Ако бебето се страхува от лекари: ето какво ще помогне
Към 5-7 месеца бебетата към този момент ясно разграничават непознатите хора и постоянно се плашат от тях
За бебето лекарят несъмнено е непознат и дори неприятелски. Обикновен чужд, като го вземе в ръце и види, че то се бои, незабавно го връща на мама. А оня човек с бялата престилка продължава да го пипа макар митингите му
Разбира се, педиатрите се стараят да понижат напрежението с усмивка и да преглеждат детето, до момента в който родителите го държат, в случай че е допустимо. Но въпреки всичко си е плашещо.
Как ще се държи детето зависи от темперамента му. Някои изпадат в суматоха при типа на лекаря. Това не е болестно положение, а единствено краткотрайна специфичност. Подобни нервности стартират от 7-9 месеца и нормално минават след третата година.
Педиатрите поучават какво да предприемете, в случай че вашето дете се плаши от лекари.
Купете му комплект „ Чичо Доктор “ и играйте вкъщи. Обяснете му дейностите, които прави лекарят, и след това разпределете функциите. Бебето няма всичко да разбере, само че ще му е забавно и ще е квалифицирано най-малко за някои от операциите.
Никога не го плашете с чичо лекар или инжекции.
Ако знаете или подозирате, че ще плаче, когато отивате в поликлиниката, взимайте си асистент. Може да влезете в кабинета без детето, а след това то да влезе с помощника – по този начин идва при вас, не при лекаря. Може също скрито да дадете нова играчка. Когато лекарят я подари на детето, ще го предразположи.
Бъдете спокойни и доброжелателни в лекарския кабинет. Децата усещат настроението на родителите.
Ако не сте съумели с предохранителните ограничения и виковете стартират, би трябвало безшумно, нежно и монотонно да му говорите, като го държите устойчиво. Колкото по-бързо докторът свърши, толкоз по-добре. Чак когато завърши, започнете да успокоявате детето.
Грешка е да се пробвате да го разсеете, като прекъснете прегледа. Това единствено ще удължи времето на напрежението, тъй като то продлжава да е в лекарския кабинет и да се плаши. Постарайте се да отвлечете вниманието му, в случай че е допустимо, и да не му позволявате да пречи на доктора.
Детската нервност е неприятна, само че единственото, което можете да извършите, е да се усмихвате и да съдействате за по-бързото довеждане докрай на неприятните процедури.
