Към задънена улица
Калоян Методиев
Протестът е изправен пред риска да тръгне в задънената улица на особения интерес. Една група се пробва да го " обязди " и да го етикетира с " Истанбулската спогодба ". Да го закара в коловоза на личния си интерес. Аман!
Насилието няма пол, възраст, етнос. Пребитият човек е човек. Жертвата е жертва, без значение с рокля или панталон, с униформа или граждански, с бяла престилка или с чиновнически ръкавели, необразован или просветен, клошар или паралия. Цялата работа сега избива на фанатизъм. За мен се потегля в неправилната посока.
Проблемът ни като общество е обвързван с образование и маниери. И то не за цялото общество. Става въпрос за построената мутро субкултура, която си има характерности и представители. Едни и същи прически, метод на обличане в черно, татуировки, фитнес структури, нападателни погледи и пози, типични коли и държание с тях, податливост към принуждение. Набират почитатели и популяризират " болестта " си през фитнес и спортни зали, нощни заведения, квартални площадки. И девойки, които харесват неприятните момчета и се събират с тях. Порочен кръг. Този типаж няма да си изкарва прехраната на бюро, с компютър или на поточна линия. Лошите момчета би трябвало да вършат неприятни неща. И насилието е едно от тях.
Поне няколко партийни водачи са продуценти и вдъхновители на сходно държание в Народното събрание сега. Рибата се вмирисва откъм главата! И цялото общество е пленник на този модел на диктат на едно малцинство. Каква " Истанбулска спогодба "? Какво домашно принуждение? Всички страдат! Всички!
Мерките са няколко. Прилагането на Наказателния кодекс, а не войска от хора с висящи каузи да кръстосват страната на независимост (сингапурски модел). Прочистването на правосъдната система и Министерство на вътрешните работи е втора (ветинг системата от Албания). Възпитанието в учебните заведения е трета (не обучение, а образование в положителни маниери, учтивост по британския и гръцкия модел).
Таргетираната битка с мутро субкултурата е четвърта и най-важна незабавна мярка. Всичко би трябвало да е долу - на сборищата им, през външен тип, престъпни регистрации, черните им мощни коли, побоищата им, предреждането на светофари...
Трябва да бъдат изкарани от улиците. Бизнесите и настойниците им ударени. Купувачите на гласове с техните мрежи разрушени. Това е ролята на страната и политиката. Останалото няма да промени нищо.
Протестът е изправен пред риска да тръгне в задънената улица на особения интерес. Една група се пробва да го " обязди " и да го етикетира с " Истанбулската спогодба ". Да го закара в коловоза на личния си интерес. Аман!
Насилието няма пол, възраст, етнос. Пребитият човек е човек. Жертвата е жертва, без значение с рокля или панталон, с униформа или граждански, с бяла престилка или с чиновнически ръкавели, необразован или просветен, клошар или паралия. Цялата работа сега избива на фанатизъм. За мен се потегля в неправилната посока.
Проблемът ни като общество е обвързван с образование и маниери. И то не за цялото общество. Става въпрос за построената мутро субкултура, която си има характерности и представители. Едни и същи прически, метод на обличане в черно, татуировки, фитнес структури, нападателни погледи и пози, типични коли и държание с тях, податливост към принуждение. Набират почитатели и популяризират " болестта " си през фитнес и спортни зали, нощни заведения, квартални площадки. И девойки, които харесват неприятните момчета и се събират с тях. Порочен кръг. Този типаж няма да си изкарва прехраната на бюро, с компютър или на поточна линия. Лошите момчета би трябвало да вършат неприятни неща. И насилието е едно от тях.
Поне няколко партийни водачи са продуценти и вдъхновители на сходно държание в Народното събрание сега. Рибата се вмирисва откъм главата! И цялото общество е пленник на този модел на диктат на едно малцинство. Каква " Истанбулска спогодба "? Какво домашно принуждение? Всички страдат! Всички!
Мерките са няколко. Прилагането на Наказателния кодекс, а не войска от хора с висящи каузи да кръстосват страната на независимост (сингапурски модел). Прочистването на правосъдната система и Министерство на вътрешните работи е втора (ветинг системата от Албания). Възпитанието в учебните заведения е трета (не обучение, а образование в положителни маниери, учтивост по британския и гръцкия модел).
Таргетираната битка с мутро субкултурата е четвърта и най-важна незабавна мярка. Всичко би трябвало да е долу - на сборищата им, през външен тип, престъпни регистрации, черните им мощни коли, побоищата им, предреждането на светофари...
Трябва да бъдат изкарани от улиците. Бизнесите и настойниците им ударени. Купувачите на гласове с техните мрежи разрушени. Това е ролята на страната и политиката. Останалото няма да промени нищо.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ