Около 40 хил. българи са на воден режим заради недостиг на вода във водоемите
Към края на седмицата, по данни от уеб страниците на ВиК операторите в България, над 60 обитаеми места (основно села) с общо население към 40 000 поданици са на режим на вода заради непълен потенциал на водоизточниците. Най-голям е броят на селищата в област Шумен. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова от катедра " Водоснабдяване, канализация и филтриране на води " на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Българска телеграфна агенция потърси доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова и проф. доктор инж. Димитър Кисляков от катедра " Хидротехника и хидромелиорации " на Хидротехническия факултет за коментар за това по какъв начин водният бранш на България е подготвен да се оправи с климатичните промени., написа Българска телеграфна агенция
Регионите, които страдат от продължителен дефицит на вода
Други райони, които страдат от сезонен продължителен дефицит на вода, са Ловеч и Търговище. Със сигурност има и други ВиК оператори, които се сблъскват със сезонен недостиг на питейна вода в обособени водоснабдителни системи. Най-уязвими са системите, които употребяват повърхностни водоизточници, изключително речни водохващания, тъй като нормално техният дебит е доста изменчив, разяснява доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова. Тя добави, че хората, живеещи в обитаемоте места, които се водоснабдяват от язовири, могат да бъдат по-спокойни, тъй като тези уреди са нормално многогодишни изравнители и в по-малка степен се въздействат от сезонни засушавания, само че акцентира, че и те би трябвало да се употребяват рационално и дейно, с цел да не се повторят двете най-големи водни рецесии - в София от 1994 година и тази отпреди няколко години в Перник.
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова посочи, че в България няма публична обществена статистика за броя на обитаемоте места на воден режим и добави, че в подтекста на климатичните рецесии би било добре да има такава налична информация на сезонна или годишна база, да вземем за пример на интернет страниците на Министерството на районното развиване и благоустройството или на Министерството на здравеопазването.
Ученият акцентира, че би трябвало да се прави разлика сред режим на вода поради непълен потенциал на водоизточниците и краткотрайно спиране на водоснабдяването заради нужда от премахване на повреди, планови поправки или строително-монтажни действия по мрежата.
За да се каже дали и какъв брой нови водоизточници са нужни на България, с цел да се оправи с климатичните провокации, са нужни сложни разбори на водопотреблението в даден район, положението на дадената водоснабдителна система, в това число действителните загуби на вода, както и дали потенциалът на съществуващите водоизточници не би могъл да се употребява по-оптимално, в случай че се влага главно в замяна на амортизираните водопроводи, разяснява ученият. Включването на нов водоизточник в една водоснабдителна система не е решение, което може да се вземе или осъществя в границите на една седмица или даже няколко месеца, тъй като са нужни голям брой изследвания и даже и откакто е определен новият водоизточник, би трябвало да се построи нужната довеждаща инфраструктура, акцентира ученият. В доста случаи се постанова и създаване на пречиствателна станция за питейни води.
България е учебникарски образец за нуждата от язовири
Всички съществени сюжети за изменение на климата на Балканския полуостров са свързани със засушаване и повишение на температурите и в този смисъл ще става все по-горещо и все по-сухо в вероятност до 2100 година, разяснява проф. доктор инж. Димитър Кисляков от Хидротехническия факултет, катедра " Хидротехника и хидромелиорации " в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Известно е в нашата специалност, че който има малко вода и който има доста вода, би трябвало доста да строи хидротехнически уреди, а България е една от най-бедните европейски страни на повърхностни води. За благополучие, в предишното в страната са издигнати много язовири, само че поради неравномерния темперамент на оттока на вътрешните ни реки България наложително би трябвало да строи още нови язовири, означи проф. доктор инж. Димитър Кисляков. Според учения в битката с климатичните проблеми страната ни би трябвало да приключи започнатите планове на язовири или да построи нови уреди. Той обаче уточни, че това е въпрос на изследвания в трите бранша: водоснабдяване, напояване и енергетика, които би трябвало да са за всеки съответен регион и да се вършат с дълготрайна вероятност - най-малко за 50 години напред.
Проф. доктор инж. Димитър Кисляков подчертава и върху обстоятелството, че в България се следи мощно несиметричен темперамент на оттока на нашите вътрешни реки. Тоест, ние сме учебникарски образец за нуждата от язовири - когато има, да осезаем това, което има, с цел да го употребяваме, когато го няма, разяснява ученият.
Променената конюнктура в страната - демографска и стопанска, постанова осъществяването на дълготрайни водностопански проучвания, които биха дали настоящите стойности от това какъв брой и къде е належащо да се изградят нови язовири, разяснява проф. доктор инж. Димитър Кисляков и подчертава, че сходни тактики би трябвало и да се извършват, а освен да останат книжен документ. Той уточни, че в страната има общо към 5800 язовира, според данни на Държавната организация за метрологичен и механически контрол, като огромните са 212. Новите язовири след 1989 година са общо 3, плюс приключения ремонт на бент. " Студена ", сподели проф. доктор инж. Димитър Кисляков.
Годишно в България се рехабилитират към 0,6 до 0,8 % от водоснабдителните мрежи
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова заяви, че по данни на КЕВР от " Годишен отчет и относителен разбор на положението на ВиК бранша в Република България за 2022 година " общата дължина на довеждащите водопроводи и водоснабдителните мрежи в страната е съвсем 73 500 км. В тази цифра не е включена дължината на сградните водопроводни отклонения, т.е. тръбите, които от уличната мрежа довеждат водата до жилищата. Дължината на канализационната мрежа е от порядъка на 12 500 км.
България е на едно от първите места в Европейския съюз по степен на свързване на популацията с централизирана водоснабдителна услуга, като степента ни на съгласуваност е над 99,5 на 100. По думите на учения това съставлява и много огромно предизвикателство за ВиК операторите да обезпечат вода с нужното количество, натиск и качество действително до съвсем всеки един гражданин на България и то при изискванията на мощно амортизирани водоснабдителни системи.
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова подсети, че рехабилитацията на водоснабдителната мрежа и интензивният надзор на течовете са индикатор за качеството на водоснабдителната услуга, който се следи от Комисията за енергийно и водно контролиране. На базата на информацията, систематизирана от КЕВР в отчетите за положението на ВиК бранша, може да се направи заключението, че годишно в България се рехабилитират към 0,6 до 0,8 на 100 от водоснабдителните мрежи. В допълнение се прави и деен надзор на течовете на към 4 на 100 от водопроводите на годишна база. Тези числа наподобяват дребни, само че те са свързани със съществени вложения, нужда от създаване на инженерни планове и то при изискване че би трябвало да се поддържа обществена търпимост на цената на водата, разяснява доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова. Тя не се ангажира да предвижда с тези темпове на замяна на старите водопроводи дали след 50 или след 100 години ще имаме изцяло актуализирана ВиК мрежа.
Ученият акцентира, че заради високата степен на съгласуваност на популацията към централизирани водоснабдителни системи, на практика те са съвсем изцяло построени. Затова главният фокус на вложенията е ориентиран върху рехабилитацията или подмяната на амортизирали водопроводи или обособени техни сектори, с висока степен на течове или повреди.
Решението за замяна на обособени детайли на водоснабдителните системи се взема въз основата на задълбочени технико-икономически изследвания, които нормално се вършат в Регионалните прединвестиционни изследвания, с които към този момент огромна част от нашите ВиК оператори разполагат, означи ученият. Въпросът за това до какъв брой години ще бъде сменена ВиК мрежата на страна, се усложнява и от обстоятелството, че към 70 % от тръбопроводите са построени преди 1980 година, като някои от тях са на възраст над 70 години. Мрежите са преобладаващо построени от етернитови и стоманени тръби с от дълго време привършен експлоатационен живот. Това е и главната причина за относително огромните действителни загуби на вода в нашите водопроводни системи, уточни ученият.
Загубите на питейна вода
Отново по данни на КЕВР общите загуби на вода в нашите водоснабдителни системи са към 60 %. Общите загуби се образуват от комерсиалните загуби на вода и действителните загуби от течове по мрежата. Търговските загуби включват неверни доклади заради нередовност на водомерите, неточности при обработка на резултатите и загуби в резултат на кражба на вода. Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова посочи, че това е извънредно висок % по отношение на други европейски страни. Според данни от периодическите отчети на Европейската федерация на националните асоциации за водни услуги (EurEau) общите загуби на вода в европейските страни са приблизително към 25 на 100, а в България те са съвсем 2,5 пъти над междинните, което подрежда страната ни в групите страни с най-високи загуби на вода. Страните със относително високи загуби на вода са Румъния и Италия, където общите загубите на вода са към 40 на 100. Държавите, които са с най-ниски загуби на вода - под 10 на 100, са Германия, Нидерландия, Дания.
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова акцентира, че в новата инструкция за качеството на водата, предопределена за консумация от индивида (Директива 2020/2184), е заложено условие за оценка на действителните загуби на вода, посредством потребление на рейтингов способ и като подобен е препоръчан методът на така наречен показател на течовете в инфраструктурата (ИТИ). Всеки ВиК оператор, който водоснабдява над 50 000 поданици, би трябвало да направи оценка на действителните загуби на вода по рейтингов способ, като резултатите от тази оценка би трябвало да се оповестят на Европейска комисия до началото на 2026 година, изясни ученият. Въз основа на събраната база данни от всички страни, Европейска комисия ще дефинира така наречен предел на действителните загуби. След това всяка страна членка, която регистрира загуби над този предел, ще е задължена да показа проект за деяние с ограничения за възстановяване на обстановката в границите на две години, след публикуването на данните за прага от Европейска комисия.
В директивата има благоприятни условия и за дерогации, само че съгласно учения е немислимо да разчитаме на сходни изключения, изключително в подтекста на климатичните промени. Тя посочи, че ИТИ към този момент е прибавен в огромна част от районните прединвестиционни изследвания в България.
Дали оправянето с течовете ще се отрази на цената на водата и с какъв брой като цяло може да се оскъпи водната услуга, е въпрос на съществени инженерни изследвания и стопански разбори, отчитайки характерните особености на всеки един ВиК оператор, уточни ученият. Тя посочи, че с изключение на течовете, България би трябвало да извърши и други условия на директивите за питейни води и за градските отпадъчни води, които също са свързани със обилни вложения.
Инвестициите във ВиК бранша
На базата на Стратегията за развиване на ВиК бранша в България на Световната банка от 2013 година над 12 милиарда лв. са нужни за рехабилитацията на мрежата. Към днешна дата по експертна оценка са нужни към 10 милиарда лв., разяснява ученият.
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова подсети, че по оценката на Световна банка едвам 30-40 на 100 от разноските на България за рационализация на ВиК мрежата могат да са от средства от европейските фондове, а другите суми би трябвало да се набират от бюджета и от ценови доходи на сдруженията.
Демографската рецесия в страната основава спомагателни усложнения. Населението в България сериозно понижава, а това значи, че понижават и потребителите, които употребяват тази услуга и които посредством сметките за вода могат да генерират възвращаемостта на разноските на ВиК операторите, разяснява ученият и уточни, че изключително тревожна е тази наклонност в дребните обитаеми места.
Другите резултати на климатичните промени
Повишаването на температурата на въздуха води и до повишение на температурата на водоизточниците, което от своя страна понижава количеството на разперен О2 във водата. Това може да отключи процеси на изгниване, да промени екосистемата във водоизточниците и в последна сметка да утежни качеството на водата, в това число и да докара до отделянето на токсични съединения в нея, разяснява доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова. За да се оправим с този отрицателен резултат от климатичните промени, е належащо рационализиране на софтуерните схеми на филтриране на водата в пречиствателните станции за питейни води. Според учения това ще е едно съществено капиталово перо в идващите 10-15 години в подтекста и на все по-завишени нормативни условия по отношение на качеството на питейната вода. Така да вземем за пример един от новите индикатори за качеството на водата, който се вкарва с новата инструкция за питейни води, е Микроцистин LR, обвързван с съществуването във водата на токсични водорасли (алги).
Друг отрицателен резултат на климатичните промени са интензивните превалявания, тъй като те от една страна могат трайно да влошат качеството на водоизточниците посредством внасяне на биогенни детайли в резултат на ерозия на крайбрежията, а от друга да натоварят доста канализационните системи, работещи в градска среда. Последното може да докара до местни наводнения заради надхвърлен потенциал на канализационните колектори. Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова акцентира, че главното предопределение на канализационните системи не е да защищават от наводнения. Увеличаването на диаметрите на смесените канализационни колектори за вдишване на по-големи и по-големи количества дъждовен отток, би ги направило извънредно скъпи като инвестиция от една страна, а от друга би основало съществени проблеми при тяхната употреба в изсъхнало време заради понижени скорости на придвижване на водата в тях. Правилното решение е по-скоро в уместно обмисляне на градската среда, като да вземем за пример полупропускливи площи или зелена инфраструктура (вкл. зелени покриви), които да забавят или краткотрайно задържат дъждовния отток на мястото на неговото формиране, уточни ученият.
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова заключи в умозаключение, че климатичните промени имат доста измерения и ние занапред откриваме някои от отрицателните резултати.
Препоръки за ограниченията за отбрана против сушата и пороите има, въпросът е за осъществяването им
Препоръки за ограниченията за отбрана против сушата и пороите има, въпросът е за осъществяването им. Имаме създадена Национална тактика и План за деяние за акомодация към изменението на климата, където има настрана приложение за разбор на обстановката и рекомендации за бранш " Води ", подсети ученият. Предлаганите варианти за акомодация са разграничени в три категории. Категория " адаптивно ръководство " включва, без да се лимитира до основаването на нужната нормативна база, която да насърчи, да вземем за пример, пестенето и преработването на водата, използване на техники за адаптивно ръководство на водите, създаване на финансови принадлежности за стабилно ръководство на водите и други, определяне на дейно съдействие сред заинтригуваните страни и така нататък
Втората категория е обвързвана с техническото застраховане на проектирането, строителство и употреба на гъвкави водностопански системи, и включва като образец залагането на новаторски решения от кръговата стопанска система в съществуващата техническа нормативна база по отношение на проектирането, строителството и употребата на ВиК уреди.
Третата група варианти е ориентирана към понижаване на въздействието на естествените феномени. Добър образец за това са проектите за ръководство на риска от наводнения. Препоръката на създателите на Националната тактика и Плана за деяние за акомодация към изменението на климата е да се разработят и Стратегия и План за ръководство на засушаването, уточни ученият.
Във всяка една от препоръчаните категории сме създали по нещо, разяснява доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова, само че добави, че има още доста какво да се прави.
Тя посочи, че построяването на гъвки и адаптивни ВиК системи не е отговорност единствено на ВиК операторите и даде образец с това, че в случай че на градско ниво се реши да се събира дъждовната вода, то би трябвало да се приспособи за тази цел съществуващата градска инфраструктура. Така да вземем за пример построяването на зелени покриви не е обвързване на ВиК операторите, само че съществуването на такива може доста да притъпи пика на дъждовния отток и да облекчи канализацията при интензивни превалявания. Има доста други решения. Тази област се развива доста динамично, само че с цел да бъде ефикасна, с цел да се реализира, би трябвало да стане отговорност на цялото общество, съобщи ученият.
Регионите, които страдат от продължителен дефицит на вода
Други райони, които страдат от сезонен продължителен дефицит на вода, са Ловеч и Търговище. Със сигурност има и други ВиК оператори, които се сблъскват със сезонен недостиг на питейна вода в обособени водоснабдителни системи. Най-уязвими са системите, които употребяват повърхностни водоизточници, изключително речни водохващания, тъй като нормално техният дебит е доста изменчив, разяснява доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова. Тя добави, че хората, живеещи в обитаемоте места, които се водоснабдяват от язовири, могат да бъдат по-спокойни, тъй като тези уреди са нормално многогодишни изравнители и в по-малка степен се въздействат от сезонни засушавания, само че акцентира, че и те би трябвало да се употребяват рационално и дейно, с цел да не се повторят двете най-големи водни рецесии - в София от 1994 година и тази отпреди няколко години в Перник.
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова посочи, че в България няма публична обществена статистика за броя на обитаемоте места на воден режим и добави, че в подтекста на климатичните рецесии би било добре да има такава налична информация на сезонна или годишна база, да вземем за пример на интернет страниците на Министерството на районното развиване и благоустройството или на Министерството на здравеопазването.
Ученият акцентира, че би трябвало да се прави разлика сред режим на вода поради непълен потенциал на водоизточниците и краткотрайно спиране на водоснабдяването заради нужда от премахване на повреди, планови поправки или строително-монтажни действия по мрежата.
За да се каже дали и какъв брой нови водоизточници са нужни на България, с цел да се оправи с климатичните провокации, са нужни сложни разбори на водопотреблението в даден район, положението на дадената водоснабдителна система, в това число действителните загуби на вода, както и дали потенциалът на съществуващите водоизточници не би могъл да се употребява по-оптимално, в случай че се влага главно в замяна на амортизираните водопроводи, разяснява ученият. Включването на нов водоизточник в една водоснабдителна система не е решение, което може да се вземе или осъществя в границите на една седмица или даже няколко месеца, тъй като са нужни голям брой изследвания и даже и откакто е определен новият водоизточник, би трябвало да се построи нужната довеждаща инфраструктура, акцентира ученият. В доста случаи се постанова и създаване на пречиствателна станция за питейни води.
България е учебникарски образец за нуждата от язовири
Всички съществени сюжети за изменение на климата на Балканския полуостров са свързани със засушаване и повишение на температурите и в този смисъл ще става все по-горещо и все по-сухо в вероятност до 2100 година, разяснява проф. доктор инж. Димитър Кисляков от Хидротехническия факултет, катедра " Хидротехника и хидромелиорации " в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Известно е в нашата специалност, че който има малко вода и който има доста вода, би трябвало доста да строи хидротехнически уреди, а България е една от най-бедните европейски страни на повърхностни води. За благополучие, в предишното в страната са издигнати много язовири, само че поради неравномерния темперамент на оттока на вътрешните ни реки България наложително би трябвало да строи още нови язовири, означи проф. доктор инж. Димитър Кисляков. Според учения в битката с климатичните проблеми страната ни би трябвало да приключи започнатите планове на язовири или да построи нови уреди. Той обаче уточни, че това е въпрос на изследвания в трите бранша: водоснабдяване, напояване и енергетика, които би трябвало да са за всеки съответен регион и да се вършат с дълготрайна вероятност - най-малко за 50 години напред.
Проф. доктор инж. Димитър Кисляков подчертава и върху обстоятелството, че в България се следи мощно несиметричен темперамент на оттока на нашите вътрешни реки. Тоест, ние сме учебникарски образец за нуждата от язовири - когато има, да осезаем това, което има, с цел да го употребяваме, когато го няма, разяснява ученият.
Променената конюнктура в страната - демографска и стопанска, постанова осъществяването на дълготрайни водностопански проучвания, които биха дали настоящите стойности от това какъв брой и къде е належащо да се изградят нови язовири, разяснява проф. доктор инж. Димитър Кисляков и подчертава, че сходни тактики би трябвало и да се извършват, а освен да останат книжен документ. Той уточни, че в страната има общо към 5800 язовира, според данни на Държавната организация за метрологичен и механически контрол, като огромните са 212. Новите язовири след 1989 година са общо 3, плюс приключения ремонт на бент. " Студена ", сподели проф. доктор инж. Димитър Кисляков.
Годишно в България се рехабилитират към 0,6 до 0,8 % от водоснабдителните мрежи
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова заяви, че по данни на КЕВР от " Годишен отчет и относителен разбор на положението на ВиК бранша в Република България за 2022 година " общата дължина на довеждащите водопроводи и водоснабдителните мрежи в страната е съвсем 73 500 км. В тази цифра не е включена дължината на сградните водопроводни отклонения, т.е. тръбите, които от уличната мрежа довеждат водата до жилищата. Дължината на канализационната мрежа е от порядъка на 12 500 км.
България е на едно от първите места в Европейския съюз по степен на свързване на популацията с централизирана водоснабдителна услуга, като степента ни на съгласуваност е над 99,5 на 100. По думите на учения това съставлява и много огромно предизвикателство за ВиК операторите да обезпечат вода с нужното количество, натиск и качество действително до съвсем всеки един гражданин на България и то при изискванията на мощно амортизирани водоснабдителни системи.
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова подсети, че рехабилитацията на водоснабдителната мрежа и интензивният надзор на течовете са индикатор за качеството на водоснабдителната услуга, който се следи от Комисията за енергийно и водно контролиране. На базата на информацията, систематизирана от КЕВР в отчетите за положението на ВиК бранша, може да се направи заключението, че годишно в България се рехабилитират към 0,6 до 0,8 на 100 от водоснабдителните мрежи. В допълнение се прави и деен надзор на течовете на към 4 на 100 от водопроводите на годишна база. Тези числа наподобяват дребни, само че те са свързани със съществени вложения, нужда от създаване на инженерни планове и то при изискване че би трябвало да се поддържа обществена търпимост на цената на водата, разяснява доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова. Тя не се ангажира да предвижда с тези темпове на замяна на старите водопроводи дали след 50 или след 100 години ще имаме изцяло актуализирана ВиК мрежа.
Ученият акцентира, че заради високата степен на съгласуваност на популацията към централизирани водоснабдителни системи, на практика те са съвсем изцяло построени. Затова главният фокус на вложенията е ориентиран върху рехабилитацията или подмяната на амортизирали водопроводи или обособени техни сектори, с висока степен на течове или повреди.
Решението за замяна на обособени детайли на водоснабдителните системи се взема въз основата на задълбочени технико-икономически изследвания, които нормално се вършат в Регионалните прединвестиционни изследвания, с които към този момент огромна част от нашите ВиК оператори разполагат, означи ученият. Въпросът за това до какъв брой години ще бъде сменена ВиК мрежата на страна, се усложнява и от обстоятелството, че към 70 % от тръбопроводите са построени преди 1980 година, като някои от тях са на възраст над 70 години. Мрежите са преобладаващо построени от етернитови и стоманени тръби с от дълго време привършен експлоатационен живот. Това е и главната причина за относително огромните действителни загуби на вода в нашите водопроводни системи, уточни ученият.
Загубите на питейна вода
Отново по данни на КЕВР общите загуби на вода в нашите водоснабдителни системи са към 60 %. Общите загуби се образуват от комерсиалните загуби на вода и действителните загуби от течове по мрежата. Търговските загуби включват неверни доклади заради нередовност на водомерите, неточности при обработка на резултатите и загуби в резултат на кражба на вода. Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова посочи, че това е извънредно висок % по отношение на други европейски страни. Според данни от периодическите отчети на Европейската федерация на националните асоциации за водни услуги (EurEau) общите загуби на вода в европейските страни са приблизително към 25 на 100, а в България те са съвсем 2,5 пъти над междинните, което подрежда страната ни в групите страни с най-високи загуби на вода. Страните със относително високи загуби на вода са Румъния и Италия, където общите загубите на вода са към 40 на 100. Държавите, които са с най-ниски загуби на вода - под 10 на 100, са Германия, Нидерландия, Дания.
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова акцентира, че в новата инструкция за качеството на водата, предопределена за консумация от индивида (Директива 2020/2184), е заложено условие за оценка на действителните загуби на вода, посредством потребление на рейтингов способ и като подобен е препоръчан методът на така наречен показател на течовете в инфраструктурата (ИТИ). Всеки ВиК оператор, който водоснабдява над 50 000 поданици, би трябвало да направи оценка на действителните загуби на вода по рейтингов способ, като резултатите от тази оценка би трябвало да се оповестят на Европейска комисия до началото на 2026 година, изясни ученият. Въз основа на събраната база данни от всички страни, Европейска комисия ще дефинира така наречен предел на действителните загуби. След това всяка страна членка, която регистрира загуби над този предел, ще е задължена да показа проект за деяние с ограничения за възстановяване на обстановката в границите на две години, след публикуването на данните за прага от Европейска комисия.
В директивата има благоприятни условия и за дерогации, само че съгласно учения е немислимо да разчитаме на сходни изключения, изключително в подтекста на климатичните промени. Тя посочи, че ИТИ към този момент е прибавен в огромна част от районните прединвестиционни изследвания в България.
Дали оправянето с течовете ще се отрази на цената на водата и с какъв брой като цяло може да се оскъпи водната услуга, е въпрос на съществени инженерни изследвания и стопански разбори, отчитайки характерните особености на всеки един ВиК оператор, уточни ученият. Тя посочи, че с изключение на течовете, България би трябвало да извърши и други условия на директивите за питейни води и за градските отпадъчни води, които също са свързани със обилни вложения.
Инвестициите във ВиК бранша
На базата на Стратегията за развиване на ВиК бранша в България на Световната банка от 2013 година над 12 милиарда лв. са нужни за рехабилитацията на мрежата. Към днешна дата по експертна оценка са нужни към 10 милиарда лв., разяснява ученият.
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова подсети, че по оценката на Световна банка едвам 30-40 на 100 от разноските на България за рационализация на ВиК мрежата могат да са от средства от европейските фондове, а другите суми би трябвало да се набират от бюджета и от ценови доходи на сдруженията.
Демографската рецесия в страната основава спомагателни усложнения. Населението в България сериозно понижава, а това значи, че понижават и потребителите, които употребяват тази услуга и които посредством сметките за вода могат да генерират възвращаемостта на разноските на ВиК операторите, разяснява ученият и уточни, че изключително тревожна е тази наклонност в дребните обитаеми места.
Другите резултати на климатичните промени
Повишаването на температурата на въздуха води и до повишение на температурата на водоизточниците, което от своя страна понижава количеството на разперен О2 във водата. Това може да отключи процеси на изгниване, да промени екосистемата във водоизточниците и в последна сметка да утежни качеството на водата, в това число и да докара до отделянето на токсични съединения в нея, разяснява доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова. За да се оправим с този отрицателен резултат от климатичните промени, е належащо рационализиране на софтуерните схеми на филтриране на водата в пречиствателните станции за питейни води. Според учения това ще е едно съществено капиталово перо в идващите 10-15 години в подтекста и на все по-завишени нормативни условия по отношение на качеството на питейната вода. Така да вземем за пример един от новите индикатори за качеството на водата, който се вкарва с новата инструкция за питейни води, е Микроцистин LR, обвързван с съществуването във водата на токсични водорасли (алги).
Друг отрицателен резултат на климатичните промени са интензивните превалявания, тъй като те от една страна могат трайно да влошат качеството на водоизточниците посредством внасяне на биогенни детайли в резултат на ерозия на крайбрежията, а от друга да натоварят доста канализационните системи, работещи в градска среда. Последното може да докара до местни наводнения заради надхвърлен потенциал на канализационните колектори. Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова акцентира, че главното предопределение на канализационните системи не е да защищават от наводнения. Увеличаването на диаметрите на смесените канализационни колектори за вдишване на по-големи и по-големи количества дъждовен отток, би ги направило извънредно скъпи като инвестиция от една страна, а от друга би основало съществени проблеми при тяхната употреба в изсъхнало време заради понижени скорости на придвижване на водата в тях. Правилното решение е по-скоро в уместно обмисляне на градската среда, като да вземем за пример полупропускливи площи или зелена инфраструктура (вкл. зелени покриви), които да забавят или краткотрайно задържат дъждовния отток на мястото на неговото формиране, уточни ученият.
Доц. доктор инж. Галина Димова-Бойкинова заключи в умозаключение, че климатичните промени имат доста измерения и ние занапред откриваме някои от отрицателните резултати.
Препоръки за ограниченията за отбрана против сушата и пороите има, въпросът е за осъществяването им
Препоръки за ограниченията за отбрана против сушата и пороите има, въпросът е за осъществяването им. Имаме създадена Национална тактика и План за деяние за акомодация към изменението на климата, където има настрана приложение за разбор на обстановката и рекомендации за бранш " Води ", подсети ученият. Предлаганите варианти за акомодация са разграничени в три категории. Категория " адаптивно ръководство " включва, без да се лимитира до основаването на нужната нормативна база, която да насърчи, да вземем за пример, пестенето и преработването на водата, използване на техники за адаптивно ръководство на водите, създаване на финансови принадлежности за стабилно ръководство на водите и други, определяне на дейно съдействие сред заинтригуваните страни и така нататък
Втората категория е обвързвана с техническото застраховане на проектирането, строителство и употреба на гъвкави водностопански системи, и включва като образец залагането на новаторски решения от кръговата стопанска система в съществуващата техническа нормативна база по отношение на проектирането, строителството и употребата на ВиК уреди.
Третата група варианти е ориентирана към понижаване на въздействието на естествените феномени. Добър образец за това са проектите за ръководство на риска от наводнения. Препоръката на създателите на Националната тактика и Плана за деяние за акомодация към изменението на климата е да се разработят и Стратегия и План за ръководство на засушаването, уточни ученият.
Във всяка една от препоръчаните категории сме създали по нещо, разяснява доцент доктор инж. Галина Димова-Бойкинова, само че добави, че има още доста какво да се прави.
Тя посочи, че построяването на гъвки и адаптивни ВиК системи не е отговорност единствено на ВиК операторите и даде образец с това, че в случай че на градско ниво се реши да се събира дъждовната вода, то би трябвало да се приспособи за тази цел съществуващата градска инфраструктура. Така да вземем за пример построяването на зелени покриви не е обвързване на ВиК операторите, само че съществуването на такива може доста да притъпи пика на дъждовния отток и да облекчи канализацията при интензивни превалявания. Има доста други решения. Тази област се развива доста динамично, само че с цел да бъде ефикасна, с цел да се реализира, би трябвало да стане отговорност на цялото общество, съобщи ученият.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ