Към средата на XIX век в Трявна има около стотина

Към средата на XIX век в Трявна има към стотина зографи, които са проведени в еснафин. Техните ателиета се усилват, а конкуренцията сред тях е огромна. Всеки има собствен жанр на работа и технология. Но постоянно работят и по еднакъв метод – употребяват яйчената вернизирана темпера. Те я нанасят върху обработена дъска от меко дърво (липа, топола, елша), покрито с тъничък гипсов слой без или със залепено върху него платно. Завършеният облик се покрива деликатно с транспарантен пласт смола, разтворена в терпентин, с цел да се получи искра. Но и да се сътвори защитна бариера сред него и атмосферните условия.

Някои иконописци сами си вършат бои от растителни корени или закупуват на прахуляк от пазарите на Солун, Одрин и Цариград. Рецептите на боите се пазят в загадка и се предават от татко на наследник или от по-възрастен сродник на по-млад.

Повечето от зографите извършват поръчки в Трявна. Около средата на XIX век в дребното балканско градче работят към четиридесет иконописни ателиета. А след това творбите на Тревненската иконописна школа се популяризират по всички краища на България. 

Сред имената на тези мъже, които рисуват светите облици е и това на Цаню Захариев Млади, който е трето потомство иконописец на Захариевия жанр. Роден е през 1840 година в Трявна. Син е на зографа Захария Цанюв и внук на зографа Цаню Захариев Стари. Двамата му братя Кънчо и Никола също са иконописци. Той учи в Тревненското школо при Петко Славейков и Н. Грънчаров, учи зографския поминък при татко си. Творческият му път стартира с иконите на „ Св. Мина “ в лясковската църква „ Св. Атанас “ и „ Христос “ в арбанашката черква „ Св. Архангели “.

През 1866 година иконопиства в село Еникьой, Тулчанско, където среща и се сближава с Васил Левски. Става негов сподвижник. Ето по какъв начин се случва тяхната първа среща:

„ Работехме иконопиство в Тулченско село Еникюво, та отидох в ближното село Кунгас на общ брой. Църквата още не беше пуснала. Влязох в църквата и чаках, до момента в който пусне. Васил Левски псалтваше, само че аз не го познавах още що за човек е; само че като чух когато идеше „ Спаси Господи “ да сподели: „ Победи благочестивим българи “ и го проумях. Като излязохме вън, свещеника ни предложения да отидем вкъщи му на посетители и попяхме всякакви песни. Васил пя повече национални песни. Като си излязохме от попа, отидохме в учебното заведение, поразгледахме го и почнахме да вършим гимнастически извършения: надскачахме се, камък хвърляхме и други, в които най-вече се отличи Васил. Оттам отидохме в кръчмата на Васил Карловеца, сетне стана ханджия. Този кръчмар ме повика настрани и ми сподели:

„ Туй момче (за Васил Левски) желае да поприказва с тебе уединено “. Аз се съгласих и той го проводи при мене. Отидохме зад кръчмата единствено двама и ми сподели: „ Аз те удобрявам за правилен човек, ще ти кажа една загадка “. Казах му: „ добре “.

Тогава той ми сподели: „ Аз пристигнах от Влашко, имах още двама приятели, носехме картини, които са запретени в Турско. Подарихме на Димитраки – бея на сина му от тези картини. Той ги покачил на стената. Като ги видял татко му, попитал го от кое място ги е взел. Той му разправил. Взема ги този Димитраки – бей и ги занася на пашата, като му споделя: „ Туй кабул ли е на вас? “ Той му споделя: „ не “. „ И мен не ми е кабул “. Узнават от къде са тия картини и употребявали двамата ми приятели и ги запират, а аз се скрих. Ако седнал съм в града и мене ще уловят, ами можеш ли да ми намериш някое село да се уловя за даскал, да се махна от града? “ Аз му дадох обещание, че ще мога, тъй като в селото, гдето работех, нямаха даскал и се надявах, че ще ме послушат натоятелите. Попитах го къде ще го диря, в случай че ми потрябва; той ми сподели: в Тулча на Ангела Бояджията на кафенето. Казах му в кой ден ще дойда в града да си прибера иконите, които ми дялат в града и ще му оповестя какво са ми споделили настоятелите. Тогава се разделихме и си отпътувах за селото. Като го похвалих на настоятелите, те се съгласиха да им го доведа “. 

После Цаню Захариев го намерил в кафенето на Ангел Бояджията. Васил Левски е седнал до вратата и гледал през прозореца пътя. Левски го извикал с жест и иконописецът отишъл при него. Вкарал го в стая. Зографът му съобщил, че е приключил работа. Трябвало да се подготвя, ще го вземе след два часа с каруцата. Така и станало. Левски седнал в талигата сред иконите, които го скрили, били огромни. Така минали през града, без да ги забележи никой. Щом отишли в селото тревненецът го настанил в своята квартира, както се схванал и с настоятелите. Заедно са в продължение на три месеца, живеят в една стая, спят на един креват. В това време двамата мъже вършат проекта на въстанието. Те се зарекли да не пият нито ракия, нито вино, до момента в който реализиран задачата си.  Нямат приятели, с изключение на брата на зографа Никола и някой си Василев, занаятчия дюлгерин от Карлово. Той ги среща с служащи, които имат вяра в концепциите им.

Идва есента и Цаню Захариев би трябвало да се прибере в Трявна. Остава на пролет да продължат двамата започнатото дело, като Левски се съгласява да отиде в балканското градче при зографа. В края на март Левски му написа писмо от Галац и оповестява, че скоро ще дойде в Трявна.

Градчето е покрай планината и популацията е повече българско, уместно е за център на Тракия и България, ще работи с двете страни по-лесно. И Левски отива. „ Към края на април пристигна вкъщи една заран ханджията да ми заяви, че едно момче-абаджия ме вика на хана. Аз отидох и го взех вкъщи, където преседя няколко дни. Разведох го у приятелите си, на които бях известил за него, откри им донейне работата си и отпътува за Карлово. И така, тогава се избра Трявна за център “.

След 10 дни Левски още веднъж се завръща в балканското градче. Със своя другар зограф отпътуват за Търново, където тревненецът го запозава с революционера Никола Кабакчиев. Той ги развежда из Лясковец и Г. Оряховица. Тримата мъже по-късно основават Тревненския революционен комитет.

След това Левски отпътува за Букурещ, с цел да се споразумее с комитета и още веднъж се връща в Трявна, където иконописецът го среща с други балканджии. Ходи из града без никой да го подозира, псалтва в тревненската църква „ Св. Георги “. Тогава се събират с революционера Ангел Кънчев, с който се срещнали в Букурещ. От Трявна Левски отпътува за Тракия.  

През 1871 година Апостолът на българската независимост е още веднъж в Трявна и поучава да се основе читалище. На идната година в балканското градче се основава тайния революционен комитет. Цаню Захариев е ръководител. „ Като се избра Трявна за център, захвана се работата първо от учените и по-богатите, които изначало посочваха старание, до момента в който схванаха, че работата става по-сериозна, захванаха да се отдръпват един по един, до момента в който останахме сами с брата си Никола. Един от учителите, Илия Шиваров, споделил на един собствен другар да не се събира с мене, тъй като съм влачел въжето подире си “, написа в мемоари зографа. С негова помощ Левски няколко пъти посещава Трявна, само че вижда, че с тези хора не може да се прави работа.

Цаню Захариев придружил Левски в едно от пътуванията си до Габрово, различен не се съгласил на това. Левски тогава се ядосал на тревненските „ патриоти “ и споделил на зографа: „ Сал ти ли си бе? Где тези другари? Ах, ах.. “ Напсувал ги и двамата траяли пътя си, само че по-късно добавил: „ Излъган останах, дето се залових с учените ви в Трявна. Ако бях се заловил с по-простите, по-голяма работа направвах “. 

През 1876 година Цаню Захариев отива на съвещанието на незаловените революционери от Търновския революционен комитет в остарялата столица.

Взима присъединяване в Априлското въстание, в боевете на Тревненската чета, причислява се  към четата на Христо Патрев. След разгрома на въстанието, дружно с брат си Кънчо, дълго се укрива из близките села.

Веднъж Левски му споделил: „ Ще ти се запише името със златни букви в българската история, която се отваря за по персоналните дейци за българското избавление “. Зографът му дал отговор, че не желае популярност, само че желае независимост.

„ Наистина човек не може да бъде безконечен, само че делата му могат…Преди да се заловя за това свято дело, аз доста размислях. По цели нощи не съм заспивал и постоянно сълзи са намокряли възглавницата ми; само че не можах да виждам нашия народ така изстрадал от неприятеля, пък аз да заставам със сгърнати ръце, до момента в който могат те да въртят оръжие. Знаех, че като възстанем, единственото ни избавление е Балкана, само че и там повече от три-четири деня не може да се стои, тъй като от апетит ще измрем. Ако ли ни разбият, трябват ни криле да идем в друга страна, а който се рани, би трябвало да оплуе там. По-голямо зло ни очакваше от нерязаните турци (българите-предатели), които за едно кафе предаваха индивида. Всичко това аз си го поразмислих и най-сетне пристигнах до туй умозаключение: да се простя с жена, деца, татко и майка; да намеря тежкия кръст, като се заклех, че ще работя правилно за благото ни Отечество и пред никаква заплаха не ще отстъпя, догдето не нанесем на Турция неизцеримата рана; а че какво ще стане с мене, Бог знае. Най-вече запалихме огъня, който ще стопи Турция, а в този момент и да умра, не ми е жално. Ето моята утеха “.

За връзките си с Васил Левски, за присъединяване си във въстанието и скиталчествата си по-късно споделя в спомените си „ Записки на Цаню Захариев по Тревненското въстание “, записани и издадени от щерка му Мария Цанева – Илийчева през 1932 година

Зографът си отива от живота на 9 ноември 1902 година в Трявна.

Преди Освобождението рисува дружно с татко си „ Богородица “ (1867) в габровската църква „ Св. Богородица “ и „ Христос “ (1870) в севлиевската църква „ Св. Троица “. 

След Освобождението продължава да иконописва. Рисува иконите „ Три светители “, „ Благовещение “, „ Иван Рилски “ и „ Св. Св. Кирил и Методий “ за  църквата „ Св. Богородица “ в Троян. Негово дело е и параклисът „ Св. Теодосий Търновски “ в Килифарския манастир. Създава облиците на светци за църквите в селата Кацелово и Две могили, Русенско, в Казъл Мурад (Благово), Разградско. Негови икони могат да се видят в Бяла Черква, Силистра, Попово, Русе и други краища на България.