Шарков: Проблемът със заплатите в сектора е че не са на пазарен принцип
Към момента отводът на БЛС да договаря с НЗОК за нов рамков контракт не е съдбовен предвид на снадки бюджет на Касата най-малко за първите три месеца от годината. Това разяснява пред Bloomberg TV Bulgaria здравният икономист и консултант на министъра на опазването на здравето Аркади Шарков.
„ Друг е въпросът каква е предвидимостта на финансите на лечебните заведения и извънболничната помощ за в бъдеще “, означи той. По думите му може да се чака неустойчивост във връзка с посещаемостта на лечебните заведения, защото по време на пандемията тя е била към 65%, до момента в който все още заетостта е към 50 на 100 заради разнообразни фактори. „ А всички знаем, че към 90-95% от приходите на лечебните заведения идват по клинични пътеки. Тук към този момент може да се включи компенсираща роля на клиничните пътеки, а точно – това да не е просто на количествена база, а на база качество на лекуването. И в действителност с по-малко минали, само че с по-добро качество на лекуването да има добър доход, с цел да задоволи потребностите на лечебните заведения “, разяснява той. Според него точно тук е ролята на договарянията сред Касата и Лекарския съюз.
От една страна Наредбата за специализациите и тласъците за младите лекари да останат в България са ключ към решаването на казуса с фрагментите. Другата страна е оздравяването на част от лечебните заведения предвид на това когато искаш да насочиш един експерт да работи в провинцията, там да има добра инфраструктура, с която той да може да работи, счита Аркади Шарков. Според него в тази тенденция би трябвало да се намерят механизми за подкрепяне на лечебните заведения, в които към момента има остаряла инсталация.
Икономистът засегна и тематиката със заплащането на медиците. Според него там обстановката се усъвършенства, даже и единствено поради инфлацията и съобразяването с подписания Колективен трудов контракт. „ Но когато приказваме в общ проект във връзка с това какви са действителните потребности на българския доктор, на българската здравна сестра, на българския специализант, тогава имаме доста още да търсим и надлежно да пожелаваме от този развой по предоговаряне “, сподели Шарков. Той добави, че заплатите в бранша все още не са задоволителни по отношение на други браншове в страната, защото сферата е квазидържавна. „ Т. е. тази политика във връзка с заплатите, въпреки и лечебните заведения да са търговски сдружения, се дефинира на база на цени на клиничните пътеки, които се задават централно и командно година за година, а не са на пазарен принцип. И когато не са на пазарен принцип, когато примерно доплащането е неразрешено, то тогава няма и по какъв начин да бъдат обезщетени тези диспропорции “, разяснява той.
Той се спря и на казуса със здравноосигурените хора у нас, като предвижда, че този проблем занапред ще се задълбочава. „ На прага сме на криза, доникъде на годината към този момент ще има сигнали за България, което може да докара до това хора да бъдат съкращавани и това, което влиза от здравни осигуровки, може да спадне “, изясни той. Според него в този подтекст е належащо да се намерения за „ бюджетно неутрални “ способи за подкрепяне бюджета на Касата, като сполучлив вид по думите му е компенсацията да става посредством акцизи.
„ Друг е въпросът каква е предвидимостта на финансите на лечебните заведения и извънболничната помощ за в бъдеще “, означи той. По думите му може да се чака неустойчивост във връзка с посещаемостта на лечебните заведения, защото по време на пандемията тя е била към 65%, до момента в който все още заетостта е към 50 на 100 заради разнообразни фактори. „ А всички знаем, че към 90-95% от приходите на лечебните заведения идват по клинични пътеки. Тук към този момент може да се включи компенсираща роля на клиничните пътеки, а точно – това да не е просто на количествена база, а на база качество на лекуването. И в действителност с по-малко минали, само че с по-добро качество на лекуването да има добър доход, с цел да задоволи потребностите на лечебните заведения “, разяснява той. Според него точно тук е ролята на договарянията сред Касата и Лекарския съюз.
От една страна Наредбата за специализациите и тласъците за младите лекари да останат в България са ключ към решаването на казуса с фрагментите. Другата страна е оздравяването на част от лечебните заведения предвид на това когато искаш да насочиш един експерт да работи в провинцията, там да има добра инфраструктура, с която той да може да работи, счита Аркади Шарков. Според него в тази тенденция би трябвало да се намерят механизми за подкрепяне на лечебните заведения, в които към момента има остаряла инсталация.
Икономистът засегна и тематиката със заплащането на медиците. Според него там обстановката се усъвършенства, даже и единствено поради инфлацията и съобразяването с подписания Колективен трудов контракт. „ Но когато приказваме в общ проект във връзка с това какви са действителните потребности на българския доктор, на българската здравна сестра, на българския специализант, тогава имаме доста още да търсим и надлежно да пожелаваме от този развой по предоговаряне “, сподели Шарков. Той добави, че заплатите в бранша все още не са задоволителни по отношение на други браншове в страната, защото сферата е квазидържавна. „ Т. е. тази политика във връзка с заплатите, въпреки и лечебните заведения да са търговски сдружения, се дефинира на база на цени на клиничните пътеки, които се задават централно и командно година за година, а не са на пазарен принцип. И когато не са на пазарен принцип, когато примерно доплащането е неразрешено, то тогава няма и по какъв начин да бъдат обезщетени тези диспропорции “, разяснява той.
Той се спря и на казуса със здравноосигурените хора у нас, като предвижда, че този проблем занапред ще се задълбочава. „ На прага сме на криза, доникъде на годината към този момент ще има сигнали за България, което може да докара до това хора да бъдат съкращавани и това, което влиза от здравни осигуровки, може да спадне “, изясни той. Според него в този подтекст е належащо да се намерения за „ бюджетно неутрални “ способи за подкрепяне бюджета на Касата, като сполучлив вид по думите му е компенсацията да става посредством акцизи.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ