Проф. Константинов посочи с точност кога ще изчезне COVID-19 oт България
Към края на лятото би трябвало да достигнем финалните стойности на пандемията, споделя математикът професор Михаил Константинов, написа "Монитор ".
- Проф. Константинов, по какъв начин стоим спрямо другите европейски страни във връзка с обстановката с COVID-19, какво сочат математическите модели?
- Страната ни стои по-добре спрямо други европейски страни в тази обстановка, само че дано уточним какво тъкмо значи това. В съпоставяне със междинните данни за света ние сме сред 2-4 пъти по-добре. Два пъти сме по-добре във връзка с броя на инфектираните и четири пъти по-добре във връзка с смъртност.
При това ние работим с умряли и инфектирани на 1 млн. души. Това са безспорни цифри, не става дума да изчисляваме какъв брой индивида са инфектирани и какъв брой от тях са умряли.
Що се отнася до Европа, сме сред 10 и 100 пъти по-добре. Има страни в доста тежко положение, като Италия и Испания. Само че цифрите непрестанно се менят. По брой на умряли пък от някои страни сме 150 пъти по-добре. Дай, Боже, тази наклонност да се резервира.
- На какво се дължи това съгласно вас?
- Мисля, че аргументите са ясни, излезе, че сме дисциплинирани като нация. Погледнете софийските улици, те са празни. Така че колкото и някои да недоволстват и да мрънкат, съблюдават ограниченията. Трябва да поздравим българите за това.
Също по този начин би трябвало да поздравим щаба и държавното управление, че започнаха навременни ограничения. Друга значима причина е, че може би има значение и генът ни. Има случаи в историята, които демонстрират по какъв начин българските села са оцелявали от чумата. Фактите са налице. Така че до 100 пъти сме по-добре от Западна Европа и Щатите, където също е доста комплицирана обстановката.
- Как си обяснявате комплицираната конюнктура в Съединени американски щати?
- Бил съм в Ню Йорк, мога да ви кажа почтено, че не знам кой ще успее да дисциплинира тези хора. Или в случай че са се дисциплинирали в този момент, то болестта към този момент е задоволително публикувана.
- А за какво обстановката в Италия толкоз се усложни, на какво се дължи там тази висока смъртност? Бяха изтъкнати доста фактори.
- По няколко аргументи. Първо - поради известния мач от Шампионската лига, който се игра в Милано, по време на който се бяха заразили доста хора.
Второ - в края на януари и началото на февруари китайски туристи, и то от Ухан, обикаляха с рейсове Северна Италия. И не на последно място, те са нация, която пие и се радостни, считат, че нищо не ги лови.
- Закъсняха ли с ограниченията?
- Категорично те закъсняха. А ние предприехме ограничения безусловно в точния момент.
- Какво демонстрират математическите модели обаче?
- Ще ви дам елементарен образец. Представете си, че карате кола и сега подавате газ, тогава скоростта се усилва. Разбирате, че отивате към пъкъла и би трябвало да спрете. Какво ще извършите?
Разбира се, че ще започнете да намалявате скоростта. Тоест има миг на изкривяване. Тогава скоростта минава през максимума и по-късно стартира да понижава. А инфектираните и умрелите хора са километрите, които сте минали. Въпросът е този брой да не нараства бързо и най-после да спре.
Математическите модели демонстрират, че процесът се развива по така наречен логистична крива, тъкмо както всички останали епидемии до момента. Ние си направихме труда да проверим по какъв начин е протичал SARS и други вируси през годините.
Оказва се, че кривите са същите. Кога ще настъпи пречупването? Почти всички калкулации демонстрират, че то ще бъде към Великден. Тогава няма обаче да изчезне заболяването, а ще престане да се форсира. И към края на лятото ще достигнем така наречен финални стойности.
Според последните прогнози към края на пандемията в света ще са 20 млн. инфектирани, умряли 1 млн. души. За България данните би трябвало да са към 2000 пъти по-ниски. Това значи до края 10 000 инфектирани и умряли 500.
Има и неприятен сюжет, тъй като това заболяване стартира да наподобява малко на SARS от 2002-2003 година. А това е тежка зараза, смъртността от него беше 10%. Но не желая да мисля в тази посока. Повтарям, страната ни стои извънредно добре в света в това отношение.
В момента имаме 50-60 инфектирани на 1 млн. души. В света са по 95 души на 1 милион. Виждате какъв призрачен сън е в Европа - в Италия и Испания изключително.
- Трябва ли обаче ограниченията да се затегнат още повече?
- Нека забележим по какъв начин ще се развият нещата. Аз не вземам решение този въпрос, само че не бих ги стегнал още на следващия ден. Още повече че българинът се осъзна. Излязохме доста по-дисциплинирани от италианци и испанци, които подцениха обстановката.
- Някои даже започнаха да вършат съпоставяне с испанския грип, това удачно ли е?
- Всъщност данните за него не са доста точни - счита се, че жертвите са сред 25-50 млн. души. Но в случай че тази зараза се развие по сегашните трендове, общо жертвите ще бъдат сред 1-2 млн. души по света.
А имайте поради и нещо друго - че у нас от други болести умират по към 300 души дневно. И това не е поради COVID-19. През 2019 година са умряли 108 000 българи.
Също по този начин би трябвало да имаме поради и едно друго наблюдаване - че и тогава умрелите са главно възрастни хора, както и в този момент.
- Казахте, че пандемията би трябвало да завърши в края на лятото, по кое време тъкмо имате поради?
- На 20-25 април би трябвало да стартира да понижава заболеваемостта, това се назовава изкривяване на кривата. А краят на епидемията ще настъпи по-скоро през втората половина на август.
Надявам се да няма втора вълна. Генетически този вирус на 92% повтаря SARS, затова има и сходно държание.
- Явно световният свят ни изправя пред нови тествания, които изискват нов метод на деяние, по този начин ли е?
- Така е, само че би трябвало да удържим. Нужни са няколко месеца и нещата ще се оправят.
Визитка:
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София
През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика към Българска академия на науките
Автор на близо 600 научни труда, в това число десетки книги
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 година
Член на централните изборни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и локални избори от 1991 до 2011 година
Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и локални избори от 2003 до 2009 г.
- Проф. Константинов, по какъв начин стоим спрямо другите европейски страни във връзка с обстановката с COVID-19, какво сочат математическите модели?
- Страната ни стои по-добре спрямо други европейски страни в тази обстановка, само че дано уточним какво тъкмо значи това. В съпоставяне със междинните данни за света ние сме сред 2-4 пъти по-добре. Два пъти сме по-добре във връзка с броя на инфектираните и четири пъти по-добре във връзка с смъртност.
При това ние работим с умряли и инфектирани на 1 млн. души. Това са безспорни цифри, не става дума да изчисляваме какъв брой индивида са инфектирани и какъв брой от тях са умряли.
Що се отнася до Европа, сме сред 10 и 100 пъти по-добре. Има страни в доста тежко положение, като Италия и Испания. Само че цифрите непрестанно се менят. По брой на умряли пък от някои страни сме 150 пъти по-добре. Дай, Боже, тази наклонност да се резервира.
- На какво се дължи това съгласно вас?
- Мисля, че аргументите са ясни, излезе, че сме дисциплинирани като нация. Погледнете софийските улици, те са празни. Така че колкото и някои да недоволстват и да мрънкат, съблюдават ограниченията. Трябва да поздравим българите за това.
Също по този начин би трябвало да поздравим щаба и държавното управление, че започнаха навременни ограничения. Друга значима причина е, че може би има значение и генът ни. Има случаи в историята, които демонстрират по какъв начин българските села са оцелявали от чумата. Фактите са налице. Така че до 100 пъти сме по-добре от Западна Европа и Щатите, където също е доста комплицирана обстановката.
- Как си обяснявате комплицираната конюнктура в Съединени американски щати?
- Бил съм в Ню Йорк, мога да ви кажа почтено, че не знам кой ще успее да дисциплинира тези хора. Или в случай че са се дисциплинирали в този момент, то болестта към този момент е задоволително публикувана.
- А за какво обстановката в Италия толкоз се усложни, на какво се дължи там тази висока смъртност? Бяха изтъкнати доста фактори.
- По няколко аргументи. Първо - поради известния мач от Шампионската лига, който се игра в Милано, по време на който се бяха заразили доста хора.
Второ - в края на януари и началото на февруари китайски туристи, и то от Ухан, обикаляха с рейсове Северна Италия. И не на последно място, те са нация, която пие и се радостни, считат, че нищо не ги лови.
- Закъсняха ли с ограниченията?
- Категорично те закъсняха. А ние предприехме ограничения безусловно в точния момент.
- Какво демонстрират математическите модели обаче?
- Ще ви дам елементарен образец. Представете си, че карате кола и сега подавате газ, тогава скоростта се усилва. Разбирате, че отивате към пъкъла и би трябвало да спрете. Какво ще извършите?
Разбира се, че ще започнете да намалявате скоростта. Тоест има миг на изкривяване. Тогава скоростта минава през максимума и по-късно стартира да понижава. А инфектираните и умрелите хора са километрите, които сте минали. Въпросът е този брой да не нараства бързо и най-после да спре.
Математическите модели демонстрират, че процесът се развива по така наречен логистична крива, тъкмо както всички останали епидемии до момента. Ние си направихме труда да проверим по какъв начин е протичал SARS и други вируси през годините.
Оказва се, че кривите са същите. Кога ще настъпи пречупването? Почти всички калкулации демонстрират, че то ще бъде към Великден. Тогава няма обаче да изчезне заболяването, а ще престане да се форсира. И към края на лятото ще достигнем така наречен финални стойности.
Според последните прогнози към края на пандемията в света ще са 20 млн. инфектирани, умряли 1 млн. души. За България данните би трябвало да са към 2000 пъти по-ниски. Това значи до края 10 000 инфектирани и умряли 500.
Има и неприятен сюжет, тъй като това заболяване стартира да наподобява малко на SARS от 2002-2003 година. А това е тежка зараза, смъртността от него беше 10%. Но не желая да мисля в тази посока. Повтарям, страната ни стои извънредно добре в света в това отношение.
В момента имаме 50-60 инфектирани на 1 млн. души. В света са по 95 души на 1 милион. Виждате какъв призрачен сън е в Европа - в Италия и Испания изключително.
- Трябва ли обаче ограниченията да се затегнат още повече?
- Нека забележим по какъв начин ще се развият нещата. Аз не вземам решение този въпрос, само че не бих ги стегнал още на следващия ден. Още повече че българинът се осъзна. Излязохме доста по-дисциплинирани от италианци и испанци, които подцениха обстановката.
- Някои даже започнаха да вършат съпоставяне с испанския грип, това удачно ли е?
- Всъщност данните за него не са доста точни - счита се, че жертвите са сред 25-50 млн. души. Но в случай че тази зараза се развие по сегашните трендове, общо жертвите ще бъдат сред 1-2 млн. души по света.
А имайте поради и нещо друго - че у нас от други болести умират по към 300 души дневно. И това не е поради COVID-19. През 2019 година са умряли 108 000 българи.
Също по този начин би трябвало да имаме поради и едно друго наблюдаване - че и тогава умрелите са главно възрастни хора, както и в този момент.
- Казахте, че пандемията би трябвало да завърши в края на лятото, по кое време тъкмо имате поради?
- На 20-25 април би трябвало да стартира да понижава заболеваемостта, това се назовава изкривяване на кривата. А краят на епидемията ще настъпи по-скоро през втората половина на август.
Надявам се да няма втора вълна. Генетически този вирус на 92% повтаря SARS, затова има и сходно държание.
- Явно световният свят ни изправя пред нови тествания, които изискват нов метод на деяние, по този начин ли е?
- Така е, само че би трябвало да удържим. Нужни са няколко месеца и нещата ще се оправят.
Визитка:
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София
През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика към Българска академия на науките
Автор на близо 600 научни труда, в това число десетки книги
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 година
Член на централните изборни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и локални избори от 1991 до 2011 година
Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и локални избори от 2003 до 2009 г.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ