Бодра смяна разучава тайните на калоферската дантела
Калоферската дантела е магия и пристрастеност. Който е докоснал един път дребните совалки и е трансформирал нишките в изящни фигурки, е останал вечно в плен на това изкуство. Това споделят плетачки от разнообразни генерации, които демонстрираха уменията и творбите си на празника на дантелата в Калофер.
Това бе неговото 25-о издание. Запазената му дата е 15 август - денят на Голяма Богородица. Възраждането на калоферската дантела стартира през 2000 година, а началото бе сложено от младата по това време калоферска снаха Деляна Пеева и ръководената тогава от нея организация „ Феникс запас “. По този план бе основан и Златният фонд на калоферската дантела, съхраняван в читалище „ Христо Ботев “ в града. След четвърт век и дантелата, и майсторките се подмладиха, регистрират в Калофер.
Ново потомство плетачки подхваща занаята. От две години Рада Сейменова, която има купа от Задругата на майсторите на художествените занаяти в София, и Таня Георгиева образоват десетина девойки в Калофер. Децата са на възраст от 6 до 15 година и на 15 август показаха своите творби пред голяма аудитория от плетачки от целия свят.
" Самата аз се учих от най-хубавите в Калофер - споделя Рада Сейменова. - Всяка от тези дами - Куна Чонова, Тина Костова, Христина Барбова, Тодора Юрукова, ме е научила на някоя специфичност в плетенето. Но
как се получава „ бялата магия “, както назовават калоферската дантела,
ме научи Катина Узунова. Тя знаеше по какъв начин се преподава това плетиво, а плетивото наподобява комплицирано, по тази причина преподаването е най-важно ", с признателност загатва Рада своята учителка.
Ученичките на Рада Сейменова и Таня Георгиева привлякоха вниманието на публиката
Сега тя по същата методика образова своите дребни фенки. Учат по няколко часа три пъти седмично - в сряда, събота и неделя. До такава степен са усвоили техниката, че сами се оправят и с типичен плетки, и с художествено плетене. Момичетата демонстрираха свои дантели на галерия пред Даскал Ботевото учебно заведение и Творческия център на калоферската дантела по време на празника. Част от творбите - цветни рибки, охлюви и други морски създания, бяха аранжирани от Адриана Бакалова и Петя Фръкова във витрина под наслов „ Аквариум “. Някои от девойките към този момент решително показват уменията си пред гости.
Дантелата постоянно е съвременна, отбелязва Рада. Преди 100 години, когато е пренесена в Калофер, идва като дантела, която се плете на метър, само че тук бързо я приспособяват за приложения за облекла и спално долни дрехи, както и за декорация на интериор - основно покривчици за маси и бюфети.
Сега намира приложение като фешън аксесоар:
украшения - гривни и огърлици, картини, декорация, елементи от облекла. Децата харесват да се занимават с това, сами измислят модели. Те развиват скъпи умения и образуват отношение и усет към красивото, а това постоянно е добре, уверена е Рада Сейменова.
Предполага се, че първите мостри на совалкови дантели в Калофер са донесени от Западна Европа в края на ХІХ век, когато българските градове очевидно се европеизират. За начало на калоферската традиция в плетенето на совалкова дантела се приема откриването през 1910 година на единственото в България профилирано учебно заведение за совалкова дантела „ Трудолюбие ”, напомнят историята от Творческия център на калоферската дантела. То е с двегодишен курс на образование и се устоя от Калоферското общинско ръководство, Калоферската дружба в София и Женското сдружение “Просвещение ” в града. По-късно управлението му е поверено на цивилен комитет. В това учебно заведение са получили познания и професионални умения в основаването и изработването на совалков вид дантела към 1800 дами и девойки. Идеята за основаването на учебното заведение за дантели в Калофер е на видния калоферец Минко Фетваджиев. През 1909 година плетене на совалкова дантела учи изпратената от Калофер Донка Шипкова. След довеждане докрай на образованието си тя става първата учителка в учебното заведение за дантели в Калофер.
Още през цялото време Донка Шипкова стартира да създава модели, които се разграничават от европейските мостри с присъщото си българско звучене. В основаните от нея модели са употребявани присъщи за българската природа флорални претекстове - рози, лалета, карамфили, слънчогледи, житни класове, дъбови листа в доста разнообразни разновидности. В калоферските дантели не се срещат облици на хора и животни.
Анелия Маркова: Баба ми предеше с перде на окото до края на живота си
За Анелия и майка й Ани Зехирева (вдясно) опазването на традицията е дълг и задоволство
По традиция и в тазгодишния празник на калоферската дантела участваха няколко генерации плетачки. Майка и щерка застанаха една до друга, само че всяка със собствен модел на плетивото, цвят и визии.
Аз поех плетенето на совалкова дантела от моята баба Ана, от нея се научи да плете и майка ми Ани Зехирева, описа пред „ Марица “ Анелия Маркова. Когато се пенсионираха, майка ми и татко ми се върнаха в неговата къща в Калофер. Майка ми искаше да се занимава с нещо и напълно естествено избра калоферската дантела. Баба ми, нейната свекърва, я беше научила. Плетенето изисква самообладание и неизменност, по тази причина тук има един израз, че плетенето желае възглавничката под теб постоянно да е топла.
" За мен и началото, и в този момент, повече от 20-години по-късно, е доста вълнуващо, споделя Анелия. Баща ми е от Калофер, аз съм родена в София, където пребивавам и до през днешния ден. Но през зимата баба ми идваше при нас. Бях дете, след това ученичка, когато тя прекарваше по през целия ден зад цилиндъра с дребните совалки в ръка. Чувах шумоленето им - доста приятна ария. Баба ме караше да ѝ копирам модели на дантели на паус - слагах листовете на прозореца и безусловно тъкмо пречертавах с молив фигурите. А до момента в който плетеше, баба ми разказваше истории за дантелата. Една от тях ми направи доста мощно усещане ", спомня си Анелия.
Баба ѝ била още напълно младо момиче, когато насекомо я ужилило по единия клепач. Отокът бил огромен и напълно затворил окото. Тогава схванала, че затвореното око е сляпо. Последицата от ужилването предходна, дамата траяла да плете до края на живота си, въпреки на старини, към този момент над 80 години, към този момент да виждала през „ перде “. " Тази история за мен постоянно е изразявала магията на калоферската дантела - тя е такава пристрастеност, по този начин се привързваш към нея, че в никакъв случай не изоставяш това ръкоделие ", безапелационна е Анелия.
Вече рядко се купуват класическите дантелени творби, каквито са изплитали дамите преди 50-60 години, даже преди 100 - покривки за маси и бюфети, приложения за спално долни дрехи. Аз обаче боготворя тези модели, тъй като са основани в Калофер, в тях са вплетени цветята на града - роза, слънчоглед, еделвайс. Тези неща костват скъпо - една такава дантела с диаметър към 20-25 см за маса би коствала 250-300 лв., а по-големите са напряко скъпи. " Тези модели ги оплитам за себе си - доста са скъпи и доста ги одобрявам. Но оплитам и предлагам и по-практични неща - колие, апликация за деколте, фигури - сувенири ", споделя Анелия.
27 шедьовъра на Лалка Шопова попълниха златния фонд
Габриела с неповторимата рокля, завещание от баба й и прабаба й
Тази година с помощта на Община Карлово читалище „ Христо Ботев “ попълни своя златен фонд на калоферската дантела. С общински пари бяха закупени 27 творби на известната плетачка Лалка Шопова. Това е мотив за горделивост в нашето семейство, споделя нейната правнучка Габриела Стоянова. Тя и фамилията ѝ живеят в Пловдив, само че при всеки комфортен миг си идват в града, където са корените на рода. Габриела също има забавна история. Прабаба ѝ Лалка Шопова ушила елегантна черна рокля за щерка си Донка - бабата на Габриела. Деколтето било украсено с красива черна дантела, изплетена със совалките на цилиндъра. С тази рокля младата дама трябвало да отиде на роднинско събиране. Докато гладила новата си одеждa, ютията се залепила за плата и развалила долната част на роклята. Умната и сръчна майсторка незабавно седнала зад цилиндъра, изплела един триъгълник с чудни претекстове, които повтаряли детайли от дантелата на деколтето, изрязала изгореното и инсталирала дантелата на неговото място. Роклята станала още по-красива и изискана. Точно нея бе облякла за празника на тази Голяма Богородица правнучката Габриела. " Аз доста оценявам този тоалет, тъй като е спомен за моите скъпи прабаба и баба, за нашето семейство ", признава 15-годишното момиче.
Това бе неговото 25-о издание. Запазената му дата е 15 август - денят на Голяма Богородица. Възраждането на калоферската дантела стартира през 2000 година, а началото бе сложено от младата по това време калоферска снаха Деляна Пеева и ръководената тогава от нея организация „ Феникс запас “. По този план бе основан и Златният фонд на калоферската дантела, съхраняван в читалище „ Христо Ботев “ в града. След четвърт век и дантелата, и майсторките се подмладиха, регистрират в Калофер.
Ново потомство плетачки подхваща занаята. От две години Рада Сейменова, която има купа от Задругата на майсторите на художествените занаяти в София, и Таня Георгиева образоват десетина девойки в Калофер. Децата са на възраст от 6 до 15 година и на 15 август показаха своите творби пред голяма аудитория от плетачки от целия свят.
" Самата аз се учих от най-хубавите в Калофер - споделя Рада Сейменова. - Всяка от тези дами - Куна Чонова, Тина Костова, Христина Барбова, Тодора Юрукова, ме е научила на някоя специфичност в плетенето. Но
как се получава „ бялата магия “, както назовават калоферската дантела,
ме научи Катина Узунова. Тя знаеше по какъв начин се преподава това плетиво, а плетивото наподобява комплицирано, по тази причина преподаването е най-важно ", с признателност загатва Рада своята учителка.
Ученичките на Рада Сейменова и Таня Георгиева привлякоха вниманието на публиката
Сега тя по същата методика образова своите дребни фенки. Учат по няколко часа три пъти седмично - в сряда, събота и неделя. До такава степен са усвоили техниката, че сами се оправят и с типичен плетки, и с художествено плетене. Момичетата демонстрираха свои дантели на галерия пред Даскал Ботевото учебно заведение и Творческия център на калоферската дантела по време на празника. Част от творбите - цветни рибки, охлюви и други морски създания, бяха аранжирани от Адриана Бакалова и Петя Фръкова във витрина под наслов „ Аквариум “. Някои от девойките към този момент решително показват уменията си пред гости.
Дантелата постоянно е съвременна, отбелязва Рада. Преди 100 години, когато е пренесена в Калофер, идва като дантела, която се плете на метър, само че тук бързо я приспособяват за приложения за облекла и спално долни дрехи, както и за декорация на интериор - основно покривчици за маси и бюфети.
Сега намира приложение като фешън аксесоар:
украшения - гривни и огърлици, картини, декорация, елементи от облекла. Децата харесват да се занимават с това, сами измислят модели. Те развиват скъпи умения и образуват отношение и усет към красивото, а това постоянно е добре, уверена е Рада Сейменова.
Предполага се, че първите мостри на совалкови дантели в Калофер са донесени от Западна Европа в края на ХІХ век, когато българските градове очевидно се европеизират. За начало на калоферската традиция в плетенето на совалкова дантела се приема откриването през 1910 година на единственото в България профилирано учебно заведение за совалкова дантела „ Трудолюбие ”, напомнят историята от Творческия център на калоферската дантела. То е с двегодишен курс на образование и се устоя от Калоферското общинско ръководство, Калоферската дружба в София и Женското сдружение “Просвещение ” в града. По-късно управлението му е поверено на цивилен комитет. В това учебно заведение са получили познания и професионални умения в основаването и изработването на совалков вид дантела към 1800 дами и девойки. Идеята за основаването на учебното заведение за дантели в Калофер е на видния калоферец Минко Фетваджиев. През 1909 година плетене на совалкова дантела учи изпратената от Калофер Донка Шипкова. След довеждане докрай на образованието си тя става първата учителка в учебното заведение за дантели в Калофер.
Още през цялото време Донка Шипкова стартира да създава модели, които се разграничават от европейските мостри с присъщото си българско звучене. В основаните от нея модели са употребявани присъщи за българската природа флорални претекстове - рози, лалета, карамфили, слънчогледи, житни класове, дъбови листа в доста разнообразни разновидности. В калоферските дантели не се срещат облици на хора и животни.
Анелия Маркова: Баба ми предеше с перде на окото до края на живота си
За Анелия и майка й Ани Зехирева (вдясно) опазването на традицията е дълг и задоволство
По традиция и в тазгодишния празник на калоферската дантела участваха няколко генерации плетачки. Майка и щерка застанаха една до друга, само че всяка със собствен модел на плетивото, цвят и визии.
Аз поех плетенето на совалкова дантела от моята баба Ана, от нея се научи да плете и майка ми Ани Зехирева, описа пред „ Марица “ Анелия Маркова. Когато се пенсионираха, майка ми и татко ми се върнаха в неговата къща в Калофер. Майка ми искаше да се занимава с нещо и напълно естествено избра калоферската дантела. Баба ми, нейната свекърва, я беше научила. Плетенето изисква самообладание и неизменност, по тази причина тук има един израз, че плетенето желае възглавничката под теб постоянно да е топла.
" За мен и началото, и в този момент, повече от 20-години по-късно, е доста вълнуващо, споделя Анелия. Баща ми е от Калофер, аз съм родена в София, където пребивавам и до през днешния ден. Но през зимата баба ми идваше при нас. Бях дете, след това ученичка, когато тя прекарваше по през целия ден зад цилиндъра с дребните совалки в ръка. Чувах шумоленето им - доста приятна ария. Баба ме караше да ѝ копирам модели на дантели на паус - слагах листовете на прозореца и безусловно тъкмо пречертавах с молив фигурите. А до момента в който плетеше, баба ми разказваше истории за дантелата. Една от тях ми направи доста мощно усещане ", спомня си Анелия.
Баба ѝ била още напълно младо момиче, когато насекомо я ужилило по единия клепач. Отокът бил огромен и напълно затворил окото. Тогава схванала, че затвореното око е сляпо. Последицата от ужилването предходна, дамата траяла да плете до края на живота си, въпреки на старини, към този момент над 80 години, към този момент да виждала през „ перде “. " Тази история за мен постоянно е изразявала магията на калоферската дантела - тя е такава пристрастеност, по този начин се привързваш към нея, че в никакъв случай не изоставяш това ръкоделие ", безапелационна е Анелия.
Вече рядко се купуват класическите дантелени творби, каквито са изплитали дамите преди 50-60 години, даже преди 100 - покривки за маси и бюфети, приложения за спално долни дрехи. Аз обаче боготворя тези модели, тъй като са основани в Калофер, в тях са вплетени цветята на града - роза, слънчоглед, еделвайс. Тези неща костват скъпо - една такава дантела с диаметър към 20-25 см за маса би коствала 250-300 лв., а по-големите са напряко скъпи. " Тези модели ги оплитам за себе си - доста са скъпи и доста ги одобрявам. Но оплитам и предлагам и по-практични неща - колие, апликация за деколте, фигури - сувенири ", споделя Анелия.
27 шедьовъра на Лалка Шопова попълниха златния фонд
Габриела с неповторимата рокля, завещание от баба й и прабаба й
Тази година с помощта на Община Карлово читалище „ Христо Ботев “ попълни своя златен фонд на калоферската дантела. С общински пари бяха закупени 27 творби на известната плетачка Лалка Шопова. Това е мотив за горделивост в нашето семейство, споделя нейната правнучка Габриела Стоянова. Тя и фамилията ѝ живеят в Пловдив, само че при всеки комфортен миг си идват в града, където са корените на рода. Габриела също има забавна история. Прабаба ѝ Лалка Шопова ушила елегантна черна рокля за щерка си Донка - бабата на Габриела. Деколтето било украсено с красива черна дантела, изплетена със совалките на цилиндъра. С тази рокля младата дама трябвало да отиде на роднинско събиране. Докато гладила новата си одеждa, ютията се залепила за плата и развалила долната част на роклята. Умната и сръчна майсторка незабавно седнала зад цилиндъра, изплела един триъгълник с чудни претекстове, които повтаряли детайли от дантелата на деколтето, изрязала изгореното и инсталирала дантелата на неговото място. Роклята станала още по-красива и изискана. Точно нея бе облякла за празника на тази Голяма Богородица правнучката Габриела. " Аз доста оценявам този тоалет, тъй като е спомен за моите скъпи прабаба и баба, за нашето семейство ", признава 15-годишното момиче.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ