Страшни градски легенди, за които никога не сте чували
Към Част 1 – ТУК. Страшни градски митове, за които в никакъв случай не сте чували … Вещицата и нейното проклятие Преди доста време, от гората излязла магьосница и отишла до близкото шотландско село (Zona666.com). Започнала да моли локалните поданици да не секат дърветата, с цел да си разчистват място за ниви. Тя заплашила, че в случай че откажат, ще направи тези полета безплодни, а локалните дами – бездетни. След договаряния сред селяните и вещицата се сключила договорка. Вещицата им разрешила да отсекат дребна част от дърветата, а в подмяна на това, селяните трябвало да оставят огромна торба с друга храна в гората всяка есен. В продължение на епохи това съглашение било изпълнявано и всичко било наред. Но, по-късно, се трансформирало просто в приказка и селяните изсекли съвсем цялата гора, с цел да построят мелница. Тогава вещицата се върнала и още веднъж ги заплашила. Този път, локалните поданици не се уплашила, а я хванали и я обесили на едно дърво. Вещицата промълвила, че в този момент цената на договорката е три торби. Селяните пренебрегнали това, само че мелничарят се уплашил и всяка есен оставял три торби с храна на ръба на останалата гора.
Минали години … Мелничарят имал три дъщери, които израснали хубавици. Един ден, той решил да не оставя повече торби за вещицата. И през същата есен, когато нарушил съглашението, най-малката му щерка изчезнала. Когато селяните тръгнали да търсят момичето, служащите присъединили мелницата и всички видели по какъв начин кръв тече сред воденичните камъни. Бързо спрели мелницата, а начупеното тяло на изчезналото момиче било открито вътре в механизма. Всички решили, че това е наказване от духа на вещицата. Историята за проклятието на вещицата в това село и покрайнините му е толкоз известна, че била разказвана даже през ХХ век, макар, че остарялата мелница е разрушена от дълго време и на нейно място е издигната плевня, която също е изоставена по-късно. През 1960 година, младеж взема решение да отиде там и да прекара нощта. На идната заран приятелите му го намерили в плевнята, извънредно изплашен и бледен, а двата му крайници били счупени. Той споделя, че си е счупил краката, когато е скочил от горния етаж, където е спал. Бил го направил, тъй като видял по какъв начин три празни остарели торби за зърно са „ оживели “ и са протегнали „ ръце “ да го удушат. Пътят на седемте сестри В началото на 20-те години на предишния век, млад мъж от Небраска (Nebraska) се кара с родителите си тъй като няма лична стая. Семейството не е богато, а в фамилията има седем по-малки сестри. Той би трябвало да споделя стая с няколко от тях. По време на кавгата, той избягал от вкъщи си. Седнал в гората и в главата му почнал да се оформя проект да отмъсти на родителите и сестрите си. Изчакал родителите да тръгнат за работа и се върнал в къщата, като извеждал по едно момиче. Четете още: Митовете за Ел Коко, който отвлича деца и ги поглъща Завързал всичките с въже към врата и ги окачил на дърветата по пътя, като ги подредил тъкмо в един ред. Легендата не споделя какво се е случило с младия палач, само че тези дървета, стоящи в редица до пътя, порастват там дълго време, хвърляйки смут върху локалните поданици. Много години по-късно, след Втората международна война, е решено да се продължи автомагистралата по тези места, за което седемте дървета са отсечени. Магистралата е наречена Пътят на седемте сестри и за нея към момента се описват плашещи неща. През нощта, водачите чуват момичешки писъци, фаровете на колите изгасват от единствено себе си, когато минават около мястото, където в миналото са растели дървета. Понякога чуват камбани, макар че наоколо няма черква. Шофьори оповестяват за червени очи, които ги гледат от храстите в профил на пътя. Изчезналата стая Твърди се, че тази история се базира напълно на действително събитие, макар, че не се загатват имената на хотела или страната, от която идват основните герои. През 1889 година, майка и щерка пътуват из Европа. Но, майката ненадейно се разболява при идването им в Париж. Те отседнали в първокласен хотел и дамата незабавно си легнала, а щерка й повикала доктор. Лекарят прегледал майка й, написал рецепта и й споделил да лежи. Дъщерята взела рецептата и отишла да търси аптека.
Обикаляла дълго време, тъй като не знаела френски, а Париж й бил изцяло чужд. Накрая съумяла да купи медикаментите и се върнала в хотела. Отваряйки стаята с ключа, момичето видяло, че е празна и всичко в нея не било по този начин, както било преди да тръгне. Тапетите имали друг цвят, завесите също, а багажът им липсвал. Тогава момичето отишло да потърси помощ и видяло наоколо чистачка. Тя я попитала какво се е случило с нейната стая и къде са изчезнали майка й и движимостите им, само че чистачката не дала отговор, а незабавно си тръгнала. Тогава момичето слязло долу и почнало да разпитва други чиновници на хотела за същото, а те не разбирали защо приказва. Твърдели, че я виждат за първи път и не знаят нищо за обстоятелството, че тя и майка й са отседнали в хотела. Изплашеното момиче хукнало да търси помощ в посолството на страната си, само че откакто изслушали нейната история, чиновниците решили, че е полудяла и изпратили нещастната жена в локалната психиатрична болница. През идващите няколко години, момичето се опитвало още веднъж и още веднъж да убеждава лекарите, че не е луда, и че майка й в действителност е изчезнала, както техните неща и цялата им хотелска стая. След няколко години, момичето в действителност полудя и скоро умряло …
Минали години … Мелничарят имал три дъщери, които израснали хубавици. Един ден, той решил да не оставя повече торби за вещицата. И през същата есен, когато нарушил съглашението, най-малката му щерка изчезнала. Когато селяните тръгнали да търсят момичето, служащите присъединили мелницата и всички видели по какъв начин кръв тече сред воденичните камъни. Бързо спрели мелницата, а начупеното тяло на изчезналото момиче било открито вътре в механизма. Всички решили, че това е наказване от духа на вещицата. Историята за проклятието на вещицата в това село и покрайнините му е толкоз известна, че била разказвана даже през ХХ век, макар, че остарялата мелница е разрушена от дълго време и на нейно място е издигната плевня, която също е изоставена по-късно. През 1960 година, младеж взема решение да отиде там и да прекара нощта. На идната заран приятелите му го намерили в плевнята, извънредно изплашен и бледен, а двата му крайници били счупени. Той споделя, че си е счупил краката, когато е скочил от горния етаж, където е спал. Бил го направил, тъй като видял по какъв начин три празни остарели торби за зърно са „ оживели “ и са протегнали „ ръце “ да го удушат. Пътят на седемте сестри В началото на 20-те години на предишния век, млад мъж от Небраска (Nebraska) се кара с родителите си тъй като няма лична стая. Семейството не е богато, а в фамилията има седем по-малки сестри. Той би трябвало да споделя стая с няколко от тях. По време на кавгата, той избягал от вкъщи си. Седнал в гората и в главата му почнал да се оформя проект да отмъсти на родителите и сестрите си. Изчакал родителите да тръгнат за работа и се върнал в къщата, като извеждал по едно момиче. Четете още: Митовете за Ел Коко, който отвлича деца и ги поглъща Завързал всичките с въже към врата и ги окачил на дърветата по пътя, като ги подредил тъкмо в един ред. Легендата не споделя какво се е случило с младия палач, само че тези дървета, стоящи в редица до пътя, порастват там дълго време, хвърляйки смут върху локалните поданици. Много години по-късно, след Втората международна война, е решено да се продължи автомагистралата по тези места, за което седемте дървета са отсечени. Магистралата е наречена Пътят на седемте сестри и за нея към момента се описват плашещи неща. През нощта, водачите чуват момичешки писъци, фаровете на колите изгасват от единствено себе си, когато минават около мястото, където в миналото са растели дървета. Понякога чуват камбани, макар че наоколо няма черква. Шофьори оповестяват за червени очи, които ги гледат от храстите в профил на пътя. Изчезналата стая Твърди се, че тази история се базира напълно на действително събитие, макар, че не се загатват имената на хотела или страната, от която идват основните герои. През 1889 година, майка и щерка пътуват из Европа. Но, майката ненадейно се разболява при идването им в Париж. Те отседнали в първокласен хотел и дамата незабавно си легнала, а щерка й повикала доктор. Лекарят прегледал майка й, написал рецепта и й споделил да лежи. Дъщерята взела рецептата и отишла да търси аптека.
Обикаляла дълго време, тъй като не знаела френски, а Париж й бил изцяло чужд. Накрая съумяла да купи медикаментите и се върнала в хотела. Отваряйки стаята с ключа, момичето видяло, че е празна и всичко в нея не било по този начин, както било преди да тръгне. Тапетите имали друг цвят, завесите също, а багажът им липсвал. Тогава момичето отишло да потърси помощ и видяло наоколо чистачка. Тя я попитала какво се е случило с нейната стая и къде са изчезнали майка й и движимостите им, само че чистачката не дала отговор, а незабавно си тръгнала. Тогава момичето слязло долу и почнало да разпитва други чиновници на хотела за същото, а те не разбирали защо приказва. Твърдели, че я виждат за първи път и не знаят нищо за обстоятелството, че тя и майка й са отседнали в хотела. Изплашеното момиче хукнало да търси помощ в посолството на страната си, само че откакто изслушали нейната история, чиновниците решили, че е полудяла и изпратили нещастната жена в локалната психиатрична болница. През идващите няколко години, момичето се опитвало още веднъж и още веднъж да убеждава лекарите, че не е луда, и че майка й в действителност е изчезнала, както техните неща и цялата им хотелска стая. След няколко години, момичето в действителност полудя и скоро умряло …
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ