Калоян Стайков: Предизвикателството пред новото правителство ще е много по-сериозно, защото то вече е с вързани ръце
Калоян Стайков – основен икономист в Института за енергиен мениджмънт, в изявление за предаването " България, Европа и Светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Стайков, беше препоръчан проектобюджет с 3% недостиг и промени в данъчната политика от служебното държавно управление и финансовия министър, несъмнено, Росица Велкова – тя го показа, само че това като че ли провокира много отвращение и отпор на доста финансисти, ваши сътрудници, специалисти. Реакции имаше и от страна на Българската национална банка, която дефинира изказванията на Велкова за заплаха от смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към евро като " некомпетентни и безотговорни “. Служебният министър председател Гълъб Донев отбрани финансовия си министър и отхвърли служебното държавно управление да основава суматоха и да се намесва с отчета си и други изказвания в предизборната акция, несъмнено. Какво е вашето мнение?
Първо би трябвало да създадем няколко разяснения. Бюджет към момента нямаме, само че има желание да се внесе подобен.
Проектобюджет.
Да, което е друго от настроенията от предишния август и ноември, когато държавното управление сподели " Ситуацията е тежка, обаче ние бюджет няма да внасяме “. Хубаво е, още тогава го разясних, че е хубаво да имаме бюджет, тъй като тогава може да забележим цялостната рамка и всяко предложение, без значение в посока увеличение, понижаване на налози, разноски и така нататък, може да се сложи в някакъв подтекст. Защото това, което стана в действителност в края на предходната година, е, че без бюджетна рамка, без средносрочна рамка, с макроикономическа прогноза в действителност депутатите одобриха редица закони, които безусловно надупчиха бюджетната рамка за тази година.
И в този момент естествено предизвикването пред новото държавно управление е доста по-сериозно, просто тъй като те към този момент са с вързани ръце. Когато са признати законодателните промени, те ангажират новото държавно управление, без значение дали ще бъде бюджетът внесе от служебно или от постоянно държавно управление, те му връзват ръцете, тъй като то към този момент няма тази еластичност да организира разнообразни политики. Коментарите на Българска народна банка не бяха, или най-малко това, което аз прочетох, не бяха ориентирани към финансовия министър, те бяха ориентирани към всевъзможни изказвания за смяна на курса. Което е по този начин, единствено че ние в действителност нямаме самия въпрос и отговора на него. Т.е. това още веднъж са думи, извадени от подтекст. Както, апропо, бяха извадени от подтекст заглавията за банкрут на страната, смяна на курса, 60% отговорности и така нататък
Кои думи са извадени от подтекста? Тези, които споделих аз…
Всичко това.
Или говорите за думите, които бяха тълкувани от Българска народна банка?
И думите на Българска народна банка, и заглавията за това, че страната банкрутира. Това беше извадено от подтекст. Министър Велкова в действителност показа една много реалистична картина съгласно мен. Горе-долу тя може да се опише доста опростено като " Ако продължаваме по този начин, в идващите три години дефицитите ще останат високи, доста над 3-процентната граница, задълженията ще порастват и тези отговорности и тези провокации, поради увеличаващите се лихви и предстоящото стягане на финансовите пазари, могат да доведат до усложнения във финансиране на страната “. Т.е. когато по едно и също време имате финансова конюнктура, която се стяга, т.е. ние всички чакаме кредитирането да стартира да се лимитира, в това число и за обществени отговорности, и в тази обстановка, в случай че държавно управление разгласи увеличение на дефицитите, естествено, това значи и увеличение на рисковете – в един миг просто да няма задоволително средства.
Онзи ден припомних този противен епизод от дълговата рецесия, рецесията на обществените финанси в Европа, предходния епизод – 2009, 2010, 2011 година Тогава Латвия и Румъния банкрутираха със отговорности под 20%. Ние сега сме на към 23%. Т.е. в случай че имаме още 7-8% недостиг, това значи да стигнем към 30%. А тези две страни банкрутираха с задължения под 20%.
Т.е. някой да каже, че в бъдеще може да изпитаме усложнения, това не е някакъв проблем, това не е като да предвещава Армагедон, той просто осведоми, че обстановката не е за подценяване. Както виждате, министър Велкова не приказва за рязане на разноски, тя приказва за ограничение на растежа на разноските. Т.е. не да отидем на остатък, а вместо да имаме недостиг от 6-7%, да имаме недостиг до 3%.
И в тази връзка, съгласно вас нужен ли е по-голям надзор върху страните разноски?
О, при всички положения. Значи това е проблем, който в никакъв случай не е бил решаван. Всъщност надзор над разноските в действителност в никакъв случай не е имало. Единственият епизод, в който те се свиват, това е интервалът на първото държавно управление на ГЕРБ с министър Симеон Дянков, когато разноските за две години понижиха. Но това не е действителна промяна, те просто бяха изкуствено натиснати надолу. И когато в един миг се оказа, че институциите не могат да работят с толкоз ниски разноски, тъй като нямаме действителна промяна в тези структури, тогава разноските внезапно се изстреляха и в действителност имахме доста по-големи дефицити по-късно. Така че при всички положения би трябвало да има по-добър надзор на разноските, би трябвало да има доста добра концепция в действителност защо се харчат тези пари, т.е. да реализираме някакъв действителен резултат от тези разноски. Между другото, това сме го коментирали през годините. Социалните разноски в България са едни от най-неефективните. Те не са малко като размер, само че резултатът, който реализираме с тези разноски, просто е комичен, на фона на това, което се реализира в Европа. Т.е. въпросът е не по какъв начин да ги увеличим, въпросът е първо по какъв начин да ги създадем ефикасни по този начин, че действително да реализират задачата си, а тя е да оказват помощ на семейства, които изпитват усложнения, без значение дали става въпрос за работещи хора, за хора с деца, за пенсионери, които към този момент са отвън работната мощ. Така че би трябвало да се върви в тази посока. И когато се създадат тези промени и се окаже, че средствата към момента не доближават, тогава към този момент може да водим този спор. А не назад – да нямаме концепция в действителност по какъв начин да реализираме резултата, който желаем, обаче да наливаме разноски, непрекъснато да се усилват и непрекъснато да слушаме " Ама ние непрекъснато ги усилваме, а пък те все не стигат “. Ами няма да стигат.
Да, несъмнено е нужен по-голям надзор. Както вие казахте, той липсва, той липсва, няма подобен. Г-н Стайков, какви решения съгласно вас са нужни на макроикономическо ниво у нас? Много е просторен въпросът, знам, обаче на фона на това, което си говорихме допреди малко.
На първо място, при всички положения би трябвало да има възпиране на разноските, тъй като през последните години, освен в България, обществените разноски доста се раздуха – първо с обясненията, че поради пандемията би трябвало да се харчи повече, което отчасти беше по този начин, само че под този предлог в действителност се усилиха доста други разноски. И още 2020 година коментирахме с доста сътрудници, че съществува сериозен риск краткотрайни ограничения, каквито бяха оповестени за справяне с пандемията и следствията от нея, в действителност да се закотвят за дълго време. Такива да вземем за пример бяха добавките към пенсиите, които в последна сметка влязоха в общия размер на пенсиите. Със обществените разноски стана нещо сходно, помощите 60:40 за бизнеса продължиха доста по-дълго време, в сравнение с беше належащо, и така нататък Така че би трябвало да има преосмисляне на тези разноски. Друга огромна стратегия, която също би трябвало да се премисли, това са помощите за бизнеса за високите цени за електрическа енергия. Вече даже Европейската комисия обръща внимание, че няма смисъл от такива великодушни помощи, в случай че бизнесът няма потребност от тях. А в този момент влизаме в другия парадокс – по едно и също време страната дава помощи за бизнеса за ток и в това време Министерството на финансите предлага налог върху свръхпечалбата.
Точно по този начин, това беше едно от значимите неща.
Но ето го парадоксът. Значи от една страна, помпаме свръхпечалби за някои компании – отново споделям, това не се отнася за цялата стопанска система, и въпреки това, вместо да се диференцират тези помощи по този начин, че да не се стига до свръхпечалби, ние споделяме: ами да, създадохме тук проблем и в този момент ще го решим, като наложим налог. Отново този налог е за всички, освен за някои. Има компании, които са били по-добре предните години, в този момент са по-зле и назад, надлежно всички попадат под общ знаменател, което е просто неверен метод към тази политика. Така че това е първото значимо нещо. Второто значимо нещо – през годините в действителност се надупчиха доста данъчните закони, сътвориха се доста изключения, които просто не правят работа.
Не правят работа за страната, само че може би правят работа на някой различен за нещо друго.
За бизнеса – да, за потребителите – по никакъв метод. Спомняте си понижената ставка върху Данък добавена стойност върху книгите.
Да.
Очакването беше, че това ще понижи цените, или най-малко ще ги задържи. В последна сметка те се усилиха. С хляба стана безусловно същото нещо. Обясненията бяха: в случай че намалите ставката, ние ще понижим цените. Нямаше такова нещо. И в действителност цените не паднаха, макар понижението на интернационалните котировки на пшеницата. Т.е. по едно и също време имаме спад на суровината, която се употребява в изработката на самун, и в това време цените си остават същите, дори се усилват. И в този момент, естествено, разказът се обърна: ами в случай че върнете остарялото състояние, ние ще вдигнем хляба доста. Просто това нещо не работи по този метод. Трябваше да сме се научили към този момент. И апропо, това е прочут факт, проучен е през годините доста, доста в детайли в интернационалната процедура – понижените ставки на доктрина би трябвало да понижат и цените, само че на процедура това не се получава. Или даже да се получи, това не е с цялостния размер на понижената ставка. Т.е. би трябвало да сме доста деликатни, когато се подхожда с такива принадлежности.
Може ли да обясните по какъв начин данъчната система спомага за ускоряването на икономическата динамичност?
Данъчната система вкарва така наречен " пазарни изкривявания “, най-лаически казано, което значи, че пазарните взаимоотношения се трансформират и не в най-хубавата изгода, само че приели сме, че обществените услуги би трябвало да се финансират по някакъв метод. Това е методът. Целта на данъчната система е по едно и също време да събира доходи, с цел да могат да се покрият държавните политики, само че в същото време тя да вкарва минимално деформиране на икономическите взаимоотношения. И в действителност тук е деликатният миг. Затова и данъчната политика е повече изкуство, в сравнение с просвета, тъй като по едно и също време би трябвало да постигнете две неща.
Колкото по-ниски са налозите, естествено, толкоз по-стимулирани са компаниите и физическите лица да поставят труд, да работят, да печелят и надлежно тези облаги да се влагат в нещо продуктивно. Обаче нямаме гаранция, че това ще стане. Така че там също се търси някакъв баланс. Ако чакаме стягане на финансовите политики и надлежно ограничение на отпущането на заеми, а дружно с това увеличим и налозите, това значи, че наличният запас за компаниите просто ще намалее, от една страна, тъй като няма достъп до заеми, въпреки това, тъй като би трябвало да заплащат по-високи налози, от трета страна, тъй като пък работещите непрекъснато желаят по-високи заплати, изключително в условия на по-висока инфлация. Т.е. отвред компаниите ще бъдат натиснати по едно и също време да заплащат заплати, да влагат, да уголемяват активността си и надлежно техният свободен запас просто ще намалее, а като намалее тяхната опция да си правят работата, надлежно понижава и икономическата интензивност.
Очаквате ли, господин Стайков, че препоръчаните от госпожа Росица Велкова политики ще намерят поддръжка в идващото Народно заседание?
Опасявам се, че в идващото Народно заседание ще забележим същата неустойчивост, каквато видяхме и в предното, което значи, че всяка партия, казано просто, ще го удари на популизъм. А това значи опазване на всички обществени стратегии, т.е. никакво преосмисляне там, опазване помощите за бизнеса, без значение дали те имат потребност от тях, оставяне на налозите ниски, надлежно всички облекчения и изключения, които бяха гласувани, също чакам да се запазят, което значи, че най-вероятно може да чакаме и утежняване на салдото в обществените финанси през тази година, т.е. по-висок недостиг. От една страна, тази година сигурно ще имаме по-висок недостиг просто тъй като това е крайния период за предния програмен интервал по оперативните стратегии.
И естествено, това наваксване естествено води до недостиг. Вече го виждаме през януари месец. Но дружно с това в действителност продължаваме да имаме тези структурни проблеми, за които приказвах. Защото краят на този интервал завършва тази година, а идната година към този момент няма да имаме този проблем с обществените вложения. Но разноските за заплати, обществените разноски, дотациите, настоящата прехрана – те си остават, и в случай че няма преосмисляне на тези разноски, това значи, че този недостиг, който се надяваме да е еднократен, в действителност се трансформира в систематичен и доста мъчно по-късно може да се промени нещо. А когато нямате непоклатимост в Народното събрание и някакво съгласие, естествено, никой не желае да взима сложни решения.
Г-н Стайков, беше препоръчан проектобюджет с 3% недостиг и промени в данъчната политика от служебното държавно управление и финансовия министър, несъмнено, Росица Велкова – тя го показа, само че това като че ли провокира много отвращение и отпор на доста финансисти, ваши сътрудници, специалисти. Реакции имаше и от страна на Българската национална банка, която дефинира изказванията на Велкова за заплаха от смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към евро като " некомпетентни и безотговорни “. Служебният министър председател Гълъб Донев отбрани финансовия си министър и отхвърли служебното държавно управление да основава суматоха и да се намесва с отчета си и други изказвания в предизборната акция, несъмнено. Какво е вашето мнение?
Първо би трябвало да създадем няколко разяснения. Бюджет към момента нямаме, само че има желание да се внесе подобен.
Проектобюджет.
Да, което е друго от настроенията от предишния август и ноември, когато държавното управление сподели " Ситуацията е тежка, обаче ние бюджет няма да внасяме “. Хубаво е, още тогава го разясних, че е хубаво да имаме бюджет, тъй като тогава може да забележим цялостната рамка и всяко предложение, без значение в посока увеличение, понижаване на налози, разноски и така нататък, може да се сложи в някакъв подтекст. Защото това, което стана в действителност в края на предходната година, е, че без бюджетна рамка, без средносрочна рамка, с макроикономическа прогноза в действителност депутатите одобриха редица закони, които безусловно надупчиха бюджетната рамка за тази година.
И в този момент естествено предизвикването пред новото държавно управление е доста по-сериозно, просто тъй като те към този момент са с вързани ръце. Когато са признати законодателните промени, те ангажират новото държавно управление, без значение дали ще бъде бюджетът внесе от служебно или от постоянно държавно управление, те му връзват ръцете, тъй като то към този момент няма тази еластичност да организира разнообразни политики. Коментарите на Българска народна банка не бяха, или най-малко това, което аз прочетох, не бяха ориентирани към финансовия министър, те бяха ориентирани към всевъзможни изказвания за смяна на курса. Което е по този начин, единствено че ние в действителност нямаме самия въпрос и отговора на него. Т.е. това още веднъж са думи, извадени от подтекст. Както, апропо, бяха извадени от подтекст заглавията за банкрут на страната, смяна на курса, 60% отговорности и така нататък
Кои думи са извадени от подтекста? Тези, които споделих аз…
Всичко това.
Или говорите за думите, които бяха тълкувани от Българска народна банка?
И думите на Българска народна банка, и заглавията за това, че страната банкрутира. Това беше извадено от подтекст. Министър Велкова в действителност показа една много реалистична картина съгласно мен. Горе-долу тя може да се опише доста опростено като " Ако продължаваме по този начин, в идващите три години дефицитите ще останат високи, доста над 3-процентната граница, задълженията ще порастват и тези отговорности и тези провокации, поради увеличаващите се лихви и предстоящото стягане на финансовите пазари, могат да доведат до усложнения във финансиране на страната “. Т.е. когато по едно и също време имате финансова конюнктура, която се стяга, т.е. ние всички чакаме кредитирането да стартира да се лимитира, в това число и за обществени отговорности, и в тази обстановка, в случай че държавно управление разгласи увеличение на дефицитите, естествено, това значи и увеличение на рисковете – в един миг просто да няма задоволително средства.
Онзи ден припомних този противен епизод от дълговата рецесия, рецесията на обществените финанси в Европа, предходния епизод – 2009, 2010, 2011 година Тогава Латвия и Румъния банкрутираха със отговорности под 20%. Ние сега сме на към 23%. Т.е. в случай че имаме още 7-8% недостиг, това значи да стигнем към 30%. А тези две страни банкрутираха с задължения под 20%.
Т.е. някой да каже, че в бъдеще може да изпитаме усложнения, това не е някакъв проблем, това не е като да предвещава Армагедон, той просто осведоми, че обстановката не е за подценяване. Както виждате, министър Велкова не приказва за рязане на разноски, тя приказва за ограничение на растежа на разноските. Т.е. не да отидем на остатък, а вместо да имаме недостиг от 6-7%, да имаме недостиг до 3%.
И в тази връзка, съгласно вас нужен ли е по-голям надзор върху страните разноски?
О, при всички положения. Значи това е проблем, който в никакъв случай не е бил решаван. Всъщност надзор над разноските в действителност в никакъв случай не е имало. Единственият епизод, в който те се свиват, това е интервалът на първото държавно управление на ГЕРБ с министър Симеон Дянков, когато разноските за две години понижиха. Но това не е действителна промяна, те просто бяха изкуствено натиснати надолу. И когато в един миг се оказа, че институциите не могат да работят с толкоз ниски разноски, тъй като нямаме действителна промяна в тези структури, тогава разноските внезапно се изстреляха и в действителност имахме доста по-големи дефицити по-късно. Така че при всички положения би трябвало да има по-добър надзор на разноските, би трябвало да има доста добра концепция в действителност защо се харчат тези пари, т.е. да реализираме някакъв действителен резултат от тези разноски. Между другото, това сме го коментирали през годините. Социалните разноски в България са едни от най-неефективните. Те не са малко като размер, само че резултатът, който реализираме с тези разноски, просто е комичен, на фона на това, което се реализира в Европа. Т.е. въпросът е не по какъв начин да ги увеличим, въпросът е първо по какъв начин да ги създадем ефикасни по този начин, че действително да реализират задачата си, а тя е да оказват помощ на семейства, които изпитват усложнения, без значение дали става въпрос за работещи хора, за хора с деца, за пенсионери, които към този момент са отвън работната мощ. Така че би трябвало да се върви в тази посока. И когато се създадат тези промени и се окаже, че средствата към момента не доближават, тогава към този момент може да водим този спор. А не назад – да нямаме концепция в действителност по какъв начин да реализираме резултата, който желаем, обаче да наливаме разноски, непрекъснато да се усилват и непрекъснато да слушаме " Ама ние непрекъснато ги усилваме, а пък те все не стигат “. Ами няма да стигат.
Да, несъмнено е нужен по-голям надзор. Както вие казахте, той липсва, той липсва, няма подобен. Г-н Стайков, какви решения съгласно вас са нужни на макроикономическо ниво у нас? Много е просторен въпросът, знам, обаче на фона на това, което си говорихме допреди малко.
На първо място, при всички положения би трябвало да има възпиране на разноските, тъй като през последните години, освен в България, обществените разноски доста се раздуха – първо с обясненията, че поради пандемията би трябвало да се харчи повече, което отчасти беше по този начин, само че под този предлог в действителност се усилиха доста други разноски. И още 2020 година коментирахме с доста сътрудници, че съществува сериозен риск краткотрайни ограничения, каквито бяха оповестени за справяне с пандемията и следствията от нея, в действителност да се закотвят за дълго време. Такива да вземем за пример бяха добавките към пенсиите, които в последна сметка влязоха в общия размер на пенсиите. Със обществените разноски стана нещо сходно, помощите 60:40 за бизнеса продължиха доста по-дълго време, в сравнение с беше належащо, и така нататък Така че би трябвало да има преосмисляне на тези разноски. Друга огромна стратегия, която също би трябвало да се премисли, това са помощите за бизнеса за високите цени за електрическа енергия. Вече даже Европейската комисия обръща внимание, че няма смисъл от такива великодушни помощи, в случай че бизнесът няма потребност от тях. А в този момент влизаме в другия парадокс – по едно и също време страната дава помощи за бизнеса за ток и в това време Министерството на финансите предлага налог върху свръхпечалбата.
Точно по този начин, това беше едно от значимите неща.
Но ето го парадоксът. Значи от една страна, помпаме свръхпечалби за някои компании – отново споделям, това не се отнася за цялата стопанска система, и въпреки това, вместо да се диференцират тези помощи по този начин, че да не се стига до свръхпечалби, ние споделяме: ами да, създадохме тук проблем и в този момент ще го решим, като наложим налог. Отново този налог е за всички, освен за някои. Има компании, които са били по-добре предните години, в този момент са по-зле и назад, надлежно всички попадат под общ знаменател, което е просто неверен метод към тази политика. Така че това е първото значимо нещо. Второто значимо нещо – през годините в действителност се надупчиха доста данъчните закони, сътвориха се доста изключения, които просто не правят работа.
Не правят работа за страната, само че може би правят работа на някой различен за нещо друго.
За бизнеса – да, за потребителите – по никакъв метод. Спомняте си понижената ставка върху Данък добавена стойност върху книгите.
Да.
Очакването беше, че това ще понижи цените, или най-малко ще ги задържи. В последна сметка те се усилиха. С хляба стана безусловно същото нещо. Обясненията бяха: в случай че намалите ставката, ние ще понижим цените. Нямаше такова нещо. И в действителност цените не паднаха, макар понижението на интернационалните котировки на пшеницата. Т.е. по едно и също време имаме спад на суровината, която се употребява в изработката на самун, и в това време цените си остават същите, дори се усилват. И в този момент, естествено, разказът се обърна: ами в случай че върнете остарялото състояние, ние ще вдигнем хляба доста. Просто това нещо не работи по този метод. Трябваше да сме се научили към този момент. И апропо, това е прочут факт, проучен е през годините доста, доста в детайли в интернационалната процедура – понижените ставки на доктрина би трябвало да понижат и цените, само че на процедура това не се получава. Или даже да се получи, това не е с цялостния размер на понижената ставка. Т.е. би трябвало да сме доста деликатни, когато се подхожда с такива принадлежности.
Може ли да обясните по какъв начин данъчната система спомага за ускоряването на икономическата динамичност?
Данъчната система вкарва така наречен " пазарни изкривявания “, най-лаически казано, което значи, че пазарните взаимоотношения се трансформират и не в най-хубавата изгода, само че приели сме, че обществените услуги би трябвало да се финансират по някакъв метод. Това е методът. Целта на данъчната система е по едно и също време да събира доходи, с цел да могат да се покрият държавните политики, само че в същото време тя да вкарва минимално деформиране на икономическите взаимоотношения. И в действителност тук е деликатният миг. Затова и данъчната политика е повече изкуство, в сравнение с просвета, тъй като по едно и също време би трябвало да постигнете две неща.
Колкото по-ниски са налозите, естествено, толкоз по-стимулирани са компаниите и физическите лица да поставят труд, да работят, да печелят и надлежно тези облаги да се влагат в нещо продуктивно. Обаче нямаме гаранция, че това ще стане. Така че там също се търси някакъв баланс. Ако чакаме стягане на финансовите политики и надлежно ограничение на отпущането на заеми, а дружно с това увеличим и налозите, това значи, че наличният запас за компаниите просто ще намалее, от една страна, тъй като няма достъп до заеми, въпреки това, тъй като би трябвало да заплащат по-високи налози, от трета страна, тъй като пък работещите непрекъснато желаят по-високи заплати, изключително в условия на по-висока инфлация. Т.е. отвред компаниите ще бъдат натиснати по едно и също време да заплащат заплати, да влагат, да уголемяват активността си и надлежно техният свободен запас просто ще намалее, а като намалее тяхната опция да си правят работата, надлежно понижава и икономическата интензивност.
Очаквате ли, господин Стайков, че препоръчаните от госпожа Росица Велкова политики ще намерят поддръжка в идващото Народно заседание?
Опасявам се, че в идващото Народно заседание ще забележим същата неустойчивост, каквато видяхме и в предното, което значи, че всяка партия, казано просто, ще го удари на популизъм. А това значи опазване на всички обществени стратегии, т.е. никакво преосмисляне там, опазване помощите за бизнеса, без значение дали те имат потребност от тях, оставяне на налозите ниски, надлежно всички облекчения и изключения, които бяха гласувани, също чакам да се запазят, което значи, че най-вероятно може да чакаме и утежняване на салдото в обществените финанси през тази година, т.е. по-висок недостиг. От една страна, тази година сигурно ще имаме по-висок недостиг просто тъй като това е крайния период за предния програмен интервал по оперативните стратегии.
И естествено, това наваксване естествено води до недостиг. Вече го виждаме през януари месец. Но дружно с това в действителност продължаваме да имаме тези структурни проблеми, за които приказвах. Защото краят на този интервал завършва тази година, а идната година към този момент няма да имаме този проблем с обществените вложения. Но разноските за заплати, обществените разноски, дотациите, настоящата прехрана – те си остават, и в случай че няма преосмисляне на тези разноски, това значи, че този недостиг, който се надяваме да е еднократен, в действителност се трансформира в систематичен и доста мъчно по-късно може да се промени нещо. А когато нямате непоклатимост в Народното събрание и някакво съгласие, естествено, никой не желае да взима сложни решения.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ