Органите за сигурност от съветската власт до съветската държава
Към 100-годишнината от образуването на Съюз на съветските социалистически републики
До края на 1922 година алените като цяло са спечелили Гражданската война. Възникна въпросът за построяването на страната за мирното време. На 29 декември 1922 година на конференция на делегациите от конгресите на Съветите на РСФСР, Украинската ССР, БССР и ЗСФСР е подписан Договорът за формиране на Съюз на съветските социалистически републики. Той е утвърден на 30 декември 1922 година от Първия всесъюзен конгрес на Съветите и е подписан от ръководителите на делегациите. Малко по-рано, на 15 ноември, Всеруският централен изпълнителен комитет включи Далекоизточната република (ДВР) в състава на Русия.
Член 12 от Договора гласи:
За определяне на революционната правда на територията на Съюза на руските социалистически републики и за сливане на напъните на съюзните републики в битката против контрареволюцията към Централния изпълнителен комитет на Съюза на руските социалистически републики се основава Върховен съд с функционалностите на висш правосъден надзор, и под управлението на Съвета на националните комисари на Съюза - взаимен орган на Държавното политическо ръководство, чийто ръководител е член на Съвета на националните комисари на Съюза със консултативен глас.
Към този миг органите за сигурност на обединените републики (поради хронологичната непосредственост на процесите тук преглеждаме и ДВР) са:
в Русия и Украйна - държавни политически отдели към Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) на републиките;
в Беларус - същото ГПУ, само че подчинено на ЦИК;
в Закавказието - Закавказката ЧК към Съвета на националните комисари на ЗСФСР;
в Далечния изток - Главна дирекция за държавна политическа отбрана на Министерството на вътрешните работи.
Формално те бяха равноправни структури на самостоятелни страни. Въпреки това е ясно, че съветската ГПУ заема водеща позиция. Това се изяснява освен с концепцията за примата на руската власт, обща за всички републики над националните суверенитети (и разбирането, че тези суверенитети са временни), само че и от напълно на практика съображения: в изискванията на Гражданската война, ВЧК-ГПУ изискваше концентрация както в разследващите и контраразузнавателните интервенции и битката с враждебното политическо конспиративност, по този начин и в обслужването на други значими централизирани структури - Червената войска и транспортните връзки.
На процедура контролът се осъществяваше посредством пълномощниците на ЧК – ГПУ. Те стартират да се основават през 1920 година В РСФСР това бяха огромни районни органи, които направляваха работата на провинциалните и районните ЧК и специфичните отдели. Пълномощниците на ГПУ за Украйна и Далечния изток бяха по едно и също време ръководители на ГПУ на Украинската ССР и Държавната политическа защита на ДВР /ДалекоИзточната Република/.
В Кавказ обстановката беше малко по-различна, макар че кавказкото посолство управлява активността единствено на ЗакЧК, на границата на 1922 и 1923 година те бяха ръководени от разнообразни хора: ЦИК /Централният изпълнителен комитет/ на ЗСФСР не утвърди пълномощника С.Г. Могилевски и остави за ръководител В.Ф. Панкратов, който беше и зам.-пълномощен представител. До края на 1923 година това повтаряне е отстранено и двете длъжности стартират да се комбинират.
Нещата бяха разнообразни и с ГПУ към ЦИК на Беларус. Той се управлява от ГПУ, ситуирано в Смоленск за Западната територия, на което също са подчинени Витебски, Гомелски и Смоленски губернски отдели на ГПУ (Витебска и Гомелска губернии по това време са част от РСФСР).
Така де факто ГПУ към този момент беше обединена още преди основаването на единна руска страна, а член 12 от Договора единствено консолидира законово съществуващото положение на нещата.
На 10 януари 1923 година Президиумът на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики образува 6 комисии за подготовка на бъдеща конституция, в това число комисия за създаване на устав за Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики и ОГПУ. Тя беше в състав: А. П. Смирнов (председател), Н. В. Криленко, И. С. Уншлихт, Д. З. Мануилски, С. М. Тер-Габриелян, А. Г. Белобородов и Г. П. Мдивани.
Деветата глава от окончателния вид на конституцията беше отдадена на ОГПУ. Тя гласи:
Чл.61. За сливане на революционните старания на съюзните републики в битката против политическата и икономическа контрареволюция, шпионаж и бандитизъм се основава единно държавно политическо ръководство (ОГПУ) към Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики, ръководителят на което е включен в Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики с право на консултативен глас.
Чл.62. ОГПУ на Съюз на съветските социалистически републики управлява работата на локалните органи на ГПУ посредством своите представители при Съветите на националните комисари на съюзните републики, действайки въз основа на специфичен устав, утвърден със закон.
Чл.63. Надзорът върху законосъобразността на дейностите на ОГПУ на Съюз на съветските социалистически републики се прави от прокурора на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики въз основа на особено разпореждане на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики.
Със заповед на ГПУ № 247 от 11 юни 1923 година е основана комисия за метаморфоза на ГПУ.
На 6 юли 2-рата сесия на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики утвърди плана за конституция на Съюз на съветските социалистически републики и одобри резолюция „ За влизането в действие на Конституцията на Съюза на руските социалистически републики “.
Същия ден ръководителят на ГПУ Ф.Е. Дзержински напусна поста национален комисар на вътрешните работи на РСФСР. На 30 август на негово място е назначен заместник-народния комисар А.Г. Белобородов, остарял комунист с партиен опит от 1907 година, който по този метод става и върховен началник на ГПУ и Дзержински. Всъщност това нямаше огромно значение, защото въпросът за основаването на ОГПУ и прехвърлянето му под юрисдикцията на съюзния Съвет на националните комисари към този момент беше решен.
Такъв чудноват ред на послушание – членът на Организационното бюро на Централен комитет на РКП (б) Дзержински беше зависещ на Белобородов, който по това време не беше член на Централен комитет даже като претендент - продължи единствено два и половина месеца и отразява единствено прехвърлянето на пълномощията от съветското управление към зараждащото общосъюзно: да вземем за пример, може да се означи, че по същото време Народният комисариат на железниците на РСФРС, който също беше управителен от Дзержински, е преобразувана в НКПС на Съюз на съветските социалистически републики.
На 3 септември 1923 година F.E. Дзержински изпраща записка до Политбюро на Централен комитет на РКП (б) за персоналния състав на колегиумите на ОГПУ и ГПУ на РСФСР (1).
Веднага би трябвало да създадем ангажимента: концепцията за основаване на ГПУ на РСФСР остана план. Дори не беше конкретизиран органът, под чието ръководство трябваше да действа – дали това да е Съветът на националните комисари на РСФСР (по модела на съюзното ОГПУ), Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (както през 1921 – 1923 г.) или например, Всеруският централен изпълнителен комитет /ВЦИК/, както в Беларус. Въпреки това този план е доста забавен, тъй като демонстрира визията на „ първия чекист “ за разделянето на пълномощията сред съюзните и съветските органи на ГПУ.
И по този начин, колегиумът на ОГПУ включваше (2):
Ф.E. Дзержински - ръководител на ОГПУ;
В.Р. Менжински - 1-ви заместник-председател;
Г.Г. Ягода – 2-ри зам.-председател;
В.Н. Манцев е член на колегиума (бивш ръководител на ГПУ на Украинската ССР, все още на писане на бележката не е заемал никакви длъжности в органите на ГПУ);
Г.И. Бокий – член на колегиума, шеф на специфичния отдел на ГПУ;
Я.Х Петерс - член на колегиума, началник на Източния отдел на ГПУ;
С.A. Месинг - член на Колегиума, пълномощен представител на ГПУ за Петроградския боен окръг и шеф на Петроградския губернски отдел на ГПУ;
В.А. Балицки - член на Колегиума, пълномощен представител на ГПУ за Украйна и ръководител на ГПУ на Украинската ССР;
С.Г. Могилевски - член на Колегиума, пълномощен представител на ГПУ в ЗСФСР и ръководител на Закавказката ЧК;
Също по този начин началникът на Разузнавателния отдел е включен по служба в състава на Колегиума (към септември 1923 година военното разузнаване не е настрана ведомство, а Разузнавателен отдел на Канцеларията на 1-ви помощник-началник на Щаба на Червената армия) „ за връзка и работа с ОГПУ “.
Сега дано да разгледаме оферти състав на колегията на ГПУ на РСФСР. Състоеше се от ръководител и осем членове. Председател трябваше да стане Г.Г. Ягода. Членовете са посочени без длъжности, може да се допусна, че Дзержински е имал някакви свои проекти за разполагане на личния състав в съветския отдел, само че при липса на тази информация ще дадем действителните им позиции за септември 1923 година:
Ф.Д. Медвед - шеф на Московския губернски отдел на ГПУ;
И.А. Воронцов - шеф на административно-организационния отдел на ГПУ;
И.П. Павлуновски - пълномощен представител на ГПУ в Сибир
Я.К. Олски - шеф на отдела за гранична защита на ГПУ;
Е.Г. Евдокимов - пълномощен представител на ГПУ за Югоизтока (Ростов на Дон)
И.А. Апетер - прокурист на ГПУ за Западната територия (Беларуска ССР, Витебска и Гомелска губернии, които по това време са били част от РСФСР, и Смоленска губерния със седалище на посолството в Смоленск)
Г.С. Мороз - прокурист на ГПУ в Урал;
И.Д. Каширин - пълномощен представител на ГПУ за Киргизката територия (Оренбург);
Нито един от колегиумите не включваше пълномощниците на ГПУ за Далечния изток Л.Н. Белски и на Туркестан Г.A. Русанов, тъй че тяхното послушание в границите на този план е неразбираемо.
Така се обрисува парадоксална картина: ГПУ на Украйна и Закавказката ЧК са били подчинени на съюзническото ОГПУ (което е напълно логично), само че в това време органите на ГПУ на Петроград и на съветските губернии, които са били част от Петроградският боен окръг (а точно Архангелски, Вологодски, Мурмански, Новгородски, Псковски, Рибински, Северо-Двински и Череповецки губернски отдели) стоят настрана. В същото време ГПУ на РСФСР, посредством посолството, трябваше да бъде подчинено на ГПУ на Беларус.
Вероятно Дзержински се е управлявал от чисто ведомствени и оперативни съображения, оставяйки за себе си изключително значимия северозападен район (като освен това предава Москва на Ягода!) и „ формалните " административни граници. Независимо от това, времето на свободните чекисти от интервала на гражданската война изчезва в предишното, новата страна се нуждаеше от подредена конструкция и ОГПУ трябваше да стане органична част от държавното тяло.
Вероятно по тази причина Политбюро, откакто прегледа препоръчаната записка, реши изцяло да се откаже от ГПУ на РСФСР като ненужна междинна инстанция. Съставът на колегията на ОГПУ беше утвърден в препоръчаната форма на 18 септември.
Накрая, на 2 ноември 1923 година Президиумът на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики образува ОГПУ към Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики. На 15 ноември 1923 година е утвърден Правилникът за работа на ОГПУ.
Бележки:
(1) РГАСП. Ф. 76. Op. 3. Д. 101. Л. 7. Оригинал. Ръкопис.
(2) Данните за членовете на колегията са дадени по-подробно, в сравнение с самият Дзержински в бележката. И по този начин, той не показва буквите и най-общо показва територията на отговорност на пълномощниците.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
До края на 1922 година алените като цяло са спечелили Гражданската война. Възникна въпросът за построяването на страната за мирното време. На 29 декември 1922 година на конференция на делегациите от конгресите на Съветите на РСФСР, Украинската ССР, БССР и ЗСФСР е подписан Договорът за формиране на Съюз на съветските социалистически републики. Той е утвърден на 30 декември 1922 година от Първия всесъюзен конгрес на Съветите и е подписан от ръководителите на делегациите. Малко по-рано, на 15 ноември, Всеруският централен изпълнителен комитет включи Далекоизточната република (ДВР) в състава на Русия.
Член 12 от Договора гласи:
За определяне на революционната правда на територията на Съюза на руските социалистически републики и за сливане на напъните на съюзните републики в битката против контрареволюцията към Централния изпълнителен комитет на Съюза на руските социалистически републики се основава Върховен съд с функционалностите на висш правосъден надзор, и под управлението на Съвета на националните комисари на Съюза - взаимен орган на Държавното политическо ръководство, чийто ръководител е член на Съвета на националните комисари на Съюза със консултативен глас.
Към този миг органите за сигурност на обединените републики (поради хронологичната непосредственост на процесите тук преглеждаме и ДВР) са:
в Русия и Украйна - държавни политически отдели към Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) на републиките;
в Беларус - същото ГПУ, само че подчинено на ЦИК;
в Закавказието - Закавказката ЧК към Съвета на националните комисари на ЗСФСР;
в Далечния изток - Главна дирекция за държавна политическа отбрана на Министерството на вътрешните работи.
Формално те бяха равноправни структури на самостоятелни страни. Въпреки това е ясно, че съветската ГПУ заема водеща позиция. Това се изяснява освен с концепцията за примата на руската власт, обща за всички републики над националните суверенитети (и разбирането, че тези суверенитети са временни), само че и от напълно на практика съображения: в изискванията на Гражданската война, ВЧК-ГПУ изискваше концентрация както в разследващите и контраразузнавателните интервенции и битката с враждебното политическо конспиративност, по този начин и в обслужването на други значими централизирани структури - Червената войска и транспортните връзки.
На процедура контролът се осъществяваше посредством пълномощниците на ЧК – ГПУ. Те стартират да се основават през 1920 година В РСФСР това бяха огромни районни органи, които направляваха работата на провинциалните и районните ЧК и специфичните отдели. Пълномощниците на ГПУ за Украйна и Далечния изток бяха по едно и също време ръководители на ГПУ на Украинската ССР и Държавната политическа защита на ДВР /ДалекоИзточната Република/.
В Кавказ обстановката беше малко по-различна, макар че кавказкото посолство управлява активността единствено на ЗакЧК, на границата на 1922 и 1923 година те бяха ръководени от разнообразни хора: ЦИК /Централният изпълнителен комитет/ на ЗСФСР не утвърди пълномощника С.Г. Могилевски и остави за ръководител В.Ф. Панкратов, който беше и зам.-пълномощен представител. До края на 1923 година това повтаряне е отстранено и двете длъжности стартират да се комбинират.
Нещата бяха разнообразни и с ГПУ към ЦИК на Беларус. Той се управлява от ГПУ, ситуирано в Смоленск за Западната територия, на което също са подчинени Витебски, Гомелски и Смоленски губернски отдели на ГПУ (Витебска и Гомелска губернии по това време са част от РСФСР).
Така де факто ГПУ към този момент беше обединена още преди основаването на единна руска страна, а член 12 от Договора единствено консолидира законово съществуващото положение на нещата.
На 10 януари 1923 година Президиумът на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики образува 6 комисии за подготовка на бъдеща конституция, в това число комисия за създаване на устав за Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики и ОГПУ. Тя беше в състав: А. П. Смирнов (председател), Н. В. Криленко, И. С. Уншлихт, Д. З. Мануилски, С. М. Тер-Габриелян, А. Г. Белобородов и Г. П. Мдивани.
Деветата глава от окончателния вид на конституцията беше отдадена на ОГПУ. Тя гласи:
Чл.61. За сливане на революционните старания на съюзните републики в битката против политическата и икономическа контрареволюция, шпионаж и бандитизъм се основава единно държавно политическо ръководство (ОГПУ) към Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики, ръководителят на което е включен в Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики с право на консултативен глас.
Чл.62. ОГПУ на Съюз на съветските социалистически републики управлява работата на локалните органи на ГПУ посредством своите представители при Съветите на националните комисари на съюзните републики, действайки въз основа на специфичен устав, утвърден със закон.
Чл.63. Надзорът върху законосъобразността на дейностите на ОГПУ на Съюз на съветските социалистически републики се прави от прокурора на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики въз основа на особено разпореждане на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики.
Със заповед на ГПУ № 247 от 11 юни 1923 година е основана комисия за метаморфоза на ГПУ.
На 6 юли 2-рата сесия на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики утвърди плана за конституция на Съюз на съветските социалистически републики и одобри резолюция „ За влизането в действие на Конституцията на Съюза на руските социалистически републики “.
Същия ден ръководителят на ГПУ Ф.Е. Дзержински напусна поста национален комисар на вътрешните работи на РСФСР. На 30 август на негово място е назначен заместник-народния комисар А.Г. Белобородов, остарял комунист с партиен опит от 1907 година, който по този метод става и върховен началник на ГПУ и Дзержински. Всъщност това нямаше огромно значение, защото въпросът за основаването на ОГПУ и прехвърлянето му под юрисдикцията на съюзния Съвет на националните комисари към този момент беше решен.
Такъв чудноват ред на послушание – членът на Организационното бюро на Централен комитет на РКП (б) Дзержински беше зависещ на Белобородов, който по това време не беше член на Централен комитет даже като претендент - продължи единствено два и половина месеца и отразява единствено прехвърлянето на пълномощията от съветското управление към зараждащото общосъюзно: да вземем за пример, може да се означи, че по същото време Народният комисариат на железниците на РСФРС, който също беше управителен от Дзержински, е преобразувана в НКПС на Съюз на съветските социалистически републики.
На 3 септември 1923 година F.E. Дзержински изпраща записка до Политбюро на Централен комитет на РКП (б) за персоналния състав на колегиумите на ОГПУ и ГПУ на РСФСР (1).
Веднага би трябвало да създадем ангажимента: концепцията за основаване на ГПУ на РСФСР остана план. Дори не беше конкретизиран органът, под чието ръководство трябваше да действа – дали това да е Съветът на националните комисари на РСФСР (по модела на съюзното ОГПУ), Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (както през 1921 – 1923 г.) или например, Всеруският централен изпълнителен комитет /ВЦИК/, както в Беларус. Въпреки това този план е доста забавен, тъй като демонстрира визията на „ първия чекист “ за разделянето на пълномощията сред съюзните и съветските органи на ГПУ.
И по този начин, колегиумът на ОГПУ включваше (2):
Ф.E. Дзержински - ръководител на ОГПУ;
В.Р. Менжински - 1-ви заместник-председател;
Г.Г. Ягода – 2-ри зам.-председател;
В.Н. Манцев е член на колегиума (бивш ръководител на ГПУ на Украинската ССР, все още на писане на бележката не е заемал никакви длъжности в органите на ГПУ);
Г.И. Бокий – член на колегиума, шеф на специфичния отдел на ГПУ;
Я.Х Петерс - член на колегиума, началник на Източния отдел на ГПУ;
С.A. Месинг - член на Колегиума, пълномощен представител на ГПУ за Петроградския боен окръг и шеф на Петроградския губернски отдел на ГПУ;
В.А. Балицки - член на Колегиума, пълномощен представител на ГПУ за Украйна и ръководител на ГПУ на Украинската ССР;
С.Г. Могилевски - член на Колегиума, пълномощен представител на ГПУ в ЗСФСР и ръководител на Закавказката ЧК;
Също по този начин началникът на Разузнавателния отдел е включен по служба в състава на Колегиума (към септември 1923 година военното разузнаване не е настрана ведомство, а Разузнавателен отдел на Канцеларията на 1-ви помощник-началник на Щаба на Червената армия) „ за връзка и работа с ОГПУ “.
Сега дано да разгледаме оферти състав на колегията на ГПУ на РСФСР. Състоеше се от ръководител и осем членове. Председател трябваше да стане Г.Г. Ягода. Членовете са посочени без длъжности, може да се допусна, че Дзержински е имал някакви свои проекти за разполагане на личния състав в съветския отдел, само че при липса на тази информация ще дадем действителните им позиции за септември 1923 година:
Ф.Д. Медвед - шеф на Московския губернски отдел на ГПУ;
И.А. Воронцов - шеф на административно-организационния отдел на ГПУ;
И.П. Павлуновски - пълномощен представител на ГПУ в Сибир
Я.К. Олски - шеф на отдела за гранична защита на ГПУ;
Е.Г. Евдокимов - пълномощен представител на ГПУ за Югоизтока (Ростов на Дон)
И.А. Апетер - прокурист на ГПУ за Западната територия (Беларуска ССР, Витебска и Гомелска губернии, които по това време са били част от РСФСР, и Смоленска губерния със седалище на посолството в Смоленск)
Г.С. Мороз - прокурист на ГПУ в Урал;
И.Д. Каширин - пълномощен представител на ГПУ за Киргизката територия (Оренбург);
Нито един от колегиумите не включваше пълномощниците на ГПУ за Далечния изток Л.Н. Белски и на Туркестан Г.A. Русанов, тъй че тяхното послушание в границите на този план е неразбираемо.
Така се обрисува парадоксална картина: ГПУ на Украйна и Закавказката ЧК са били подчинени на съюзническото ОГПУ (което е напълно логично), само че в това време органите на ГПУ на Петроград и на съветските губернии, които са били част от Петроградският боен окръг (а точно Архангелски, Вологодски, Мурмански, Новгородски, Псковски, Рибински, Северо-Двински и Череповецки губернски отдели) стоят настрана. В същото време ГПУ на РСФСР, посредством посолството, трябваше да бъде подчинено на ГПУ на Беларус.
Вероятно Дзержински се е управлявал от чисто ведомствени и оперативни съображения, оставяйки за себе си изключително значимия северозападен район (като освен това предава Москва на Ягода!) и „ формалните " административни граници. Независимо от това, времето на свободните чекисти от интервала на гражданската война изчезва в предишното, новата страна се нуждаеше от подредена конструкция и ОГПУ трябваше да стане органична част от държавното тяло.
Вероятно по тази причина Политбюро, откакто прегледа препоръчаната записка, реши изцяло да се откаже от ГПУ на РСФСР като ненужна междинна инстанция. Съставът на колегията на ОГПУ беше утвърден в препоръчаната форма на 18 септември.
Накрая, на 2 ноември 1923 година Президиумът на Централния изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики образува ОГПУ към Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики. На 15 ноември 1923 година е утвърден Правилникът за работа на ОГПУ.
Бележки:
(1) РГАСП. Ф. 76. Op. 3. Д. 101. Л. 7. Оригинал. Ръкопис.
(2) Данните за членовете на колегията са дадени по-подробно, в сравнение с самият Дзержински в бележката. И по този начин, той не показва буквите и най-общо показва територията на отговорност на пълномощниците.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ