Гемии и гемиджии в стара Варна
Към 1930 година крайбрежното корабоплаване във Варна се поддържа най-вече от гемии – дървени корабчета, придвижвани единствено с гребла, а някои и с ветрила, които служат за транспортиране на дребни товари от плитък бряг, недосегаем за огромните кораби. Използват се и за лов на риба.
Голямо е разнообразието на гемиите. Повечето от тях са съветски, описват от Република България " Пенчо Славейков " във Варна.
След Октомврийската гражданска война (1917 г.) от Русия във Варна идват доста моряци, риболовци и корабостроители със своите гемии, лимби (баркаси) и лодки. Така корабоплавателният парк нараства.
В края на 1938 година във Варна от Русе идват двехилядитонните шлепове „ Арда “ и „ Витоша “. С влекача „ Иван Вазов “ тези шлепове стартират да извозват каменни въглища от Бургас за Варна.
Крайбрежното корабоплаване се поддържа и от дребни кораби. Такъв е корабът „ Рудничар “, платен на остаряло от Гърция.
Някои от гемиите са подарък от морето, като гемията “Витоша ”, направена от полупотопен зарязан руски водолазен транспортен съд и двумачтовата гемия „ Орион “ – турска гемия, изхвърлена на брега от стихия и след това възобновена.
Параходът „ Евдокия “ на Българското параходно сдружение целогодишно поддържа линия по всички наши пристанища и транспортира дребни количества артикули, само че обезпечава целия пътнически поток.
Крайбрежният трафик се прави с доста разнородни артикули. Превозват се дърва за горене, минни подпори, дървен материал, трупи, траверси, паркет, дървени и каменни въглища, зърно, или така наречен „ всеобщи товари “. Освен тях другата категория “разно ” включва: вино, сол, риба, стъкларски произведения (от фабрика „ Гебедже “ в Белослав), дини и безвкусен артикули през другите сезони. Превозва се и доста баластра (чакъл), която се събира от плажните линии зад нос Галата.
Интересен е процесът на товарене от открит бряг: гемиите застават на котва на към една миля от прибоя, а до тях превозването на товарите се прави от лимби, обслужвани от двама души: капитан и моряк. Лимбата опира кърма в брега и откакто се натовари, придвижва стоката. Лимбаджийството е сложна и рискована специалност, само че по това време дава издръжка на доста моряци по нашето крайбрежие.
До Втората международна война гемиите транспортират дърва за горене и до пристанищата Балчик, Каварна и Мангалия. Цариград пък е огромен пазар за нашите дървени въглища. От кариерите “Атия ” (Бургаско) и „ Малък Аладън “ (с. Езерово, Варненско) се транспортират павета и камъни, скъпа суровина в строителството.
Във варненското пристанище гемиите се обработват, ремонтират и зимуват в по този начин наречения „ холандски пристан “, който съставлява 30-метрова кейова стена и в „ бухтата “ – малко квадратно заливче покрай остарялата жп гара. Използва се и пристана на Варненското езеро пред фабрика „ Христо Ботев “.
Обикновено гемиите приключват плаването към Никулден и остават в пристанищата за зимуване.
Голямо е разнообразието на гемиите. Повечето от тях са съветски, описват от Република България " Пенчо Славейков " във Варна.
След Октомврийската гражданска война (1917 г.) от Русия във Варна идват доста моряци, риболовци и корабостроители със своите гемии, лимби (баркаси) и лодки. Така корабоплавателният парк нараства.
В края на 1938 година във Варна от Русе идват двехилядитонните шлепове „ Арда “ и „ Витоша “. С влекача „ Иван Вазов “ тези шлепове стартират да извозват каменни въглища от Бургас за Варна.
Крайбрежното корабоплаване се поддържа и от дребни кораби. Такъв е корабът „ Рудничар “, платен на остаряло от Гърция.
Някои от гемиите са подарък от морето, като гемията “Витоша ”, направена от полупотопен зарязан руски водолазен транспортен съд и двумачтовата гемия „ Орион “ – турска гемия, изхвърлена на брега от стихия и след това възобновена.
Параходът „ Евдокия “ на Българското параходно сдружение целогодишно поддържа линия по всички наши пристанища и транспортира дребни количества артикули, само че обезпечава целия пътнически поток.
Крайбрежният трафик се прави с доста разнородни артикули. Превозват се дърва за горене, минни подпори, дървен материал, трупи, траверси, паркет, дървени и каменни въглища, зърно, или така наречен „ всеобщи товари “. Освен тях другата категория “разно ” включва: вино, сол, риба, стъкларски произведения (от фабрика „ Гебедже “ в Белослав), дини и безвкусен артикули през другите сезони. Превозва се и доста баластра (чакъл), която се събира от плажните линии зад нос Галата.
Интересен е процесът на товарене от открит бряг: гемиите застават на котва на към една миля от прибоя, а до тях превозването на товарите се прави от лимби, обслужвани от двама души: капитан и моряк. Лимбата опира кърма в брега и откакто се натовари, придвижва стоката. Лимбаджийството е сложна и рискована специалност, само че по това време дава издръжка на доста моряци по нашето крайбрежие.
До Втората международна война гемиите транспортират дърва за горене и до пристанищата Балчик, Каварна и Мангалия. Цариград пък е огромен пазар за нашите дървени въглища. От кариерите “Атия ” (Бургаско) и „ Малък Аладън “ (с. Езерово, Варненско) се транспортират павета и камъни, скъпа суровина в строителството.
Във варненското пристанище гемиите се обработват, ремонтират и зимуват в по този начин наречения „ холандски пристан “, който съставлява 30-метрова кейова стена и в „ бухтата “ – малко квадратно заливче покрай остарялата жп гара. Използва се и пристана на Варненското езеро пред фабрика „ Христо Ботев “.
Обикновено гемиите приключват плаването към Никулден и остават в пристанищата за зимуване.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ