Големите и малките изключения. Какво ни казва за тях преброяването на населението
Към формалното привършване на преброяването 18% от хората не са обхванати от него. Това е единствено един от факторите, които изкривяват резултатите от него. Излиза, че в идващите десетина години няма да знаем доста за хората, които живеят в България, написа Светла Енчева.
Преброяването на популацията на България завърши преди повече от година. Въпреки това цялостните данни от него към момента не са обществено налични, а Националният статистически институт (НСИ) огласява обособени резултати на правилото „ на час по лъжичка “.
Непреброеният слон в стаята. И някои „ пренебрежими “ изключения
18% . Толкова са тези, които към формалното привършване на преброяването не са обхванати от него. За тях Национален статистически институт събира информация самостоятелно и по административен път, като включва тези лица, за които има данни най-малко в два разнообразни регистъра.
Ако институциите знаеха задоволително за нас, нямаше да има потребност от броене.
Но в случай че институциите знаеха задоволително за нас, нямаше да има потребност от броене. С „ непоказана “ етническа принадлежност са 467 678 души (7,17%) от популацията, а данните за „ непоказания “ майчин език и „ непоказаното “ изповедание са идентични – 616 681 (9,46%) . Най-много освен в числово, а и в процентно отношение са „ непоказаните “ в София – надлежно 13,3% за етническата принадлежност и 17% за майчиния език и вероизповеданието.
Спомнете си това идващия път, когато чуете какъв е делът на една или друга етническа група в България. Отделен въпрос е по какъв начин се откриват по административен път характерности като етноса и религията, които са въпрос на самоопределяне – даже съгласно методологията на Национален статистически институт.
Други фактори, изкривяващи резултатите от преброяването, са заложени още в преброителната карта. В нея се позволява, че човек може да има единствено една етническа принадлежност и че няма билингви. Ако родителите ви принадлежат към разнообразни етноси и/или имате два родни езика, се явявате изключение, за което Национален статистически институт не счита за нужно да събира данни. Въпреки че единствено данните могат да хвърлят изясненост какъв брой значимо изключение сте.
Другите, неопределилите се, нежелаещите да отговорят
Отвъд „ слона в стаята “, измежду обхванатите от преброяването има хора, показали друга етническа принадлежност с изключение на българска, турска или ромска. Както и отбелязали „ не мога да дефинира “ или „ не искам да отговоря “. Относителният им дял е друг според от това дали броим единствено далите отговор на въпроса, или слагаме в сметката и добавените по административен път. Национален статистически институт избира първия вид – още една причина да имаме едно мислено за резултатите от преброяването.
Като „ други “ Национален статистически институт показва 79 006 души , или 1,3% от далите отговор на въпроса за етническата принадлежност. В тази група влизат към 15 000 , определили се като помаци, към 12 000 – като българомохамедани и 1143 – като македонци. Към нея, по логиката на изключването, следва да причислим и хората с непознат етнически генезис.
Посочилите, че не могат да се дефинират, са 15 746 (0,3%) . Преброителната карта не позволява вид да не се определите етнически, езиково или религиозно не тъй като не можете, а тъй като има други аргументи, като да вземем за пример да имате разбъркан генезис или да сте агностик. Нежелаещите да отговорят са надлежно 63 767 (1%) .
Тези групи са дребни, само че характерностите им са забавни
Например максимален е делът на хората с висше обучение не измежду етническите българи (25,5%), а измежду „ другите “ – близо 32%. Най-много деца до 14-годишна възраст има измежду групата на тези, които не се самоопределят – 33,1% (при ромите те са 26,6%).
Жените, които не са се определили етнически, показалите „ друга “ принадлежност и нежелаещите да отговорят раждат обаче приблизително по-малко деца и от етническите българки – надлежно приблизително по 1,22, 1,28 и 1,36 (една българка ражда приблизително по 1,44 деца, което е по-малко от децата на етническите туркини и ромските жени).
Делът на професионално заетите измежду „ другите “ и нежелаещите да отговорят е към 50% – по-малко от този на етническите българи, който е 2/3 – 66,8%, само че повече, в сравнение с при етническите турци (44,1%) и доста повече ромите (близо 21%). Заетостта на неопределилите се пък се приближава тази на етническите турци – 41,1%.
Най-малък е делът на хората с увреждания при „ другите “ – измежду децата до 16-годишна възраст такива са 1,5% (срещу приблизително 2,7%), а измежду възрастните – 8,5% (срещу приблизително 12,4%). За хората с увреждания измежду неопределилите се и нежелаещите да посочат етноса си Национален статистически институт към този момент мълчи.
Какво ни демонстрират изключенията в преброяването
Според френския социолог Емил Дюркейм в случай че желаеме да разберем нещо, би трябвало да го съпоставим с нещо друго. А по-късно живелият му съотечественик Мишел Фуко счита, че с цел да си разбираем нормата, би трябвало да проумеем отклоненията от нея.
Свикнали сме да си мислим, че в България етническите българи са с най-високо обучение, само че пък българките раждат минимум деца. Е, това може и да се окаже не напълно по този начин.
Вглеждането в хората, които не са се самоопределили етнически, отказалите да отговорят и „ другите “ навежда на размисъл за визиите, които имаме за болшинството. Свикнали да вземем за пример сме да си мислим, че в България етническите българи са с най-високо обучение, само че пък българките раждат минимум деца. Е, това може и да се окаже не напълно по този начин.
Другата поука е, че в идващите десетина години няма да знаем доста неща за хората, които живеят в България. А зад всеки циркулиращ в общественото пространство % от преброяването ще стои чуденето – дали той се отнася до цялото население, или единствено до далите отговор на даден въпрос?
Ала защото чуденето е мъчно да бъде ежедневно житейско положение, ще привикнем да съжителстваме със слона в стаята, без да го виждаме. А мнозина по този начин и няма да го виждат.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Преброяването на популацията на България завърши преди повече от година. Въпреки това цялостните данни от него към момента не са обществено налични, а Националният статистически институт (НСИ) огласява обособени резултати на правилото „ на час по лъжичка “.
Непреброеният слон в стаята. И някои „ пренебрежими “ изключения
18% . Толкова са тези, които към формалното привършване на преброяването не са обхванати от него. За тях Национален статистически институт събира информация самостоятелно и по административен път, като включва тези лица, за които има данни най-малко в два разнообразни регистъра.
Ако институциите знаеха задоволително за нас, нямаше да има потребност от броене.
Но в случай че институциите знаеха задоволително за нас, нямаше да има потребност от броене. С „ непоказана “ етническа принадлежност са 467 678 души (7,17%) от популацията, а данните за „ непоказания “ майчин език и „ непоказаното “ изповедание са идентични – 616 681 (9,46%) . Най-много освен в числово, а и в процентно отношение са „ непоказаните “ в София – надлежно 13,3% за етническата принадлежност и 17% за майчиния език и вероизповеданието.
Спомнете си това идващия път, когато чуете какъв е делът на една или друга етническа група в България. Отделен въпрос е по какъв начин се откриват по административен път характерности като етноса и религията, които са въпрос на самоопределяне – даже съгласно методологията на Национален статистически институт.
Други фактори, изкривяващи резултатите от преброяването, са заложени още в преброителната карта. В нея се позволява, че човек може да има единствено една етническа принадлежност и че няма билингви. Ако родителите ви принадлежат към разнообразни етноси и/или имате два родни езика, се явявате изключение, за което Национален статистически институт не счита за нужно да събира данни. Въпреки че единствено данните могат да хвърлят изясненост какъв брой значимо изключение сте.
Другите, неопределилите се, нежелаещите да отговорят
Отвъд „ слона в стаята “, измежду обхванатите от преброяването има хора, показали друга етническа принадлежност с изключение на българска, турска или ромска. Както и отбелязали „ не мога да дефинира “ или „ не искам да отговоря “. Относителният им дял е друг според от това дали броим единствено далите отговор на въпроса, или слагаме в сметката и добавените по административен път. Национален статистически институт избира първия вид – още една причина да имаме едно мислено за резултатите от преброяването.
Като „ други “ Национален статистически институт показва 79 006 души , или 1,3% от далите отговор на въпроса за етническата принадлежност. В тази група влизат към 15 000 , определили се като помаци, към 12 000 – като българомохамедани и 1143 – като македонци. Към нея, по логиката на изключването, следва да причислим и хората с непознат етнически генезис.
Посочилите, че не могат да се дефинират, са 15 746 (0,3%) . Преброителната карта не позволява вид да не се определите етнически, езиково или религиозно не тъй като не можете, а тъй като има други аргументи, като да вземем за пример да имате разбъркан генезис или да сте агностик. Нежелаещите да отговорят са надлежно 63 767 (1%) .
Тези групи са дребни, само че характерностите им са забавни
Например максимален е делът на хората с висше обучение не измежду етническите българи (25,5%), а измежду „ другите “ – близо 32%. Най-много деца до 14-годишна възраст има измежду групата на тези, които не се самоопределят – 33,1% (при ромите те са 26,6%).
Жените, които не са се определили етнически, показалите „ друга “ принадлежност и нежелаещите да отговорят раждат обаче приблизително по-малко деца и от етническите българки – надлежно приблизително по 1,22, 1,28 и 1,36 (една българка ражда приблизително по 1,44 деца, което е по-малко от децата на етническите туркини и ромските жени).
Делът на професионално заетите измежду „ другите “ и нежелаещите да отговорят е към 50% – по-малко от този на етническите българи, който е 2/3 – 66,8%, само че повече, в сравнение с при етническите турци (44,1%) и доста повече ромите (близо 21%). Заетостта на неопределилите се пък се приближава тази на етническите турци – 41,1%.
Най-малък е делът на хората с увреждания при „ другите “ – измежду децата до 16-годишна възраст такива са 1,5% (срещу приблизително 2,7%), а измежду възрастните – 8,5% (срещу приблизително 12,4%). За хората с увреждания измежду неопределилите се и нежелаещите да посочат етноса си Национален статистически институт към този момент мълчи.
Какво ни демонстрират изключенията в преброяването
Според френския социолог Емил Дюркейм в случай че желаеме да разберем нещо, би трябвало да го съпоставим с нещо друго. А по-късно живелият му съотечественик Мишел Фуко счита, че с цел да си разбираем нормата, би трябвало да проумеем отклоненията от нея.
Свикнали сме да си мислим, че в България етническите българи са с най-високо обучение, само че пък българките раждат минимум деца. Е, това може и да се окаже не напълно по този начин.
Вглеждането в хората, които не са се самоопределили етнически, отказалите да отговорят и „ другите “ навежда на размисъл за визиите, които имаме за болшинството. Свикнали да вземем за пример сме да си мислим, че в България етническите българи са с най-високо обучение, само че пък българките раждат минимум деца. Е, това може и да се окаже не напълно по този начин.
Другата поука е, че в идващите десетина години няма да знаем доста неща за хората, които живеят в България. А зад всеки циркулиращ в общественото пространство % от преброяването ще стои чуденето – дали той се отнася до цялото население, или единствено до далите отговор на даден въпрос?
Ала защото чуденето е мъчно да бъде ежедневно житейско положение, ще привикнем да съжителстваме със слона в стаята, без да го виждаме. А мнозина по този начин и няма да го виждат.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ