Представяме ви 10 от най-великите диригенти на Русия
Към диригентите нормално се отнасят като към некороновани царе.
Те построяват мостове сред публиката и музиката. Единственият им инструмент е диригентската палка.
1. Владимир Спиваков (роден 1944 г.)
Рамил Ситдиков/Sputnik
Първоначално Спиваков става прочут като един от най-емоционално изразителните, многостранни и неповторими руски цигулари. След като печели медали в съвсем всички огромни интернационалните надпревари сред 1965 и 1970 година, младият виртуоз кръстосва света като солист и свири с каймака на световноизвестните оркестри. Въпреки поразителния триумф, Спиваков осъзнава, че мястото му (и същинското призвание) в действителност е на подиума. Владимир взема уроци не от какъв да е, а от гениалния американски диригент Ленард Бърнстейн. Освен това научава майсторството си от Лорин Маазел, един от най-великите музиканти на своето време.
Бърнстейн учи своите възпитаници, че диригентите са на първо място посланици и пратеници на композитора. В знак на другарство той подарява на Спиваков своята палка, която маестрото пази като светиня. Спиваков, прочут с духовния си блян към съвършенство, прави диригентския си дебют със Симфоничния оркестър в Чикаго през 1979 година. На подиума той излъчва мощно обаяние и напрежение. На идната година надареният музикант основава камерния оркестър Московски виртуози. Талантливият гост-диригент Спиваков е уважаван като един от най-хубавите виртуози в света, който показва рядката дарба да владее изключителна гама от стилове.
2. Валерий Гергиев (роден 1953 г.)
Александър Галперин/Sputnik
Репутацията му го предшества: Гергиев е прочут със своето хипнотично театрално наличие. Широкоплещест и висок, маестрото дирижира с жар и сензитивност и има ухо за детайлите. Етнически осетинец, Гергиев е роден в Москва и прекарва цялото си детство и младост в Северна Осетия. Учи диригентство в Ленинградската консерватория, а за него стартира да се чува в общественото пространство през 1977 година, когато печели Конкурса за диригенти на Херберт декор Караян в Берлин. Малко по-късно харизматичният юноша дебютира с историческия спектакъл „ Киров “ (сега Мариински) в Ленинград (сега Санкт Петербург).
Това не е смешка работа. Гергиев дирижира продукция на „ Война и мир “ на Сергей Прокофиев като помощник на основния диригент. През идващите пет години руският музикант продължава напред и нагоре по пътя на определяне на високи диригентски стандарти. През 1988 година той най-сетне е назначен за основен диригент на спектакъл „ Киров “, който се трансформира в същински дом надалеч от родното място на Гергиев. Под негово управление именитото място се трансформира в един от първокласните оперни театри в света.
През 1993 година Гергиев е определен за диригент на годината на премиите за класическа музика в Лондон. Той прекарва времето си и споделя гения си с най-хубавите музиканти. Бил е и основен диригент на Лондонския симфоничен оркестър и Ротердамския филхармоничен оркестър.
3. Теодор Куренцис (роден 1972 г.)
Ltd Foma/Global Look Press
Този 47-годишен гръцко-руски диригент с готическа осанка няма еднакъв, когато става въпрос за придаване на нова светлина на музика, която евентуално сте чували хиляди пъти. Куренцис реализира невиждана популярност, откакто е назначен за музикален шеф на Пермския спектакъл за опера и балет през 2011 година. Той има нетрадиционен метод към репертоара и обновява връзката сред класическата музика и почитателите на XXI век. Куренцис трансформира Пермската опера в Мека за неортодоксални меломани.
Миналата година взема решение да се отдръпна, с цел да разпространява плана си, отбор Musica Aeterna. Билетите за концертите на оркестъра му се продават като топъл самун и се резервират за месеци напред. Иновативният диригент може да преоткрие съвсем всичко, от „ Лейди Макбет от Мценск “ на Шостакович до „ Реквием “ на Верди, поддържайки резултата жив и богат.
Куренцис също е обаятелен за гледане. Той е или в съвсем непрестанно придвижване, или плашещо имобилен, като див звяр, който се готви да нападна. Резките му безредни придвижвания на подиума и прочувствено претрупан метод към музиката трансформират концертите му във фойерверки. В момента е основен диригент на Симфоничния оркестър на SWR в Щутгарт.
Куренцис е роден в Атина и стартира да върви на уроци по пиано, когато е единствено на четири години. Постъпва в Гръцката национална консерватория със компетентност цигулка на 12-годишна възраст. През 1994-1999 година учи диригентство в Държавната консерватория в Санкт Петербург и се влюбва в Русия. През 2014 година Куренцис получава съветско поданство като премия за изключителната си работа. Талантливият диригент неотдавна размъти водите във филмовата промишленост. Куренцис изигра именития руски физик Лев Ландау във кино лентата на Иля Хржановски „ ДАУ “, чиято международна премиера беше в Берлин през 2019 година.
4. Юрий Башмет (роден 1953 г.)
Алексей Даничев/Sputnik
Преди да овладее диригентската палка, Башмет си печели известност на занаятчия на виолата, хвален за изключителната си техника и звук. Той е взел участие като солист с най-големите оркестри в света, в това число Берлинската филхармония, Нюйоркския филхармоничен оркестър и Виенската филхармония. Башмет, който е роден в южния съветски град Ростов на Дон, хваща диригентската палка през 1985 година.
На идната година амбициозният виолист основава камерния оркестър Московски солисти. В началото на 1990-те години Башмет е заставен да възроди още веднъж своя отбор, когато първичните членове на компанията вземат решение да останат във Франция вечно. Новосформираният му оркестър се състои от най-обещаващите ученици на Московската консерватория.
По друго време най-хубавите музиканти, в това число Святослав Рихтер и Мстислав Ростропович, си сътрудничат с ансамбъла. През 2008 година Башмет и неговият оркестър попадат в заглавията на вестниците, спечелвайки премия „ Грами “ за осъществяванията си на творби на Стравински и Прокофиев. От 2002 година Башмет е и живописен началник и основен диригент на Руския държавен симфоничен оркестър. В репертоара му има повече от 350 творби на съветски и международни класици.
5. Юрий Темирканов (роден 1938 г.)
Сергей Гунеев/Sputnik
Малко диригенти се радват на толкоз дълга и плодотворна кариера като Темирканов, който остава предан към Петербургската филхармония от 1988 година до през днешния ден. Подобно на доста руски момчета от своето потомство, Юрий учи музика като дете. Той посещава Ленинградската консерватория и възнамерява да стане виолист. Темирканов обаче би трябвало да остави първичните си проекти настрани, откакто печели Всесъветския диригентски конкурс през 1966 година.
Лауреатът е поканен да обиколи Европа и Съединени американски щати с гениалния руски виолист Давид Ойстрах и Московската филхармония. Темирканов дебютира в Петербургската филхармония през 1967 година. Той има опция безусловно да работи един до друг с маестро Евгений Мравински. Бил е и основен диригент на Ленинградския симфоничен оркестър от 1968 до 1988 година.
Темирканов е дирижирал доста от огромните международни оркестри. Според музикалните критици малко майстор-диригенти могат да накарат Чайковски и Шостакович да звучат толкоз превъзходно. През 1992 година е назначен за основен диригент в Кралския филхармоничен оркестър. От 1992 до 1997 година той е и основен гост-диригент на Дрезденската филхармония, Датския народен радиосимфоничен оркестър и Болшой спектакъл, и други
6. Евгений Мравински (1903-1988)
Исаак Тункел/Sputnik
Роден в аристократично семейство, Мравински е същинска легенда и, безспорно, един от най-уважаваните диригенти и учители на всички времена. Мравински е ослепителен образец за руската диригентска школа в най-хубавата ѝ светлина, в която техниката на диригентство и точността са от първостепенно значение. Изключителният диригент в никакъв случай не се вглъбява в емоционалността на музиката, която оркестърът му извършва.
Като дирижира без диригентска палка, Мравински основава симбиоза от тон и държание, който към момента се отличава в музикалния свят през днешния ден. Съветската легенда дирижира Ленинградската филхармония в продължение на половин век, от 1938 до 1988 година. Той управлява оркестъра си с улегналост, достолепие и точност. Неговият революционен репертоар включва министър председателите на шест симфонии на Шостакович.
7. Евгений Светланов (1928-2002)
Sputnik
Светланов е роден с музика в кръвта. Баща му е солист на Болшой спектакъл, а майка му е мим. През 1951 година Евгений приключва Московския институт „ Гнесин “ като пианист. Неговият преподавател в Московската консерватория, Хайнрих Нойхаус (чиито известни възпитаници са Святослав Рихтер и Емил Илелс) го научава да мисли за пианото в подтекста на оркестъра. Той е същински индивидуалист и в никакъв случай не се придържа сляпо към традицията в името на бързия триумф.
Светланов работи като основен диригент в алма матер на татко си, Болшой спектакъл, в продължение на две години. Тогава обръща нова страница и напуща Болшой, с цел да дирижира Държавния симфоничен оркестър на Съюз на съветските социалистически републики, където размахва палката си в продължение на 35 години (от 1965-2000 г.). Светланов е в креативен и персонален напредък през 1970-1980-те години и печели оценки за неконвенционалните си тълкования на Рахманинов, Прокофиев, Шостакович и изключително Малер. Светланов управлява и хипнотизира своя оркестър, упражнявайки акуратен надзор на ансамбъла, без да оказва спомагателен напън.
8. Михаил Плетньов (роден 1957 г.)
Николай Титов/Global Look Press
Михаил Плетньов е роден в музикално семейство в Архангелск. Той потегля по стъпките на майка си, изучавайки пиано в Московската консерватория. На 21 години Михаил се изстрелва на интернационалната сцена като пианист като печели първа премия на влиятелния конкурс „ Чайковски “. Той обикаля доста света и си сътрудничи с огромни оркестри като пианист (Плетньов е считан за един от най-големите международни тълкуватели на Пьотр Чайковски).
В опит да разшири опита си, Плетньов дебютира като диригент през 1980 година. Оттогава той извършва ролята на гост-диригент с редица водещи оркестри, в това число Лондонската симфония, Симфонията на град Бирмингам и Филхармонията в Лос Анджелис. През 1990 година Плетньов най-сетне основава собствен отбор, Руски народен оркестър (РНО), който се издига до една от най-хубавите симфонични компании в света. Записът на Плетньов на операта на Сергей Прокофиев „ Петър и вълкът “, озвучена от Бил Клинтън, София Лорен и Михаил Горбачов, печели „ Грами “ през 2004 година. Според списание „ Грамофон “ Плетньов е и „ един от най-интелигентните и стилни диригенти на Чайковски “.
9. Александър Ведерников (1964-2020)
Доминик Баутин/TASS
Ведерников е главен диригент на Кралската датска опера и музикален шеф на Михайловския спектакъл в Санкт Петербург. Трагично е, че жизненият му път приключва на 56-годишна възраст. Диригентът умря през октомври 2020 година заради затруднения от Covid-19. Ведерников е наследник на баса на Болшой спектакъл и професор по орган в Московската консерватория. Възпитан е да зачита музикалните обичаи. Започва като помощник на основния диригент, а по-късно и втори диригент на Симфоничния оркестър на Чайковски. През 1995 година основава симфоничния оркестър на Руската филхармония и е живописен началник и основен диригент на този оркестър до 2004 година.
Ведерников е отпред на Болшой спектакъл близо 10 години. Неговото наличие оживява сцената с нежни придвижвания на диригентската палка и магнетична персона, завладяваща публиката по целия свят. От 2009 до 2018 година е основен диригент на датския симфоничен оркестър. През 2018 година Ведерников печели хвалба за дирижирането на Симфоничния оркестър на Би Би Си, който извършва Глинка, Чайковски, както и международната премиера на китарния концерт на Джоби Талбот.
10. Генадий Рождественски (1931-2018)
Владимир Вяткин/Sputnik
Рождественски прави своя професионален дебют в Болшой спектакъл още като студент. Той получава впечатляващи оценки за дирижирането на класическия балет на Чайковски „ Спящата хубавица “. Малко по-късно става основен диригент на компанията. През 1959 година Рождественски дирижира първата цялостна режисура на епичната опера на Прокофиев „ Война и мир “. Той също по този начин управлява Симфоничния оркестър на Московското радио повече от десетилетие. Докато Студената война е в разгара си, Рождественски е един от дребното руски актьори, на които е позволено да вършат турнета в чужбина.
Той също по този начин става първият руски диригент, назначен за основен диригент на влиятелни задгранични оркестри: Симфоничния оркестър на Би Би Си, Виенската симфония и Стокхолмската кралска филхармония. Рождественски е обаятелен за гледане. Неговата прочувствена активност, неуморима сила и рискови придвижвания обогатяват музиката.
създател: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
източник: bg.rbth.com
Те построяват мостове сред публиката и музиката. Единственият им инструмент е диригентската палка.
1. Владимир Спиваков (роден 1944 г.)
Рамил Ситдиков/Sputnik
Първоначално Спиваков става прочут като един от най-емоционално изразителните, многостранни и неповторими руски цигулари. След като печели медали в съвсем всички огромни интернационалните надпревари сред 1965 и 1970 година, младият виртуоз кръстосва света като солист и свири с каймака на световноизвестните оркестри. Въпреки поразителния триумф, Спиваков осъзнава, че мястото му (и същинското призвание) в действителност е на подиума. Владимир взема уроци не от какъв да е, а от гениалния американски диригент Ленард Бърнстейн. Освен това научава майсторството си от Лорин Маазел, един от най-великите музиканти на своето време.
Бърнстейн учи своите възпитаници, че диригентите са на първо място посланици и пратеници на композитора. В знак на другарство той подарява на Спиваков своята палка, която маестрото пази като светиня. Спиваков, прочут с духовния си блян към съвършенство, прави диригентския си дебют със Симфоничния оркестър в Чикаго през 1979 година. На подиума той излъчва мощно обаяние и напрежение. На идната година надареният музикант основава камерния оркестър Московски виртуози. Талантливият гост-диригент Спиваков е уважаван като един от най-хубавите виртуози в света, който показва рядката дарба да владее изключителна гама от стилове.
2. Валерий Гергиев (роден 1953 г.)
Александър Галперин/Sputnik
Репутацията му го предшества: Гергиев е прочут със своето хипнотично театрално наличие. Широкоплещест и висок, маестрото дирижира с жар и сензитивност и има ухо за детайлите. Етнически осетинец, Гергиев е роден в Москва и прекарва цялото си детство и младост в Северна Осетия. Учи диригентство в Ленинградската консерватория, а за него стартира да се чува в общественото пространство през 1977 година, когато печели Конкурса за диригенти на Херберт декор Караян в Берлин. Малко по-късно харизматичният юноша дебютира с историческия спектакъл „ Киров “ (сега Мариински) в Ленинград (сега Санкт Петербург).
Това не е смешка работа. Гергиев дирижира продукция на „ Война и мир “ на Сергей Прокофиев като помощник на основния диригент. През идващите пет години руският музикант продължава напред и нагоре по пътя на определяне на високи диригентски стандарти. През 1988 година той най-сетне е назначен за основен диригент на спектакъл „ Киров “, който се трансформира в същински дом надалеч от родното място на Гергиев. Под негово управление именитото място се трансформира в един от първокласните оперни театри в света.
През 1993 година Гергиев е определен за диригент на годината на премиите за класическа музика в Лондон. Той прекарва времето си и споделя гения си с най-хубавите музиканти. Бил е и основен диригент на Лондонския симфоничен оркестър и Ротердамския филхармоничен оркестър.
3. Теодор Куренцис (роден 1972 г.)
Ltd Foma/Global Look Press
Този 47-годишен гръцко-руски диригент с готическа осанка няма еднакъв, когато става въпрос за придаване на нова светлина на музика, която евентуално сте чували хиляди пъти. Куренцис реализира невиждана популярност, откакто е назначен за музикален шеф на Пермския спектакъл за опера и балет през 2011 година. Той има нетрадиционен метод към репертоара и обновява връзката сред класическата музика и почитателите на XXI век. Куренцис трансформира Пермската опера в Мека за неортодоксални меломани.
Миналата година взема решение да се отдръпна, с цел да разпространява плана си, отбор Musica Aeterna. Билетите за концертите на оркестъра му се продават като топъл самун и се резервират за месеци напред. Иновативният диригент може да преоткрие съвсем всичко, от „ Лейди Макбет от Мценск “ на Шостакович до „ Реквием “ на Верди, поддържайки резултата жив и богат.
Куренцис също е обаятелен за гледане. Той е или в съвсем непрестанно придвижване, или плашещо имобилен, като див звяр, който се готви да нападна. Резките му безредни придвижвания на подиума и прочувствено претрупан метод към музиката трансформират концертите му във фойерверки. В момента е основен диригент на Симфоничния оркестър на SWR в Щутгарт.
Куренцис е роден в Атина и стартира да върви на уроци по пиано, когато е единствено на четири години. Постъпва в Гръцката национална консерватория със компетентност цигулка на 12-годишна възраст. През 1994-1999 година учи диригентство в Държавната консерватория в Санкт Петербург и се влюбва в Русия. През 2014 година Куренцис получава съветско поданство като премия за изключителната си работа. Талантливият диригент неотдавна размъти водите във филмовата промишленост. Куренцис изигра именития руски физик Лев Ландау във кино лентата на Иля Хржановски „ ДАУ “, чиято международна премиера беше в Берлин през 2019 година.
4. Юрий Башмет (роден 1953 г.)
Алексей Даничев/Sputnik
Преди да овладее диригентската палка, Башмет си печели известност на занаятчия на виолата, хвален за изключителната си техника и звук. Той е взел участие като солист с най-големите оркестри в света, в това число Берлинската филхармония, Нюйоркския филхармоничен оркестър и Виенската филхармония. Башмет, който е роден в южния съветски град Ростов на Дон, хваща диригентската палка през 1985 година.
На идната година амбициозният виолист основава камерния оркестър Московски солисти. В началото на 1990-те години Башмет е заставен да възроди още веднъж своя отбор, когато първичните членове на компанията вземат решение да останат във Франция вечно. Новосформираният му оркестър се състои от най-обещаващите ученици на Московската консерватория.
По друго време най-хубавите музиканти, в това число Святослав Рихтер и Мстислав Ростропович, си сътрудничат с ансамбъла. През 2008 година Башмет и неговият оркестър попадат в заглавията на вестниците, спечелвайки премия „ Грами “ за осъществяванията си на творби на Стравински и Прокофиев. От 2002 година Башмет е и живописен началник и основен диригент на Руския държавен симфоничен оркестър. В репертоара му има повече от 350 творби на съветски и международни класици.
5. Юрий Темирканов (роден 1938 г.)
Сергей Гунеев/Sputnik
Малко диригенти се радват на толкоз дълга и плодотворна кариера като Темирканов, който остава предан към Петербургската филхармония от 1988 година до през днешния ден. Подобно на доста руски момчета от своето потомство, Юрий учи музика като дете. Той посещава Ленинградската консерватория и възнамерява да стане виолист. Темирканов обаче би трябвало да остави първичните си проекти настрани, откакто печели Всесъветския диригентски конкурс през 1966 година.
Лауреатът е поканен да обиколи Европа и Съединени американски щати с гениалния руски виолист Давид Ойстрах и Московската филхармония. Темирканов дебютира в Петербургската филхармония през 1967 година. Той има опция безусловно да работи един до друг с маестро Евгений Мравински. Бил е и основен диригент на Ленинградския симфоничен оркестър от 1968 до 1988 година.
Темирканов е дирижирал доста от огромните международни оркестри. Според музикалните критици малко майстор-диригенти могат да накарат Чайковски и Шостакович да звучат толкоз превъзходно. През 1992 година е назначен за основен диригент в Кралския филхармоничен оркестър. От 1992 до 1997 година той е и основен гост-диригент на Дрезденската филхармония, Датския народен радиосимфоничен оркестър и Болшой спектакъл, и други
6. Евгений Мравински (1903-1988)
Исаак Тункел/Sputnik
Роден в аристократично семейство, Мравински е същинска легенда и, безспорно, един от най-уважаваните диригенти и учители на всички времена. Мравински е ослепителен образец за руската диригентска школа в най-хубавата ѝ светлина, в която техниката на диригентство и точността са от първостепенно значение. Изключителният диригент в никакъв случай не се вглъбява в емоционалността на музиката, която оркестърът му извършва.
Като дирижира без диригентска палка, Мравински основава симбиоза от тон и държание, който към момента се отличава в музикалния свят през днешния ден. Съветската легенда дирижира Ленинградската филхармония в продължение на половин век, от 1938 до 1988 година. Той управлява оркестъра си с улегналост, достолепие и точност. Неговият революционен репертоар включва министър председателите на шест симфонии на Шостакович.
7. Евгений Светланов (1928-2002)
Sputnik
Светланов е роден с музика в кръвта. Баща му е солист на Болшой спектакъл, а майка му е мим. През 1951 година Евгений приключва Московския институт „ Гнесин “ като пианист. Неговият преподавател в Московската консерватория, Хайнрих Нойхаус (чиито известни възпитаници са Святослав Рихтер и Емил Илелс) го научава да мисли за пианото в подтекста на оркестъра. Той е същински индивидуалист и в никакъв случай не се придържа сляпо към традицията в името на бързия триумф.
Светланов работи като основен диригент в алма матер на татко си, Болшой спектакъл, в продължение на две години. Тогава обръща нова страница и напуща Болшой, с цел да дирижира Държавния симфоничен оркестър на Съюз на съветските социалистически републики, където размахва палката си в продължение на 35 години (от 1965-2000 г.). Светланов е в креативен и персонален напредък през 1970-1980-те години и печели оценки за неконвенционалните си тълкования на Рахманинов, Прокофиев, Шостакович и изключително Малер. Светланов управлява и хипнотизира своя оркестър, упражнявайки акуратен надзор на ансамбъла, без да оказва спомагателен напън.
8. Михаил Плетньов (роден 1957 г.)
Николай Титов/Global Look Press
Михаил Плетньов е роден в музикално семейство в Архангелск. Той потегля по стъпките на майка си, изучавайки пиано в Московската консерватория. На 21 години Михаил се изстрелва на интернационалната сцена като пианист като печели първа премия на влиятелния конкурс „ Чайковски “. Той обикаля доста света и си сътрудничи с огромни оркестри като пианист (Плетньов е считан за един от най-големите международни тълкуватели на Пьотр Чайковски).
В опит да разшири опита си, Плетньов дебютира като диригент през 1980 година. Оттогава той извършва ролята на гост-диригент с редица водещи оркестри, в това число Лондонската симфония, Симфонията на град Бирмингам и Филхармонията в Лос Анджелис. През 1990 година Плетньов най-сетне основава собствен отбор, Руски народен оркестър (РНО), който се издига до една от най-хубавите симфонични компании в света. Записът на Плетньов на операта на Сергей Прокофиев „ Петър и вълкът “, озвучена от Бил Клинтън, София Лорен и Михаил Горбачов, печели „ Грами “ през 2004 година. Според списание „ Грамофон “ Плетньов е и „ един от най-интелигентните и стилни диригенти на Чайковски “.
9. Александър Ведерников (1964-2020)
Доминик Баутин/TASS
Ведерников е главен диригент на Кралската датска опера и музикален шеф на Михайловския спектакъл в Санкт Петербург. Трагично е, че жизненият му път приключва на 56-годишна възраст. Диригентът умря през октомври 2020 година заради затруднения от Covid-19. Ведерников е наследник на баса на Болшой спектакъл и професор по орган в Московската консерватория. Възпитан е да зачита музикалните обичаи. Започва като помощник на основния диригент, а по-късно и втори диригент на Симфоничния оркестър на Чайковски. През 1995 година основава симфоничния оркестър на Руската филхармония и е живописен началник и основен диригент на този оркестър до 2004 година.
Ведерников е отпред на Болшой спектакъл близо 10 години. Неговото наличие оживява сцената с нежни придвижвания на диригентската палка и магнетична персона, завладяваща публиката по целия свят. От 2009 до 2018 година е основен диригент на датския симфоничен оркестър. През 2018 година Ведерников печели хвалба за дирижирането на Симфоничния оркестър на Би Би Си, който извършва Глинка, Чайковски, както и международната премиера на китарния концерт на Джоби Талбот.
10. Генадий Рождественски (1931-2018)
Владимир Вяткин/Sputnik
Рождественски прави своя професионален дебют в Болшой спектакъл още като студент. Той получава впечатляващи оценки за дирижирането на класическия балет на Чайковски „ Спящата хубавица “. Малко по-късно става основен диригент на компанията. През 1959 година Рождественски дирижира първата цялостна режисура на епичната опера на Прокофиев „ Война и мир “. Той също по този начин управлява Симфоничния оркестър на Московското радио повече от десетилетие. Докато Студената война е в разгара си, Рождественски е един от дребното руски актьори, на които е позволено да вършат турнета в чужбина.
Той също по този начин става първият руски диригент, назначен за основен диригент на влиятелни задгранични оркестри: Симфоничния оркестър на Би Би Си, Виенската симфония и Стокхолмската кралска филхармония. Рождественски е обаятелен за гледане. Неговата прочувствена активност, неуморима сила и рискови придвижвания обогатяват музиката.
създател: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ