В област Варна има 117 приемни семейства, намалява интересът към приемната грижа
Към края на август 2024 година в страната има 1633 приемни фамилии, които се грижат за 1401 деца.
Предизвикателствата пред развиването на приемната грижа в България в изискванията на правата на децата и европейския опит обсъждаха приемни родители и обществени служащи в границите на две образования във Варна, извършени от Националната асоциация за приемна грижа в границите на изпълнявания от нея план „ Правото на европейска приемна грижа “.
В област Варна има 117 приемни фамилии, 1 приемно семейство е заличено, а от началото на годината едвам 3 приемни фамилии са подали документи, с цел да бъдат вписани като приемни родители. В 19 фамилии във Варненско няма настанени деца, като най-вече приемни родители без настанени деца има в общините Аксаково и Варна. В страната няма настанени деца в 407 приемни фамилии.
В образованията участваха 29 приемни родители от област Варна и 19 експерти по приемна грижа, измежду които и заместник-кметът на община Варна по обществената политика Снежана Апостолова, която дава отговор за обществената политика и опазването на здравето на територията на община Варна. Общината ръководи регионалния екип по приемна грижа, който поддържа приемните родители на територията на общини в област Варна като част от планова активност на Агенцията за обществено подкрепяне.
В рамките на образованието беше показан опита на Гърция, Испания и Франция в региона на приемното родителство, както и новостите в приложението на приемната грижа у нас след промените на Наредбата за изискванията и реда за кандидатстване, асортимент и одобряване на приемни фамилии и настаняване на деца в тях, която е в действие от 30 юли тази година.
Новата разпоредба предлага общински модел за използване на приемната грижа, като концепцията допуска общините независимо да дават услугите по асортимент, образование и поддръжка на приемните родители, както и настанените при тях деца, а обществените служащи от обществените служби да дават отговор за настанените приемни деца. При неспособност това да се случи на общинско равнище, наредбата дава опция за сдружаване на общините в регионални екипи. Тези текстове ще бъдат вероятни едвам когато на общините се даде тази автономия, а пробата дали това ще проработи, ще бъде откакто се проучат настройките на общините да подпишат нови съглашения поради удължаването на периода на даване на приемна грижа и пред 2025 г, за което към този момент осведоми Агенцията за обществено подкрепяне.
Наредбата регламентира още някои спомагателни условия за асортимент на приемни родители, измежду които владеенето на български език, както и да се съобрази възрастта на претендентите за приемни родители. От приемните родители, както актуалните, по този начин и бъдещите, се чака да заявяват готовността си да одобряват в дома си деца от родни фамилии, измежду които и с увреждания, чиито родители се нуждаят от краткотрайна или почасова поддръжка в границите на по този начин наречената „ заместваща грижа “.
Освен новата разпоредба и текстовете в нея, които се отнасят до координацията и включването на приемните родители във вземането на решения, за приемните родители бе значим и въпросът със обществената сигурност. Този въпрос е решен по друг метод в Европейски Съюз, като в някои страни осигурителните права на приемните родители са решени от особено законодателство, а в други – въобще не са обект на договорни връзки. И обществените служащи, и приемните родители сложиха въпроси по отношение на това, че приемната грижа в България се развива на планов принцип, а не като единна обществена услуга, част от Закона за обществените услуги у нас. Бяха разисквани и уговорките на Комисиите по приемна грижа и Регионалните дирекции за обществено подкрепяне. Поставени бяха и въпроси, свързани с европейската процедура във връзка с грижата за деца с увреждания и деца с увреждания.
Приемната грижа у нас се развива в изискванията на намаляващ интерес към нея, както и на отлив на приемни фамилии, демонстрират анализите на Националната асоциация за приемна грижа.
Предизвикателствата пред развиването на приемната грижа в България в изискванията на правата на децата и европейския опит обсъждаха приемни родители и обществени служащи в границите на две образования във Варна, извършени от Националната асоциация за приемна грижа в границите на изпълнявания от нея план „ Правото на европейска приемна грижа “.
В област Варна има 117 приемни фамилии, 1 приемно семейство е заличено, а от началото на годината едвам 3 приемни фамилии са подали документи, с цел да бъдат вписани като приемни родители. В 19 фамилии във Варненско няма настанени деца, като най-вече приемни родители без настанени деца има в общините Аксаково и Варна. В страната няма настанени деца в 407 приемни фамилии.
В образованията участваха 29 приемни родители от област Варна и 19 експерти по приемна грижа, измежду които и заместник-кметът на община Варна по обществената политика Снежана Апостолова, която дава отговор за обществената политика и опазването на здравето на територията на община Варна. Общината ръководи регионалния екип по приемна грижа, който поддържа приемните родители на територията на общини в област Варна като част от планова активност на Агенцията за обществено подкрепяне.
В рамките на образованието беше показан опита на Гърция, Испания и Франция в региона на приемното родителство, както и новостите в приложението на приемната грижа у нас след промените на Наредбата за изискванията и реда за кандидатстване, асортимент и одобряване на приемни фамилии и настаняване на деца в тях, която е в действие от 30 юли тази година.
Новата разпоредба предлага общински модел за използване на приемната грижа, като концепцията допуска общините независимо да дават услугите по асортимент, образование и поддръжка на приемните родители, както и настанените при тях деца, а обществените служащи от обществените служби да дават отговор за настанените приемни деца. При неспособност това да се случи на общинско равнище, наредбата дава опция за сдружаване на общините в регионални екипи. Тези текстове ще бъдат вероятни едвам когато на общините се даде тази автономия, а пробата дали това ще проработи, ще бъде откакто се проучат настройките на общините да подпишат нови съглашения поради удължаването на периода на даване на приемна грижа и пред 2025 г, за което към този момент осведоми Агенцията за обществено подкрепяне.
Наредбата регламентира още някои спомагателни условия за асортимент на приемни родители, измежду които владеенето на български език, както и да се съобрази възрастта на претендентите за приемни родители. От приемните родители, както актуалните, по този начин и бъдещите, се чака да заявяват готовността си да одобряват в дома си деца от родни фамилии, измежду които и с увреждания, чиито родители се нуждаят от краткотрайна или почасова поддръжка в границите на по този начин наречената „ заместваща грижа “.
Освен новата разпоредба и текстовете в нея, които се отнасят до координацията и включването на приемните родители във вземането на решения, за приемните родители бе значим и въпросът със обществената сигурност. Този въпрос е решен по друг метод в Европейски Съюз, като в някои страни осигурителните права на приемните родители са решени от особено законодателство, а в други – въобще не са обект на договорни връзки. И обществените служащи, и приемните родители сложиха въпроси по отношение на това, че приемната грижа в България се развива на планов принцип, а не като единна обществена услуга, част от Закона за обществените услуги у нас. Бяха разисквани и уговорките на Комисиите по приемна грижа и Регионалните дирекции за обществено подкрепяне. Поставени бяха и въпроси, свързани с европейската процедура във връзка с грижата за деца с увреждания и деца с увреждания.
Приемната грижа у нас се развива в изискванията на намаляващ интерес към нея, както и на отлив на приемни фамилии, демонстрират анализите на Националната асоциация за приемна грижа.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ