше думата на годината, тъй като имаше и опозиция, и упования. Еврото беше фантазия на генерации българи, само че то се трансформира и във допустима насочна точка за основаване на нови политически планове. Така че в думата „ евро " изкристализират разнообразни пластове на българското общество. Голямата линия е на европейската принадлежност на България и ние не виждаме сериозна разломна линия по този въпрос ", добави тя.
Над 40% от интервюираните в изследване на социологическата организация в края на предходната година споделят, че най-хубавият вид за ръководството на страната е обвързвано с нова партия. Не всички интервюирани визират партия на президента, посочи Димитрова. По думите й хората, които имат доверие в Радев, са към 20%, което съгласно нея образува една извънредно забавна картина.
„ Нямаме тотално разплитане на политическата система, а по-скоро може да се чака някакъв вид пренареждане. Не можем обаче да се вършим, че няма слон в стаята. Всички приказват ще има ли президентът собствен политически план. Ще се включи ли в тези избори, няма ли. За нас като социолози е притеснително както това да се вършим, че няма такава опция и да не забележим какви са публичните упования в тази посока, по този начин и да нагнетяваме предварителни настройки, които към този миг не са факт ", сподели социологът.
40% от интервюираните избират ръководство към нова политическа партия. „ Това не всеки път значи един политически индивид. Когато кръстосаме този въпрос с желанията на хората, ние виждаме, че под ръководство към нов политически индивид, се засяга една доста необятна гама от модалности. От такива, които желаят нова, по-истинска дясна партия, други желаят лява, националистическа, евроскептична, еврооптимистична. Има едно пъстро голям брой. Това не е безусловно израз на фокусиране върху един политически план. Това в по-голяма степен е израз не неудовлетвореността от метода, по който в този момент се конструира политическото ръководство ", изясни още Боряна Димитрова.
Изследването демонстрира исторически антирекорд с доверие от едвам 5%. Очакванията на социолозите са за по-висока изборна интензивност и до урните да излязат до половин милион души. Това значи към 10% по-висока изборна интензивност, посочи тя.
„ Едно увеличение на изборната интензивност има най-малко три доста значими следствия. Първо - доста по-висока легитимност на определеното, и второ - понижава тежестта на купения избор. Това значи и нахлуване на нови обществени групи във вота - най-младите ", разяснява Боряна Димитрова.
Българското публично мнение остава разграничено във връзка с приемането на еврото. „ С към 6-7 пункта преобладават последователите. В хода на годината те се увеличаваха. Намаляха страховете, които произтичат от подправените вести. Това беше думата на годината, тъй като имаше и опозиция, и упования. Еврото беше фантазия на генерации българи, само че то се трансформира и във допустима насочна точка за основаване на нови политически планове. Така че в думата „ евро " изкристализират разнообразни пластове на българското общество. Голямата линия е на европейската принадлежност на България и ние не виждаме сериозна разломна линия по този въпрос ", добави тя.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ