Антоанета Цонева: Всеки законопроект да се оценява и за въздействието му над българите в чужбина
Към условията за оценка на въздействието на всеки законопроект да има и оценка по какъв начин той би повлиял на българите отвън страната.
Това предложи по време на съвещание на парламентарната Комисия за политиките за българите отвън страната нейният ръководител Антоанета Цонева. За задачата е нужна смяна в правилника за активността на Народното събрание.
На съвещанието бе показана последващата оценка за влияние на Закона за българите, живеещи отвън Република България, която Националният център за парламентарни проучвания извърши за малко повече от месец по поръчка на комисията. Основният извод от показания от ръководителя на центъра 270-страничен отчет е, че 22-годишният закон за българите в чужбина не извършва задачите си:
Липсва финансов механизъм и материална обезпеченост на политиките, ориентирани към българите зад граница; Няма устав за използването на закона;Сънародниците ни в чужбина не са задоволени от закона и от поддръжката от България;Само отчасти са изпълнени задачите на закона, основно във връзка с просветителна и културна активност, само че и това не се дължи на механизмите от закона. Не е изпълнена задачата на закона за приобщаване на българите в чужбина към държавния и обществено-политически живот в България, включително посредством децентрализирано финансиране на самодейностите. Резултатите от приложението на закона са непрозрачни.
Според Антоанета Цонева би трябвало да се направи публично разискване на отчета по оценката на закона, в което да вземат участие институциите, занимаващи се с българите в чужбина, както и представители на сънародниците ни зад граница. И по-късно, и съгласно позициите на обособените партии, да се реши дали да се написа нов закон.
Цонева предложи още, и това бе признато без несъгласие от членовете на комисията, едно от идващите ѝ съвещания да се организира в Босилеград, измежду българите от Западните околности.
Това предложи по време на съвещание на парламентарната Комисия за политиките за българите отвън страната нейният ръководител Антоанета Цонева. За задачата е нужна смяна в правилника за активността на Народното събрание.
На съвещанието бе показана последващата оценка за влияние на Закона за българите, живеещи отвън Република България, която Националният център за парламентарни проучвания извърши за малко повече от месец по поръчка на комисията. Основният извод от показания от ръководителя на центъра 270-страничен отчет е, че 22-годишният закон за българите в чужбина не извършва задачите си:
Липсва финансов механизъм и материална обезпеченост на политиките, ориентирани към българите зад граница; Няма устав за използването на закона;Сънародниците ни в чужбина не са задоволени от закона и от поддръжката от България;Само отчасти са изпълнени задачите на закона, основно във връзка с просветителна и културна активност, само че и това не се дължи на механизмите от закона. Не е изпълнена задачата на закона за приобщаване на българите в чужбина към държавния и обществено-политически живот в България, включително посредством децентрализирано финансиране на самодейностите. Резултатите от приложението на закона са непрозрачни.
Според Антоанета Цонева би трябвало да се направи публично разискване на отчета по оценката на закона, в което да вземат участие институциите, занимаващи се с българите в чужбина, както и представители на сънародниците ни зад граница. И по-късно, и съгласно позициите на обособените партии, да се реши дали да се написа нов закон.
Цонева предложи още, и това бе признато без несъгласие от членовете на комисията, едно от идващите ѝ съвещания да се организира в Босилеград, измежду българите от Западните околности.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ