Миладин Богетич от ООН: Правилният начин да се мери успехът е да си в мир със себе си
Към края на работния ден мислите на 41-годишния Миладин Богетич се връщат към нещата, насочили го по пътя му от Западните Балкани, през България, Ливан и Украйна, до централата на Организация на обединените нации в Женева: война, вестник, факс.
На дванайсет е, когато се мести с родителите си от родното Сараево в Подгорица. Бяга от босненските войни в Черна гора - годината е 1992-ра, само че и там фамилията му не е изцяло в сигурност. Когато е в гимназията, НАТО бомбардира столицата Подгорица, където живее, поради косовския спор.
" Войната, бомбардировките - всичко това се отрази на пътя ми, " спомня си в телефонен диалог с " Дневник ". " Следях новините и когато пристигна времето да аплайвам за университета - 1998-1999 година, взех решение, че първият ми избор фактически ще са политология и интернационалните връзки. До огромна степен това се основаваше на събитията в някогашна Югославия. "
Светът, в който Богетич кандидатства за Американския университет, е доста друг от този, в който по-късно ще го приключи и ще се върне в Черна гора.
Примерите стартират още с метода, по който опцията да попадне в АУБ стига до него - инцидентно. Баща му чете вестник и попада на публикация за стипендията, която би му дала опция да учи в АУБ. " Изряза от вестника си и звънна да попита дали надпреварата ще е почтено, " споделя. " Знаете, в района ни доста не са. Ако не е почтено, синът ми да не се кандидатства. Казаха му " да ", започнах да се сготвям и ето по какъв начин стигнах - с помощта на татко ми. "
Кандидатства, а отговорът идва до майка му - във тип на лист хартия. " Това беше факс, дошъл на работата на майка ми - че съм признат и получавам стипендия. " При тази вест у него бушува ураган от страсти - ден по-рано е бомбардирано летището в Подгорица.
"Нощта преди този момент бяхме събудени от бомбите, а на идващия следобяд майка ми идва от работа с факс, че съм признат в АУБ. Бях комплициран. Целият ден бе торнадо от страсти. "
След намесата на вестника и факса в пътя му се намесва мрежата - научава в интернет кафе в Хърватия, че би трябвало да отиде на англоезичен курс, който да му помогне да учи на британски. Има мощен интерес към езиците, само че тогава британският му не е задоволителен, с цел да следва, без интензивно образование. Днес знае още шест езика - италиански (от курсове, до момента в който е ученик), съветски (в гимназията), български (в Благоевград), немски (като магистър във Дипломатическата академия във Виена), на по-късен стадий - испански и френски.
" Така се учиш да плуваш - като скочиш във водата "
От Подгорица отпътува за Благоевград без проекти за бъдещето оттатък идните няколко години, изпълнен с любознание, само че и с въпроси както дали ще се оправи, по този начин и за бъдещето на Черна гора, която през 1999 година още не е самостоятелна страна. " Не мисля, че имах ясна посока. Страната беше в неприятна форма. Нямах концепция дали ще се върна, само че се радвах, че съм получил опция да изучавам в този влиятелен университет. "
В АУБ се сблъсква с хора от балкански страни, някои от които - като множеството си връстници по това време - познава единствено в предразсъдъците си. " Нека сме почтени - бяхме на 18, идвахме от доста друга среда на война, наказания, агитация. Когато дойдох в България през август 1999 година, имах някои предубеждения. Страната ни бе бомбардирана поради Косово, " продължава. " Не бях се срещал с човек от Косово и не знаех какво да чакам. Но индивидът, с който делях стая, се оказа от Косово. Така се учиш да плуваш - като скочиш във водата. "
"Когато се срещаш с хора и не ги виждаш като нация или група, разчупваш предразсъдъците си. Докато не ги срещнеш, имаш генерализирана и постоянно неверна визия. "
Остава другар с сътрудници от Балканите, връзката се резервира. Като първия черногорец в АУБ приказва на преподавателите и сътрудниците си за черногорската еднаквост. Съзнава, че страната му тогава е част от Югославия, само че още в гимназията вижда независимостта като единствен път напред. Гласува на референдума, " доста благополучен, че най-сетне ще можем да взимаме решения, без да подвластен от " огромния брат " Сърбия. По това време е приключил, директно след АУБ, и други влиятелни институции - учебното заведение за интернационалните проучвания към университета " Джонс Хопкинс ", Дипломатическата академия във Виена, и е на стаж е в Организацията за сигурност и съдействие в Европа.
Хубавите неща стават постепенно
През 2007 година, година след фактическата самостоятелност, влиза във външното министерство на страната, възстановила суверенитета си след близо 90 години спиране.
От самото начало се сблъсква с проблемите в институцията. Финансите ѝ са мощно лимитирани, механизмите ѝ (и някои от водещите дипломати) - от предходни генерации. Готови са да предават опита си и от тях може да се научи доста в дипломацията, само че част от мисленето им е " остаряло ", има " различия сред остарялото потомство и цифровото ", спомня си Богетич. " Не виждах доста предпочитание във вънмин да се трансформира, да бъде модерна администрация в нова страна. Процесите бяха по-бавни, в сравнение с ми се искаше. "
Това неспокойствие е измежду аргументите да премине към интернационалните институции; друга значима е предизвикателство, което счита, че може да получи " един път в живота " - миротворческа задача в страна, която в никакъв случай не е посещавал. " Получих предложение от Организация на обединените нации през 2010 година Имах алтернатива, тъй като желаех да оказа помощ да модернизираме институциите, да влезем в НАТО и прочие, само че виждах като предизвикателство работата в световна организация. Има единствено една Организация на обединените нации, всички я знаят и прави чудесна работа по света. Бе най-трудното решение в живота ми (...) само че ме влечеше нещо ново, което не познавах. "
Държи вратата отворена и не изключва връщане към националните институции, само че допуска, че в случай че има такава опция, би бил по-ангажиран в " дипломация, в сравнение с политика и избори ". Вижда смяна в черногорските институции за 10 години, частично поради промяната на поколенията - почнали с него сътрудници към този момент са на авторитетни позиции, външният министър е на 37 години. " Когато сте на 26, имате възторг и проект и мислите, че нещо може да се промени за една нощ. само че по-късно разбирате за какво е по-бавно. Станах по-търпелив и по-толерантен към това. "
" От хубавите истории за Организация на обединените нации не стават заглавия "
Ливан - предлагането, поради което напуща черногорското външно министерство - преди време е скок в незнайното. От една страна са сътрудниците, от които може да научи доста, от друга е фактът, че комплицираната страна, трансформирала се в сцена за въздействие на страни като Иран и Саудитска Арабия, е първият му конфликт с Близкия изток оттатък Турция. " Да бъда хвърлен в този подтекст и да върша политически разбор и кой зад кого е, какви са обединенията и аргументите на предстоящ спор с Израел, може ли да има нова война, беше предизвикателство. Вълнуващо, само че и плашещо, тъй като имаше толкоз доста нюанси. Тези три години научих доста, само че не беше елементарно. "
"Казват, че в случай че мислиш, че познаваш Ливан, не знаеш нищо. Страната постоянно те изненадва. "
Ливан обвързва пътя му с Организация на обединените нации, където по-късно продължава да работи до през днешния ден, с спиране от май 2017 до октомври 2018 година, когато е представител на Международния комитет на аления кръст в Украйна.
Наскоро се дами и със брачната половинка си, швейцарка, е в Женева. Ако някой ден има дете и то го попита какво работи, отговорът евентуално ще е: " Помагам да се изясни на света, посредством публицисти и обществени мрежи, какво съставлява Организация на обединените нации, какво прави, какви са целите ни и за какво хората би трябвало да ни поддържат. Обяснявам по разнообразни канали по какъв начин всички могат да оказват помощ. "
А какво отвръща Миладин Богетич, част от екипа за пресата на Организация на обединените нации, когато други стартират да изясняват, че организацията му е безполезна? Критиките към Организация на обединените нации в медиите, в телевизионните студиа, в експертната общественост, в обществените мрежи постоянно са унищожителни: от споровете, събиращи Съвета за сигурност, до глада в Йемен, Организация на обединените нации постоянно е упреквана, че не прави задоволително.
Миладин Богетич има подготвен отговор: сблъсква се с това всеки ден, частично тъй като работата му е обвързван със обществените мрежи. Напомня за думите на Даг Хамаршелд, вторият общоприет секретар на Организация на обединените нации (1953-1961 г): " Организация на обединените нации не бе основана, с цел да ни води на небето, а с цел да ни избави от Ада. "
" Казвам на хората и че би трябвало да имат реалистични упования, " продължава. " Организация на обединените нации е единствената световна организация, представяме света какъвто е, не какъвто би трябвало да бъде, разпоредбите и бюджетът ни идват от страните членки, тъй че без зелена светлина от тях не може да създадем доста. Понякога ни питат за какво не извършите повече в Сирия, Либия, Мианма. Разбирам недоволството им и желая да направя повече, само че има справедливи ограничавания. Никога не съм хвалил Организация на обединените нации абсолютно, има недостатъци и процеси, само че подсещам постоянно, че положителните истории на Организация на обединените нации всеки ден не създават заглавия. "
"Често четете за неуспехите на Организация на обединените нации в Сирия, има скандал при злоупотреби на миротворци в ЦАР. Да, тези истории би трябвало да са заглавия. Но до заглавията не стига положителната работа. Хората не знаят, че всяка година даваме храна на 100 млн. души по света и имунизираме 3 млн. деца всяка година - освен срещу Коронавирус, подобряваме майчиното здраве, следим избори и оказваме помощ неща, които на са живот и гибел, само че не са секси и няма да стигнат до заглавия в "Ню Йорк таймс ". Организация на обединените нации нахрани 90 млн. души, само че заглавието е "Съветът за сигурност отноно се провали за Мианма или Сирия ".
" Казвам на хората: виждате постоянно единствено върха на айсберга, само че не и ежедневната ни работа. Не споделям, че няма проблеми, само че оказваме помощ на живота на хората. Това е и едно от огромните провокации, " обобщава Миладин Богетич. Разговорът с Валдрин Лука е част от специфичния план " Уроци за триумф " във връзка 30 години от основаването на Американския университет в България (АУБ). В него ви срещаме с хора, трансформирали " разпоредбите на играта ". Те са изявени водачи със обществена ангажираност, които се изправят самоуверено против провокациите на днешния свят. Общото сред тях е, че стартират своя път от Американския университет в България и описват за своите стъпки към триумфа, за компликациите, с които са се сблъскали, и за уроците, които са научили.
На всеки един от тях задаваме и по 10 въпроса:
1. По какъв метод студентските ви години повлияха на пътя, по който сте през днешния ден?
- Учих политология и интернационалните връзки в АУБ и бях изложен на толкоз доста култури, разнообразни езици, срещнах хора от страни, които даже не знаех, че съществуват, това отвори съзнанието ми за света и ме направи жител на света. За няколкото си години в Благоевград станах жител на света, като срещнах студенти от разнообразни места. Днес работят в световна организация и мисля че това отразява какво върших преди 20 година
2. Как решихте да кандидатствате в АУБ?
- Беше инцидентно. Баща ми четеше ежедневник, през 98 година, преди интернет, и видя реклама от " Отворено общество " - видя, че дават стипендии. Изряза от вестника си и звънна да попита дали надпреварата ще е почтено. Знаете, в района ни доста не са. " Ако не е почтено, синът ми да не кандидатства, " попита ги. Казаха му да, започнах да се сготвям и ето по какъв начин стигнах - с помощта на татко ми.
3. Кой е преподавателят, оставил максимален отпечатък върху вас?
- Професор Робърт Филипс, той е професор по политология и интернационалните връзки, имах курс още в първия си учебен срок. Останахме в контакт през всичките години. Бях в България през август за сватбата на другар, видяхме се с проф. Филипс, един от дребното от началото на основаването. Когато мисля за АУБ, мисля за Боби Филипс.
4. Какъв е най-важният урок, който получихте там?
- Бих споделил, че сериозното мислене и отворената полемика. Идвам от Черна гора, където, както в България, имаше обичайно обучение. Запаметявате неща и ги казвате, само че не упражнявате сериозното си мислене. В Благоевград бяхме учени да мислим сериозно, да спорим с професори - нечувано в Черна гора. Трябва да ангажираш мозъка си, можеш да поставяш престижа под въпрос, това е значим урок, който научих - сериозното мислене.
5. Какъв си представяхте, че ще станете, когато започвахте да учите в университета?
- Не бях сигурен дали желая политика или дипломация. Нямах ясна визия, когато започнах. Знаех, че желая да остана в интернационалния свят, само че не знаех по какъв път, това е най-честният отговор.
6. Как се мери триумфът в живота?
- Правилният метод да се мери триумфът - да си в мир със себе си, вътрешно задоволство с постигнатото. Ако си персонално удовлетворен от постигнатото, да, това би трябвало да е измерването на триумфа. Не бива да се фокусираме върху това да търсим валидиране извън. Имаме разнообразни хрумвания за триумф - някои желаят да са шефове, други желаят да са вкъщи и да са родители. Важно е какъв мир си постигнал и дали си благополучен.
7. Кои са трите урока, които научихте през последната година?
- Първо, мъчно е да правиш проекти. Джон Ленън сподели - когато вършим проекти... Когато стартира Коронавирус, стана невероятно да си правиш проекти. Прави си, само че постоянно имаш потребност от тактика за авариен вид, да бъдеш малко по-внимателен с проекти и тактиките. Второ, смисъла на фамилията. Загубих татко си през август тази година и видях по какъв начин фамилията ни се сплоти и бяхме с мен и майка ми в тези времена. Винаги съм се възхищавал на фамилните връзки, само че в този момент разбрах още по-ясно от всеки път - семейство, близки, мрежа. Третото евентуално е просто да запазиш известна еластичност. Когато мисля за идващите си стъпки - къде да отида, каква работа да приема... в никакъв случай не знаем какво ще стане. Човек би трябвало да е отворен.
8. Коя е книгата, която ви се желае да бяхте прочели в университета?
- Наскоро четох книга, която в действителност ми хареса и би ми помогнала в студентските ми години. Книгата Talk Like Ted, доста практична с съответни образци за речи, сериозно мислене, ясно показване. Помислих, че би ми помогнало в клуба ми по диспути или полемиките ми, в случай че бях прочел нещо от нея.
9. Ако можехте да разрешите един проблем в обществото, кой щеше да е той?
- Вероятно бих се уверил, че има универсално, общодостъпно опазване на здравето. Има голям брой дела, за които Организация на обединените нации и аз персонално се усещаме ангажирани - достъп до доктори; да се уверим, че децата са ваксинирани; че майките не умират при раждане; че имунизациите са заслужено разпределени. Наистина бих споделил, че едно нещо, което желая да разреша, е всеки по света, без значение от пола, расата и националността, има достъп до качествено опазване на здравето.
10. С какво мислите, че бихте се занимавали след 10 години?
- Вярвам, че ще съм с Организация на обединените нации след 10 години. Постоянен член съм на организацията. Вярвам, че позицията ми ще е може би на ръба на връзката и политическата работа и дипломацията, каквото върших в Черна гора и Ливан. Може би нещо като съветническа роля, която комбинира уменията ми в връзка, дипломация и политически въпроси. Къде - кой знае: може да е в Женева, в Ню Йорк, Банкок, Найроби или някоя мироопазваща задача. Както споделих, невероятно е да си правиш проекти, само че в случай че трябваше да направя проект или прогноза, би било това.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
На дванайсет е, когато се мести с родителите си от родното Сараево в Подгорица. Бяга от босненските войни в Черна гора - годината е 1992-ра, само че и там фамилията му не е изцяло в сигурност. Когато е в гимназията, НАТО бомбардира столицата Подгорица, където живее, поради косовския спор.
" Войната, бомбардировките - всичко това се отрази на пътя ми, " спомня си в телефонен диалог с " Дневник ". " Следях новините и когато пристигна времето да аплайвам за университета - 1998-1999 година, взех решение, че първият ми избор фактически ще са политология и интернационалните връзки. До огромна степен това се основаваше на събитията в някогашна Югославия. "
Светът, в който Богетич кандидатства за Американския университет, е доста друг от този, в който по-късно ще го приключи и ще се върне в Черна гора.
Примерите стартират още с метода, по който опцията да попадне в АУБ стига до него - инцидентно. Баща му чете вестник и попада на публикация за стипендията, която би му дала опция да учи в АУБ. " Изряза от вестника си и звънна да попита дали надпреварата ще е почтено, " споделя. " Знаете, в района ни доста не са. Ако не е почтено, синът ми да не се кандидатства. Казаха му " да ", започнах да се сготвям и ето по какъв начин стигнах - с помощта на татко ми. "
Кандидатства, а отговорът идва до майка му - във тип на лист хартия. " Това беше факс, дошъл на работата на майка ми - че съм признат и получавам стипендия. " При тази вест у него бушува ураган от страсти - ден по-рано е бомбардирано летището в Подгорица.
"Нощта преди този момент бяхме събудени от бомбите, а на идващия следобяд майка ми идва от работа с факс, че съм признат в АУБ. Бях комплициран. Целият ден бе торнадо от страсти. "
След намесата на вестника и факса в пътя му се намесва мрежата - научава в интернет кафе в Хърватия, че би трябвало да отиде на англоезичен курс, който да му помогне да учи на британски. Има мощен интерес към езиците, само че тогава британският му не е задоволителен, с цел да следва, без интензивно образование. Днес знае още шест езика - италиански (от курсове, до момента в който е ученик), съветски (в гимназията), български (в Благоевград), немски (като магистър във Дипломатическата академия във Виена), на по-късен стадий - испански и френски.
" Така се учиш да плуваш - като скочиш във водата "
От Подгорица отпътува за Благоевград без проекти за бъдещето оттатък идните няколко години, изпълнен с любознание, само че и с въпроси както дали ще се оправи, по този начин и за бъдещето на Черна гора, която през 1999 година още не е самостоятелна страна. " Не мисля, че имах ясна посока. Страната беше в неприятна форма. Нямах концепция дали ще се върна, само че се радвах, че съм получил опция да изучавам в този влиятелен университет. "
В АУБ се сблъсква с хора от балкански страни, някои от които - като множеството си връстници по това време - познава единствено в предразсъдъците си. " Нека сме почтени - бяхме на 18, идвахме от доста друга среда на война, наказания, агитация. Когато дойдох в България през август 1999 година, имах някои предубеждения. Страната ни бе бомбардирана поради Косово, " продължава. " Не бях се срещал с човек от Косово и не знаех какво да чакам. Но индивидът, с който делях стая, се оказа от Косово. Така се учиш да плуваш - като скочиш във водата. "
"Когато се срещаш с хора и не ги виждаш като нация или група, разчупваш предразсъдъците си. Докато не ги срещнеш, имаш генерализирана и постоянно неверна визия. "
Остава другар с сътрудници от Балканите, връзката се резервира. Като първия черногорец в АУБ приказва на преподавателите и сътрудниците си за черногорската еднаквост. Съзнава, че страната му тогава е част от Югославия, само че още в гимназията вижда независимостта като единствен път напред. Гласува на референдума, " доста благополучен, че най-сетне ще можем да взимаме решения, без да подвластен от " огромния брат " Сърбия. По това време е приключил, директно след АУБ, и други влиятелни институции - учебното заведение за интернационалните проучвания към университета " Джонс Хопкинс ", Дипломатическата академия във Виена, и е на стаж е в Организацията за сигурност и съдействие в Европа.
Хубавите неща стават постепенно
През 2007 година, година след фактическата самостоятелност, влиза във външното министерство на страната, възстановила суверенитета си след близо 90 години спиране.
От самото начало се сблъсква с проблемите в институцията. Финансите ѝ са мощно лимитирани, механизмите ѝ (и някои от водещите дипломати) - от предходни генерации. Готови са да предават опита си и от тях може да се научи доста в дипломацията, само че част от мисленето им е " остаряло ", има " различия сред остарялото потомство и цифровото ", спомня си Богетич. " Не виждах доста предпочитание във вънмин да се трансформира, да бъде модерна администрация в нова страна. Процесите бяха по-бавни, в сравнение с ми се искаше. "
Това неспокойствие е измежду аргументите да премине към интернационалните институции; друга значима е предизвикателство, което счита, че може да получи " един път в живота " - миротворческа задача в страна, която в никакъв случай не е посещавал. " Получих предложение от Организация на обединените нации през 2010 година Имах алтернатива, тъй като желаех да оказа помощ да модернизираме институциите, да влезем в НАТО и прочие, само че виждах като предизвикателство работата в световна организация. Има единствено една Организация на обединените нации, всички я знаят и прави чудесна работа по света. Бе най-трудното решение в живота ми (...) само че ме влечеше нещо ново, което не познавах. "
Държи вратата отворена и не изключва връщане към националните институции, само че допуска, че в случай че има такава опция, би бил по-ангажиран в " дипломация, в сравнение с политика и избори ". Вижда смяна в черногорските институции за 10 години, частично поради промяната на поколенията - почнали с него сътрудници към този момент са на авторитетни позиции, външният министър е на 37 години. " Когато сте на 26, имате възторг и проект и мислите, че нещо може да се промени за една нощ. само че по-късно разбирате за какво е по-бавно. Станах по-търпелив и по-толерантен към това. "
" От хубавите истории за Организация на обединените нации не стават заглавия "
Ливан - предлагането, поради което напуща черногорското външно министерство - преди време е скок в незнайното. От една страна са сътрудниците, от които може да научи доста, от друга е фактът, че комплицираната страна, трансформирала се в сцена за въздействие на страни като Иран и Саудитска Арабия, е първият му конфликт с Близкия изток оттатък Турция. " Да бъда хвърлен в този подтекст и да върша политически разбор и кой зад кого е, какви са обединенията и аргументите на предстоящ спор с Израел, може ли да има нова война, беше предизвикателство. Вълнуващо, само че и плашещо, тъй като имаше толкоз доста нюанси. Тези три години научих доста, само че не беше елементарно. "
"Казват, че в случай че мислиш, че познаваш Ливан, не знаеш нищо. Страната постоянно те изненадва. "
Ливан обвързва пътя му с Организация на обединените нации, където по-късно продължава да работи до през днешния ден, с спиране от май 2017 до октомври 2018 година, когато е представител на Международния комитет на аления кръст в Украйна.
Наскоро се дами и със брачната половинка си, швейцарка, е в Женева. Ако някой ден има дете и то го попита какво работи, отговорът евентуално ще е: " Помагам да се изясни на света, посредством публицисти и обществени мрежи, какво съставлява Организация на обединените нации, какво прави, какви са целите ни и за какво хората би трябвало да ни поддържат. Обяснявам по разнообразни канали по какъв начин всички могат да оказват помощ. "
А какво отвръща Миладин Богетич, част от екипа за пресата на Организация на обединените нации, когато други стартират да изясняват, че организацията му е безполезна? Критиките към Организация на обединените нации в медиите, в телевизионните студиа, в експертната общественост, в обществените мрежи постоянно са унищожителни: от споровете, събиращи Съвета за сигурност, до глада в Йемен, Организация на обединените нации постоянно е упреквана, че не прави задоволително.
Миладин Богетич има подготвен отговор: сблъсква се с това всеки ден, частично тъй като работата му е обвързван със обществените мрежи. Напомня за думите на Даг Хамаршелд, вторият общоприет секретар на Организация на обединените нации (1953-1961 г): " Организация на обединените нации не бе основана, с цел да ни води на небето, а с цел да ни избави от Ада. "
" Казвам на хората и че би трябвало да имат реалистични упования, " продължава. " Организация на обединените нации е единствената световна организация, представяме света какъвто е, не какъвто би трябвало да бъде, разпоредбите и бюджетът ни идват от страните членки, тъй че без зелена светлина от тях не може да създадем доста. Понякога ни питат за какво не извършите повече в Сирия, Либия, Мианма. Разбирам недоволството им и желая да направя повече, само че има справедливи ограничавания. Никога не съм хвалил Организация на обединените нации абсолютно, има недостатъци и процеси, само че подсещам постоянно, че положителните истории на Организация на обединените нации всеки ден не създават заглавия. "
"Често четете за неуспехите на Организация на обединените нации в Сирия, има скандал при злоупотреби на миротворци в ЦАР. Да, тези истории би трябвало да са заглавия. Но до заглавията не стига положителната работа. Хората не знаят, че всяка година даваме храна на 100 млн. души по света и имунизираме 3 млн. деца всяка година - освен срещу Коронавирус, подобряваме майчиното здраве, следим избори и оказваме помощ неща, които на са живот и гибел, само че не са секси и няма да стигнат до заглавия в "Ню Йорк таймс ". Организация на обединените нации нахрани 90 млн. души, само че заглавието е "Съветът за сигурност отноно се провали за Мианма или Сирия ".
" Казвам на хората: виждате постоянно единствено върха на айсберга, само че не и ежедневната ни работа. Не споделям, че няма проблеми, само че оказваме помощ на живота на хората. Това е и едно от огромните провокации, " обобщава Миладин Богетич. Разговорът с Валдрин Лука е част от специфичния план " Уроци за триумф " във връзка 30 години от основаването на Американския университет в България (АУБ). В него ви срещаме с хора, трансформирали " разпоредбите на играта ". Те са изявени водачи със обществена ангажираност, които се изправят самоуверено против провокациите на днешния свят. Общото сред тях е, че стартират своя път от Американския университет в България и описват за своите стъпки към триумфа, за компликациите, с които са се сблъскали, и за уроците, които са научили.
На всеки един от тях задаваме и по 10 въпроса:
1. По какъв метод студентските ви години повлияха на пътя, по който сте през днешния ден?
- Учих политология и интернационалните връзки в АУБ и бях изложен на толкоз доста култури, разнообразни езици, срещнах хора от страни, които даже не знаех, че съществуват, това отвори съзнанието ми за света и ме направи жител на света. За няколкото си години в Благоевград станах жител на света, като срещнах студенти от разнообразни места. Днес работят в световна организация и мисля че това отразява какво върших преди 20 година
2. Как решихте да кандидатствате в АУБ?
- Беше инцидентно. Баща ми четеше ежедневник, през 98 година, преди интернет, и видя реклама от " Отворено общество " - видя, че дават стипендии. Изряза от вестника си и звънна да попита дали надпреварата ще е почтено. Знаете, в района ни доста не са. " Ако не е почтено, синът ми да не кандидатства, " попита ги. Казаха му да, започнах да се сготвям и ето по какъв начин стигнах - с помощта на татко ми.
3. Кой е преподавателят, оставил максимален отпечатък върху вас?
- Професор Робърт Филипс, той е професор по политология и интернационалните връзки, имах курс още в първия си учебен срок. Останахме в контакт през всичките години. Бях в България през август за сватбата на другар, видяхме се с проф. Филипс, един от дребното от началото на основаването. Когато мисля за АУБ, мисля за Боби Филипс.
4. Какъв е най-важният урок, който получихте там?
- Бих споделил, че сериозното мислене и отворената полемика. Идвам от Черна гора, където, както в България, имаше обичайно обучение. Запаметявате неща и ги казвате, само че не упражнявате сериозното си мислене. В Благоевград бяхме учени да мислим сериозно, да спорим с професори - нечувано в Черна гора. Трябва да ангажираш мозъка си, можеш да поставяш престижа под въпрос, това е значим урок, който научих - сериозното мислене.
5. Какъв си представяхте, че ще станете, когато започвахте да учите в университета?
- Не бях сигурен дали желая политика или дипломация. Нямах ясна визия, когато започнах. Знаех, че желая да остана в интернационалния свят, само че не знаех по какъв път, това е най-честният отговор.
6. Как се мери триумфът в живота?
- Правилният метод да се мери триумфът - да си в мир със себе си, вътрешно задоволство с постигнатото. Ако си персонално удовлетворен от постигнатото, да, това би трябвало да е измерването на триумфа. Не бива да се фокусираме върху това да търсим валидиране извън. Имаме разнообразни хрумвания за триумф - някои желаят да са шефове, други желаят да са вкъщи и да са родители. Важно е какъв мир си постигнал и дали си благополучен.
7. Кои са трите урока, които научихте през последната година?
- Първо, мъчно е да правиш проекти. Джон Ленън сподели - когато вършим проекти... Когато стартира Коронавирус, стана невероятно да си правиш проекти. Прави си, само че постоянно имаш потребност от тактика за авариен вид, да бъдеш малко по-внимателен с проекти и тактиките. Второ, смисъла на фамилията. Загубих татко си през август тази година и видях по какъв начин фамилията ни се сплоти и бяхме с мен и майка ми в тези времена. Винаги съм се възхищавал на фамилните връзки, само че в този момент разбрах още по-ясно от всеки път - семейство, близки, мрежа. Третото евентуално е просто да запазиш известна еластичност. Когато мисля за идващите си стъпки - къде да отида, каква работа да приема... в никакъв случай не знаем какво ще стане. Човек би трябвало да е отворен.
8. Коя е книгата, която ви се желае да бяхте прочели в университета?
- Наскоро четох книга, която в действителност ми хареса и би ми помогнала в студентските ми години. Книгата Talk Like Ted, доста практична с съответни образци за речи, сериозно мислене, ясно показване. Помислих, че би ми помогнало в клуба ми по диспути или полемиките ми, в случай че бях прочел нещо от нея.
9. Ако можехте да разрешите един проблем в обществото, кой щеше да е той?
- Вероятно бих се уверил, че има универсално, общодостъпно опазване на здравето. Има голям брой дела, за които Организация на обединените нации и аз персонално се усещаме ангажирани - достъп до доктори; да се уверим, че децата са ваксинирани; че майките не умират при раждане; че имунизациите са заслужено разпределени. Наистина бих споделил, че едно нещо, което желая да разреша, е всеки по света, без значение от пола, расата и националността, има достъп до качествено опазване на здравето.
10. С какво мислите, че бихте се занимавали след 10 години?
- Вярвам, че ще съм с Организация на обединените нации след 10 години. Постоянен член съм на организацията. Вярвам, че позицията ми ще е може би на ръба на връзката и политическата работа и дипломацията, каквото върших в Черна гора и Ливан. Може би нещо като съветническа роля, която комбинира уменията ми в връзка, дипломация и политически въпроси. Къде - кой знае: може да е в Женева, в Ню Йорк, Банкок, Найроби или някоя мироопазваща задача. Както споделих, невероятно е да си правиш проекти, само че в случай че трябваше да направя проект или прогноза, би било това.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ