Калинките във властта са в паника, въпреки че няма да

„Калинките“ във властта са в ПАНИКА! Започва масова „сеч“ в регулаторите

„ Калинките във властта са в суматоха, макар че няма да избират зам.-министри и регионални шефове преди приемането на държавния бюджет, ръководещите се захващат да обновят редица значими държавни органи с изтекли от години мандати.

Въпросът е значим, защото Народното събрание би трябвало да извърши неглижираното от доста дълго време обвързване да избере членове на органите, които съгласно Конституцията и законите на страната се избират от законодателната власт.

Процесът на кадруването стартира още във вторник. Тогава парламентарната бюджетна комисия ще прегледа редица планове на решения, с които се одобряват процедурни правила, определящи изискванията за избора на голям брой държавни длъжности.

На първо място, става въпрос за номинирането и избирането на подуправител на Българската национална банка (БНБ), който да управлява ръководството „ Банков контрол “ на централната банка.

В момента постът се заема от Радослав Миленков, който беше определен през март 2019 година и в този момент неговият 6-годишен мандат изтича. Това предопределение не визира единствено активността на Българска народна банка като банков регулатор. Според настоящата Конституция подуправителят на Българска народна банка е евентуален длъжностен министър-председател, което прави поста доста значим от политическа позиция.

Бюджетната комисия ще одобри правила и за избора на двама зам.-председатели и двама членове на Сметната палата.

Зам.-шефовете на одитния орган също влизат в листата с вероятни претенденти за служебни министър председатели, от които президентът по Конституция може да избира началник на служебно държавно управление. В момента зам.-председатели на Сметната палата са Горица Кожарева и Тошко Тодоров, чиито мандати са просрочени с съвсем 3 години.

Кожарева към този момент даже беше кандидат-премиер на длъжностен кабинет през август 2024 година Президентът Румен Радев обаче отхвърли състава на държавното управление, което тя предложи, тъй като в него влизаше Калин Стоянов като вътрешен министър. Така кабинетът й пропадна, а Стоянов стана народен представител от ДПС-НН на Делян Пеевски.

Първата стъпка ще направи бюджетната комисия и към избора на ръководител и четирима членове на Фискалния съвет (настоящите му петима членове стоят на постовете си над 3 години след приключването на мандатите им); ръководител и трима заместници в Комисията за финансов контрол (начело на комисията е Бойко Атанасов, на който Народното събрание трябваше да е избрал правоприемник преди близо две и половина години); ръководител и четирима членове на Комисията за обществен контрол над записаните инспектори (някои от тях карат по две и половина години, а други по три и половина след края на мандата си).

В сряда щафетата по избора се поема от други парламентарни комисии.

Парламентарната икономическа комисия ще одобри правила за избор на ръководител, зам.-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В момента основният за стопанската система орган се оглавява от Юлия Ненкова.

Същия ден комисията по конституционни и правни въпроси ще одобри разпоредбите за избор на парламентарен арбитър и на членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от парламентарната квота, както и на инспектори в Инспектората към Висш съдебен съвет. Членовете на съвета са просрочили мандатите си с повече от 2 години, а на Инспектората – с съвсем 5 години. Изборът им е измежду най-парливите политически въпроси и беше измежду аргументите, поради които през 2024 година пропадна общото държавно управление на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.

Със сигурност обновлението на Висш съдебен съвет и на Инспектората ще провокира тежки политически борби и в този момент, още повече, че за избора на техни членове се изисква квалифицирано болшинство от две трети – 160 депутатски гласа.

Такова болшинство не може да бъде реализирано единствено със силите на ръководещата коалиция, която ще би трябвало да търси поддръжка отвън личните си редици – евентуално от ПП-ДБ.