БАН: България с най-евтин ток в региона до 2030 г., след това – с най-скъп
Към края на 2017 година токът в България е най-евтин в района. Един мегаватчас у нас коства 38,83 евро. В Гърция за същото количество заплащат 52,75 евро, в Румъния – 48,75 евро, в Сърбия – 50,84 евро и в Турция – 40,82%. Това демонстрират разбори на Българска академия на науките.
Според анализаторите тези цени ще се задържат до 2030 година, след което картината може внезапно да се промени – от най-евтин, токът у нас ще стане един от най-скъпите в района. Той ще скочи до 70,72 евро за мегаватчас при сдържан сюжет, а при оптимален цената ще е 74,18 евро. След 2030 година прогнозната цена на мегаватчас в Гърция е 69,38 евро при сдържан сюжет и 72,75 при оптимален сюжет.
Румънците също ще заплащат по-малко от нас - при сдържан сюжет тяхната цена е 69,91 евро и 73,30 евро при оптимален. Сърбите също ще са с по-евтин ток – 69,24 евро за мегаватчас и най-много 74,49 евро.
Само в Турция токът ще е по-скъп – 80,25 евро за мегаватчас.
Резултатите от анализите демонстрират, че за потребностите на облекчаване на вътрешното търсене са нужни доста по-малко мощности от в този момент настоящите . Тази разлика в потенциалите на централите и вътрешното търсене в този момент се компенсира, от една страна, от осъществен експорт, при което Топлоелектрическа централа дават 40% от общото произвеждане, а от друга, посредством ангажиране на мощности за леден запас (около 13% по отношение на чистото електропотребление).
При извънредно песимистичния сюжет на електропроизводство към 2030 година вътрешното търсене не се задоволява сполучливо и се постанова импорт или създаване на нови мощности . При създаване на референтния сюжет на електропроизводство с планувано извеждане на мощности, се слага амбициозната задача да се дефинира метод, при който избраните като нужни за облекчаване на вътрешното търсене мощности се обезпечават от налични енергийни блокове в комплекса Марица изток до 2040 година и по-късно, се показва в разбора.
За да се доближи до сюжет, при който част от енергийните блокове излизат от употреба в предвидими бъдещи интервали, а други резервират експлоатационния си запас и работят с усъвършенствани екологични индикатори в хоризонта на обмисляне, е належащо да се приложи сложен програмен метод, създаден с присъединяване на операторите и държавните институции.
В резултат от разискване на референтния сюжет за електропроизводство, се чака към 2035 и 2040 година в употреба да има енергийни блокове на лигнитни въглища с конфигурирана мощ от 1600 MW, като не се обрисува потребност от спомагателни мощности за облекчаване на вътрешното търсене при най-малък и сдържан сюжет. на ползване.
При оптимален сюжет за крайното електропотребление са нужни в допълнение 550 MW нови мощности, след 2030 година Реализацията на сюжетите за дълготрайна работа на централите зависи от използване на сполучлив пазарен модел за работа, след приключване на сегашните контракти за изкупуване и след сполучливо реализиране на спомагателни стратегии за рационализация. Това събитие съдържа и главен риск в планирането на електроенергийния баланс заради опцията от отрицателно развиване на бизнес стратегиите на обособени сдружения в границите на къси периоди за предупреждение за смяната им.
Планирането на нови мощности изисква вземане предвид с типичните товарови режими в сезонен прорез, при което реализацията на създадената сила отвън зимните месеци би трябвало да се предлага с предимство на районния пазар, заради лимитираното търсене на националния пазар. При сюжетите с дефицит на произвеждане на електрическа сила, нуждата от нови мощности е главно за централи с маневрени качества, а базова мощ с потенциали в диапазона 420 до 1200 MW (и до 1670 MW при опция без растеж на ВЕИ към 2040 г.) може да се интегрира за вътрешен пазар, само че при отчитане на мощната сезонна взаимозависимост при търсенето или при консолидиране на акумулиращи технологии за увеличение на разполагаемостта на кондензационните централи, показват от Българска академия на науките.
Експертите припомнят, че до 2050 година година следва извеждане от експлоатацзия на главните блокове на АЕЦ " Козлодуй ". До момента единствено 5 блок на АЕЦ " Козлодуй " е получил лиценз за продължение на употребата на блока за 10 години, чака са и 6 блок на централата да получи такова позволение.
От Българска академия на науките оферират няколко вид за разноски за създаване на един реактор на АЕЦ " Белене ". Участието на страната би подобрило възможностите за реализация на плана. Като най-неизгоден вид се предлага да бъдат продадено оборудването на АЕЦ " Белене ".
Налице е съоръжение за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 милиарда лева, което слага на дневен ред въпроса за осъществяване на активите на АЕЦ „ Белене ”. В допълнение, осъществените действия за реализация на този план, като лицензиране на площадката, Оценка на въздействието върху околната среда, направен план и позволение за строителство, го слагат в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години планове в начална фаза в района.
Резултатите от осъществените проигравания на финансовия модел на АЕЦ „ Белене ” демонстрират параметрите, при които планът е действително жизнерадостен, и параметрите, при които не е. Вариантите с присъединяване на страната обезпечават доста по-добри благоприятни условия за жизнеспособността на плана, което предпоставя заключението за държавен дял в възможната бъдеща планова компания. Друго съображение за присъединяване на страната в този план е произлизащите от интернационалните съглашения отговорности на страната във връзка с нуклеарния риск и обезпечаване на финансови средства за ръководство на радиоактивните боклуци и извеждане от употреба.
Резултатите във връзка с електропотреблението в България и района, както и резултатите от финансовия модел на АЕЦ „ Белене ”, демонстрират, че е допустима реализация на плана АЕЦ „ Белене ”, при изискване, че бъдат реализирани параметрите, заложени във разновидностите с финансова жизненост.
Повече детайлности можете да намерите ТУК!
Според анализаторите тези цени ще се задържат до 2030 година, след което картината може внезапно да се промени – от най-евтин, токът у нас ще стане един от най-скъпите в района. Той ще скочи до 70,72 евро за мегаватчас при сдържан сюжет, а при оптимален цената ще е 74,18 евро. След 2030 година прогнозната цена на мегаватчас в Гърция е 69,38 евро при сдържан сюжет и 72,75 при оптимален сюжет.
Румънците също ще заплащат по-малко от нас - при сдържан сюжет тяхната цена е 69,91 евро и 73,30 евро при оптимален. Сърбите също ще са с по-евтин ток – 69,24 евро за мегаватчас и най-много 74,49 евро.
Само в Турция токът ще е по-скъп – 80,25 евро за мегаватчас.
Резултатите от анализите демонстрират, че за потребностите на облекчаване на вътрешното търсене са нужни доста по-малко мощности от в този момент настоящите . Тази разлика в потенциалите на централите и вътрешното търсене в този момент се компенсира, от една страна, от осъществен експорт, при което Топлоелектрическа централа дават 40% от общото произвеждане, а от друга, посредством ангажиране на мощности за леден запас (около 13% по отношение на чистото електропотребление).
При извънредно песимистичния сюжет на електропроизводство към 2030 година вътрешното търсене не се задоволява сполучливо и се постанова импорт или създаване на нови мощности . При създаване на референтния сюжет на електропроизводство с планувано извеждане на мощности, се слага амбициозната задача да се дефинира метод, при който избраните като нужни за облекчаване на вътрешното търсене мощности се обезпечават от налични енергийни блокове в комплекса Марица изток до 2040 година и по-късно, се показва в разбора.
За да се доближи до сюжет, при който част от енергийните блокове излизат от употреба в предвидими бъдещи интервали, а други резервират експлоатационния си запас и работят с усъвършенствани екологични индикатори в хоризонта на обмисляне, е належащо да се приложи сложен програмен метод, създаден с присъединяване на операторите и държавните институции.
В резултат от разискване на референтния сюжет за електропроизводство, се чака към 2035 и 2040 година в употреба да има енергийни блокове на лигнитни въглища с конфигурирана мощ от 1600 MW, като не се обрисува потребност от спомагателни мощности за облекчаване на вътрешното търсене при най-малък и сдържан сюжет. на ползване.
При оптимален сюжет за крайното електропотребление са нужни в допълнение 550 MW нови мощности, след 2030 година Реализацията на сюжетите за дълготрайна работа на централите зависи от използване на сполучлив пазарен модел за работа, след приключване на сегашните контракти за изкупуване и след сполучливо реализиране на спомагателни стратегии за рационализация. Това събитие съдържа и главен риск в планирането на електроенергийния баланс заради опцията от отрицателно развиване на бизнес стратегиите на обособени сдружения в границите на къси периоди за предупреждение за смяната им.
Планирането на нови мощности изисква вземане предвид с типичните товарови режими в сезонен прорез, при което реализацията на създадената сила отвън зимните месеци би трябвало да се предлага с предимство на районния пазар, заради лимитираното търсене на националния пазар. При сюжетите с дефицит на произвеждане на електрическа сила, нуждата от нови мощности е главно за централи с маневрени качества, а базова мощ с потенциали в диапазона 420 до 1200 MW (и до 1670 MW при опция без растеж на ВЕИ към 2040 г.) може да се интегрира за вътрешен пазар, само че при отчитане на мощната сезонна взаимозависимост при търсенето или при консолидиране на акумулиращи технологии за увеличение на разполагаемостта на кондензационните централи, показват от Българска академия на науките.
Експертите припомнят, че до 2050 година година следва извеждане от експлоатацзия на главните блокове на АЕЦ " Козлодуй ". До момента единствено 5 блок на АЕЦ " Козлодуй " е получил лиценз за продължение на употребата на блока за 10 години, чака са и 6 блок на централата да получи такова позволение.
От Българска академия на науките оферират няколко вид за разноски за създаване на един реактор на АЕЦ " Белене ". Участието на страната би подобрило възможностите за реализация на плана. Като най-неизгоден вид се предлага да бъдат продадено оборудването на АЕЦ " Белене ".
Налице е съоръжение за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 милиарда лева, което слага на дневен ред въпроса за осъществяване на активите на АЕЦ „ Белене ”. В допълнение, осъществените действия за реализация на този план, като лицензиране на площадката, Оценка на въздействието върху околната среда, направен план и позволение за строителство, го слагат в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години планове в начална фаза в района.
Резултатите от осъществените проигравания на финансовия модел на АЕЦ „ Белене ” демонстрират параметрите, при които планът е действително жизнерадостен, и параметрите, при които не е. Вариантите с присъединяване на страната обезпечават доста по-добри благоприятни условия за жизнеспособността на плана, което предпоставя заключението за държавен дял в възможната бъдеща планова компания. Друго съображение за присъединяване на страната в този план е произлизащите от интернационалните съглашения отговорности на страната във връзка с нуклеарния риск и обезпечаване на финансови средства за ръководство на радиоактивните боклуци и извеждане от употреба.
Резултатите във връзка с електропотреблението в България и района, както и резултатите от финансовия модел на АЕЦ „ Белене ”, демонстрират, че е допустима реализация на плана АЕЦ „ Белене ”, при изискване, че бъдат реализирани параметрите, заложени във разновидностите с финансова жизненост.
Повече детайлности можете да намерите ТУК!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ