Към Част 1 – ТУК. Веднъж Ръсел извикал: Ние не сме духове!

Към Част 1 – ТУК. Веднъж Ръсел извикал: „ Ние не сме духове! Ние сме хора тъкмо като вас. Просто към този момент нямаме тела. “ Фишър намира за малко необичайно, че водачите са толкоз привързани към „ физическото равнище “. Джо Фишър споделя, че диалозите с Филипа „ избухват “ в главата му. Веднъж, до момента в който тича нагоре по стръмен рид, Джо чува „ глас или вградена мисловна форма “. За да направи изкачването доста по-лесно, „ гласът “ му споделя да си показа, че краката му не допират земята. Техниката има позитивен резултат. В къщата на Авива, Фишър пита Филипа дали е говорила с него, до момента в който е тичал. Тя дава отговор: „ Да! “ и съумява да опише тъкмо какво му е споделила. Джо изяснява: „ По някакъв метод Филипа трябваше или да живее вътре в мен, или да витае непрекъснато наоколо, улавяйки посредством някаква неземна антена всяко трепкане и треперене на моя организъм. “ Изглежда „ водачите “ имат достъп до съвсем безкрайно количество информация. Те даже настояват, че познават „ естеството на Бог “, само че споделят, че времето, належащо за пояснение, ще отнеме към триста сесии, заради тази причина това в никакъв случай не е опитвано. Фишър признава, че е впечатлен от знанията и препоръките, предлагани от тях. Джо е обучаван, наред с други неща, за историята на Атлантида и Лемурия, за работата на мозъка, за прераждането, кармата и духовното развиване, и по този начин нататък. Фишър споделя: „ Толкова богати и толкоз изобилни бяха прозренията и наблюденията, че имаше моменти, когато се усещах покрит от същинския гейзер от информация. Общуването с водачите беше пристрастяващо и вълнуващо прекарване. “ С течение на времето той става леко недоверчив към водачите. Когато по време на една сесия Филипа споделя, че е наясно с всяка мисъл, която в миналото е имал за нея, „ забележката ме накара да пламна. Всеки път, когато си помислех за нея, тя знаеше. Колко деликатен, попитах се, можеш да станеш? “. Водачите изнасят дълги лекции за значимостта на мира и любовта, само че в доста връзки техните учения звучат празни и съдържат малко наличие. Също по този начин е обезпокоително, че те се намесват, както физически, по този начин и прочувствено, в живота на своите подопечни, като в това време акцентират значимостта на свободната воля. Такова голямо несъгласие е невероятно да се изясни. В своята книга „ Паранормалното “ Стан Гуч разказва ученията на „ духовните водачи “ като „ тип интелектуална захарна вълна …, когато дъвчете тези изявления, там няма нищо. Устата е празна. “. Покойният Д. Скот Рого, публицист и откривател на парапсихологични явления, е съвсем на същото мнение като Гуч: „ Намирам, че множеството канализирани дискурси имат духовната и философска изисканост на книга за Дик и Джейн. “, изяснява той в своята книга „ The Infinite Boundary “. Фишър написа: „ Колкото повече обичах Филипа, толкоз повече жадувах за осезаемо доказателство за нейното битие. “ Поради тази причина и защото желае да напише книга за безплътните същества и живота в „ идващото измерение “, Фишър се заема да потвърди самоличността на водачите. Иска да знае дали са живели живота, който споделят, че са имали. Джо знае задоволително за духовете, с цел да осъзнава, че те рядко са тези, за които се показват. Всъщност е предизвестен за това от Ръсел, който по време на един от първите им диалози ясно споделя, че “пакостливите духове от време на време обичат да се показват за мъдри и знаещи духовни водачи “. Водачите са повече от удовлетворени от желанието на Фишър да потвърди самоличността им и са нетърпеливи да му предложат съответни детайлности за живота им на земята. На първо място, взема решение Джо, той ще се опита да наблюдава информацията, дадена от някогашния водач на бомбардировач на Кралските военновъздушни сили – Уилям Алфред Скот, лидер на човек на име Тони. Скот споделя, че е роден в Бристол през 1917 година, почнал е кариерата си в Кралските военновъздушни сили в 99 ескадрила в Милдънхол, Съфолк и, по подигравка на ориста, не е бил погубен във въздуха, а при немска бомбардировка над Ковънтри през 1944 година Скот знае всичко за ескадрилата, нейните интервенции и офицерите. Фишър посещава Службата за обществени архиви в Кю и открива, че в ескадрилата не е имало офицер водач Уилям Скот. Множество други детайлности също се оказват подправени. Когато, назад в Канада и в огорчено въодушевление, Джо пита Скот за какво е излъгал, тогавашното умерено и учтиво създание става раздразнително. То споделя: „ Не искам поверителността ми да бъде нарушавана. Дадох ви цялата информация, от която се нуждаете, и като такава тя ще остане сред нас. “. Опитвайки се да се измъкне от обстановката, Скот твърди, че не е в положение да остане още дълго, тъй като е направил проекти за скорошно прераждане. Той споделя, че „ уместно тяло е открито в Южна Англия “. След като се сбогува, Скот отпътува за „ физическото равнище “. Много по-късно Ръсел дава детайлности за „ новото олицетворение “ на Скот – името му, мястото на раждане и имената на родителите му. Изненадващо, когато Фишър ревизира информацията, съумява да получи акт за раждане на бебето. Джо се свърза с родителите, които, макар, че са заинтригувани от тематиката, не пожелават да се намесват. Той се съгласява с решението им. Фишър написа: „ Ако водачите желаят да им се има вяра нямаше ли да настояват, че са хора, които фактически са съществували? Може би са черпели от знанията и спомените на други хора – живи или мъртви – с цел да основат своята еднаквост? “



Що се отнася до неговата обичана Филипа, тя също се оказва лъжкиня или, по думите на Фишър, „ занаятчия на измамата “. По време на пътуванията си из Гърция, Фишър не съумява да откри руините на Терос и никакви доказателства, че селото фактически е съществувало. И освен това, град Александруполис, за който Филипа загатва, че е посетила през осемнадесети век, даже не е съществувал в този миг от историята. Всъщност Фишър открива, че градът е кръстен на монарх от двадесети век! Четете още: Зли духове в последния рейс с номер 375 в Пекин По време на остатъка от престоя си в Гърция, до момента в който лежи в леглото късно през нощта и размишлява върху измяната на Филипа, „ нейното жужене още веднъж ме измъчваше. Някога толкоз успокоителен, шумът в ушите ми закупи писклив и злокобен аспект, оставяйки ме безсънен цяла нощ “. В този миг Фишър стартира да се опасява от Ръсел, Филипа и другите водачи. Той си мисли: „ Ако ни познават толкоз от близко, както демонстрираха безчет пъти, кой би могъл да каже каква власт имат над живота ни? “. След разобличаването на водачите единствено един или двама членове напущат групата. Като цяло вярата им във водачите съвсем не е разтърсена. Фишър разказва Ръсел – явно водачът на водачите, като „ подъл, манипулативен, евентуално рисков, хлъзгав като пословичната змиорка и занаятчия психолог “. Фишър не може да приказва с Филипа, тъй като както му споделя Ръсел: „ Ти изцяло си я изключил. “. Те в никакъв случай повече не “разговарят ”. В публикация за историята на Джо Фишър, философът и откривател на паранормални феномени Джонатан Зап допуска, че в действителност водачите може да са едно цяло, „ едно създание, изменящо формата си, което, сходно на Дявола, има силата да одобри приятна форма и е в положение да извърши функциите на цялостен състав от герои и от двата пола “. Бившият член на групата – Сандфорд Елисън, споделя на Фишър по какъв начин водачите съвсем са унищожили живота му. По време на персонални сесии с тях, изключително с Ръсел, на Елисън е казано, че в случай че не напусне жена си ще почине. Те даже споделят, че „ тя се пробва да те убие, като прожектира мощни отрицателни сили към теб “. Докато работи с водачите, които го учат да канализира „ лечебни сили “, Елисън страда от „ яростни прочувствени съмнения и пристъпи на комплицирано мислене “. Когато не е в тяхно наличие той се усеща доста по-добре. По време на последния си диалог с Ръсел, в който той изяснява, че не желае повече да има нищо общо с водачите, на Елисън е казано, „ че ще се самоубие в припадък на меланхолия “. Преди да се раздели с водачите, Фишър, сходно на Елисън, се усеща зле. Той споделя: „ Бях по-неспокоен от нормално, по-податлив на бодърствуване и нервно напрежение … Не можех да се отърва от досадното чувство за мръсота, което не можеше нито да бъде несъмнено, нито обяснено. “ След като прекарва години в слушане и интимни диалози със същностите, канализирани посредством Авива, и откакто приказва с редица други канализирани същности, Фишър е заставен да одобри, ненапълно със страдание, че тези видимо мъдри и доброжелателни същества, „ не са нищо повече от „ по-низши астрални същности или гладни призраци ”. Фишър дефинира тези „ вампирски същности “, като „ човеци, чиито мозъци, сега на физическа гибел, са били неспособни да се откъснат от желанието. Така поробена, личността попада в клопката на по-ниските равнища, даже когато резервира за известно време своята памет и характерност. Оттук и терминът „ изгубена душа “, остатъчно създание, което не е нищо повече от астрален мъртвец в очакване. То се е осъдило на загиване, то е избрало „ втора гибел “. “ В гореспоменатата публикация за „ притежаването на духа “ Колин Уилсън задава въпроса: „ Беше ли самоубийството му опит да се причисли още веднъж към Филипа? “ За да поддържа тази доктрина, Уилсън изяснява по какъв начин общуването на Фишър с Филипа го е „ разглезило за естествен полов живот “, както се разкрива в следния откъс, взет от „ Гладни призраци “: „ Моят земен любовен живот беше жертван. Никоя жена от плът и кръв не би могла да се надява да подражава на любовта и загрижеността на Филипа. Никоя въплътена жена в никакъв случай не би могла да стартира да ме схваща по метода, с който бях привикнал. В прочут смисъл бях загубен за света, живеейки в земя на несигурност … ”. Уилсън предлага и друга безапелационна доктрина: „ Говорих за мистерията към самоубийството на Джо със Сузана Макинърни, която е президент на Колежа по психологични проучвания в Южен Кенсингтън. Сузана удостовери, че дълготрайното обвързване с „ гладни призраци “ може да аргументи тежки вътрешни проблеми. Един тип нечистотия полепва по „ аурата “ или виталните сили на медиума, която би трябвало да бъде почистена от друга среда, като препарат за разчистване на прозорци, който излъсква мръсотията. Тази нечистотия може да провокира меланхолия и възприятие за недействителност. И от време на време, споделя Сузана, „ гладен фантом “ може даже да се „ мотае “ в някого, напълно неподозиращ, и може да бъде изпъден единствено от медиум, който схваща от сходни въпроси. Тя се съгласи с мен, че това може да е обяснението за самоубийството на Джо. “ Фишър е на мнение, „ че никое високо еволюирало, духовно създание в никакъв случай не би говорило посредством медиум “. Той цитира починалия тибетски будистки лама Намгял Ринпоче, създател на Dharma Center в Канада: „ Като общ нравствен закон, никое просветлено създание не би говорило посредством елементарен човек. Безплътните духове, които се показват посредством ченълинг, са обединени в обезверената си потребност от обич. Тяхната аудитория е потомство, което също е гладно за обич. ”. В светлината на злополучната история на Фишър би било елементарно да се образува мнението, че всички канализирани същности са притеснителни, евентуално даже злонамерени, по-ниски астрални същества, и че както е написано във 2 Коринтяни 14, „ самият Сатана се маскира като Ангел на светлината ”. Но нищо в живота не е толкоз черно и бяло. Може би последната дума би трябвало да бъде на Зап, който предизвестява: „ Трябва да обмислим фините способи, по които безплътните могат да повлияят на нашите мисли, страсти, половост и държание. Явното самоубийство на Джо Фишър прибавя злокобен намек, че тези същности не би трябвало да се подценяват … “