Уникално откритие: Имали сме прочута жена философ
Към края на археологическия сезон през септември 2025 година, екип, управителен от проф. доктор Борис Борисов, прави находка, която бързо прекатурва визиите ни за античната история на Тракия. В земите край новозагорското село Караново е оголен голям мраморен фундамент от III век — висок 174 см, необятен над 70 см, с маса над звук и половина. Надписът, издълбан на старогръцки език и непокътнат в доста положително положение, свидетелства за изключителна персона: Юлия Флавия Магна, наричана „ дамата мъдрец “.
Директорът на Историческия музей в Нова Загора, Генчо Димитров, прецизира пред Българска телеграфна агенция, че това е най-добре непокътнатият мраморен надписов фундамент, открит до момента в района. Според проф. Борисов, върху него е стояла скулптура — и археолозите имат вяра, че при бъдещи разкопки тя ще бъде открита.
Кой е този мистериозен персонаж? Надписът, който се разчита в 10 реда на старогръцки, е отдаден от Луций Геминий Тертул, представител на коническото съсловие — висока класа в античната Римска империя. Той посвещава паметника на Юлия Флавия Магна „ за многочислените ѝ услуги “ — дефиниция, която подсказва, че тя е играла значима роля в обществото и евентуално е заемала осезаемо място в интелектуалния или публичен кръг.
Особеният акцент в надписа — титулът „ мъдрец “ — е необичаен и впечатляващ за жена през III век. Този знак разкрива освен висок публичен статус, само че и почитание към бъдещата ѝ памет, каквото не се среща постоянно в антиката.
Няколко други детайла от разкопките подсказват забавен генезис на Юлия Флавия Магна. Името ѝ " Флавия Магна " не е типично за тракийските земи, което кара археолозите да предположат, че тя може да е била от различен район и по-късно - преселник на тези места.
Не е единствено паметникът — мястото към него разкрива, че ние не сме попаднали в елементарна улица или „ периферна гробница “, а в значим набожен и паметен център. Разкопките удостоверяват, че тук са се почитали тракийският конник, Зевс, Хера, Аполон, нимфите и други божества, наблягайки набожен синкретизъм — съжителстване и разбъркване на паметни практики.
Намерени са голям брой бронзови монети, керамика и оброчни монументи, които дават размер и подтекст към паметното значение на обекта.
Археологът проф. Борисов добавя, че първите съществени разкопки на обекта датират още от 1976 година, във връзка санитарни и напоителни планове, и са продължавали — с спирания — до 1985 г.
При тези по-ранни изследвания са открити три базилики, намиращи се една върху друга, построени над по-стара кръгла постройка, която се допуска, че е била част от светилището.
Известен е и различен надпис, открит още в края на XIX век, от 202 година, който свидетелства за обновяване на светилище на господ Зевс Сабазий, по време на императорите Септимий Север и Каракала.
Това приказва, че мястото е имало продължителна религиозна интензивност и значение през вековете.
След като е изваден от земята, мраморният фундамент ще бъде пренесен в Историческия музей в Нова Загора, където ще бъде експониран на първия етаж, още покрай входа.
Но артефактът не е просто музейна декорация. Той е ключ към нови разкопки — археолозите се надяват, че в по-дълбоките пластове ще бъде открита статуята на Юлия Флавия Магна — фрагменти, частични фигури или други детайли, които да доразкрият нейния облик.
Проф. Борисов декларира, че работата през този сезон е била съсредоточена върху входа на светилището и върху локализираната подова настилка (ипод), открита още през 2022 г.
Той също по този начин споделя, че е открит до момента и външен пояс на светилището — евентуално спомагателен архитектурен детайл — само че занапред следва да се откри дали той е съпоставим с вътрешните структури или принадлежи на по-ранен стадий.
Представете си — в озарен от слънце олтар стои скулптура, изискана, величествена, дамата мъдрец — очевидец на свои времена. Постаментът е бил нейният пиедестал, мястото, където посветители са се прекланяли, уважавали, почитали. Днес, когато го виждаме, той ни шепне за нейната популярност, за нейния разум и може би за нейната роля в римската социална или културна среда.
Редки са случаите, когато една жена в Античността е титулована „ мъдрец “ - това значи, че не е била единствено почитана, а че е била считана за част от интелектуалния кръг на епохата си.
Нейното име - Юлия Флавия Магна - се носи като ехтене през вековете, само че откритието край Караново го връща към нас с тежест и достолепие.
Директорът на Историческия музей в Нова Загора, Генчо Димитров, прецизира пред Българска телеграфна агенция, че това е най-добре непокътнатият мраморен надписов фундамент, открит до момента в района. Според проф. Борисов, върху него е стояла скулптура — и археолозите имат вяра, че при бъдещи разкопки тя ще бъде открита.
Кой е този мистериозен персонаж? Надписът, който се разчита в 10 реда на старогръцки, е отдаден от Луций Геминий Тертул, представител на коническото съсловие — висока класа в античната Римска империя. Той посвещава паметника на Юлия Флавия Магна „ за многочислените ѝ услуги “ — дефиниция, която подсказва, че тя е играла значима роля в обществото и евентуално е заемала осезаемо място в интелектуалния или публичен кръг.
Особеният акцент в надписа — титулът „ мъдрец “ — е необичаен и впечатляващ за жена през III век. Този знак разкрива освен висок публичен статус, само че и почитание към бъдещата ѝ памет, каквото не се среща постоянно в антиката.
Няколко други детайла от разкопките подсказват забавен генезис на Юлия Флавия Магна. Името ѝ " Флавия Магна " не е типично за тракийските земи, което кара археолозите да предположат, че тя може да е била от различен район и по-късно - преселник на тези места.
Не е единствено паметникът — мястото към него разкрива, че ние не сме попаднали в елементарна улица или „ периферна гробница “, а в значим набожен и паметен център. Разкопките удостоверяват, че тук са се почитали тракийският конник, Зевс, Хера, Аполон, нимфите и други божества, наблягайки набожен синкретизъм — съжителстване и разбъркване на паметни практики.
Намерени са голям брой бронзови монети, керамика и оброчни монументи, които дават размер и подтекст към паметното значение на обекта.
Археологът проф. Борисов добавя, че първите съществени разкопки на обекта датират още от 1976 година, във връзка санитарни и напоителни планове, и са продължавали — с спирания — до 1985 г.
При тези по-ранни изследвания са открити три базилики, намиращи се една върху друга, построени над по-стара кръгла постройка, която се допуска, че е била част от светилището.
Известен е и различен надпис, открит още в края на XIX век, от 202 година, който свидетелства за обновяване на светилище на господ Зевс Сабазий, по време на императорите Септимий Север и Каракала.
Това приказва, че мястото е имало продължителна религиозна интензивност и значение през вековете.
След като е изваден от земята, мраморният фундамент ще бъде пренесен в Историческия музей в Нова Загора, където ще бъде експониран на първия етаж, още покрай входа.
Но артефактът не е просто музейна декорация. Той е ключ към нови разкопки — археолозите се надяват, че в по-дълбоките пластове ще бъде открита статуята на Юлия Флавия Магна — фрагменти, частични фигури или други детайли, които да доразкрият нейния облик.
Проф. Борисов декларира, че работата през този сезон е била съсредоточена върху входа на светилището и върху локализираната подова настилка (ипод), открита още през 2022 г.
Той също по този начин споделя, че е открит до момента и външен пояс на светилището — евентуално спомагателен архитектурен детайл — само че занапред следва да се откри дали той е съпоставим с вътрешните структури или принадлежи на по-ранен стадий.
Представете си — в озарен от слънце олтар стои скулптура, изискана, величествена, дамата мъдрец — очевидец на свои времена. Постаментът е бил нейният пиедестал, мястото, където посветители са се прекланяли, уважавали, почитали. Днес, когато го виждаме, той ни шепне за нейната популярност, за нейния разум и може би за нейната роля в римската социална или културна среда.
Редки са случаите, когато една жена в Античността е титулована „ мъдрец “ - това значи, че не е била единствено почитана, а че е била считана за част от интелектуалния кръг на епохата си.
Нейното име - Юлия Флавия Магна - се носи като ехтене през вековете, само че откритието край Караново го връща към нас с тежест и достолепие.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ