Преработващата промишленост отчита спад за първи път от две години
Към март промишленото произвеждане е с 9% по-ниско по отношение на година по-рано, демонстрира показателят на Национален статистически институт Страната имаше преимущество и като водещ производител и експортьор на електрическа енергия в района, само че тази година стартира да губи позиции Най-силно надолу дърпа точно бранш енергетика, който е на минус още от края на 2022 г.
Миналогодишните рекордни резултати на българската промишленост последователно избледняват и през последните няколко месеца растежите се обръщат в спад. Към март промишленото произвеждане е с 9% по-ниско по отношение на година по-рано, демонстрира показателят на Национален статистически институт. Най-силно надолу дърпа бранш енергетика, който е на минус още от края на 2022 година За първи път от две години обаче преработващата индустрия също минава на алено.
Към март промишленото произвеждане е с 9% по-ниско по отношение на година по-рано, демонстрира показателят на Национален статистически институт Страната имаше преимущество и като водещ производител и експортьор на електрическа енергия в района, само че тази година стартира да губи позиции Най-силно надолу дърпа точно бранш енергетика, който е на минус още от края на 2022 година
Миналогодишните рекордни резултати на българската промишленост последователно избледняват и през последните няколко месеца растежите се обръщат в спад. Към март промишленото произвеждане е с 9% по-ниско по отношение на година по-рано, демонстрира показателят на Национален статистически институт. Най-силно надолу дърпа бранш енергетика, който е на минус още от края на 2022 година За първи път от две години обаче преработващата индустрия също минава на алено.
За последно сходен спад общо в промишлеността, в това число рандеман и енергетика, е регистриран през първите месеци на пандемията през 2020 година
Реклама Най-големият спад е в енергатиката
Най-голям спад от близо 40% спрямо предишния март Национален статистически институт записва в енергетиката. Страната имаше преимущество и като водещ производител и експортьор на електрическа енергия в района, само че тази година стартира да губи позиции и за първите четири месеца е регистриран спад от съвсем 20% в производството на ток - най-много поради въглищните Топлоелектрическа централа. Причините за това са няколко, само че най-много общото намаляване на борсовите цени на тока. Докато през предходната година те бяха приблизително над 400 лева./мВтч, а през лятото доближиха до рекордните 800 лева./мВтч. Това даде опция на въглищните централи да станат конкурентни на пазара и да заместят газовите мощности, които безусловно стопираха да работят поради високата цена на природния газ.
Като главен производител на ток от въглища и без нито една газова централа, България стана мега експортьор на сила в района и точно това, а не вътрешното ползване, докара до растежа в произовдството. Още от края на 2022 година обаче трендът се обръща и това става изключително очевидно при започване на 2023-а, когато борсовите цени на електрическата енергия се върнаха до към 200 лева./мВтч и силата от въглища още веднъж стана неконкурентна (средната й цена е над 300 лева./мВтч). Данните на Електроенергийния систематичен оператор демонстрират, че има 66% спад в износа на сила от началото на годината до 7 май по отношение на същия интервал на 2022-а.
Спад има и при производството и износа на дизелово гориво. Макар да няма настоящи обществени данни, догатката е, че износа на дизел за Украйна е намалял доста. Това индиректно се удостоверява и от внезапния спад на крайните цени на горивото през последните месеци, което в този момент е даже по-евтино от бензина - нещо, което не се беше случвало от години.
Реклама Постепенно закъснение
Производството от ден на ден отслабва от началото на годината, демонстрират още данните. Това не е изненада поради към този момент високата база за съпоставяне от 2022 година, когато в някои от месеците българската промишленост се нареждаше преди всичко по растеж в Европейски Съюз. Подемът беше движен от възобновяване на икономическата интензивност в България и нейните търговски сътрудници след спада по време на пандемията, само че разумно тази инерция към този момент се изчерпва. Спадът е в синхрон със слабия напредък на множеството европейски стопански системи,. А прогнозите за българската стопанска система също са за дребен растеж на Брутният вътрешен продукт тази година - сред 1-2%.
Активността остава мощна в обособени браншове, като водещо по растеж през март е производството на транспортни средства, разнообразни от коли. Вероятно нагоре към момента дърпат и поради растежа от над 43% на годишна база в категорията " железни произведения, разнообразни от машини ", въпреки че е нея влизат и други подгрупи. Активността там внезапно скочи през април предходната година, малко след началото на войната в Украйна, и от този момент съвсем не стопира да пораства с двуцифрени темпове.
Добивната индустрия също се движи надолу през последните месеци, като изключение е единствено добивът на метали - той се усилва с близо 20%. Март носи първи спад в преработващата индустрия за последните две години. В съпоставяне с преди година най-вече отслабва производството на текстил (без облекло), както и на дървен материал и мебели - с по 24-25%. Двуцифрени спадове има още в производствата на храни, химични артикули, пластмаса, метали и др.
Миналогодишните рекордни резултати на българската промишленост последователно избледняват и през последните няколко месеца растежите се обръщат в спад. Към март промишленото произвеждане е с 9% по-ниско по отношение на година по-рано, демонстрира показателят на Национален статистически институт. Най-силно надолу дърпа бранш енергетика, който е на минус още от края на 2022 година За първи път от две години обаче преработващата индустрия също минава на алено.
Към март промишленото произвеждане е с 9% по-ниско по отношение на година по-рано, демонстрира показателят на Национален статистически институт Страната имаше преимущество и като водещ производител и експортьор на електрическа енергия в района, само че тази година стартира да губи позиции Най-силно надолу дърпа точно бранш енергетика, който е на минус още от края на 2022 година
Миналогодишните рекордни резултати на българската промишленост последователно избледняват и през последните няколко месеца растежите се обръщат в спад. Към март промишленото произвеждане е с 9% по-ниско по отношение на година по-рано, демонстрира показателят на Национален статистически институт. Най-силно надолу дърпа бранш енергетика, който е на минус още от края на 2022 година За първи път от две години обаче преработващата индустрия също минава на алено.
За последно сходен спад общо в промишлеността, в това число рандеман и енергетика, е регистриран през първите месеци на пандемията през 2020 година
Реклама Най-големият спад е в енергатиката
Най-голям спад от близо 40% спрямо предишния март Национален статистически институт записва в енергетиката. Страната имаше преимущество и като водещ производител и експортьор на електрическа енергия в района, само че тази година стартира да губи позиции и за първите четири месеца е регистриран спад от съвсем 20% в производството на ток - най-много поради въглищните Топлоелектрическа централа. Причините за това са няколко, само че най-много общото намаляване на борсовите цени на тока. Докато през предходната година те бяха приблизително над 400 лева./мВтч, а през лятото доближиха до рекордните 800 лева./мВтч. Това даде опция на въглищните централи да станат конкурентни на пазара и да заместят газовите мощности, които безусловно стопираха да работят поради високата цена на природния газ.
Като главен производител на ток от въглища и без нито една газова централа, България стана мега експортьор на сила в района и точно това, а не вътрешното ползване, докара до растежа в произовдството. Още от края на 2022 година обаче трендът се обръща и това става изключително очевидно при започване на 2023-а, когато борсовите цени на електрическата енергия се върнаха до към 200 лева./мВтч и силата от въглища още веднъж стана неконкурентна (средната й цена е над 300 лева./мВтч). Данните на Електроенергийния систематичен оператор демонстрират, че има 66% спад в износа на сила от началото на годината до 7 май по отношение на същия интервал на 2022-а.
Спад има и при производството и износа на дизелово гориво. Макар да няма настоящи обществени данни, догатката е, че износа на дизел за Украйна е намалял доста. Това индиректно се удостоверява и от внезапния спад на крайните цени на горивото през последните месеци, което в този момент е даже по-евтино от бензина - нещо, което не се беше случвало от години.
Реклама Постепенно закъснение
Производството от ден на ден отслабва от началото на годината, демонстрират още данните. Това не е изненада поради към този момент високата база за съпоставяне от 2022 година, когато в някои от месеците българската промишленост се нареждаше преди всичко по растеж в Европейски Съюз. Подемът беше движен от възобновяване на икономическата интензивност в България и нейните търговски сътрудници след спада по време на пандемията, само че разумно тази инерция към този момент се изчерпва. Спадът е в синхрон със слабия напредък на множеството европейски стопански системи,. А прогнозите за българската стопанска система също са за дребен растеж на Брутният вътрешен продукт тази година - сред 1-2%.
Активността остава мощна в обособени браншове, като водещо по растеж през март е производството на транспортни средства, разнообразни от коли. Вероятно нагоре към момента дърпат и поради растежа от над 43% на годишна база в категорията " железни произведения, разнообразни от машини ", въпреки че е нея влизат и други подгрупи. Активността там внезапно скочи през април предходната година, малко след началото на войната в Украйна, и от този момент съвсем не стопира да пораства с двуцифрени темпове.
Добивната индустрия също се движи надолу през последните месеци, като изключение е единствено добивът на метали - той се усилва с близо 20%. Март носи първи спад в преработващата индустрия за последните две години. В съпоставяне с преди година най-вече отслабва производството на текстил (без облекло), както и на дървен материал и мебели - с по 24-25%. Двуцифрени спадове има още в производствата на храни, химични артикули, пластмаса, метали и др.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ