Путин - най-търсеният лидер на срещата в Берлин СНИМКИ
Към съветския президент Владимир Путин имаше огромно търсене в Берлин: всички водачи, пристигнали на конференцията за Либия, която беше привикна от Ангела Меркел, желаеха да приказват с него, оповестяват международни организации, представени от „ Фокус “.
Сред участниците обаче ги нямаше основни настоящи лица в спора - Файез Сарадж и Халифа Хафтар. Докато 15 чужденци мислеха по какъв начин да сложат завършек на гражданската война в тяхната страна, либийците седяха в хотела си и чакаха окончателната декларация.
Пристигайки в Берлин, Владимир Путин първо отиде на среща с турския президент Реджеп Ердоган и това не е изненадващо. Докато другите европейски водачи в Близкия изток работят най-вече като медиатори и не могат да се похвалят с огромно въздействие, Русия и Турция са дейни играчи.
От директните им съглашения зависи по какъв начин ще се развие обстановката в Сирия, и в Либия. И въпреки ползите на Москва и Анкара на процедура да не съответстват и в двата случая, Путин и Ердоган до момента съумяха да запазят най-малко появяването на другарски връзки и готовността си за градивен разговор.
"Научихме се да преговаряме, научихме се да търсим и намираме допустими взаимни отстъпки. Това е добър образец за градивно съдействие сред съседите ", сподели съветският президент при започване на срещата.
Той означи, че Русия и Турция дейно работят в доста основни области на интернационалната политика, в това число иранската нуклеарна стратегия, Сирия и Либия, само че, за жалост, не на всички места съумяват.
"Една от страните (което значи либийският опозиционен водач Халифа Хафтар) към момента не е подкрепила изказването (за преустановяване на огъня), само че не губим вяра, че разговорът ще продължи и откровено ще се стремим да разгадаем спора ", съобщи Путин.
Ердоган авансово разгласи, че счита да разиска с Путин обстановката в Идлиб, развиването на която не му харесва. Според косвените признаци можем да заключим, че на предходната среща на 8 януари в Истанбул водачите са постигнали съглашение за следващото преустановяване на огъня в тази сирийска провинция.
И в подмяна на това турците се съгласиха да преустановят директната си интервенция във въоръжения спор в Либия. Башар Асад обаче съгласно Ердоган не се преценява със съглашението, продължавайки офанзивите против Идлиб - и „ това е съществено терзание “.
За разлика от Русия, която не разкри обществено своите ползи в Либия (и Кремъл, и външното министерство се ограничиха с изказвания, че ориста на страната би трябвало да се реши от нейния народ), Турция недвусмислено съобщи, че е на страната на Правителството на национално единодушие (ПНС)в гражданската война: Анкара подписа съглашение за военна помощ с ръководителя му Файез Сарадж и се споразумя за преференциално делене на петролния шелф в Източното Средиземноморие.
В очакване на конференцията в Берлин Ердоган разгласява публикация, призоваваща Европа да спре да тъпче на едно място, да покаже потенциал и да позволи военна интервенция против либийската съпротива, доверявайки се на турската войска.
"Не можете да измененията света единствено като се оплаквате и изразявате угриженост. Трябва да поемем известна отговорност ", уточни Ердоган пред европейските водачи. Според него, в случай че законното държавно управление в Либия попадне под натиска на заговорниците, „ Европа ще се изправи пред нови проблеми и закани “.
Русия, както нормално се счита, че в спора в Либия поддържа същите тези "заговорници ", водени от Халифа Хафтар. Но не всичко е толкоз просто: ПНС се признава от Организацията на обединените народи, което значи, че Министерството на външните работи и петролните и газови компании с ползи в тази страна работят най-вече със Сарадж.
"Ако там има съветски наемници, тогава страната не ги е изпратила там и не им заплаща ", съобщи Владимир Путин за към 2,5 хиляди бойци от частната военна компания „ Вагнер “, които се бият на страната на Хафтар. И няма причина да не му повярвате: това значи, че някой различен заплаща, който при положение на победа на опозицията чака да получи достъп до либийския петролен къс (Никой не се съмнява, че това е на първо място война за петрола).
Разбира се, Владимир Путин в действителност не желае Ердоган (и даже със единодушието на ЕС) да стартира пълноценни военни интервенции в Либия. Това незабавно ще сложи Русия пред доста сложен избор. Какво да прави? Да се вкарат ли войски?
И Русия да се бори против кого? Срещу другари на Турция, на която преди малко построи газопровод и продаде С-400? Или да погълне хапчето, преструвайки се, че нищо ужасно не се случва и нали те самите в действителност желаеха да укрепят турците?
Разбира се има и трети вид - да се реализира единодушие за разделянето на зоните на въздействие. Но тук също е належащо да се вземат поради ползите на Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Италия и други участници в спора. Като цяло срещата с Ердоган беше доста значима за Владимир Путин и не е изненадващо, че продължи по-дълго от плануваното.
Междувременно водачите на други страни последователно дойдоха в офиса на федералния канцлер, където се организира конференцията. Ангела Меркел посрещна всички посетители на аления килим и беше толкоз щастлива, все едно, че участниците ги чакаше празничен прием, а не изтощителни договаряния с непредсказуем резултат.
Един от първите в резиденцията дойде, както постоянно разрошения и суетящ се английски министър председател Борис Джонсън . Той бързаше да излезе от лимузината, само че за първи път не се получи - вратата му блокира.
Както БЛИЦ заяви, съгласно известие от „ Даунинг стрийт “, Джонсън е предизвестил Путин, че случаи като офанзивата с химическо оръжие над някогашния разузнавач Сергей Скрипал на територията на Острова не трябва да се повтарят.
Кремъл от своя страна оповести само, че сред двамата са се състояли диалози.
Държавният секретар Майк Помпео дойде с кола без идентификационни знаци и без непотребни церемонии бързо влезе вътре в постройката.
Шейхът от ОАЕ Абдала ал Нехаян изненадващо размени обичайните облекла с европейски костюм: това незабавно го направи 10 години по-млад.
Журналистите разпространиха клюки, че Сарадж и Хафтар ще бъдат пуснати на „ фамилна фотография “, само че бяха разочаровани: нито законният глава на държавното управление, нито неговият върл зложелател бяха поканени да вземат участие в полемиката.
По-рано Ангела Меркел посочи позициите им на двустранни срещи и те са добре познати на останалите участници. Както знаете, Турция, Катар и Италия поддържат Сарадж, а Франция, ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет поддържат Хафтар.
Германия поддържа неутралитет, като осъжда доставките на оръжие и друга военна помощ на страните в спора. А Русия, както бе маркирано нагоре, твърди, че работи с всички либийски политически сили.
Въпреки това, даже без Сарадж и Хафтар, породи проблем при фотографирането: в началото Владимир Путин се изгуби някъде (както се оказа по-късно, италианският министър председател Джузепе Конти го забави в разговор), по-късно Борис Джонсън обърна тил към камерите, пред стената.
Накрая, с час забавяне, всички участници съумяха да заемат местата си към кръглата маса. (Един от помощниците на Ердоган бързо дъвчеше салата със сандвич зад гърбя му. А Путин, преди да заеме мястото си, организира дълъг и прочувствен диалог с Макрон, без да обръща внимание на укорителните погледи на Меркел).
Журналистите също съумяха да видят по какъв начин водачите настройват микрофони и поставят слушалки за превод и това е всичко. Суровият немски чиновник по сигурността учтиво, само че настойчиво изгони всички от публиката.
На конференцията не се планува обществена част - интензивността на пристрастеностите е прекомерно огромна.
Очакваше се преди 20 часа българско време участниците да могат да се спогодят за дефинитивна декларация, която ще бъде дадена за сключване на Сарадж и Хафтар.
Преди това съветското външно министерство съобщи, че тя няма да съдържа параметрите на спокойно съглашение - единствено апел за политически разговор, преустановяване на огъня и задълбочено съблюдаване на оръжейното ембарго.
Сред участниците обаче ги нямаше основни настоящи лица в спора - Файез Сарадж и Халифа Хафтар. Докато 15 чужденци мислеха по какъв начин да сложат завършек на гражданската война в тяхната страна, либийците седяха в хотела си и чакаха окончателната декларация.
Пристигайки в Берлин, Владимир Путин първо отиде на среща с турския президент Реджеп Ердоган и това не е изненадващо. Докато другите европейски водачи в Близкия изток работят най-вече като медиатори и не могат да се похвалят с огромно въздействие, Русия и Турция са дейни играчи.
От директните им съглашения зависи по какъв начин ще се развие обстановката в Сирия, и в Либия. И въпреки ползите на Москва и Анкара на процедура да не съответстват и в двата случая, Путин и Ердоган до момента съумяха да запазят най-малко появяването на другарски връзки и готовността си за градивен разговор.
"Научихме се да преговаряме, научихме се да търсим и намираме допустими взаимни отстъпки. Това е добър образец за градивно съдействие сред съседите ", сподели съветският президент при започване на срещата.
Той означи, че Русия и Турция дейно работят в доста основни области на интернационалната политика, в това число иранската нуклеарна стратегия, Сирия и Либия, само че, за жалост, не на всички места съумяват.
"Една от страните (което значи либийският опозиционен водач Халифа Хафтар) към момента не е подкрепила изказването (за преустановяване на огъня), само че не губим вяра, че разговорът ще продължи и откровено ще се стремим да разгадаем спора ", съобщи Путин.
Ердоган авансово разгласи, че счита да разиска с Путин обстановката в Идлиб, развиването на която не му харесва. Според косвените признаци можем да заключим, че на предходната среща на 8 януари в Истанбул водачите са постигнали съглашение за следващото преустановяване на огъня в тази сирийска провинция.
И в подмяна на това турците се съгласиха да преустановят директната си интервенция във въоръжения спор в Либия. Башар Асад обаче съгласно Ердоган не се преценява със съглашението, продължавайки офанзивите против Идлиб - и „ това е съществено терзание “.
За разлика от Русия, която не разкри обществено своите ползи в Либия (и Кремъл, и външното министерство се ограничиха с изказвания, че ориста на страната би трябвало да се реши от нейния народ), Турция недвусмислено съобщи, че е на страната на Правителството на национално единодушие (ПНС)в гражданската война: Анкара подписа съглашение за военна помощ с ръководителя му Файез Сарадж и се споразумя за преференциално делене на петролния шелф в Източното Средиземноморие.
В очакване на конференцията в Берлин Ердоган разгласява публикация, призоваваща Европа да спре да тъпче на едно място, да покаже потенциал и да позволи военна интервенция против либийската съпротива, доверявайки се на турската войска.
"Не можете да измененията света единствено като се оплаквате и изразявате угриженост. Трябва да поемем известна отговорност ", уточни Ердоган пред европейските водачи. Според него, в случай че законното държавно управление в Либия попадне под натиска на заговорниците, „ Европа ще се изправи пред нови проблеми и закани “.
Русия, както нормално се счита, че в спора в Либия поддържа същите тези "заговорници ", водени от Халифа Хафтар. Но не всичко е толкоз просто: ПНС се признава от Организацията на обединените народи, което значи, че Министерството на външните работи и петролните и газови компании с ползи в тази страна работят най-вече със Сарадж.
"Ако там има съветски наемници, тогава страната не ги е изпратила там и не им заплаща ", съобщи Владимир Путин за към 2,5 хиляди бойци от частната военна компания „ Вагнер “, които се бият на страната на Хафтар. И няма причина да не му повярвате: това значи, че някой различен заплаща, който при положение на победа на опозицията чака да получи достъп до либийския петролен къс (Никой не се съмнява, че това е на първо място война за петрола).
Разбира се, Владимир Путин в действителност не желае Ердоган (и даже със единодушието на ЕС) да стартира пълноценни военни интервенции в Либия. Това незабавно ще сложи Русия пред доста сложен избор. Какво да прави? Да се вкарат ли войски?
И Русия да се бори против кого? Срещу другари на Турция, на която преди малко построи газопровод и продаде С-400? Или да погълне хапчето, преструвайки се, че нищо ужасно не се случва и нали те самите в действителност желаеха да укрепят турците?
Разбира се има и трети вид - да се реализира единодушие за разделянето на зоните на въздействие. Но тук също е належащо да се вземат поради ползите на Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Италия и други участници в спора. Като цяло срещата с Ердоган беше доста значима за Владимир Путин и не е изненадващо, че продължи по-дълго от плануваното.
Междувременно водачите на други страни последователно дойдоха в офиса на федералния канцлер, където се организира конференцията. Ангела Меркел посрещна всички посетители на аления килим и беше толкоз щастлива, все едно, че участниците ги чакаше празничен прием, а не изтощителни договаряния с непредсказуем резултат.
Един от първите в резиденцията дойде, както постоянно разрошения и суетящ се английски министър председател Борис Джонсън . Той бързаше да излезе от лимузината, само че за първи път не се получи - вратата му блокира.
Както БЛИЦ заяви, съгласно известие от „ Даунинг стрийт “, Джонсън е предизвестил Путин, че случаи като офанзивата с химическо оръжие над някогашния разузнавач Сергей Скрипал на територията на Острова не трябва да се повтарят.
Кремъл от своя страна оповести само, че сред двамата са се състояли диалози.
Държавният секретар Майк Помпео дойде с кола без идентификационни знаци и без непотребни церемонии бързо влезе вътре в постройката.
Шейхът от ОАЕ Абдала ал Нехаян изненадващо размени обичайните облекла с европейски костюм: това незабавно го направи 10 години по-млад.
Журналистите разпространиха клюки, че Сарадж и Хафтар ще бъдат пуснати на „ фамилна фотография “, само че бяха разочаровани: нито законният глава на държавното управление, нито неговият върл зложелател бяха поканени да вземат участие в полемиката.
По-рано Ангела Меркел посочи позициите им на двустранни срещи и те са добре познати на останалите участници. Както знаете, Турция, Катар и Италия поддържат Сарадж, а Франция, ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет поддържат Хафтар.
Германия поддържа неутралитет, като осъжда доставките на оръжие и друга военна помощ на страните в спора. А Русия, както бе маркирано нагоре, твърди, че работи с всички либийски политически сили.
Въпреки това, даже без Сарадж и Хафтар, породи проблем при фотографирането: в началото Владимир Путин се изгуби някъде (както се оказа по-късно, италианският министър председател Джузепе Конти го забави в разговор), по-късно Борис Джонсън обърна тил към камерите, пред стената.
Накрая, с час забавяне, всички участници съумяха да заемат местата си към кръглата маса. (Един от помощниците на Ердоган бързо дъвчеше салата със сандвич зад гърбя му. А Путин, преди да заеме мястото си, организира дълъг и прочувствен диалог с Макрон, без да обръща внимание на укорителните погледи на Меркел).
Журналистите също съумяха да видят по какъв начин водачите настройват микрофони и поставят слушалки за превод и това е всичко. Суровият немски чиновник по сигурността учтиво, само че настойчиво изгони всички от публиката.
На конференцията не се планува обществена част - интензивността на пристрастеностите е прекомерно огромна.
Очакваше се преди 20 часа българско време участниците да могат да се спогодят за дефинитивна декларация, която ще бъде дадена за сключване на Сарадж и Хафтар.
Преди това съветското външно министерство съобщи, че тя няма да съдържа параметрите на спокойно съглашение - единствено апел за политически разговор, преустановяване на огъня и задълбочено съблюдаване на оръжейното ембарго.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ