Към края на май във фонда за гарантиране на устойчивостта

...
Към края на май във фонда за гарантиране на устойчивостта
Коментари Харесай

Само такси от концесии пълнят Сребърния фонд

Към края на май във фонда за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система, прочут повече като Сребърния фонд, има 3.874 милиарда лева, излиза наяве от последните данни на финансовото министерство. Парите са подадени в обособена сметка в Българска народна банка, като от няколко месеца към този момент и се олихвяват.

Години наред средствата на Сребърния фонд в Българската национална банка не носеха никаква рентабилност. Дори имаше интервал - от 2017 година, в който централната банка постановяваше негативна рента от -0.1% върху подадените средства, а финансовото министерство покриваше загубата със средства от държавния бюджет. От справката на МФ проличава, че от октомври 2022 година към този момент се регистрират доходи от лихви. Оттогава до май 2023 година по този начин са се натрупали 27 млн. лева.

31 май бе крайният период, в който трябваше да се създадат всички отчисления в Сребърния фонд от приватизация, концесии и други източници през предната година. От години аварийният фонд на пенсионната система се цялостни единствено от концесии, откакто другите източници пресъхнаха - приватизацията и бюджетните остатъци.

Например за последната година във фонда са постъпили едвам 100 000 лева от приватизация, а от санкции, имуществени наказания и неустойки, свързани с приватизационния развой - 26 000 лева. 

Същевременно от концесии, дължими през 2022 година, през май тази година във фонда са влезнали 113.53 млн. лева, писа в. " Сега ".

В Сребърния фонд постъпват и пари от частните пенсионни сдружения. Това са трансферираните партиди на тези обезпечени лица, които са се отказали от втора пенсия в повсеместен пенсионен фонд и са поискали да се пенсионират напълно с пенсия от държавния фонд " Пенсии " в Национален осигурителен институт. През май, да вземем за пример, са влезнали 8.25 млн. лева, само че няма информация за какъв брой обезпечени лица става дума. Прави усещане, че тази година от универсални фондове са превеждани в Сребърния фонд по към 7-8 млн. лева месечно, до момента в който през предходната година месечни прехвърляния са били 4-5 млн. лева.

Тези средства обаче не са предопределени да се натрупат в Сребърния фонд - те се трансферират в държавния фонд " Пенсии ", когато титулярите им се пенсионират. Данните на МФ демонстрират, че в края на 2022 година затова от Сребърния фонд са трансферирани 107.5 млн. лева във фонд „ Пенсии “ на Национален осигурителен институт.

След всички тези прехвърляния излиза, че за една година парите в резервия фонд на пенсионната система са се увиличили с близо 113 млн. лева.

Сребърният фонд бе основан през 2007 година, за в него да се натрупат средства от постъпленията от приватизация, концесии и бюджетни остатъци, като средствата се влагат рационално, според ясна тактика. Очакванията бяха за интервал от 10-15 години във фонда да се натрупат над 10 милиарда лева, които да послужат за буфер при проблеми с допълнението на парите за пенсии с прехвърляния от държавния бюджет поради недостигащите вноски на обезпечените лица.  Затова и всевъзможни подмятания, че тези пари може да бъдат употребявани за други цели, провокират напрежение. С следващото удължение на действието на бюджета от предходната година, депутатите гласоподаваха в четвъртък парите в този фонд да останат блокирани. Преди това служебният кабинет бе предложил средствата от фонда да бъдат разблокирани за настоящи заплащания, наред с парите, които постъпват във Фискалния запас по европрограми.

Причина за скромните натрупвания в Сребърния фонд през годините не е единствено неналичието на приватизация. Дори в годините, когато имаше приватизационни покупко-продажби, държавните управления отклоняваха за други цели приходите от раздържавяване. Така да вземем за пример през 2010 година първото държавно управление на Бойко Борисов измисли основаването на Държавната консолидационна компания (ДКК) за парите от приватизацията на държавни сдружения да постъпват в нея, а не в Сребърния фонд.

Освен това непрекъснато се измисляха мотиви да се отклоняват и приходи от концесии. Например през 2021 година предплатената концесионна такса от летище София в размер на 660 млн. лева отиде за покриване на бюджетния недостиг през март вместо да попадне в Сребърния фонд. След това поради срутва в пътуванията по време ковид-пандемията бе отсрочено заплащането на годишните такси от концесионера " СофКънект " на първите 10 години от 35-годишната концесия. Това решение бе взето в последните дни на държавното управление на Бойко Борисов. Става въпрос за към 245 млн. евро, по груби калкулации, които ще бъдат изплатени чак след 10 години.

Заради коронавирус пандемията, а по-късно и поради войната в Украйна, концесионерът на летищата в Бургас и Варна " Фрапорт " също към този момент трета поредна година е освободен от възнаграждение на концесионни такси.
Източник: econ.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР