България сред държавите с най-голям спад в населението в ЕС за миналата година
Към 1 януари 2025 година популацията на България е било 6 437 360 души – с 8121 по-малко по отношение на началото на 2024 година, демонстрират последните оценки на Евростат, оповестени във връзка Световния ден на човечеството. За съпоставяне, през 1960 година популацията на страната е възлизало на 7 829 246 души.
Населението на Европейския съюз е достигнало 450.4 милиона души, което съставлява нарастване с 1 070 702 души по отношение на миналата година.
Това е четвъртата поредна година на растеж, след спада през 2021 година, провокиран от следствията от пандемията от Covid-19. Увеличението се дължи главно на засилената миграция в постпандемичния интервал.
От 2012 година насам в Европейски Съюз се следи устойчива наклонност: позитивният чист миграционен баланс компенсира негативния натурален приръст (повече умряли, в сравнение с новородени).
За интервала от 1960 до 2025 година популацията на Европейски Съюз е повишено със 95.9 милиона души – от 354.5 млн. до 450.4 млн. Но през последните десетилетия темпът на повишаване се е забавил – в случай че през 60-те години междинното годишно нарастване е било към 3 милиона души, сред 2005 и 2024 година то е към 0.9 милиона души годишно.
Разликите сред страните членки остават обилни. Германия (83.6 млн.), Франция (15% от популацията на ЕС) и Италия (13%) остават най-многолюдните, съставлявайки дружно 47% от популацията на Съюза. В дъното на класацията е Малта с 0.6 млн. души.
През 2024 година осем страни от Европейски Съюз означават спад в популацията, като България се подрежда измежду страните с най-голям негативен натурален приръст – минус 7.3 на хиляда души. Само Латвия (-7.4) регистрира по-висок индикатор. У нас, както и в още седем страни – Естония, Италия, Латвия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия – позитивната чиста миграция не е съумяла да компенсира негативния натурален приръст. Единствено Латвия е записала както негативен натурален приръст, по този начин и негативна миграция.
С най-голям растеж на популацията са Малта (+19.0 на 1000 души), Ирландия (+16.3) и Люксембург (+14.7), като при тях се регистрира и позитивен натурален приръст, написа bTV.
Населението на Европейския съюз е достигнало 450.4 милиона души, което съставлява нарастване с 1 070 702 души по отношение на миналата година.
Това е четвъртата поредна година на растеж, след спада през 2021 година, провокиран от следствията от пандемията от Covid-19. Увеличението се дължи главно на засилената миграция в постпандемичния интервал.
От 2012 година насам в Европейски Съюз се следи устойчива наклонност: позитивният чист миграционен баланс компенсира негативния натурален приръст (повече умряли, в сравнение с новородени).
За интервала от 1960 до 2025 година популацията на Европейски Съюз е повишено със 95.9 милиона души – от 354.5 млн. до 450.4 млн. Но през последните десетилетия темпът на повишаване се е забавил – в случай че през 60-те години междинното годишно нарастване е било към 3 милиона души, сред 2005 и 2024 година то е към 0.9 милиона души годишно.
Разликите сред страните членки остават обилни. Германия (83.6 млн.), Франция (15% от популацията на ЕС) и Италия (13%) остават най-многолюдните, съставлявайки дружно 47% от популацията на Съюза. В дъното на класацията е Малта с 0.6 млн. души.
През 2024 година осем страни от Европейски Съюз означават спад в популацията, като България се подрежда измежду страните с най-голям негативен натурален приръст – минус 7.3 на хиляда души. Само Латвия (-7.4) регистрира по-висок индикатор. У нас, както и в още седем страни – Естония, Италия, Латвия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия – позитивната чиста миграция не е съумяла да компенсира негативния натурален приръст. Единствено Латвия е записала както негативен натурален приръст, по този начин и негативна миграция.
С най-голям растеж на популацията са Малта (+19.0 на 1000 души), Ирландия (+16.3) и Люксембург (+14.7), като при тях се регистрира и позитивен натурален приръст, написа bTV.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ